РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 22.10.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ
граждански състав, в публичното заседание на девети
октомври през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Вероника
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело № 2639 по описа
за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от П.К.Б.
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против С.С. ***, в
която се твърди, че е образувано ч.
гр.д.№ 437/2019г. по описа на ПлРС, която не е връчена на длъжника, поради което
на кредитора е разпоредено да предяви иск за установяване на вземането и в
срока по чл. 415 от ГПК ищецът е предявил установителен иск за съществуване на
вземането.Твърди се, че на 11.12.2012г.
между страните е сключен договор за револвиращ заем № **********,
задължението по който е в размер на 6461,07 лв, включвйащо : сума за изплащане
на заема 1800 лв, срок на заема 36 месеца, размер на вноската 179 лв, дата на
погасяване 14 ден от месеца, ГПР 197,79%, ГЛП 114,90 % и лихвен процент на ден
0,48 % . Твърди се, че „П.к.Б.“ е
изпълнил точно задължението си и е превел на 31.12.2012г. парична сума в размер
на 1800 лв по посочената от длъжника банкова сметка, ***и предоставения заем с равни месечни вноски в размер и
срокове според погасителния план, който
е неразделна част от договора. Твърди се, че длъжникът не е изпълнил
поетите с договора задължения, направил
е 14 пълни погасителни вноски и една частична и на 03.04.2014г. договорът е
прекратен от страна на „ Профикредит България“ ЕООД.Твърди се, че поради
неизпълнение на договорните задължения е начислена и неустойка в размер на
557,93 лв. Твърди се, че крайния срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план е изтекъл на
15.12.2015г., с изтичането на който е настъпила и изискуемостта на задължението
на длъжника в пълен размер. Твърди се, че съгласно общите условия към договора С.С. дължи на дружеството
договорно възнаграждение в размер на 4660,91 лв., което се погасява от
кредитополучателя съгласно погасителния план и неплатеното възнаграждение
възлиза на 2287,09 лв. Твърди се, че по отпуснатата главница в размер на 1800
лв е погасена сума в размер на 177,55лв, а неизплатената част от главницата е в
размер на 1622,61 лв. Твърди се, че поради неизпълнението на договорното
задължение ищецът е подал заявление за издаване на захповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр.д. 437/2019г. по което е
издадена заповед за изпълнение срещу която е постъпило възражение. Моли, да бъде признато за установено
съществуването на вземане в полза на „П.К.Б.“ ЕООД срещу длъжника С.С.С. с ЕГН ********** за сумата общо в размер на 4
488.37 лв., от която, главница в размер на
1 622.61 лв., договорно възнаграждение в размер на 2 287.09
лв.,неустойка в размер на 557.93 лв.,законна лихва за забава в размер на 20.74
лв. за периода от 16.01.2013 г. до 03.06.2014 г,ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на същата.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.В съдебно
заседание не се явява, не се представлява и не изразява становище по предявения
иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4372019г.
по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството е подадено заявление по реда
на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е
издадена заповед № 245/28.01.2019г. за изпълнение на парично вземане спрямо
ответника за сумата от сумата общо в размер на 4 488.37 лв., от която:главница
в размер на 1 622.61 лв., договорно
възнаграждение в размер на 2 287.09 лв.;неустойка в размер на 557.93
лв.;законна лихва за забава в размер на 20.74 лв. за периода от 16.01.2013 г.
до 03.06.2014 г.ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
13.12.2012 г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД като кредитор и С.С.С., като
кредитополучател. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК, и на кредитора е указано да предяви иск за
вземането си.
От приложените доказателства е видно, че между
страните е сключен договор за потребителски кредит Профи кредит№ ********** от 13.12.2012 г за сумата 1800 лв която ще бъде върната на 36
месечни вноски,всяка от които по 179лв. Видно от договора е, че страните са
договорили лихвен процент в размер на 114,90 %, и ГПР 197,79 %, като крайната
дължима сума по кредита е в размер на 4296 лв.След данните по т.VI от договора,
същият съдържа допълнителни клаузи, оформени като букви А, Б, В и Г. В
б."Б", с много ситен шрифт, е посочено, че неразделна част от
Договора(ДРЗ) са Общите условия(ОУ) към ДРЗ за ФЛ, които са предадени при
подписването му и с които клиентът е запознат и приема. Не са ангажирани
доказателства от ищеца, че ОУ са връчени на ответника и той се е запознал с тях
В б."В" е записано, че клиентът дава своето съгласие съществените условия
по ДРЗ да се договорят по реда на чл. 2 от ОУ, като промени в размера на
револвиращия заем, размера на револвинга, договорното възнаграждение и др.
промени в ОУ, могат да се извършват при условията и предпоставките на ОУ, като
при всички случаи имат действие по отношение на клиента след изменението на ОУ
от кредитора и при липса на изрично несъгласие от клиента. Кредиторът
предварително и по подходящ начин запознава клиента с новите ОУ. В б.”Г” е
посочено, че клиентът декларира, че са му предоставени: 1.безвъзмездно и на
хартиен носител в ясна и разбираема форма на български език – информация във
формата на стандартен европейски формуляр; 2. разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлаганият договор за заем съответства на неговите потребности и финансово състояние; 3. разяснение на
преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху него, в т.ч. последиците в случай на
просрочени плащания за тях. Доказателства за връчване на стандартен европейски формуляр и разяснение
на преддоговорна информация не са ангажирани от страна на ищеца. Такива писмени
доказателства не представяни и приемани по настоящото дело. Като дата на
сключване на договора е посочена 11.12.2012 г., след попълване на
раздел VІ от представител на «П.к.Б. ЕООД и подпис от служител на дружеството без да може да се
направи преценка дали е упълномощена от
законните представители на дружеството и с какви правомощия.
Установява се от приложените
по делото Общи условия на ищцовото дружество, че същите не са подписани от
ответника. В чл. 2 от същия е разписан начина на сключване на договора и
отпускане на заема. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт
представя на клиента бланка на проектодоговор за револвиращ заем, като с
помощта на експерта клиентът е длъжен да допълни и провери всички съществени
клаузи и данни, с изключение на данните, които се попълват от кредитора след
одобрение на заема. След това клиентът е длъжен собственоръчно да подпише
проектодоговора и неговите приложения и да го предаде чрез кредитния експерт на
кредитора. Подписването от клиента на проектодоговора и предаването му на
кредитора представлява същевременно молба за отпускане на заема. Кредиторът
попълва договора с конкретните параметри на заема, с което клиентът се
съгласява изрично и предварително и изпраща на последния екземпляр от
попълнения и подписан от двете страни
договор, както и погасителен план за вноските по заема. По делото не е представен от страна на ищеца
погасителен план към ДРЗ № **********/11.12.2012 г., доказателства за
съществуването на такъв и съответно връчването му на ответника. Не са ангажирани доказателства
от страна на ищеца, че ДРЗ № ********** след одобряването му с параметрите по раздел VІ е връчен на
ищеца. Попълненият и подписан от клиента
проектодоговор на ДРЗ влиза в сила от момента на подписването му от страна на
кредитора, която дата е датата на
сключване на ДРЗ, в случая 11.12.2012 г. Уговорено е правото на клиента да се
откаже от договора по реда и при условията на чл. 2.4 от ОУ – в срок от 14
календарни дни от датата на сключване на ДРЗ.
В чл. 5 от ОУ е посочено, че в случай на изплащане на 12 последователни вноски по заем с падеж 24
месеца и след допълнителна преценка и
одобрение от страна на кредитора, заемът може да бъде продължен и допълнен до
първоначалния размер, т. е. кредиторът ще предостави на клиента револвиране.
Размерът на револвинга и всички съществени условия и обстоятелства са
договорени с клиента на базата на тези ОУ и без необходимост от сключване на
допълнително споразумение. Съобразно чл. 5.4 клиентът ще бъде информиран за
стойността на ГПР след предоставянето на револвинга с известието за
предоставяне на револвинга, което кредиторът ще предостави на клиента заедно с
новия погасителен план. Не са ангажирани доказателства от страна на ищеца, че известието за отпускане на револвинг и погасителния план
към него са връчени на ответника (л.15-16).
В чл. 10.3.1 от ОУ е
посочено, че в случай, че клиентът просрочи една месечна вноска с повече от
30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на ДРЗ, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента
уведомление, покана, предизвестие, или други. Съобразно чл. 10.4 след
прекратяване на ДРЗ, на което и да е от основанията, посочени в чл. 10.3 от ОУ
остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми, като в
този случай върху целия размер на заема се начислява неустойка в размер на 50%.
Видно от представеното платежно нареждане е, че сумата 1800 лв е преведена на
ищеца на 13.12.2012г. Съобразно представеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********,
ищецът е заплатил цели 14 бр. месечни погасителни вноски по 179 лв, включващи
лихва и главница или общо сумата 2566,94 лв., Според ищеца размерът на
остатъчното задължение е 3909,70 лв. Видно от представеното по делото уведомително
писмо е, че ответникът е уведомен, че дължи 3 909,70 лв непогасена част от заема, лихва за зава в
размер на 20,74 лв, както и неустойка поради прекратяване 1954,85 лв.
Доколкото
по делото не е представен погасителен план съдът намира, че не са ангажирани
доказателства от страна на ищеца от кога
длъжникът е в забава и кога са настъпили предпоставките, визирани в чл. 10.3.1
от ОУ към ДРЗ. Не са ангажирани доказателства от страна на ищеца на ответника
да е връчено уведомително писмо от 03.06.2014 г.(л.13), с което длъжникът да е
уведомен, че „П.к.Б.” ЕООД е упражнило правото си да обяви вземането по договора за предсрочно изискуемо, както и че
следствие прекратяване на договора е
начислена неустойка в размер на 1954,85 лв.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установява в
настоящото производство, че между ищеца и ответника е сключен приложения
Договор за револвиращ заем № ********** от 13.12.2012 г за сумата 1800 лв която ще бъде върната на 36
месечни вноски,всяка от които по179лв. Видно от договора е, че страните са
договорили лихвен процент в размер на 114,90 %, и ГПР 197,79 %, като крайната
дължима сума по кредита е в размер на 4296 лв. Установява се, че сумата 1800 лв
е преведена по сметка на заемателя.
Съгласно практиката на ВКС в решение №
384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г., I-во ГО, Определение №
751/17.08.2010 г. по гр.д. № 2022/2009 г., I-во ГО, ако съдът установи
нищожност на договор, от който страните черпят права е длъжен да се съобрази с нищожността
при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от
договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.
В
закона липсва изрична легална дефиниция на договора за револвиращ заем, но
съгласно правната теория това е вид банков кредит, който представлява
възобновяем кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия.
Следователно договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, банкова сделка.
Регламентацията на този договор се съдържа в Търговския закон, в Закона за
кредитните институции и в специалния Закон за потребитерския кредит, поради
което разпоредбите им следва да бъдат съобразени. Съгласно легалното
определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ с банковия договор банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по
смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с
основа дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от
Закона за потребителския кредит (редакция към 11.08.2011 г.), договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Според разпоредбата на чл.
11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: т. 9: лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;т.10:
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин; т. 11: условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. По делото не е представен погасителен план към ДРЗ № ********** от
13.12.2012 г. , както и не са представени такъв да е връчван на длъжника. т. 20: наличието или липсата на право на отказ
на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и
6, както и за размера на лихвения процент на ден; При преценка на съдържанието
на процесния договор между страните, съдът като съобрази цитираните по-горе
разпоредби, приема, че в Раздел V от договора, озаглавен "Параметри на
искания револвиращ заем", са отразени част от съществените реквизити на
договора, а именно общия размер на кредита, броя погасителни вноски, техния
размер, падежната дата. В раздел VI от договора са посочени размер на сума за
изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на
револвинга, годишен процент на разходите(ГПР), годишен лихвен процент(ГЛП),
които не е спорно, че се попълват от заемодателя след одобрение на заема и след
като вече заемателят го е подписал.
По
делото обаче не бяха ангажирани доказателства, че след одобрението на поискания
от С.С. заем и подписването на договора от страна на ищеца-кредитор, от която
дата същия се счита за сключен /11.12.2012 г./, екземпляр от договора, ведно с
подписани от него ОУ и погасителен план са били получени от заемателя. Поради
това съдът приема, че същият не съдържа клауза относно възнаградителната лихва,
ГПР, ГЛП, размер на сумата при револвинг, възнаграждение при револвинг и общия
му размер, както и останалите изискуеми от горните разпоредби на ЗПК реквизити,
тъй като липсва клауза относно всички условия на издължаване на кредита,
включително погасителен план, периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент, правото на потребителя да погаси предсрочно кредита,
условията за прекратяване на договора, относно наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, както и срока, в който това право може да
бъде упражнено, като съответно потребителят не е уведомен за всички условия на
кредита преди сключване на договора. Действително в представените по делото Общи
условия, версия 15.11.2012 г., съществуват клаузи, които в случай, че са
неразделна част от договора между страните и са връчени на ответника, биха дали
основание да се приеме, че между страните е постигнато съгласие и относно
посочените по-горе като липсващи съществени елементи от съдържанието на
договора, имащи отношение към неговата действителност. Установява се от раздел
VI, б."Б" на договора, че неразделна част от същия са Общи условия,
като е посочено, че същите са предадени при подписване на клиента, с тях той е
запознат, приема ги и се задължава да ги спазва. Представените по делото Общи условия, версия
15.11.2012г., оформени на две страници и съдържащи шестнадесет разпоредби не
съдържат подпис на страните по договора. Като съобрази обстоятелството, че тези
Общи условия съставляват версия от определена дата, която не е публично
известна чрез общодостъпно печатно издание или на интернет страница на
дружеството и очевидно са валидни в определен период от време, настоящият
съдебен състав приема, че при липсата на подпис на ответника върху тях и при
липсата на други писмени доказателства, представени от ищцовото дружество,
установяващи валидността им към датата на сключване на договора - 11.12.2012
г., то по делото се явява недоказано твърдението на ищеца, че същите са връчени
на ответника, той е запознат с тях и че те изобщо съставляват неразделна част
от договора между страните, поради което е доказано постигнатото между тях
съгласие относно онези съществени елементи на договора, касаещи
действителността му. Следователно, между страните не е налице постигнато
предварително съгласие относно съществени елементи на договора, посочени от
кредитора в него, а именно - договорно
възнаграждение, определено за отпуснатия заем в размер от 1800.00 лв., сума за
изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг и обща сума по
него, както и ГПР и ГЛП, тъй като тези клаузи на договора, са нанесени от
кредитен експерт на дружеството-заемодател след подписването на проектодоговора
от заемателя, т.е. явяват се клаузи, които са дописани допълнително от
кредитора. След като заемателят е подписал договора при липса на вписани данни
в същия относно посочените по-горе съществени елементи от съдържанието на
договора и няма доказателства да са му били връчени Общите условия,
представляващи неразделна част от него, то не може да се приеме, че е налице
съвпадане на насрещни волеизявления на страните относно всички съществени
негови елементи. Даже и да беше налице съвпадане на насрещните
волеизявления на страните по договора, съдържащата се в раздел VІ информация
относно броя и размера на погасителните вноски, ГПР и ГЛП е най-обща, не
отговаря на изискването да е разбираема и недвусмислена и с нея не се
конкретизира какво точно се включва в размера на месечната вноска като части от
главницата и лихвата. Липсва погасителен план, подписан от заемателя; липсва
посочване на лихвен процент, дължим при просрочие; липсва предупреждение за
последиците при просрочие на вноските; липсва отбелязване за наличие или липса
на право на отказ на заемателя от договора.
Следва да се отбележи, че към момента на депозиране на заявлението по
ч.гр. д. № 437/19 г. на ПлРС ищецът не е
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и
да уведоми за това обстоятелство ответника. Това свое право ищецът е упражнил
едва с връчването на ИМ по гр. д. № 2639/19 г. на ГОРС на ответника на 23.07.2019
г. Въз основа на всичко изложено съдът счита, че процесният договор за
револвиращ заем е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11 ал. 1
т. 9,10,11 и 20 от ЗПК, както и поради липса на съгласие за сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, при тази хипотеза, заемателят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по него.
Общия размер на чистата стойност на кредита (главница) е сумата от 1800 лв.
Предвид представеното извлечение от сметка съдът намира, че ответникът е
заплатил сумата 1800 лв, поради което
задължението е изцяло погасено чрез
плащане. Предявеният иск е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** против С.С.С.
с ЕГН ********** *** с петитум да
се признае за установено на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника С.С.С. с ЕГН **********
*** , че дължи на кредитора “П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата сумата общо
в размер на 4 488.37 лв., от която: главница в размер на 1 622.61 лв., договорно възнаграждение в
размер на 2 287.09 лв.;неустойка в размер на 557.93 лв.;законна лихва за забава
в размер на 20.74 лв. за периода от 16.01.2013 г. до 03.06.2014 г.,ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
25.01.2019 г. до окончателното изплащане на същата като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението може да се обжалва пред ПлОС в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :