№ 14294
гр. София, 23.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110149469 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от „ФИРМА“ ЕАД срещу В. И. М.
с ЕГН ********** , обективно и кумулативно съединени искове с правни
основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, относно
признаването за установено на вземанията, предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 12227/2022г.
по описа на СРС в размер на 1873,47 лв., представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до 30.4.2021 г. до
имот, находящ се в ГР.АДРЕС , аб. № ***** , ведно със законната лихва от
08.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 329,08
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., сумата от 47,23 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от м. 02.2019 г. до 30.4.2021 г., ведно със законната лихва от
08.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата в
размер на 8,14 лв. за периода от 30.03.2019 г. до 17.02.2022 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че делото е
образувано във връзка с установяване на вземане, за което е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като заповедта
е връчена на длъжника и в законоустановения срок е възразена, поради което
на заявителя и ищец в настоящото производството е указано от съда да
предяви настоящите искове за установяване на вземанията. Сочи, че
ответникът дължи претендираните суми, в качеството му на потребител на
топлинна енергия и собственик на процесния имот, до който ищцовото
дружество е доставяло топлинна енергия в периода м. 05.2018г. – м. 04.2021г.
, цената на която не е била заплатена от него.
1
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв постъпи
от страна на ответника В. М. ,чрез пълномощника адв. Д. от САК , като с
него исковете се оспорват като неоснователни и недоказани по основание .
Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност. Навежда
доводи за липсата на облигационно отношение между ищеца и ответника.
Оспорват се приложените към исковата молба доказателства. Моли за
цялостно отхвърляне на исковите претенции.
В съдебното съдебно заседание ищцовото дружество беше
представлявано от пълномощника, който поддържа предявените искове, моли
съда да ги уважи изцяло, претендира за разноски по делото.
Ответницата В. М. чрез процесуалния си представител адв. Д. от САК
оспорва предявените искове, поддържа направените с отговора възражения и
моли за отхвърляне на претенциите.
Третото лице-помагач не изпрати представител в съдебното заседание,
като с писмена молба по делото ангажира становище за основателност на
предявените с исковата молба искове.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приетите като писмени доказателства по делото заверени копия от
Договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от
02.03.2000г. ,Договор за извършване на услуга дялово разпределение, ,
Протокол от ОС на ЕС на ж.к.АДРЕС за вземане на решение за сключване
на договор с „ФИРМА“ЕООД за извършване на услуга топлинно
счетоводство , представените от третото лице помагач документи,
удостоверяващи дата на връчване на изравнителни сметки на представител на
ЕС , изравнителни сметки , Протоколи за неосигурен достъп , се установява,
че считано от 02.03.2000г. Е. А. и В. И. са съсобственици при равни квоти
върху процесния топлоснабден имот / обстоятелство, което не се оспорва от
страните/, като след смъртта на Е. А. / поч. на 14.07.22г./ в хода но процеса,
като единствен ответник и наследник на Е. А. е конституирана ответницата В.
М..
От ответницата по делото не се оспорва количеството и качеството на
начисляваната за имота топлинна енергия, както и нейната цена , като не се
твърди и същата да е заплащана.
Оспорва се облигационната връзка между страните – качеството на
собственик и ползвател на ответницата за процесния имот за исковия период,
като се релевира и възражение за давност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че
ответницата В. М. в процесния период е била собственик на процесния
2
топлоснабден имот, който се намира в сграда-Етажна собственост, поради
което същата е клиент на топлинна енергия и между нея и ищцовото
дружество е било налице облигационно правоотношение по покупко-
продажба и доставка на топлинна енергия, относно процесния период. С
разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на закона се създава
облигационно правоотношение между собствениците на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата. Съгласно чл.36 от Общите условия,
клиентите дължат цена за услугата „дялово разпределение“. В
производството по делото се установи, че ответникът не е заплатил на
ищцовото дружество цената на доставената от него топлинна енергия за
периода от м. 05 .18г. / станала изискуема на 13.07.18г./ до 17.02.2022 г. до
имот, находящ се в ГР.АДРЕС , аб. № ***** , която е в размер на 1873,47 лв.
Тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда
на 08.03.2022г., претендираните вземания за цена на доставена топлинна
енергия за м. 05.18г.- м. 01.19 г. вкл. в размер на 825,22лв. са погасени по
давност. Предвид това, съдът намира за основателно възражението на
ответника за частично погасяване по давност на претендираните вземания, и
по тази причина предявените искове за установяване на вземанията за цена на
топлинна енергия и на мораторна лихва за забава върху нея следва да бъдат
уважени само до размерите от 1048,25 лв. за периода м. 02.19г. – 04.21г. , и
до размер от 208,11лева –мораторна лихва за забава върху непогасената по
давност главница за топлинна енергия , и отхвърлени за горницата над тези
суми и извън посочените периоди. Доколкото вземането , касаещо главница
за такса дялово разпределение , не е обхванато от давността и същото не се
явява погасено по давност, искът за това вземане следва да бъде уважен. По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща процесния период,
поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява
неоснователна, подлежаща на отхвърляне със съдебното решение.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените от него разноски по делото в исковото и заповедното
производство, изчислени съразмерно с уважената част от исковете. Същите
3
следва да бъдат присъдени в минимален размер , предвид възражението за
прекомерност , релевирано от адвоката на ответника, което съдът намира за
основателно.
В исковото производство разноските на ищцовото дружество, които
следва да бъдат присъдени в негова полза са в общ размер на 104,88лева за
довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 ГПК в минимален размер във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП във вр.
с чл.25, ал.1 от НАРЕДБА за заплащането на правната помощ , а в
заповедното производство за внесена държавна такса и юрисконсулстско
възнаграждение- в размер на 54,94 лв., съразмерно на уважените искове.
Ответникът също има право на разноски , съразмерно на
отхвърлените искове . Такива са претендирани за исковото производство и се
следват на адвокат Д. на осн. чл. 38 , ал.1 от ЗАдв. за осъществено безплатно
процесуално представителство на ответницата, в размер на 222,23 лева –
съразмерно на отхвърлените искове .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника В. И. М. с
ЕГН **********, че в полза на „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС и ЕИК *******, съществуват ЧАСТ от вземанията
предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 31.03.2022г. по ч.гр.д.№ 12227/2022г., в размер в размер на
1048,25 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м. 02.2019г.- м. 04.2021г. до имот, находящ се в
ГР.АДРЕС , аб. № ***** , ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 208,11 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 17.02.2022 г., сумата от 47,23 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 02.2019 г. до
30.4.2021 г., ведно със законната лихва от 08.03.2022 г. до изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС и ЕИК ******* срещу В. И. М. с ЕГН **********
обективно и кумулативно съединени искове с правни основания чл.422, ал.1
ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, в ЧАСТТА относно признаването за
установено на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК от 31.03.2022г. по ч.гр.д.№ 12227/2022г .
по описа на СРС, 69с-в в размер от над 1048,25 лв. до общия предявен
размер от 1873,47лв. , представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от м. 05.2018г. до 31.01.2021 г. до имот,
находящ се ГР.АДРЕС , аб. № ***** , ведно със законната лихва от
08.03.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер от над
4
208,11 лв. до общия предявен размер от 329,08 лв. , както и изцяло – искът за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в общия предявен
размер на 8,14 лв. за периода от 31.03.2019 г. до 17.02.2022 г.
ОСЪЖДА В. И. М. с ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС и ЕИК *******, сумата от
общо 104,88 лв., представляваща разноски по делото в исковото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер ,
както и сумата от 54,94лева - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
12227/2022г., съгласно описа на СРС, съразмерно на уважените спрямо нея
искове.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.
АДРЕС и ЕИК ******* да заплати на адвокат Р. Л. Д. от САК, с л.
№********** на осн. чл. 38, ал.1,ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер
на 222,23лева за осъществена безплатна правна защита по настоящото дело
на ответника В. И. М., съразмерно на отхвърлените спрямо ответницата
искове.
Решението е постановено при участието на „ ФИРМА“ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му, пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5