М О Т
И В И
към присъда № 20 по НОХД № 29 по описа за 2009
год. на Варненския окръжен съд, нак. отделение
Съдебното
производство е по реда на чл.373, ал.2, вр.чл.372, ал.4, вр.чл.371, т.2 от НПК.
Варненският
окръжен прокурор е внесъл в съда обвинителен акт срещу подсъдимите И.К.К., ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** за осъществено от тях
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.199,
ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за това, че 14.12.2008 год. в
гр.Варна, в съучастие помежду си като съизвършители отнели чужди движими вещи - мобилен
телефон марка «Нокия» 1112-i, със СИМ карта, два броя калъфи за документи с намиращите се в тях лична карта, СУМПС и прилежащият към него контролен талон, карта издадена
от «НЗОК», четири броя банкови карти, клиентска карта, студентска карта,
карта за библиотека, карта за интернет
банково споразумение и сумата от 7 /седем/ лева - всички вещи на обща
стойност 76,10 /седемдесет и шест, и десет ст./ лева от владението на Н.В.В., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и грабежа
е придружен с причиняване на средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на черепа в дясно теменно - слепоочно и
кръвоизлив над твърдата мозъчна
обвивка в дясно слепоочно с обем около 50 сс и с изразена общомозъчна симптоматика (сомнолентност), обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота и загуба на съзнание (мозъчна
кома), обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така
възведените обвинения. Предлага на съда да наложи и на двамата подсъдими
наказание “лишаване от свобода” в размер малко под специалния минимум, което да
бъде изтърпяно ефективно. По отношение на предявения граждански иск
представителят на публичното обвинение изразява становище за неговата
основателност.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец от своя страна също
поддържа така предявеното обвинение и изразява становище за неговата
доказаност. Моли съда да наложи и на двамата подсъдими наказания „лишаване от
свобода”, определени малко под специалния минимум, като бъде постановено
ефективното им изтърпяване. По отношение на предявения граждански иск моли съда
да го уважи изцяло като доказан по основание и размер.
Защитникът на подс.К. счита, че събраните в хода на съдебното следствие
доказателства подкрепят изцяло обвинителната теза и сочат подзащитния му като
един от авторите на инкриминираното деяние. Моли съда да определи на подс.К.
наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и при
приложението на нормата на чл.66 от НК.
Подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В последната си дума заявява съжалението за стореното от
него и моли съда да не го вкарва в затвора.
Защитникът на подс.Д. също не оспорва, че фактическата обстановка,
отразена в обвинителния акт, изцяло се подкрепа от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Моли съда да определи на подс.Д. наказание
“лишаване от свобода” в размер над общия минимум, чието изпълнение да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК.
Подсъдимият Д. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. В последната си дума заявява съжалението за стореното от
него и моли съда за по-малко по размер наказание “лишаване от свобода”.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 13.12.2008 г., около
23.30 - 24.00 часа подсъдимият Д.Д. отишъл на
гости, в дома на приятеля си - подсъдимия И.К.. Последният бил изпил вече 2 литра бира „Каменица" и извадил нова бутилка,
за да се почерпят заедно. След като изпили по чаша бира, решили да отидат на
дискотека. Насочили се към дискотека „Авеню", находяща се до Спортната
зала. В дискотеката подс. Д. *** бири по 330
гр., а подс.К. *** автършока и 1-2 бири. Тръгнали си от там около 04.30 - 05.00 часа. Вървели в посока „Червения”
площад, после продължили към
Общината. Подс. К. видял, че има пропуснато
повикване от негов приятел и поискал мобилния телефон на подс. Д., за да се обади, защото той нямал
ваучер. Двамата подсъдими продължили да вървят, докато подс. К. провеждал
разговор по мобилния телефон. Били
стигнали почти до Общината, когато точно до спирката видели срещу тях да
върви пострадалия Н.В.В., който бил студент втори курс, специалност „информатика"
в гр. Хелзинки -Финландия. За последен път
бил в Р. България на 29.08.2008 г., когато отлетял за Финландия и на 13.12.2008 г., около 14.00 часа се върнал в Р.
България със самолет през ГКПП
Аерогара - София. Самолетът трябвало да
се приземи на летището в гр.Варна, но поради промяна, кацал на летището в гр. София около 14.00 часа. В. поискал
да се обади от мобилния си телефон на родителите си, но установил, че
сим-картата му е невалидна. Купил си
фонокарта и се обадил на майка си, че ще се прибере с автобуса на следващия ден сутринта. След това
се обадил на свои бивши колеги -
състуденти и вечерта гостували на бивши свои преподаватели. Около 22.30
часа хванал автобуса за гр. Варна, където пристигнал около 04.50 часа. Решил да се прибере пеш, като тръгнал
по бул. „Вл. Варненчик" в посока към Катедралата и после към
Общината. Когато подсъдимият К. го видял
срещу тях, се обърнал към подс. Д. с думите „Виж този как върви".
Въпреки, че нямало нищо необичайно в походката
на пострадалия, подс. Д. се „подразнил" от нея. Тръгнал срещу него,
замахнал с крак и го ударил в главата. Пострадалият приклекнал, а подс. Д. паднал на земята, защото се подхлъзнал, а и загубил равновесие поради изпитото количество
алкохол. Като видял това, подс. К.
захвърлил мобилния телефон на подс. Д. на земята и нанесъл удар с юмрук в лицето на пострадалия.
Последният паднал на земята, а двамата подсъдими започнали да го ритат в
главата и тялото. Пострадалият не оказвал съпротива, защото от нанесените удари
изпаднал в безсъзнание. След като
подсъдимите видели, че същият не мърда, подс. К. се навел и пребъркал джобовете му. Взел мобилния телефон и портфейла
и двамата с подс. Д. ***7 юли". Докато вървели подс. К. разглеждал
документите, в които намерил 2 банкноти, с
номинал 2 и 5 лв. Подал на подс. Д. изписани с цифри листчета и му казал да види дали това не са кодове
на банкови карти. Същият ги погледнал и понеже поредицата не била от
четири цифри, ги хвърлил. Намерените
банкови карти подс. К. изхвърлил в една шахта на ул. „27-ми юли" и подал на подс. Д. да разгледа личната карта на пострадалия. Същият я погледнал и я изхвърлил в
двора на Регионалния исторически музей
до Общината. Подсъдимите излезли на улицата до музея и спрели такси до кв.
„Владиславово". На шофьора платили с намерени в пострадалия 7 лв. Отишли при приятел на подс.К., където пили още алкохол, след което се разделили. На
следващия ден вечерта подс. К.
отишъл в дома на приятеля си - свидетеля Ярослав Ставрев. Дал му мобилния телефон на пострадалия за да го ползва,
тъй като телефона на св. Ставрев бил повреден. След проведени оперативно
- издирвателни мероприятия подсъдимите били установени и отведени в Първо РПУ
за провеждане на процесуално-следствени действия.
На 14.12.2008 г., около 16.00 часа св.
Валентин Петков - служител в „Група за охрана на обществения ред,, при ОД на
МВР - Варна, при обход на поста, включващ охраната на Регионалния исторически
музей, открил изхвърлените от подсъдимите
лични документи. Същите били разпилени в близост до входа, откъм ул.
„Антим I" до оградата.
От заключението на
назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, приета от съда и страните по реда на чл.373,
ал.2 от НПК, стойността на отнетите вещи възлиза на 76.10 лева.
Видно от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, приобщено към доказателствата по
делото по същия процесуален ред, на Н.В.В. са причинени средни телесни повреди изразяващи се в
счупване на черепа в дясно теменно - слепоочно и кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно с обем около 50 се и с изразена
общомозъчна симптоматика (сомнолентност), обусловили разстройство на здравето временно опасно за
живота и загуба на съзнание (мозъчна кома),
обусловила разстройство на здравето временно
опасно за живота. Причинени са също и множество леки телесни повреди, не
влияещи на квалификацията на деянието.
Тези обстоятелства съдът установи въз
основа на самопризнанията на двамата подсъдими, потвърдени и от останалите
доказателства по делото, обясненията на подсъдимите К. и Д., дадени на
досъдебното производство пред съдия, показанията на пострадалия, показанията на
свид.Ярослав Ставрев, протоколите за оглед, протоколите за доброволно предаване
и заключенията на съдебните експертизи, депозирани в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл.373, ал.2 от НПК, които са единни и не
навеждат на други изводи.
Така
установените фактически обстоятелства мотивираха съда да приеме от правна страна, че подсъдимите И.К.К.,
ЕГН ********** и Д.Д.Д., ЕГН ********** са осъществили от обективна и субективна страна състав
на престъпление, наказуемо по чл. 199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, тъй като 14.12.2008 год. в гр.Варна, в съучастие помежду си като
съизвършители отнели
чужди движими вещи - мобилен телефон марка «Нокия» 1112-i, със СИМ карта, два
броя калъфи за документи с намиращите се в
тях лична карта, СУМПС и прилежащият
към него контролен талон, карта издадена от «НЗОК», четири броя банкови
карти, клиентска карта, студентска карта, карта за библиотека, карта за интернет банково споразумение и сумата от 7 /седем/
лева - всички вещи на обща стойност 76,10 /седемдесет и шест, и десет ст./ лева
от владението на Н.В.В., с намерение противозаконно да ги присвоят, като
употребили за това сила и грабежа е придружен с причиняване на средни телесни
повреди, изразяващи се в счупване на черепа в
дясно теменно - слепоочно и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно с обем около 50 сс и с изразена общомозъчна симптоматика (сомнолентност),
обусловили разстройство на здравето
временно опасно за живота и загуба на съзнание (мозъчна кома), обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Деянието е извършено умишлено –
умисълът е възникнал у дейците инцидентно, при срещата им с пострадалия, но те
ясно са съзнавали общественоопасния характер на деянието си, предвиждали са и
са целели именно увреждане на телесната неприкосновеност на пострадалия и
неговата собственост.
Причини за извършване на деянието – прекомерната
употреба на алкохол и стремеж към облагодетелстване по неправомерен начин.
При определяне на
съответното наказание на всеки от подсъдимите, съдът, съгласно императивната
норма на чл.373, ал.2 от НПК, приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Съдът
прецени степента на обществена опасност на деянието по чл.198 от НК като
относително висока за този вид престъпления против собствеността, с оглед
личността на пострадалия, както и несъответно високия интензитет на
употребената по отношение на него сила – подсъдимите след употреба на
значително количество алкохол са нанесли на един непредизвикал ги с нищо младеж
множество удари с ръце и крака в главата, вкл. и след като вече са го били повалили
на земята и сломили неговата съпротива; Като смекчаващо отговорността на
двамата подсъдими съдът в настоящия си състав отчете ниската стойност на
предмета на посегателство и обстоятелството, че значителна част от вещите са
върнати от органите на досъдебното производство. От друга страна личностите и
на двамата подсъдими – неосъждани, в изключително млада възраст (К. на 18 год.,
Д. на 19 год.), и двамата с тежко семейно положение – всеки от тях е загубил
много млад по един родител, съдействали с поведението си за разкриване на
обективната истина по делото, критични към стореното от тях, съдът прецени като
ниска.
Горното
мотивира съда да наложи на всеки от подсъдимите наказание “лишаване от свобода”
в размер под минималния, предвиден в специалната норма, и над общия минимум, а
именно – “лишаване от свобода” за срок от по три години. Съдът прецени, че за
постигане целите на личната превенция и за постигане на корекционния ефект на
така наложените наказания върху съзнанието на двамата дейци не се налага
тяхното откъсване от обществото и изолирането им от него. Напротив съдът счита,
че следва да се предостави възможност на тези млади мъже да изкупят вината си
за инцидентната си противоправна постъпка като полагат обществено полезен труд
и продължат образованието си. Горните съображения мотивираха съда да приложи
института на чл.66 от НК и да отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода” с максимално допустимия от закона изпитателен срок от по пет години за
всеки един от подсъдимите, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че по
отношение на личностите на двамата подсъдими следва да се окаже и допълнително
обществено въздействие, което да ги мотивира да коригират поведението си,
поради което и постанови с присъдата си по реда на чл.67 (3) от НК постанови и
пробация през изпитателния срок, изразяваща се в следните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1, 2 и 4 от НК, както следва:
-
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от две години;
-
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от две
години
- Включване в курсове за
професионална квалификация за същия срок;.
- а за подс. К., предвид
неговото по-активно участие в изпълнителното деяние на престъплението, съдът
постанови мярката по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – „Безвъзмезден труд в
полза на обществото” 250 ч. годишно за срок от две години.
По отношение на предявените граждански искове:
Като
призна подсъдимите Д. и К. за виновни в извършването на престъпление по чл.199, ал.1, т.3, вр.чл.198, ал.1,
чл.20, ал.2 от НК с пострадал Н.В.В.,
ЕГН **********, съдът уважи изцяло предявения граждански иск за претърпени
от свидетеля имуществени вреди, съобразно размера, за който подсъдимите
отговарят солидарно. Горното мотивира съда да уважи деликтната претенция за сумата
от 7 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Съдът уважи изцяло и деликтната претенция на В. за репариране на
нанесените му с деянието по чл.198, ал.1 от НК от двамата подсъдими
неимуществени вреди в резултат на упражнената от тях принуда – нанесли са му
множество удари с ръце и крака в областта на главата, които са довели до
сериозно увреждане на здравето на гр.ищец - счупване на черепа в дясно
теменно-слепоочно и кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в дясно слепоочно с
обем около 50 сс и с изразена общомозъчна симптоматика (сомнолентност),
обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота и загуба на съзнание (мозъчна
кома), обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Видно от приобщеното по делото заключение на съдебно-медицинската експертиза,
освен тези две съставомерни средни телесни повреди, на пострадалия са били
причинени и множество леки такива, които макар да не са съставомерен резултат
на деянието, то те също подлежат на обезщетяване. В резултат на
поведението на двамата подсъдими гр.ищец е преживял не само към момента на
деянието значителни по обем болки и страдания, но и към настоящия момент той
продължава да търпи такива, предвид обстоятелството, че здравето му все още не
е възстановено напълно и му предстоят още оперативни интервенции. Горното мотивира
съда да осъди двамата подсъдими да заплатят солидарно сумата от 35 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на Н.В.В., ЕГН **********, в резултат на
престъплението “грабеж”, както и държавна такса върху размера на така уважения
иск - 1400 лв.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи на подсъдимите заплащането на направените по делото разноски от страна
на частния обвинител и граждански ищец за адвокатско възнаграждение в размер на
450 лева и им възложи и сторените по делото разноски в размер на 70.50 лв. в
полза на Държавата.
Съдът счита, че по този начин и с това
наказание ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Водим от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
СЪДИЯ при ВОС: