Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 8

Видин, 12.02.2020г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Видинският окръжен съд   наказателно отделени в публичното

заседание на двадесет и трети януари

през две хиляди и двадесета година в състав :

              

                                          Председател: Л.Л.

                                                  Членове: В. С.                                                                                         

                                                                   Р. Д.                                                        

при секретаря       А. А.    и в присъствието на

прокурора        Л. Ц.          като разгледа докладваното от    СЪДИЯТА Л.       ВНОХД  № 282  по описа за 2019г.,  и за да се произнесе съобрази следното:

            С присъда № 446/28.11.2019г. по НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд-Видин, подсъдимия С.А.А. с ЕГН ********** е признват за ВИНОВЕН, в това че: за времето от 19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018г. в град Видин, от таксиметров автомобил с номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън“ - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Разлог“, в условията на опасен рецидив отнел чужда движима вещ - паричната сума от 25 лева в монети с номинал от 0,50 лева, 1 лев и 2 лева, от владението на И. А. А., от гр. Видин - водач на таксиметровия автомобил, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК, за което и на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ и буква „б“, във вр. с чл.58а, ал.4, във вр.с чл.55, ал.1, т.1 и чл.36 от НК,  подсъдимия С.А.А. е осъден и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален „строг“ режим; за времето от 19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, в таксиметров автомобил с номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън“ - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Разлог“, причинил на И. А. А. от гр. Видин - водач на таксиметровия автомобил, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трети горен зъб вляво, довело до трайно затруднение на храненето - акта на отхапване и на говоренето - престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което и на основание чл.129, ал.2, във вр. с ал.1, във вр.с чл.58а, ал.4, във вр.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, подсъдимия С.А.А. е осъден и му е наложено наказание „пробация“ като съвкупност от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години.

          На основание чл.23, ал.1 от НК е определено на подсъдимия С.А.А., със снета по делото самоличност едно общо наказание - най-тежкото измежду наложените, а именно: „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален „строг“ режим.

          На основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъплението.

          Против присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимия С.А.А., чрез адвокат А.А., като служебен защитник на подсъдимия А.. В жалбата са развити съображения, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното с нея наказание е завишено и поради това е явно несправедливо. Иска се присъдата да бъде изменена, като наказанието бъде намалено.

          Представителят на Окръжна прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВРС, като правилна и законосъобразна, следва да бъде потвърдена.

          Окръжният съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал, и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК, намира, че жалбата е неоснователна, а присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

          Първоинстанционният съд е извършил правилна  преценка на доказателствата по делото, по – отделно и в съвкупност, и фактическите положения, които са приети за установени, намират опора в тях. По делото са изяснени обстоятелствата, които са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита на подсъдимия. С оглед установената фактическа обстановка, която ВОС споделя и не намира за необходимо да я преповтаря самоцелно в настоящото изложение, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за съставомерно поведение на подсъдимия по съставите от НК, по който са му повдигнати обвинения и е наложил наказания, които не са несправедливо завишени.

          ВОС ще маркира основните факти, които са от съществено значение, с оглед предмета на делото.

          Безспорно е установено, че подсъдимият С.А.А.: за времето от 19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018г. в град Видин, от таксиметров автомобил с номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън“ - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Разлог“, отнел чужда движима вещ - паричната сума от 25 лева в монети с номинал от 0,50 лева, 1 лев и 2 лева, от владението на И.А. А., от гр. Видин - водач на таксиметровия автомобил, без негово съгласие; за времето от 19.45 ч. до 20.10 ч. на 15.12.2018 г. в град Видин, в таксиметров автомобил с номер 66 на фирма „ОК Трансеволюшън“ - Видин, находящ се в района на кръстовището на ул. „Цар Симеон Велики“ и ул. „Разлог“, причинил на И. А. А. от гр. Видин - водач на таксиметровия автомобил, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на трети горен зъб вляво, довело до трайно затруднение на храненето - акта на отхапване и на говоренето.

          Горните обстоятелства се базират на доказателствата по делото от досъдебното производство: показанията на свидетелите Н. В.Н., А. И.И., А. С. А., В. С. К., С. Е. Ц., И. Н. А., М. А. М., С. Б. Т., П.М.П., К. К. А. и Г. Е.Ц; протокол за оглед на местопроизшествие от 15.12.2018г., ведно с фотоалбум към него; протокол за оглед на местопроизшествие от 15.12.2018г., с непосредствен обект на огледа- лек автомобил, ведно с фотоалбум към него; протокол за личен обиск на лице от 15.12.2018г.; медицинска документация; протокол за оглед на веществени доказателства от 18.12.2018г., ведно с фотоалбум към него; заключение на съдебно – балистична експертиза; заключение на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 1/2019г.; заключение на съдебно – медицинска експертиза по писмени данни № 2/2019г.; протокол за разпознаване на лица и предмети. Няма противоречия между тези доказателства, които си кореспондират напълно. Самопризнанията на подсъдимият напълно се подкрепят от доказателствата.

          Процесното поведение на подсъдимия А. е съставомерно по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК. Подсъдимият С.А.А. е действал в условията на опасен рецидив. Опасния рецидив е при хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а“ и „б” от НК. Видно от справката за съдимост на А., същия има множество осъждания. Последното е по присъда №403/04.07.2017г. по НОХД №  71/2017г. по описа на РС – Видин, в сила от 23.03. 2018г, за престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл. 29, ал.1, букви „а“ и „б“, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок 2 години, при първоначален „строг“ режим. Видно е, че към момента на извършване на деянието предмет на настоящото дело, подсъдимия А. е бил осъден повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, респ. по НОХД №№ 1306/2015г., 58/2017г. и 71/2017г., всички на ВРС, като последното е за тежко умишлено престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода над 1 година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК, и не е бил изтекъл срока по чл.30 от НК от изтърпяване на наказанията по осъжданията.

          От субективна страна подсъдимият А. е действал при пряк умисъл и с намерение противозаконно да присвои вещта.

          Относно телесното увреждане което е причинил подсъдимия А., от обективна и субективна страна е осъществил и състава на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.        

          За извършеното престъпление по по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29. ал.1, буква „а“ и буква „б“ от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години, като Съдът може да постанови и конфискация до ½ от имуществото на виновния. ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК и е след като е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при което и най – лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, е приложил чл.58а, ал.4 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК и е слязъл под най – ниския предел на законопредвиденото наказание, респ. наложил „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца. ВРС е слязъл чувствително по минималния размер от 2 години на законопредвиденото наказание. ВОС намира, че има хипербола в извода на ВРС за многобройност на смекчаващите обстоятелства- налични и така както са визирани в мотивите: „…Подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина, признава се за виновен, съжалява за извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина в процеса, има добро процесуално поведение.“ Освен, че ВРС два пъти е посочил едно и също- съдействието на дееца за разкриване на обективната истина, следва да се има предвид, че на ДП А. не се е признал за виновен, а пред съда самопризнанието не е смекчаващо обстоятелство, тъй като е част от процедурата с уреден бонус за подсъдимия, както и доброто процесуално поведение също не е смекчаващо обстоятелство, тъй като е задължение на привлечения към отговорност. Смекчаващите обстоятелства, дори към тях да се добави и ниската стойност на предмета на посегателство, не са нито многобройни, нито изключителни. Освен това, в противовес на тях е тенденциозността в престъпната дейност на подсъдимия. Също така, видно от съдебното минало на А., извън осъжданията, които в случая обуславя съставомерността на престъплението, има и други, като всички са за тежки умишлени престъпления против собствеността. Това го характеризира негативно, с установена трайна нагласа към извършване на престъпления от този вид.  При това положение, ВОС намира, че индивидуализираното от ВРС наказание, е достатъчно снизходително. ВОС няма правомощия да коригира присъдата в неблагоприятна насока за подсъдимия, във въззивното производство по негова жалба, с оглед правилото reformatio in peus /забраната за промяна на положението в по – лошо за лицето, вследствие на упражненото му право на жалба/. ВОС определено няма и основание да намали наложеното наказание, което както беше посочено по – горе, е снизходително. По-леко наказание би било в разрез с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална превенции, тъй като видно от конкретиката на предишните осъждания, същите по вид наложени наказания, дори и в по-голям размер, не са постигнали целите на цитираната норма от НК.

            Правилно е определен първоначалния „строг“ режим на изтърпяване на наказанието, съобразно чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНН.

          Предишните осъждания на подсъдимия изключват приложението на чл.66 от НК.

            За извършеното престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК е предвидено наказание „лишаване от свобода” до 6 години. ВРС е разгледал делото при условията на глава ХХVІІ от НПК, респ. с оглед чл.373, ал.2 във вр. с чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК и е след като е преценил, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, при което и най – лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко, е приложил чл.58а, ал.4, във вр.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК, като е заменил лишаването от свобода с пробация и е наложил на подсъдимия С.А.А. наказание „пробация“ като съвкупност от следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от три години; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от три години. ВОС намира, че има хипербола в извода на ВРС за многобройност на смекчаващите обстоятелства: „…Подсъдимият съдейства за разкриване на обективната истина, признава се за виновен, съжалява за извършеното, съдейства за разкриване на обективната истина в процеса, има добро процесуално поведение.“ Освен, че ВРС два пъти е посочил едно и също- съдействието на дееца за разкриване на обективната истина, следва да се има предвид, че на ДП А. не се е признал за виновен, а пред съда самопризнанието не е смекчаващо обстоятелство, тъй като е част от процедурата с уреден бонус за подсъдимия, както и доброто процесуално поведение също не е смекчаващо обстоятелство, тъй като е задължение на привлечения към отговорност. Смекчаващите обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни. Освен това, в противовес на тях е тенденциозността в престъпната дейност на подсъдимия. Също така, видно от съдебното минало на А., той е с множество предишни осъждания, като всички са за тежки умишлени престъпления против. Това го характеризира негативно, с установена трайна нагласа към извършване на престъпления.  При това положение, ВОС намира, че индивидуализираното от ВРС наказание, е достатъчно снизходително. ВОС няма правомощия да коригира присъдата в неблагоприятна насока за подсъдимия, във въззивното производство по негова жалба, с оглед правилото reformatio in peus /забраната за промяна на положението в по – лошо за лицето, вследствие на упражненото му право на жалба/. ВОС определено няма и основание да намали наложеното наказание, което както беше посочено по – горе, е снизходително. По-леко наказание би било в разрез с чл.36 от НК, респ. с генералната и специална превенции.

            Налице е реална съвкупност по смисъла на чл.23, ал.1 от НК и правилно ВРС е наложил едно- най-тежкото от определените за двете престъпления наказания, респ. „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, при първоначален „СТРОГ“ режим.

            Правилно на основание чл. 59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ или друго задържане по реда на НПК, ЗМВР или друг закон, свързано с престъплението.

            Предвид горното, неоснователни са оплакванията в жалбата за неправилност на присъдата, респ. за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбата на А. е неоснователна и следва да остане без  уважение. Не се касае за явна несправедливост на наложеното му наказание и ВОС не съзира основание да го намали. Допълнителните доводи наведени от подсъдимия в с.з. също са неоснователни, респ. че има 6 деца и че си е намерил работа. Освен, че от данните по делото е видно, че подсъдимия не се е изявявал като грижовен баща, то броя на децата му е ирелевантен за неговата наказателна отговорност.  Другото, че си е намерил работа, освен че не се основава на доказателства, не е адекватно с трудов ангажимент на дееца, а още по-малко повлиява индивидуализацията на наказанието му.

            Присъдата на ВРС е правилна и следва да бъде потвърдена.

          Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Съдът

          Р    Е    Ш    И :

          ПОТВЪРЖДАВА присъда № 446/28.11.2019г. по НОХД № 1184/2019г. по описа на Районен съд-Видин.  

          Решението e окончателно.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: