Р Е Ш
Е Н И Е №……
Гр. София, 09.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на единадесети
април през две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ :
Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Боряна П.
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 8131 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от ищеца Е.К.П., чрез
представителя й, срещу решение № 330393/05.02.2018 г. на СРС, 49 с-в, по гр. д.
№ 53880/2016 г., с което са отхвърлени предявените срещу Г.К.Г.
искове, с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане
на сумата от 1 200 евро, поради неизпълнение на договор за дистрибуция на
хранителни добавки от маркетинговата мрежа Green world, 800 евро -
дивиденти и 472, 80 лв. - лихва за забава върху главницата от 1 200 евро за
периода от 26.09.2014 г. до 21.09.2016 г. и ищцата е осъдена за разноски в
производството.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение поради нарушения на материалния
закон и на процесуалните правила. Неоснователно СРС е приел, че облигационното
правоотношение е възникнало между ищцата и третото за спора лице „Д.т.д.“ ЕООД,
а не между ищцата и ответницата, както и че ответницата има качеството на
дистрибутор на продуктите на (хранителните добавки) на Г.У.Г.. Твърди се, че
след като СРС е приел, че ответницата има качеството на дистрибутор на продуктите
на последното дружество и иска целево събиране на пари за закупуване на стоките
му срещу заплащане на „дивиденти“, тя следва да изпълни поетото задължение
лично. По делото не са представени доказателства, че ответницата е действала от
името на „Д.Т.Д.“ ЕООД. Необосновано, въз основа на протокол от 22.01.2014 г.,
който е оспорен от ищцата, съдът е приел, че парите на ищцата са постъпили в
дружеството „Д.Т.Д.“ ЕООД – третото лице помагач по делото. Позовава се на ПКО
от 26.09.2013 г. на гърба на който е посочено, че Г.Г.
е получила сума с дата 29.01.2015 г. по протокол. Твърди се, че ищцата е дала претендираните пари 1 200 евро на ответницата за
финансиране на местен офис на фирмата, за което са щели да й се изплатят
дивиденти (възнаграждения), каквито не са й заплатени. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло оспорения акт, като се уважат исковете.
Претендира разноски, съгласно списък. Не възразява по разноските на насрещната
страна.
Въззиваемата страна - ответницата Г.К.Г., чрез процесуалния си представител,
е депозирала в срока по чл. 263 ГПК отговор на въззивната
жалба, в който я оспорва по подробни съображения. По допустимостта на решението
поддържа, че съдът е следвало да прекрати производството, понеже ищцата не е
отстранила нередовността на исковата молба в указания от него срок, преди
първото по делото съдебно заседание. По същество на спора излага съображения,
че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно постановено, при
правилна преценка на събраните доказателства и съобразно твърденията на ищцата
в производството. Искът се основава на твърдението, че ответницата е получила
от ищцата сумата от 1 215 евро по ПКО от 26.09.2013 г. Не е било спорно,
че на лицевата страна на ордера за „получил“ сумата не се е подписала
ответницата. Този факт не е оспорван от ищцата и е признат от представителя й в
първото по делото съдебно заседание. Не е спорно, че върху подписа за „получил
сумата“ е поставен печат на третото лице помагач - „Д.Т.Д.“ ЕООД. Твърди се, че
сумата е внесена директно и лично от ищцата при третото лице, което е
дистрибутор на продуктите на Green World, което не е спорно по делото, както
правилно е приел и СРС. При това се поддържа, че по делото не е установено сумата
да е получавана от ответницата в лично качество, поради което тя не е материалноправно легитимирана да иска възстановяването й
или заплащане на другите претендирани в производството суми. Отбелязването с
подписа на ответницата на гърба на ПКО е направено само с цел ответницата да
информира ищцата, че сумата внесена от нея по програмата на Green World, е получена
по протокол от 22.01.2015 г., който е представен по делото. Твърди се, че
ответницата, като представител на последната фирма, само презентира
нейните продукти. Ако се стигне до закупуването им, правоотношението възниква с
Green World, а не с
нея, което дружество следва да носи отговорност. Извод за това може да се
направи и от показанията на свидетелите. Излага, че поради недоказаност на
облигационно отношение с ответницата, тя няма задължения към ищцата. Моли да се
потвърди решението на СРС по изложените съображения. Претендира разноски за въззивната инстанция. Не възразява по разноските на
насрещната страна.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. В съответствие с правомощията си по реда на въззивната
проверка, настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно
постановено.
По възраженията за недопустимост на
производството, съдът намира следното :
Действително СРС, с определението по
насрочване на делото от 18.05.2017 г., е оставил исковата молба без движение,
като е дал на ищцата указания да конкретизира претенциите си в едноседмичен
срок от получаване на указанията. В същото време въззивният съд установи, че по
делото няма данни към кой момент са съобщени тези указания на СРС на ищцата. С
призовката, приложена по делото, последната е уведомена единствено за
насрочването му в открито съдебно заседание. Поради това не може да се сподели
възражението на ответника, че молбата от 14.06.2017 г., с която ищцата е
направила уточнение на претенциите си, е подадена извън предоставения от съда
срок и произнасянето на съда не е недопустимо на това основание.
По съществото на спора, въззивният съд намира следното :
Като е съобразил твърденията на ищцата, районният съд
се е произнесъл по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
- за плащане на суми, дължими поради неизпълнение на договор за дистрибуция на хранителни добавки
от маркетинговата мрежа Green world, 800 евро -
дивиденти и 472, 80 лв. - лихва за забава върху главницата от 1 200 евро за
периода от 26.09.2014 г. до 21.09.2016 г.
Съгласно чл. 79, ал.
1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задълженията си по договора, кредиторът има право да иска
изпълнението, заедно с обезщетение за забава, или да
иска обезщетение за неизпълнение. Съобразно общите
правила за разпределяне на доказателствената тежест в процеса (чл. 154, ал. 1 от ГПК),
за уважаване на иска в тежестта на ищеца е да докаже : съществуването на облигационно
правоотношение с ответника с определено съдържание - т. е. правата и задължения
на страните по правоотношението, по които те са постигнали съгласия, че ищецът
е изправна страна, както и че е предоставена определена сума на ответника при
определени условия (за която се твърди, че е инвестиция), наличието на неизпълнение, пълно или частично,
на задълженията на ответника. Ответникът следва да докаже правопогасяващите и правоотричащите
си възражения.
От доказателствата пред СРС се
установява, че с Приходен касов ордер (ПКО)
от 26.09.2013 г. ищцата е заплатила сумата от 1 215 евро, от която 1 200 евро
за инвестиция и 15 евро за регистрационна карта.
Не е спорно между страните, че подписът на лицевата
част на ПКО от 26.09.2013 г. за „получил“ не е на ответницата. В този смисъл са
изричните изявления на процесуалния представител на ответницата в първото по
делото пред СРС съдебно заседание на 04.10.2017 г.
Видно от ПКО, в графата „получил“ е поставен печат на „Д.Т.Д.“
ЕООД и подпис на неизвестно лице.
Пред СРС е представен Протокол от 22.01.2014 г. и Приложение
№ 1, от които може да се направи извод, че получените от ищцата средства през
септември 2013 г. в размер на 1 200 евро са за т. н. инвестиция по „Програмата
за осигуряване на продукти на Green
world Group за екипа на България“.
Съгласно протокола инвеститорът спонсор влага сумата
от 1200 евро за срок от три месеца, като
срещу тази инвестиция след края на месеца, следващ инвестиционния месец за
всеки 1200 евро, той получава дивиденти , както следва: 1 месец - 250 евро, 2
месец - 0 евро, 3 месец - 250 евро.
Потвърждението на внесените суми и участието в Green world Group е
подписано от Т.Й., който е управител на дружеството „Д.Т.Д.“ ЕООД, на което ищцата
е заплатила сумата от 1 200 евро, съгласно ПКО от 26.09.2013 г.
Протоколът и приложението са оспорени от ищцата, като
частни документи, подписани от трето за спора лице. Съдът намира, че няма
пречка тези документи да се ценят в съвкупност с останалите ангажирани по делото
доказателства, а именно показанията на свидетелите и на двете страни Тодорка Т.Б.и
И.Н.П., които съдът преценя на база другите събрани доказателства.
Съгласно показанията на свидетелката Т.Б.ответницата
отишла в нейния кабинет, представила й продуктите - хранителни добавки на Грийн
Уърлд и й обяснила условията. Според нея най-големият
пакет за закупуване на продукти и инвестиции бил 3 650 евро, като имало
инвестиции и по 1 200 евро, а дивидентите били по 2 50 евро. Твърди още, че
дивидентите през първия месец следвало да бъдат два пъти по 250 евро, а ако
това не се получи, на шестия месец да се получат 2 пъти по 250 евро. Според
свидетелката, ищцата получила подобна оферта. Свидетелката Б. дава показания,
че тя е закупила големия пакет от 3 600 евро, но не е получавала дивиденти. Доколкото
знае, ищцата е дала 1 200 евро за инвестиция. Дава показания, че на някои от
презентациите се коментирало, че не се връщали дивиденти, понеже трябвало да
подпомогнат фирмата, тъй като е в затруднение.
Показания в същата насока дава и другата свидетелка - И.П.Тя
също поддържа, че е участвала с инвестиция и е получила дивиденти. Всеки месец
имало някаква сума. Свидетелства, че е направила три или четири инвестиции от
порядъка на 1200 евро и може би 6 - 7 пъти е получила дивиденти. Свидетелката знае
за проблеми с фирмата заради това, че
дивидентите рязко намалели и спрели. Тя е присъствала на среща, организирана от
ответницата с други дистрибутори на продуктите, на която се обсъждало как могат
да бъдат възстановени отново сумите за инвестиции, които са предоставени на
управителя на фирмата.
Предвид установените факти, настоящият състав намира
за съобразен с доказателствата извода на СРС, че ищцата, чиято е била тежестта
на доказване в производството, не е ангажирала доказателства още за наличието
на договорно отношение с ответницата и за неговото конкретно съдържание, на
което да е налице основание за заплащане на сумите, които претендира. Не се
установява ищцата да е предоставил сумата, която претендира на ответницата в
лично качество, нито се установяват условията за нейното възстановяване, които
твърди ищцата.
Обсъдените по - горе писмени и гласни доказателства
подкрепят защитните възражения на ответницата, че не се установява двете страни
да са били в облигационни правоотношения. Единственото което се установява
непротиворечиво по делото е обстоятелството, че ответницата е дистрибутор на
продуктите - хранителни добавки на Green world Group.
При съобразяване с установените факти и в съответствие с
материалния закон СРС е приел, че не е доказана още първата предпоставка
обуславяща основателността на исковете - наличие на валидно договорно
правоотношение с ответницата. Само на това основание исковете за реално изпълнение на договора от ответницата са неоснователни.
Доколкото изводите на настоящият
състав изцяло съвпадат с тези на СРС оспореното решение е постановено в
съответствие с доказателствата и следва да бъде изцяло потвърдено. Този извод
се отнася и до присъдените в решението разноски, които са съобразени с изхода
от спора.
По
разноските пред СГС : С оглед
изхода от спора право на разноски има въззиваемата страна – ответник в
производството, на която съдът присъжда разноски в размер на 800 лв. адвокатски
хонорар за въззивната инстанция, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
330393/05.02.2018 г. на СРС, 49 с-в, по гр. д. № 53880/2016 г.
ОСЪЖДА Е.К.П., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адв. Хр Т. да заплати на Г.К.Г.,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Г. Г., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски
за въззивното производство в размер на 800 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.