Р Е Ш Е Н И Е
№ 856/21.2.2020 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 23.01.2020 г.,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 5399
по описа за 2019 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу ответника С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-
сумата в общ
размер от 620.86 лв.
, представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги по партида с абонатен
номер ********,за
периода от 22.06.2010г. до 16.08.2018г. за обект
на потребление, находящ се на
адрес: гр.В., ул.Р.М., чл.**, ап.**;
- сумата в общ размер от 72.47 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 18.01.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 399/22.01.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 808/2019 г.
на ВРС-30 състав /видно от уточнителната
молба от 31.05.2019 г./
Претендира се
за осъждане на ответника да
заплати направените по делото съдебно-деловодни
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия
за него правен
интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се
в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството си на
В и К оператор съгласно
чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел.
изм.), предоставя В и К услуги на С.П.П. ЕГН ********** за имот на
адрес ***, която в качеството си на
потребител ги получава и ползва на същия адрес.
Ползваните В и К услуги на този адрес
се отчитат по партида абонатен
номер ********,чийто
титуляр е ответникът.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите са длъжни да заплащат
ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът
(сега ответник) не е правил.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия,
ответникът е длъжен да заплаща дължимите
суми за използваните
В и К услуги в 30-дневен срок
след датата на фактуриране, след изтичане на
който срок той изпада в забава.
Излага се,
че ответницата не е заплатила дължимите суми.
Претендираните от
ищеца суми за главници и лихви
по фактури са подробно описани
в Справка за недобора на частен
абонат № 1532579 до
10.01.2019г.
В уточнителна молба са подробно описани
претендиралите от ищеца суми за
главници и лихви по фактури.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване
на положително решение по предявената
искова претенция.
Ответната страна С.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се изразява становище за допустимост , но неоснователност на предявения иск.
Излага се, че като предявени
в сроковете по чл.415, ал.4
от ГПК, исковете са допустими.
Оспорват се исковете изцяло по основание и размер.
Излага се
, че ответницата не е потребител за посочения имот
гр.В, ул."Р. М." №**, ап.** и нищо
от претендираното не е доставяно на адреса.
Оспорва се справката за недобора
на частен абонат № *****/18.03.2019 г.
Оспорва се верността на счетоводството
на ищеца.
Твърди се, че ищецът не
спазва процедурата за отчитане, съгласно
собствените си Общи условия. Не
е била осъществена процедурата по чл.25 от ОУ, поради принадлежност
към етажна собственост.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност на всички
претенции, отнасящи се за период
преди 18.01.2019 г. (датата
на подаване на заявлението в съда).
С оглед на гореизложеното, се моли да
се отхвърли ищцовата претенция , като неоснователна
и недоказана., като се претендират сторените в производството по делото разноски.
Досежно допустимостта на предявения
иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 808/2019 г. на ВРС-30 състав , се установява,
че същото е образувано по подадено
от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу
ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на
18.01.2019 г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 399/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, по силата на
която е разпоредено Длъжник С.П.П. ЕГН ********** с адрес
*** да заплати на Кредитор В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* с адрес *** сумата 1 283.90 лв. /хиляда двеста
осемдесети и три лева и деветдесет стотинки/ – представляваща главница за потребени
ВиК услуги по партида с абонатен
номер ********,за
която има издадени фактури за периода 21.01.2002 г. –
20.08.2018 г., за обект, находящ се на
адрес: ГР.В., УЛ.Р.М., УЛ.**, АП.** ведно със законната
лихва, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 18.01.2019
г. до окончателното й изплащане, сумата 963.54 лв. /деветстотин
шестдесет и три лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за
периода от 21.02.2002 г. до 10.01.2019 г. както и сумата 94.95 лв. /деветдесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ – разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства: потребени ВиК услуги по партида с абонатен
номер ********,за която има издадени
фактури за периода 21.01.2002 г. – 20.08.2018 г., за
обект, находящ се на адрес:
гр. В., ул. Р. М. № **, ап.
**.
В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в заповедното
производство и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя
сума, което обуславя и правния интерес от водене
на настоящия иск. Заявителят
и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба в заповедното производство .
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна:
Приобщени
по делото са Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите
от В и К оператор „В.и к." ООД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г.
Представено е Решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите.
Видно от
приобщените към доказателствения материал два броя
обяви, Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД са публикувани в два
ежедневника в броевете им.
Представени са
извадка от Решение № Ц-23 от 30.06.2016г. на КЕВР, ведно с два броя обяви , извадка
от Решение № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР, ведно с два броя обяви, извадка
от Решение № Ц-34 от 15.12.2017г. на КЕВР, ведно с два броя обяви.
Представена е справка
за недобора на частен абонат с клиентски № 1532579 за издадени фактури на
абоната С.П. П. за процесния
период.
Видно от
представения по делото Договор за доброволна делба на недвижим имот от
21.10.1997г. П.Х.П.и съпругата му С.П. П. получават
дял първи , а именно: магазин № 1 , находящ се на
партерния етаж на построената сграда с обща застроена площ от 42,63 кв.м. ,
ведно с изба № 20, както и 2,6297: ид.ч. от общите
части на сградата и от дворното място, находящо се в
гр.Варна ул.Р. М. № **, както и апартамент № ** и ** , находящи
се в построената сграда в гр.В. ул.Р. М. № **.
Приобщено по делото
е уведомително писмо до ответницата С.П. П. от
15.11.2016г. за изтекла валидност на метрологична проверка на водомера в процесния
обект на потребление.
Представени са карнетни листи по партида на ответницата С.П. П. с абонатен № 1532579.
Приета по делото е
Справка от „Енерго Про
Продажби“ АД до „Водоснабдяване и Канализация“ Варна с вх.№
ВП-62/13.01.2020г. за потребената ел.енергия за периода от м.01/2016г. до
м.08/2018г., от която е видно , че за всеки месец е начислявана сума за
консумирана ел.енергия, като е посочено , че дължимата лихва в размер на 0,03 лв.
е платена на 12.12.2019г.
Приети са фактура с
№ 71/11.12.2019г. , фактура с №
3/11.12.2019г. и амбулаторен лист № D568/11.12.2019г., издаден на ответницата при поставена диагноза „бъбречна колика,
неуточнена“.
Предвид
така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С
оглед характера на предявения иск, с който се иска съдебно установяване на
съществуването в полза на ищеца на вземане срещу ответника, доказателствената
тежест за установяване на вземането се носи от ищеца, който следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличието на основание за
възникване на вземането и неговия размер. В тежест на ответника е да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това вземане.
Съгласно пар.1,т.2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на ищцовото дружество.
Видно от приобщения по делото Договор за
доброволна делба на недвижим имот от
1997г. , е че ответницата е получила в дял ап.** и ап.** на адрес гр.В.ул. Р. М.
№** и като собственик на имота, същата
се явява потребител на В и К услуги и по смисъла на чл. 2 от Общите условия на
„В и К - Варна" ООД и чл.З от Наредба N4 от 2004г., а именно потребители
на ВиК услуги са физически лица- собственици на имоти
за които се предоставят ВиК услуги.
Следователно за същата е възникнало от
момента на придобиване на собствеността задължението, като потребител да
заплаща предоставената и потребена ВиК услуга, като ответницата не е представила доказателства
за изпълнението на това задължение.
Съдът намира, че с оглед съвкупния доказателствен материал е установено, че ответницата
притежава качеството „потребител на ВиК услуги” по
смисъла на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и по смисъла на чл.2 от Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД.
С оглед на така изложеното, съдът приема, че
между страните по делото е налице правоотношение по предоставяне на ВиК услуги за питейно - битови нужди до потребител -
ползвател на жилище за процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите
условия, основно задължение на потребителя е да заплаща стойността на
ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, като при
неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги ,
съгласно чл.44 от ОУ потребителят дължи на ВиК оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на ВиК оператора. Съгласно чл.22 от
Общите условия, изразходваните количества питейна вода се отчитат от водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се
извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два
отчета ВиК операторът ежемесечно начислява
количество изразходвана вода, определена въз основа на средния месечен разход
от предходните два отчета. След отчитане на показанията на водомерите
количеството вода се изравнява в съответствие с реалното потребление.
Предвидено в ал. 4 на чл. 22 е, че отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, като при неосигурен
достъп, отчетът се подписва от свидетел, който може да бъде и длъжностно лице
на ВиК оператора.
Съдът, като съобрази представените по делото
писмени доказателства, констатира , че
за установяване на наличието на доставяне и реално потребяване на
отчетената вода, начислена за плащане с процесните фактури,
ищецът е представил карнет за извършени отчети на водомера на ответницата.
От съвкупния доказателствен
материал се установява, че ответницата
има качеството потребител , т.к. е собственик на процесния
недвижим имот със своя съпруг.
Установява се от доказателствата по делото ,
че процесният недвижим имот е присъединен към ВИК
–системата, че в имота се ползват ВИК – услуги, както и че в имота е бил налице през процесния
период водомер, чиято метрологична годност е изтекла, за което ответницата е
уведомена писмено.
Действащи
в рамките на процесния период са нормите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл.11, ал.5 от Наредбата
в редакциите и от ДВ бр.88/08.10.2004г. и от ДВ бр.63/17.08.2012г., всеки
потребител поставя индивидуален водомер след водопроводното отклонение и
поддържането и ремонтът на тези водомери се осигурява и е задължение на
потребителите. Следователно, съобразно цитираната уредба, неизправна страна в
облигационната връзка е ищецът - потребител, който не е предприел необходимите
действия да монтира надлежно средство, което да отчита потребяваните
в имота количества вода. При извода за неизправност на потребителя и доколкото
се установява , че в имота се потребяват ВиК услуги, то за ВиК оператора
се е породило правото да остойностява количествата доставена вода по методиката
на чл.25, ал.8, т.1 от действащите между страните общи условия в минимален
размер от 5 куб.м. месечно за всеки обитател. Тази методика е и нормативно
закрепена в разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември
2004г. – по 5 куб. метра на всеки обитател, а съгласно чл.39 ал.6 от Наредбата количествата
вода се завишават на всяко тримесечие с по 1 куб. м. за всеки обитател. Съдът ,
като констатира отчетените количества вода за процесното
жилище, намира,че начисленото количество вода от ищцовото
дружество е в съответствие с
предвидената в разпоредбата на чл.39, ал.5, т.1 от Наредба №4 от 14 септември
2004г. методика.
Предвид изложеното , съдът намира,че ищцовото дружество е провело успешно доказване за дължимост на сумите, начислени по процесните
фактури, за процесния период на обща стойност в
размер на 620,86 лв.
С оглед на горните изводи, искът за главница е основателен за сумите,
начислени по процесните фактури, издадени за процесния период на обща стойност от 620,86 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Втората претенция е за установяване
съществуването на вземане на ищеца за лихва за забава върху горните задължения.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
случая, съгласно чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „ВиК-Варна” ООД, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането. Следователно, ответницата
е изпаднала в забава за заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня, следващ
изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура. Ответната
страна не е оспорила размера на обезщетението за забава за периода , което възлиза
на 72,47 лева. Предвид изложеното, основателна се явява и исковата претенция за
присъждане на лихвите за забава.
Поради установяване дължимостта
на вземанията по издадената заповед за изпълнение, съдът дължи произнасяне по релевираното от ответника възражение за погасителна
давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 год. по тълк.д. № 3/2011 год.,
понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията
да са еднакви. В настоящия случай претендираните суми
са за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги, които се покриват
от понятието „периодично плащане” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради
което и вземанията за цената на същите се погасява с изтичане на 3-годишна
давност. Давността според нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от
деня, в който вземането е станало изискуемо.
Така, задълженията по фактури от 28.11.2016г.
до 20.08.2018г. към датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение не са погасени по давност. Не са погасени и
задълженията за обезщетение за забава върху тези главници. Задължението на
ответника за заплащане на предоставените услуги по фактура от 28.11.2016г. за периода 22.06.2010г. до 15.11.2016г. е
станало изискуемо с изтичане на 30 – дневния срок от издаване на фактура №
********** от 28.11.2016 год. /28.12.2016 г./ съгласно чл.31, ал.2 от Общите
условия, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е депозирано на
18.01.2019 год. /съгласно нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване
на вземането се смята предявен
от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ -
т.е. за вземанията, начислени с процесните фактури
тригодишният давностен срок не е изтекъл към датата
на подаване на заявлението, поради което и възражението на ответника се явява
неоснователно.
Ето
защо и въз основа на изложените правни и фактически констатации, съдебният
състав приема, че в конкретния случай са налице елементите от фактическия
състав на предявения иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Искът като
доказан по основание и размер следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните дължимостта
на оспореното вземане на ищеца по отношение на процесната
сума.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за реализирани разходи. С
оглед на това съдът намира,че на ищцовата страна
следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски ,
посочени в списъка по чл.80 от ГПК, в общ размер от 196,14 лв., от които от
които държавна такса в размер на 86,14 лв., платени съдебни удостоверения в
размер на 10,00лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лв. , което съдът определя да е в размер на
100,00лв., на основание чл.25 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно
дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото решение и
разноските в заповедното производство в общ размер от 29,29
лв. , за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на предявената част от вземанията по заповедта в
исковото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, от една страна и ответника С.П.П. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
-
сумата в общ
размер от 620.86 лв.
, представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени
В и К услуги по партида с абонатен
номер ********,за
периода от 22.06.2010г. до 16.08.2018г. за обект
на потребление, находящ се на
адрес: гр..В., ул.Р.М., ул.**,
ап.**;
- сумата в общ размер от 72.47 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху тази главница за периода от 28.12.2016г. до 10.01.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 18.01.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
399/22.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 808/2019 г. на Варненски районен съд-30 състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.П.П. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата в размер
на 29,29 лв.
, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 808/2019 г. на Варненски районен
съд-30 състав, както и сумата от 196,14
лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: