Разпореждане по дело №1314/2016 на Районен съд - Стара Загора

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

 

№ …………                                 22.04.2016 г.                               град Стара Загора        

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                     ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и втори април                              две хиляди и шестнадесета година

В закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                            

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ГЕОРГИЕВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражданско дело № 1314 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Д.М., действащ лично и със съгласието на Н.С.Г. против Д.Д.М..

По делото е постъпил отговор от ответницата.

            Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание, да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора.  

Представените с исковата молба и отговора писмени доказателства са допустими, относими и необходими по отношение предмета на спора.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства като му бъде дадена възможност да води двама свидетели за разпит в насроченото съдебно заседание.

Ищецът е поискал от съда да бъде задължена ответницата да представи служебна бележка от работодателя си за брутното трудово възнаграждение за една година назад от датата на завеждане на исковата молба. Доколкото с отговора е представено такова, съдът намира, че това искане е удовлетворено, поради което не следва да се произнася по него.

Следва да бъде уважено искането на ответника за изискване на заверено копие от преписка за реинтеграция на детето и връщане на същото в дома на майка му от Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора.

За установяване на обстоятелствата в отговора на исковата молба следва да бъде допуснат до разпит при режим на довеждане искания свидетел Х.Я.Я..

Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането, могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът

                                      

Р А З П О Р Е Д И:

 

ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

 

НАСРОЧВА същото за 13.05.2016 г. от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните и Дирекция „Социално подпомагане” – гр.Стара Загора.

           

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, както следва:

Производството е образувано по искова молба на Н.Д.М., действащ лично и със съгласието на Н.С.Г. против Д.Д.М.. Ищецът твърди в исковата си молба, че ответницата била негова майка, но откакто го е родила го е изоставила на баба си и оттогава не се е прибирала вкъщи и не се е интересувала от него. След което изцяло изгубили връзка с майка му и доколкото му било известно през ноември 2001 г. е напуснала територията на България. Сочи, че близо шест години не я е виждал. След което установили някакъв контакт с нея и тя след като видяла ищеца се държала агресивно спрямо него. Твърди още, че вече девет години живеела в България и не го е потърсила да живее при нея, а като го видела не проявявала никаква заинтересованост за него. Баба му имала сърдечни операции и била с влошено здравословно състояние и пенсията, която получавала, била в размер на 238 лв. Сочи, че тази сума била крайно недостатъчно, за да се издържат от нея. Майка му не му е купувала досега нито дрехи, нито храна и учебници. Към настоящия момент бил десети клас в Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов" и нуждите за нормалното му развитие нараснали. За неговото нормално възпитание, отглеждане и развитие била необходима издръжка в размер на 250 лв. Твърди, че досега майка му не е заплащала никаква издръжка за него и по никакъв начин не го е подпомагала нито финансово, нито морално. Откакто се е родил, живеел при баба си Н.. Само за около 20 дни се наложило да живее в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, тъй като баба му била ангажирана да работи на ненормирано работно време. От м. декември 2002 г. живеел при баба си, съгласно решение № 184/15.11.2002 г. на PC - Стара Загора. Майка му изцяло се била дезинтересирала от него и неговото бъдеще.

Моли съда да осъди ответницата да му заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева, считано една година назад от датата на завеждане на исковата молба, заедно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпването на законни причини за изменяването или прекратяването чрез неговата баба и законен представител Н.С.Г..

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата Д.Д.М., с който взема становище, че искът е недопустим, неоснователен и недоказан. Сочи, че това съдебно решение било инициирано от нейната майка, която без нейно знание и съгласие заявила, че не е в състояние да полага грижи за детето и по нейна молба същото е настанено в дом за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи, като впоследствие с горепосоченото решение отново по нейна молба същото било настанено за отглеждане при в дома й.

Не спори, че за един продължителен период от време, а именно от ноември 2001 г. до 2007 г. е работила извън територията на Р. България и именно по тази причина оставила детето си при своята майка. Твърди, че през целия период на отсъствие от страната регулярно е превеждала суми на майка си за отглеждане на детето й.

През 2007 г. се прибрала в Р. България, като до 2008 г. живеели заедно със сина й и майка й в жилище, нейна собственост, находящо се в ***. Началото на 2008 г. се преместила да живее в апартамент, нейна собственост в гр. Стара Загора. След, като се преместила предприела действия за отмяна на настаняването на детето й при неговата баба. Подала молба до Дирекция „Социално подпомагане", отдел „Закрила на детето". Проведени били многократни срещи с психолог и други действия за реинтеграция на детето. През 2013 г. по молба на сина й и на майка й се отказала от подадената молба. За да се откаже, била мотивирана единствено от изразеното желание от страна на детето й, а именно че не желае да се мести, свикнал бил да живее с баба си в нейното жилище, приятелите му били от този район, което я мотивирало да оттегли молбата и то единствено за да удовлетвори желанието на детето. Впоследствие майката на ответницата направила всичко възможно да отчужди детето й от нея, отказвала да го пуска за осъществяване на лични контакти между сина й и нея.

Сочи още, че не отговаряли на действителността твърденията в исковата молба, че била налице дезинтересованост от нейна страна по отношение на детето й. Не било налице и такава констатация, както се твърдяло от ищеца в съдебно решение № 184/15.11.2002 год. по гр. дело № 2392/2002 год. по описа на PC - Стара Загора.

Не отговаряло на действителността твърдението, че не е полагала грижи за сина си и не е давала издръжка. Както докато била извън територията на Р. България, така и след като се върнала, а именно от 2008 г. до настоящия момент, редовно е предавала на майка си и баба на ищеца парични суми в размер не по-малко от 100 лева месечно. Тези суми били предназначени за разходите необходими за детето й, но не можела да се ангажира, за какво били разходвани.

Сочи още, че в предоставената по настоящото производство декларация от Н.С.Г. същата не била отбелязала недвижим имот, нейна собственост, находящ се в с. Подслон, както и 60-70 дка земеделска земя в землището на същото село.

Оспорва така предявения иск относно заплащането на ежемесечна издръжка на непълнолетното дете Н.Д.М. в размер на 250.00 лева, считано една година назад от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законна лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на законни причини за изменяването или прекратяването, чрез неговата баба Н.С.Г. - полагаща грижи за детето.

Моли съда да отхвърли като неоснователна и недоказана исковата молба, ведно със законните последици от това.

 

В производството по иска по чл.143 от СК ищецът следва да докаже предпоставките за възникване на правото му на издръжка. В същото производство ответникът следа да докаже възраженията си, относно задължението си за издръжка.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: удостоверение № 85-3/16.02.2016 г.; удостоверение за раждане от *** г.; решение № 184/15.11.2002 г., постановено по гр. дело № 2392/2002 г. по описа на Районен съд – Стара Загора; разпореждане № ********** за отпускане /изменяне/ на пенсия; декларация за СИС от 17.03.2016 г. на Н.С.Г.; писмо изх. № 86/07.03.2016 г. до Н.М. относно решение на НБПП; молба – декларация за предоставяне на правна помощ по реда на чл.21, т.1 и т.2 ЗПП; заповед № 081/26.09.2002 г. на ОЗД при Общинска служба за социално подпомагане – Стара Загора; социален доклад на ОЗД при Общинска служба за социално подпомагане – Стара Загора относно настаняване на детето Н.Д.М.; декларация за СИС от 22.04.2016 г. на ответницата и удостоверение изх. № 165/13.04.2016 г., издадено от Средна гора АД.

 

ПРЕДОСТАВЯ възможност на ищеца за ангажиране на гласни доказателства чрез довеждане на двама свидетели за разпит в насроченото съдебно заседание.

 

ИЗИСКВА от Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора заверено копие от преписка за реинтеграция на детето Н.Д.М., ЕГН ********** и връщане на същото в дома на майка му Д.Д.М., ЕГН **********.

 

ДОПУСКА до разпит като свидетел Х.Я.Я., при режим на довеждане.

 

ДА СЕ ПРИЗОВЕ Дирекция „Социално подпомагане” – Стара Загора, която да изготви социален доклад за непълнолетното дете Н.Д.М..

 

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.       

 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице - медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

           

Да се връчи на страните препис от разпореждането, а на ищеца – и препис от писмения отговор на ответника.

           

Разпореждането не подлежи на обжалване.

 

                                                                         

 

 

 

 

                                                              Районен съдия :