Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски и съд, I-во
Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесет и девети май две
хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Йоана
Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 11 309 по описа
за 2018 г. и
Р Е Ш И:
[1]
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 от ГПК, връзка
с чл. 79, ал. 1, връзка с 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), че В.Н.Ф. дължи на „У.Б.“ АД, следните суми по договор за кредит от 19.05.2008
г.:
- 32 345,06 евро главница
плюс законната лихва от 28.03.2018 г. до окончателното плащане;
- 1 142,87 евро възнаградителна
лихва от 30.07.2017 г. до 22.12.2017 г.;
- 821,94 евро лихва върху
просрочена главница от 30.07.2017 г. до 27.03.2018 г.;
- 1 078,17 евро
наказателна лихва от 30.07.2017 г. до 27.03.2018 г.;
[2]
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.Ф.
да заплати на „У.Б.“ АД:
- 4
741,93 лева разноски по
исковото дело;
- 3 266,09
лева разноски по
заповедното производство. „У.Б.“ АД е със съдебен адрес: Адвокатско дружество „П.,
А.и П.“, пл. „*******. В.Ф. е със съдебен адрес:***, офис 11.
[3]
Решението
може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне
на решението.
[4]
Ако
ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 384,26 лева
държавна такса по сметка на САС. Ако ответникът обжалва частично решението, с
въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на държавна такса по сметка на САС от 2% от обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА
СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5]
В
искова молба от 21.08.2018 г. „У.Б.“ АД (Б.) е заявила, че с ответника В.Ф. е
била сключила договор за заем. По този договор Б. е била заемодател, а В.Ф. е
бил заемополучател.
[6]
Ответникът
не е заплащал вноски и затова Б. е обявила кредита за предсрочно изискуем. Б. е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника
и съдът е издал такава заповед за:
- 32 345,06 евро главница
плюс законната лихва от 28.03.2018 г. до окончателното изплащане;
- 1 142,87 евро възнаградителна
лихва върху редовна главница от 30.07.2017 г. до 22.12.2017 г.;
- 821,94 евро наказателна
лихва върху просрочена главница от 30.07.2017 г. до 27.03.2018 г.
[7]
След
като ответникът е получил поканата за доброволно плащане, той е подал
възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Затова Б. моли съда да
приеме за установено, че ответникът му дължи описаните суми, както и да се
произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство (исковата
молба, л. 2-4).
2. На ответника
[8]
В.Ф. е оспорил
предявения иск. Той твърди, че:
1. в нарушение на закона ищецът е увеличавал едностранно
размера на възнаградителната лихва;
2. ответникът е заплащал погасителни вноски и не са били
налице условията за предсрочна изискуемост на заема. Затова той моли съда да
отхвърли иска (писмения отговор, л. 57-60).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ
УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И
СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[9]
На 19.05.2008 г. Б. е
сключила договор за кредит, по който се е задължила да отпусне на В.Ф. 41 500,00
евро. Солидарен длъжник по договора е бил „В.-****“ ООД, който е бил представляван
от В.Ф. (договора, л. 5-6). Кредитът е бил предоставен за покупка на офис в гр.
София, район „Лозенец“ (т. 3 и т. 8.1 от договора за кредит, л. 5; таблица № 1
от заключението на вещото лице Р.С., л. 112).
[10]
Длъжниците е трябвало
да върнат кредита с възнаградителна лихва от 8,30 %. Страните са уговорили
краен срок за издължаване до 19.05.2028 г. (т. 4.1а и т. 7 от договора, л. 5-6).
Страните са договорили и В.Ф. да дължи наказателна лихва в случай на просрочие
в заплащането на погасителна вноска (т. 4.2.-4.3. от договора и т. 11.2.2. и 11.2.1.2. от условията за усвояване, л. 5-7).
[11]
При условия, изрично
уговорени в договора, Б. е могла да превърне кредита в предсрочно изискуем,
заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер. Две от тези условия
са били: нарушаване на която и да е от уговорките по договора; допуснато
просрочие на погасителна вноска по кредита (т. 16.1.1.
от условията по кредита, л. 6-гръб).
[12]
На 21.05.2008 г. В.Ф.
е усвоил сумата по кредита (заключението на вещото лице С., л. 111). Впоследствие
Б. и В.Ф. са сключили анекси към договора на 13.08.2009 г., 07.12.2009 г.,
25.01.2011 г. и 22.11.2011 г., с които те са: изменяли падежа на задължението
за плащане на вноските по кредита; разсрочвали са вноските; променяли са
размера на възнаградителната лихва; променили са крайния срок за погасяване на
кредита на 30.05.2028 г. (анексите, л. 10, 11, 14, л. 17).
[13]
В.Ф. е заплатил общо
41 917,85 евро за погасяване на задължения по кредита (отговор на 3-та и 6-та
задача от заключението на вещото лице С., л. 112-114, и приложение № 1, л.
116-119). Той е погасявал задълженията си до 30.07.2017 г., когато е спрял да
плаща (приложение № 2 към заключението на вещото лице С., л. 122).
[14]
На 22.12.2017 г. Б.
е отнесла кредита като предсрочно изискуем. До тази дата е бил настъпил падежът
на пет вноски, по които В.Ф. не е платил. Те са включвали 807,50 евро главница
и 1 142,87 евро възнаградителна лихва. Остатъкът на неплатената главница по
кредита е бил 32 345,06 евро (отговора на 5-та задача, л. 113).
[15]
На 10.01.2018 г. В.Ф.
е получил покана от Б.. С нея банката го е уведомила, че той не е плащал
дължими суми, поради което на 22.12.2017 г. Б. е превърнала кредита в
предсрочно изискуем (поканата, л. 18). За периода от 30.07.2017 г. до
10.01.2018 г. В.Ф. е дължал 1 265,31 евро възнаградителна лихва и 345,91
евро наказателна лихва (заключението на вещото лице С., л. 129).
[16]
На 28.03.2018 г. Б. е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу В.Ф. за: 32
345,06 евро главница; 1 142,87 евро договорна (възнаградителна) лихва от 30.07.2017
г. до 22.12.2017 г.; 821,94 евро лихва върху просрочена главница от 30.07.2017
г. до 27.03.2018 г.; 1 078,17 евро наказателна лихва от 30.07.2017 г. до
27.03.2018 г.; както и законната лихва за забава от датата на заявлението до
окончателното плащане (заявление, л. 20-21 и л. 70-73). Към този момент задълженията
на В.Ф. към Б. са били тези, за които Б. е
подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение (отговор на 5-та задача от заключението на вещото лице С., л. 113). На 11.04.2018
г. СРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за търсените
суми, както и за 3 266,09 лева разноски (заповедта, л. 22 и л. 74).
[17]
В.Ф. е подал
възражение срещу заповедта за изпълнение. СРС е указал на Б. да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението (възражение, л. 75 и
съобщение, л. 76-гръб). В срока за това Б. е подала искова молба срещу В.Ф. (разписката,
л. 76; искова молба, л. 2-4).
[18]
Б. е заплатила: 1 384,26
лева държавна такса (л. 48); 3 127,67 лева на адвокат (л. 49-51); 230,00
лева за вещи лица (л. 85 и л. 106). В.Ф. е заплатил: 300,00 лева за вещи лица
(л. 80, л. 136); 3 100,00 лева на адвокат (л. 155).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА
[19] Б. е
предявила иск по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване, че ответникът ú
дължи главница и лихви по договор за заем.
1.
По иска по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[20] Съгласно
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с
уговорената лихва. При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно
с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките
за уважаването на иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между банка и
ответника, по който банката да е била заемодател, а ответникът заемополучател;
2. банката да е предала парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на
ищеца главницата и възнаградителната лихва.
[21] Съдът
установи, че Б. и В.Ф. са сключили валиден договор за кредит, по който В.Ф. е
усвоил сумата, предоставена му от Б. в заем. Налице са първите две предпоставки
за уважаване на иска.
[22] Б. се
позовава на предсрочна изискуемост, настъпила преди подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването ѝ. Ето защо, за да уважи съдът иска, следва да се установи също, че:
1. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са се осъществили
обективните факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост; 2.
банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.
[23] По делото се установи, че след 30.07.2017
г. В.Ф. не е плащал задълженията си към Б.. Съдът установи, че на 10.01.2018 г.
Б. е уведомила В.Ф., че е обявила кредита за предсрочно изискуем. Следователно
целият кредит е станал предсрочно изискуем, а съдът установи, че по него В.Ф. е
дължал на Б.: 32 345,06 евро главница; 1 142,87 евро възнаградителна лихва от
30.07.2017 г. до 22.12.2017 г.; 821,94 евро лихва върху просрочена главница от
30.07.2017 г. до 27.03.2018 г.; 1 078,17 евро наказателна лихва от 30.07.2017
г. до 27.03.2018 г. В.Ф. не е заплатил на Б. тези суми.
[24] Налице е и последната предпоставка за
уважаването на иска. Ето защо съдът признава за установено, че В.Ф. дължи на Б.
сумите, предмет на иска.
[25] В.Ф.
е възразил, че размерът на задълженията му е бил увеличен чрез увеличаване на
възнаградителната лихва. Това било направено на основание на клаузи в договора
и анексите, които са противоречали на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Затова
те са били нищожни. Така ответникът е платил повече отколкото е дължал. Ето
защо Б. неправомерно е била обявила задълженията му за предсрочно изискуеми.
[26]
ЗЗП се прилага в отношенията между потребители
и търговци (чл. 1 от ЗЗП). Затова първо следва да се установи, че ответникът е
потребител.
[27]
Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
потребител е: 1. всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност;
2. и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно, за да бъде
едно лице потребител по смисъла на ЗЗП, е необходимо да са налице следните
условия: 1. това лице да е физическо лице; 2. то да придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска дейност; или 3. то
да действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
[28]
Ответникът е физическо лице. Съдът установи,
че той е ползвал кредит от БАНКАТА за покупката на офис. Офисът е обект, чието
основно предназначение е търговска дейност. Подобни са и случаите, когато
покупката е например на: магазин; пътнически или товарен кораб; жилищна сграда
с много на брой жилищни обекти. В описаните хипотези или основното
предназначение на обекта, предмет на покупката, или количеството му, определя
нормалното му предназначение да бъде за търговска дейност (в първия случай и
професионална дейност). Ето защо в тези случаи, освен ако страната не докаже,
че обектът не е закупен, т. е. не се използва, за търговска дейност, съдът
следва да приеме, че той е закупен за търговска дейност.
[29]
В случая ответникът нито е твърдял, че офисът
не е закупен за търговска дейност, нито е представил доказателства за това. Тъй
като основното предназначение на обекта, за чиято покупка е използван кредитът,
е за търговска дейност, съдът приема, че ответникът е закупил офиса за
търговска дейност. Освен това, самият ответник е посочил в искането си до
банката за преструктуриране на кредита, че това се налага поради разширяване на
търговската му дейност. Затова ответникът не е потребител и ЗЗП не се прилага
към настоящия случай.
[30]
След като ЗЗП не се прилага към процесния
случай, клаузите от договора и от анексите, които дават право на банката
едностранно да променя лихвата, не биха могли да противоречат на чл. 146 от
ЗЗП. Ето защо съдът приема, че тези клаузи са валидни, а съдът установи, че В.Ф.
е дължал сумите, търсени от Б.. Затова възражението на В.Ф. е неоснователно.
[31]
Ищецът търси лихва за забава върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Съдът установи, че предсрочната изискуемост е била обявена на 10.01.2018
г. От тази дата длъжникът е поканен да изпълни и дължи законната лихва. Тъй като е недопустимо
съдът да присъди повече от поисканото, съдът присъжда законна лихва от датата
на подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.03.2018
г.
2.
По разноските
[32] Б.
търси разноски. Той е направил такива за: 1 384,26 лева държавна такса; 3 127,67 лева на
адвокат; 230,00 лева за вещи лица.
[33] Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
иска. Съдът уважава исковете изцяло. Затова съдът осъжда ответника да заплати
на ищеца 4 741,93 лева разноски по делото.
[34] По
заповедното производство В.Ф. е бил осъден на заплати на Б. 3 266,09 лева
разноски. Такива се дължат на ищеца съобразно уважената част от настоящия иск,
а именно 3 266,09 лева.
Съдия: