Протокол по дело №572/2021 на Софийски окръжен съд

ПРОТОКОЛ
№ 35
гр. С., 25.01.2022 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Игнатова
СъдебниЕкатерина Костадинова Минева

заседатели:Нина Лукова А.а
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
и прокурора Д. М. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Анелия М. Игнатова Наказателно
дело от общ характер № 20211800200572 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Председателят на състава уведомява, че всички лица по списъка от
обвинителния акт са редовно призовани и са получили съдебните книжа и
призовките за днес преди повече от седем дни.

За С. ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – редовно уведомени, явява се
прокурор Д.Д.;

ПОДСЪДИМИЯТ Б. ГР. ИВ. – редовно призован, явява се лично и
със ЗАЩИТНИКА си адв. И.Л.;

ПОДСЪДИМИЯТ ИВ. П. ИВ. – редовно призован се явява лично и
със ЗАЩИТНИКА си адв. И.В.;

ПОДСЪДИМИЯТ СВ. ЮЛ. ТР. – редовно призован, явява се лично
и със ЗАЩИТНИКА си адв. В. Т. В.;

ПОДСЪДИМАТА М. ХР. Т. – редовно призована – явява се лично и със
ЗАЩИТНИКА си адв. П. П.;
ЗАЩИТНИКЪТ ѝ адв. С.А. – редовно призован, не се явява;
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. П.: Днес няма да присъства защитникът адв.
1

С.А..

ПОДСЪДИМАТА СТ. СТ. П. – редовно призована, явява се лично и
със ЗАЩИТНИЦИТЕ си адв. И.Д. и адв. Т.Д.;

ПОДСЪДИМИЯТ ГР. Б. ГР. – редовно призован – явява се лично и
със ЗАЩИТНИКА си адв. Х.Б.;

ПОСТРАДАЛАТА СТ. ИЛ. ГР. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА ИВ. Д. М. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА ИВ. ГР. Б. – призована лично и като майка и
законен представител на малолетните Г. Б. Б. И Ю. Б. Б. – редовно призована,
не се явява;

Б. Б. Б. – действащ лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител ИВ. ГР. Б. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Р. ГР. ГР. – лично и като майка и законен
представител на Г. Б. А. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Т. ИВ. Й. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ КР. СТ. АНДР. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА С. КР. ХР. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ АДР. КР. АНДР. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА М. ЕВЛ. Ц. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА К. П. СТ. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Г. П. Т.;

ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Б. СТ. – редовно призован, не се явява, за него
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Г. П. Т.;

2

ПОСТРАДАЛАТА АНН. Б. СТ. – редовно призована, не се явява, за
нея се явява ПОВЕРЕНИК адв. Г. П. Т.;

ПОСТРАДАЛИЯТ С. П. ИВ. – редовно призован,не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Р. С. ИВ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ П. С. ИВ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ИВ. Ф. М. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Л. Ф. К. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА А.Л. А. -
К.А – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА АДР. М. Ж. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ОЛ. В. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ К. Р. СТ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА ЦВ. Н. СТ. –призована лично и като майка и
законен представител на Н. К. СТ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Р. Н. СТ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА В. К. СТ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА ЮЛ. С. Й. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Д. Р. Й. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА С. Р. Й. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Г. С. ЗЛ. – редовно призована, не се явява;

3

ПОСТРАДАЛАТА ЕЛ. ПЛ. ЗЛ. –редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА В. ПЛ. ЗЛ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ В. СТ. СТ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ СТ. В. СТ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА М. В. СТ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Т. В. П. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Д. АЛ. П. – редовно призован, не се явява;
ПОСТРАДАЛИЯТ В. В. С. – редовно призован, не се явява;

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило писмено становище от адв. ТР. Г. ГР.,
като повереник на Т. В. П., Д. АЛ. П. и В. В. С. за даване ход на делото в
негово отсъствие.

ПОСТРАДАЛАТА ИЛ. Д. Д. –починала, като по делото е изискан и
приложен препис от акт за смърт;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЮБ. Д. УРЛ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ В. Д. УРЛ. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Л. Д. УРЛ. – редовно уведомена, представлява се от
особен представител адв. Д.Г. Р.-П. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ АС. Т. Р. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ВЛ. АС. Р. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Т. АС. Р. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЕМ. ЕМ. Р. – редовно призован, не се явява, за
него се явява ПОВЕРЕНИК адв. П. Д. ЗН.;
4

ПОСТРАДАЛАТА Б. АС. М. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Р. Н. Л. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛИЯТ ИВ. ЕМ. В. – редовно призован, не се явява, за
него се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛАТА Н. ЕМ. В. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЕМ. Н. П. – редовно призован, не се явява, за него
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛАТА ЕМ. ЕМ. П. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛАТА М. ЕМ. П. – редовно призована, не се явява, за нея се
явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛИЯТ Г. КР. ИВ. – редовно призован, не се явява, за него
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.В.;

ПОСТРАДАЛИЯТ В. М. Т. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА М. В. Т. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЮБ. М. Т. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА ХР. ЛЮБ. Т. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЮБ. ЛЮБ. Т., действащ лично и със съгласието на
баща си ЛЮБ. М. Т. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА М. Д. Т. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ М. В. КР. – редовно призован, не се явява.
5

В залата се явява мл. адв. сътрудник М. К. от кантората на адв. С. К.а и
представя молба за конституиране на М. В. КР. като частен обвинител и
становище по въпросите по чл. 248.

ПОСТРАДАЛИЯТ ЛЮБ. М. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ С. Н. В. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Р. В. М. – редовно призована, не се явява, за нея се
явява ПОВЕРЕНИК адв. Л. П. И., преупълномощена от адв. А.Б.;

ПОСТРАДАЛИЯТ СТ. П. М. – редовно призован, не се явява, за него се
явява ПОВЕРЕНИК адв. Л. П. И., преупълномощена от адв. А.Б.;

ПОСТРАДАЛИЯТ В. П. М. – редовно призован, не се явява, за него се
явява ПОВЕРЕНИК адв. адв. Л. П. И., преупълномощена от адв. А.Б.;

ПОСТРАДАЛИЯТ Р. В. Н. – редовно призован, не се явява, за него се
явява ПОВЕРЕНИК адв. адв. Л. П. И., преупълномощена от адв. А.Б.;

ПОСТРАДАЛАТА В. Р. ГР. – редовно призована, не се явява, за нея се
явява ПОВЕРЕНИК адв. Л. П. И., преупълномощена от адв. А.Б.;

ПОСТРАДАЛИЯТ Д. П. К. – редовно призован не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ ПЛ. Д. К., лично и като баща и законен представител
на К. П. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Д. ПЛ. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА С. Д. АЛ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА АДР. Б. АЛ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Н. Б. Н. – редовно призован, не се явява, за него се
явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.Х.;

ПОСТРАДАЛИЯТ Б. Н. Н. – редовно призован, не се явява, за него се
6

явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.Х.;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЕВГ. Н. Н. – редовно призован, не се явява, за него
се явява ПОВЕРЕНИК адв. Б.Х.;

ПОСТРАДАЛИЯТ ИВ. ЕВЛ. Г. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Г. ЯВ. Б. – редовно призован, не се явява, за него се
явява ПОВЕРЕНИК адв. К. К.;

ПОСТРАДАЛАТА Н. ИВ. Г., като майка и законен представител на И.
Г. Б. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА З. М. Х., редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ М. ЛЮБ. Х.– призован лично и като баща и
законен представител на Д. М. Х. – редовно призован не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Т. В. М. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА АНТ. В. М. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ МЛ. С. К. – редовно призован, не се явява;
ПОСТРАДАЛИЯТ С. МЛ. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ СЛ. С. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ Б. СЛ. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ КР. СЛ. К. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ В. ТР. В. –починал, като по делото е изискан и
приложен препис от акт за смърт;

ПОСТРАДАЛАТА Б. М. АР. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛИЯТ АЛ. Р. АР. – редовно призован, не се явява;
7

ПОСТРАДАЛИЯТ М. Р. АР. – редовно призован, не се явява;не

ПОСТРАДАЛАТА Л. ИВ. ИВ. – починала, като по делото е изискан
и приложен препис от акт за смърт;

ПОСТРАДАЛИЯТ ЕМ. ИВ. Б. – редовно призован се явява лично;

ПОСТРАДАЛАТА ЕЛК. Г. Б. – редовно призована, не се явява;
ДОКЛАДВА се получено писмено становище, делото да бъде гледано в
отсъствието ѝ и в отсъствието на повереника ѝ адв. Г. Й. Й.;

ПОСТРАДАЛАТА В. ЛЮБ. П. – редовно призована, не се явява.

ПОСТРАДАЛАТА Л. ГР. Ф. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява адв. П.З., с представено преупълномощаване от й ПОВЕРЕНИКА
адв. В. М. Г.;

СТ. Г. ХР. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА Д. СТ. ДЖ. – редовно призована, не се явява;

ПОСТРАДАЛАТА СП. П. П. – редовно призована, не се явява, за нея
се явява ПОВЕРЕНИК адв. АНТ. СТ. В.;

ПОСТРАДАЛИЯТ СВ. Б. АЛ. – действащ лично и със съгласието на
майка си С.Д. А. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛ Д. М. Х., действащ чрез неговия баща и законен
представител М. ЛЮБ. Х. – редовно призован, не се явява;

ПОСТРАДАЛ Н. К. СТ., действащ чрез неговата майка и законен
представител ЦВ. Н. СТ. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Г.Т. – редовно призован се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Ц. Т. – редовно призована, не
8

се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Т.Б. – редовно призован не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Я.Д. – редовно призован не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. П.З. – редовно призован се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Б.В. – редовно призован се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. С.Н. К.А – редовно призована, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. А.Б. – редовно призован, не се явява, за него се явява
адв. И.;

ПОВЕРЕНИК адв. А.В. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Т. Р. Н. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Б.Х. – редовно призован се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. С.И. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. МАРИЯНА Т. – редовно призована, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. В.Г. – редовно призована, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Ч.Н. – редовно призован, не се явява;
ДОКЛАДВА се постъпило писмено становище от него да се даде ход на
делото, независимо от отсъствието му;

ПОВЕРЕНИК адв. Г.Й. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. ЯВ. Д. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Т.Г. – редовно призован, не се явява;
9

ПОВЕРЕНИК адв. К. К. – редовно призован се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. Г.Д. – редовно призована, не се явява;
ПОВЕРЕНИК адв. А.С. – редовно призован, не се явява;

ПОВЕРЕНИК адв. ДОБРИНКА П. – редовно призована, не се явява;

ПРИСЪСТВАЩИТЕ В ЗАЛАТА ЛИЦА /поотделно/: Да се даде ход на
делото.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПОСТРАДАЛИЯТ Е.Б.: Не желая да взема участие в наказателното
производство, моля да бъде освободен от залата.
Съдът освобождава Е.Б. от съдебната зала.

СЪДЪТ, на основание чл. 274, ал. 1 НПК, разяснява на страните правото
им на отводи срещу състава на съда, прокурора и секретаря.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да правим отводи

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от Т. В. П., В. В. С., Д. АЛ. П.,
чрез повереник адв. Т.Г., в която се взема становище по въпросите, които ще
се обсъждат в разпоредителното заседание и се прави искане – пострадалите
Т. В. П., В. В. С. и Д. АЛ. П. да бъдат конституирани като частни обвинители.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. Ч. АНГ. Н., като
повереник на В. ЛЮБ. П.. Изразява се становище по въпросите по чл. 248
НПК, прави се изявление, че В. ЛЮБ. П. не желае да участва в настоящия
процес и не прави искане, както за конституиране като частен обвинител, така
и за конституиране като граждански ищец.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от В. Д. УРЛ., в която се взема
становище по въпросите по чл. 248 НПК и се прави искане за конституиране
като частен обвинител.

10

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от ЛЮБ. Д. УРЛ. в която се
взема становище по въпросите по чл. 248 НПК и молба за конституиране като
частен обвинител.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. П.З., като повереник на
ЕМ. ЕМ. Р., в която се взема становище по въпросите по чл. 248 НПК и се
прави искане за конституиране на ЕМ. ЕМ. Р. като частен обвинител.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. П.З., като повереник на
Л. ГР. Ф., изразява се становище въпросите по чл. 248 НПК и се прави искане
за конституиране на Л. ГР. Ф. като частен обвинител.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от Р. Н. Л. и ЕМ. Н. П.,
постъпила чрез пълномощника адв. Б.В.. Взема се становище по част от
въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание и се заявява
искане за конституиране на доверителите му – Р. Н. Л. и ЕМ. Н. П. като
граждански ищци.

ДОКЛАДВА се от съда за постъпила на 24.01.2022 г. искова молба, за
конституиране като граждански ищци на ЕМ. ЕМ. П., М. ЕМ. П., ИВ. ЕМ. В.,
Н. ЕМ. В., Г. КР. ИВ., Р. Н. Л. и ЕМ. Н. П..

ДОКЛАДВА се от съда отделна писмена молба от ЕМ. ЕМ. П., М. ЕМ.
П., ИВ. ЕМ. В., Н. ЕМ. В., Г. КР. ИВ. за конституиране като граждански
ищци.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от Е. Е. Б., чрез адв. Г.Й. за
конституиране като частен обвинител на Е. Е. Б. и становище по въпросите по
чл. 248, ал. 1 от НПК.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. Ц. Т. за конституиране на
Цветелина С., К.С. и С.В., като частни обвинители. Изявление, че няма да
предявяват граждански искове в наказателното производство, тъй като са
предявили такива по граждански ред и становище по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от А.Л. А.-К.а, ОЛ. В. К. и АДР.
М. Ж., чрез повереник адв. А.С. за конституиране като частни обвинители в
съдебния процес и становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

11

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. Т.Б., като повереник на
СТ. В. СТ. и М. В. С. за конституирането им като частни обвинители и
становище по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

ДОКЛАДВА се от съда писмена молба от адв. А.Б. от САК, в
качеството му на повереник на Р.М., С.М., В.М., Р.Н. и В.Г. за
конституирането им като частни обвинители в производството по делото.

СЪДЪТ запитва пострадалите и техните повереници имат ли изявления,
преди даване ход на разпоредителното заседание по делото.

ПОВЕРЕНИК адв. Г.Т.: Ще направя устно искане за конституиране,
чрез мен като техен представител - моля съда да конституира пострадалите К.
П. СТ., Н. Б. СТ. и Ана Бориславова С., като частни обвинители в процеса.

ПОВЕРЕНИК адв. В.: Уважаема г-жо председател, Вие докладвахте
молба, с искане конституиране на доверителите ми като граждански ищци.
Сега заявявам устно желание в съдебното заседание, седемте ми доверители –
ЕМ. ЕМ. П., М. ЕМ. П., ИВ. ЕМ. В., Н. ЕМ. В., Г. КР. ИВ., Р. Н. Л. и ЕМ. Н. П.
да бъдат конституирани и като частни обвинители.

ПОВЕРЕНИК адв. Б.Х.: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни
заседатели, тъй като не сме направили писмено искане, правя го устно. Моля,
в качеството ми на повереник от името на доверителите ми Б. Н. Н., ЕВГ. Н.
Н. и Н. Б. Н., същите да бъдат конституирани като частни обвинители в
настоящия процес.

ПОВЕРЕНИК адв. К.: Уважаема г-жо председател, от името на Г. ЯВ.
Б., като негов повереник правя искане същият да бъде конституиран като
частен обвинител в настоящия процес.

СЪДЪТ ИЗСЛУШВА СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ ПО ДАВАНЕ
ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход, нямаме възражения за това.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

12

ПРОКУРОРЪТ: По въпросите, които се обсъждат в стадия
„Разпоредително заседание" С. окръжна прокуратура счита следното:
Съгласно правилата за местна и родова подсъдност делото е
подсъдно на С. окръжен съд.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство;
Не е допуснато на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите лица или на техни
наследници;
Сочените в определението на САС съществени процесуални нарушения
са отстранени, като в обвинението на всяко едно от подсъдимите лица – Б.И.,
С.Т., И.И., М.Т. и С.П. и в обвинителния акт е посочено с какъв акт, по силата
на какво възлагане, с какъв обем и съдържание са му били възложени
специални функции и задължения, както и кои от тях е нарушил и не е
изпълнил. По отношение на подсъдимия Б.И. са посочени обема на
задълженията му като Ръководител проект от персонала на изпълнителя и
като изпълнителен директор на „Т. - С." ЕАД /подизпълнител на строителя за
Участък 3 и производител на продукти за собствени нужди.
Подробно и прецизно са описани задълженията, които са били
прехвърлени от ДЗЗД "Т. - С." на всеки от подизпълнителите до „Т. – С.“
ЕАД, както и правата и задълженията на всеки подизпълнител. Изложени са
факти, относно дружеството експлоатиращо асфалтова база К., задълженията
за подсъдимия И. да осигури одобрение на конкретна рецепта за
производство и полагане на асфалтова смес, формата на вината и причинно-
следствената връзка, макар и критиките на САС в тази насока да не се
споделят от СОП.
Трябва да се изтъкне, че като субекти на престъплението по чл. 343, вр.
чл. 342, ал. 2 от НК, подсъдимите следва да притежават качеството „работник
или служител по транспорта".
Съгласно правната теория и по-специално професор Д. М. и съдебната
практика, за да има деецът това качество е необходимо да притежава, на
първо място съответна правоспособност и на следващо място по съответен
ред да му е възложена дейност по ремонт на пътищата.
Отново според професор М., цитирам: „Не се отразява върху
придобитото вече качество работник или служител по транспорта
нарушенията на възложената работа, на правилата за движение или за ремонт
на пътищата или съоръженията. Нарушенията на трудовата дисциплина,
дават отражение върху характера и вида на отговорността, но не и върху
качеството работник, служител по транспорта." Поради това непосочване в
обвинението кои функции и задължения са били нарушени или неизпълнени,
не е процесуално нарушение и за ясно и конкретно очертаване на
престъплението, за което е повдигнато обвинение е достатъчно да се посочи
13

само с какъв акт, по силата на какво възлагане, с какъв обем и съдържание са
били възложени на подсъдимите специални функции и задължения. По силата
на възложените функции всяко едно от подсъдимите лица е участник в
строителството по смисъла на ЗУТ и оттам за него произтича задължение да
спазва всички норми уреждащи този процес и осигуряващи добро качество на
ремонта. Поради това, по отношение на подсъдимия Б.И. е необходимо и
достатъчно да се посочи единствено, че и в двете си качества – като
ръководител проект и като изпълнителен директор на „Т. – С.“ ЕАД е имал
качеството на участник в строителния процес и от това негово качество е
произлязло задължението да спазва нормите на ЗУТ, ЗТИП, ТС на НАПИ и т.
н. За съставомерността на деянието на този и останалите подсъдими е
неотносимо кои конкретни свои задължения и функции са изпълнили или не
са.
И в обвиненията, и в обвинителния акт е посочено конкретно с кои
действия всеки Подсъдим, кои правила и норми е нарушил, как са довели до
нарушаване на изискванията за добро качество на ремонта.
По останалите въпроси – намирам, че не са налице основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила.
Няма основания за разглеждането на делото при закрити врати,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация,
като моля да бъде привлечен резервен съдебен заседател.
Няма предпоставки за вземане на мерки за процесуална принуда по
отношение на подсъдимите лица.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
Моля да насрочите съдебно заседание за разглеждане на делото по
общия ред, като се призоват за разпити в процесуалното качество на
свидетели лицата, посочени в приложението към обвинителния акт.
Исканията за конституиране на граждански ищци са направени
своевременно от процесуално легимитирани лица, имащи качеството на
пострадали от деянията, за които са повдигнати обвинения. Притежават и
необходимите реквизити, като вредите са определени по характер и размер.
Поради това намирам, че няма пречка да бъдат приети за съвместно
разглеждане в настоящия процес, а така също и исканията за конституиране
на частни обвинители.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. И.: Уважаема г-жо председател, от ме име и от
името на доверителите ми по отношение на конституирането на
представляваните от мен лица като частни обвинители, сме поискали това с
нарочна молба, която беше докладвана. Заявявам, че няма да бъдат
предявявани граждански искове в настоящото производство.
По отношение на въпросите по чл. 248 от НПК, изразявам следното
становище:
14

По т. 1 – делото е подсъдно на СОС.
По т. 2. Не са налице основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По т. 3. В ДП считаме, че не е допуснато отстранимо съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемите, пострадалите лица и техните
наследници.
По т. 4. Относно основанията за разглеждането на делото по реда на
особените правила, с оглед процесуалното поведение на подсъдимите и
защитата им и направените искания, ще взема становище на настоящото
открито съдебно заседание.
По т. 5. На този етап не считам, че са налице обстоятелства налагащи
разглеждане на делото при закрити врати, привличане на защитник, вещо
лице, съдебен заседател, преводач или преводач на български жестов език и
извършването на съдебни следствени действия по делегация.
По т. 6. Предоставяме на съда да вземе решение по отношение на
мерките за процесуална принуда.
По т. 7. На този етап нямаме искания за събиране на нови
доказателства.
По т. 8. Нямам възражения, относно насрочването на съдебното
заседание и призованите лица.
По отношение на предявения граждански иск, считам, че би натоварил
излишно процеса, доколкото е с особен обществен интерес. Не съществува
гражданско право за неговото предявяване, поради което моля да не бъде
допускано разглеждането на гражданския иск в настоящето производство.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Х.: Уважаема г-жо председател, от мое име и от
името на доверителите ми се присъединявам становището на прокуратурата
по въпросите на чл. 248 НПК.
Относно молбите, които са постъпили за предявяване на граждански
искове в настоящото производство, мисля, че същите са основателни, като
изрично поверениците на пострадалите са заявили, че ще се ползват от
доказателствата, които още бъдат събрани тук, без да правят искане за
събиране на нови, така, че моля да бъдат уважени, както и останалите молби
на другите повереници.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. К.: Уважаема г-жо председател, от мое име и от
името на доверителя ми се придържаме към становището на прокуратурата по
всички въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание. Моля да го
приемете.

15

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. Т.: Уважаема г-жо председател, от мое име и от
името на доверителите ми се придържаме към становището на прокуратурата,
като моля да допуснете и уважите всички искания за конституиране на
страните като частни обвинители и граждански ищци.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. З.: Уважаема г-жо председател, от мое име и от
името на доверителите ми се придържаме към становището на прокуратурата,
както по отношение на конституирането на лицата, така и по въпросите по чл.
248 от НПК.
Поддържаме изразеното становище, в подадените от нас молби.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Л.: Уважаема г-жо председател, уважаеми съдебни
заседатели, на първо място искам да кажа по исковата молба. Считам, че в
същата не следва да бъде приемана претенцията за разглеждане в
наказателния процес. Безспорно е, че това ще затрудни разглеждането на
производството, тъй като от самото формулиране на претенцията по
отношение на двама от ищците, а именно – Р.Л. и Е.П. се вижда, че се
претендира обезщетение в размер на 25 000 лв., тъй като изплатеното до
момента от застрахователя в размер на 125 000 лв. било недостатъчно.
Установяване на това, коя точно част на претърпените неимуществени вреди е
била платена от застрахователя и коя предстои да се плати в наказателното
производство, безспорно ще затрудни развитието на наказателния процес.
Във връзка с въпросите по чл. 248 от НПК:
Становището на защитата е, че делото е подсъдно на СОС.
Не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното
производство.
По т. 3 считам, че на ДП при изготвяне на обвинителния акт са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващо
правото на защита. Поради което, съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото върнато на прокуратурата.
Безспорно е, че прокуратурата е положила сериозен обем усилия да
изпълни указанията, които са дадени от САС, като от формална страна са
вписани по отношение на моя подзащитен задължения, длъжностно качество,
конкретика, относно използването на асфалтовата база в К. и прочие. По
същество, обаче, остават няколко основни групи проблеми, които не са
намерили решение в обвинителния акт, и които аз ще маркирам много кратко,
защото обвинителния акт е наситен със страшно много цитиране на актове, на
обстоятелства, без да се даде ясен отговор в няколко посоки.
Обвинението срещу моя подзащитен е за осъществяване на деянието, в
което се обвинява в три качества: Като ръководител на проект. Като
изпълнителен директор на „Т. С.“ ЕАД, в което качество той е подизпълнител
на строителя и производител на продукти за собствени нужди. Тези три
16

качества, по същество изискват при всяко едно нарушение да е посочено
конкретно – кое от тях, какви задължения предвижда и нарушение на какви
задължения конкретно е допуснато. Като се даде ясен отговор и за
съществуващата ясна колизия между задължението от една страна като
ръководител на целия проект, както се твърди и от друга страна – като
подизпълнител. Тези качества безспорно не могат да се свеждат до едни и
същи задължения, поради което обвинението на подзащитния ми за това, че е
извършил примерно първото нарушение /л. 91 от обстоятелствената част/
всъщност първото нарушение, че в качеството на изпълнителен директор,
който е подизпълнител и изпълнител на продукти. Не се сочи неосъществим
контрол на СВ. ЮЛ. ТР.. В последствие не е посочено, какво е бил длъжен
като подизпълнител на строителя и какво именно е бил длъжен като
производител на продукти за собствени нужди. Същото се отнася във всяко
едно от нарушенията, в които е посочено повече от едно качество от тези, за
които той се обвинява в цялост.
Налице е противоречие в обвинението, което се предявява на г-н И. и
обвиненията, които са предявени на С.Т., И.И., на подсъдимите П. и Т.. От
една страна моя подзащитен се обвинява, че не е упражнил контрол върху
С.Т., от друга страна се обвинява, че не е упражнил контрол върху И.И.,
впоследствие тези лица се обвиняват, че не са упражнили контрол при
осъществяване на дадени дейности, а подсъдимите П. и Т., в конкретно
нарушение са обвинени, че те не са упражнили контрол. Това противоречие
води до пълна неяснота, кой е имал задължение да осъществява от една
страна фактическите действия, за които се обвиняват, примерно С.Т. и от
друга страна – кой е имал задължението да упражнява контрол. Дали моят
подзащитен, дали подсъдимата Т., дали П. /?/ и какви са били конкретните
задължения пък на И. и Т. по осъществяване на действията, за да се установи
и причинната връзка при осъществяване на твърдяното нарушение.
Аз Ви моля, в тази връзка да съпоставите /с оглед всички тези доводи,
които изтъквам до сега/ записаното на л. 92 по повод упражняването на
качествен контрол и получаване на материали със записаното на л. 100, което
касае вече С.Т. по същите факти /и твърдяното също е нарушение/ и на л. 120
по отношение на подсъдимата Т.. Същото касае и записаното на л. 93 по
отношение на моя подзащитен и л. 103 по отношение на С.Т.. Също така,
записаното на л. 94 по отношение на моя подзащитен за нарушението
/примерно/, че е неосъществен контрол на работата на И.И. и записаното на л.
110 по отношение на самия И.И., а във връзка с нарушението на л. 94 /долу/,
да имате предвид и записаното на л. 131 по отношение на г-жа П.. Яснотата
кое от лицата, какви действия по кои задължения е имал по отношение на
фракциите, взимането на пробите, упражняването на контрола и кое от тези
нарушения в каква причинна връзка е било в крайна сметка с дадената
възможност от настъпване на произшествие, както е записано в обвинителния
акт, категорично е неясно. Противоречието не дава възможност на никой от
тях да се защити.
17

Особено съществено за моя подзащитен е, че според обвинителния акт
качествата, които той е притежавал по същество предполагат задължение за
правни действия. Не става ясно при това положение, защо след като се
твърди, че той е издал правото за осъществяване дейността /има заповед,
която е издал за осъществяване на дейности/ се твърди, че за тези дейности
той е имал задължение да извършва фактически дейности. Качеството
изпълнителен директор и ръководител проект не е описано да предполагат
фактически действия по осъществяване на ремонта, а по съществото си е
ясно, че в съдебната практика ръководителят на едно търговско дружество
има задължението по организацията на дейността, която осъществява със
заповеди, създаване на правила и прочие, като задълженията за фактически
действия, следва да бъдат лично възложени. Такова описание не съществува
и при това положение е неясно – обвинението като цяло е неясно.
Особено съществен е и въпроса за причинната връзка. Според
обвинителния акт, от нарушенията, които е допуснал както моя подзащитен,
така и другите лица, извън водача на МПС е била създадена възможност за
настъпване на ПТП. Никъде не записано във връзка с твърдяните нарушения,
че в резултат на техните действия е настъпило ПТП. Когато се написват
нарушенията и когато се правят изводите на прокуратурата, при твърденията
за допуснати нарушения. Същевременно във връзка с обвинението срещу
водача /л. 84 мисля, в обвинителния акт/ е посочено, че произшествието е
настъпило, тъй като е превишена допустимата скорост от 40 км/час, че при 42
км/час при нарушението е нямало да настъпи и че именно, поради тази
причина се е стигнало до този резултат. В последствие, някак си изкуственото
събиране на обвиненията срещу другите подсъдими /в диспозитива на
обвинителния акт/ и срещу другите изведнъж е записано, че във връзка с
техните действия е създадена опасност от настъпване на произшествие и тази
опасност не става ясно как се съотнася с фактическите твърдения за това, че
произшествието е настъпило, поради надвишаване на разрешената скорост.
Това противоречие за нас е основно, тъй като причинната връзка е елемент от
обективната страна на деянието и без яснота при нея, не може да се гарантира
пълноценно правото на защита.
Ние разбираме, че прокуратурата казва, че пътя не е бил изпълнен
според всички изисквания, но когато тя повдига такова обвинение, което е
уникално в практиката, трябва ясно да посочи не просто, че пътя е бил в лошо
състояние, но че тяхното поведение е пряка и непосредствена причина за
настъпването, защото изхождайки от този подход, който е избрал ние можем
да кажем, че в нарушение или причинна връзка с настъпилото произшествие
и наличието на автомобили в насрещната лента. Може би някои от
автомобилите отсреща, са се движили с неразрешена скорост. Но причината
за произшествието, когато се казва, че е установено ясно, че надвишаване на
установената скорост, трябва да има изложени ясни, непротиворечиви факти
за съотношението на другите твърдяни нарушения и връзката им с
настъпването на този, разбира се – изключително трагичен за всички резултат
18

– и за подсъдимите, които са тук, и за лицата, пострадали от деянието.
Именно, поради липса на факти, които да обосновават осъществяването на
всяко едно от твърдяните нарушения, в конкретната функция, която е
спомената в обвинителния акт в едно, две или три качества, както са
изброени по отделните нарушения. Наличието на обвинения на отделните
подсъдими и липса на яснота и противоречие, относно причинната връзка,
дава основание за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на прокурора.
По отношение на следващите точки, считам, че не са налице
предпоставки нито за разглеждане на делото по особените процедури, нито за
ангажиране на допълнителни участници в процеса – съд, съдебни заседатели,
тълкуватели, преводачи.
Считам, че няма основание за изменение на мерките за неотклонение.
На този етап нямам искания за събиране на нови доказателства.
Във връзка с конституирането на страните, като частни обвинители –
искането е своевременно.

ПОДСЪДИМИЯТ Б.И.: Присъединявам се изцяло към казаното от моя
защитник. Нямам какво да добавя.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. И.В.: Уважаема г-жо председател, уважаеми
съдебни заседатели, по въпроса с конституирането на частни обвинители и
граждански ищци, нямам никакви юридически и фактически възражения
срещу конституирането на лицата като частни обвинители. Моля да не
конституирате като граждански ищци седемте лица, от които е постъпила
искова молба.
Присъединявам се към казаното от адв. Л.. В исковата молба се излагат
аргументи, че обезщетение в определен размер са изплатени. Това естествено
не е станало в исково производство, не е заведен иск, съответно – не касае
въпроса дали по принцип би бил допустим иск, но драстично би се
затруднило производството, защото тук трябва да се определя достатъчен ли е
този размер, който е бил присъден или трябва да се излиза от него – нещо,
което е извън предмета на доказване по делото.
Отделно от това, за лицата, които се явяват брат и внучета на
починалия, тълкувателното решение изисква за присъждане на обезщетения
на лица с такава родствена връзка да се установяват и допълнителни
обстоятелства, не само наличието на такова роднинство, но също така по-
специални отношения между тези лица и пострадалото лице. Поради което,
това допълнително ще затрудни производството.
Във връзка с въпросите за разпоредителното заседание:
Считам, че делото е подсъдно на СОС.
19

Няма основание за прекратяване и спиране на наказателното
производство. Допуснато е на ДП отстранимо съществено нарушение на
процесуалните права на моя подзащитен И.И. и считам, че следва делото да
бъде върнато на СОП за отстраняването на това нарушение.
Изцяло подкрепям всичко, което каза по тази точка адв. Л. –
изключително е в интересите на моя подзащитен. Само искам да допълня
специфичното за И.И.. Какви нарушения бяха констатирани от САС и считам,
че не са отстранени, дори са задълбочени с новия обвинителен акт, който е
внесен. За И.И. в първия обвинителен акт имаше обвинения за извършени
нарушения по чл. 163, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗУТ. В тази връзка на стр. 15 от
определението на САС, съдът посочи и трябваше прокуратурата да се
съобрази, че има юридическа непълнота на обвинението, спрямо И.И..
Посочено е в определението, че съгласно вменената норма на чл. 163, ал. 2 от
ЗУТ, И.И. е подведен под отговорност за това, че освен другото, е нарушил
изискването по т. 3 за своевременно съставяне на актовете и протоколите по
време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата по т. 1 и т. 2, а
прокурора е посочил само видовете обстоятелства, отговарящи на тези по чл.
163, ал. 2, т. 2, но не и по т. 1. Това беше нарушението в първия обвинителен
акт и то не е отстранено, напротив – със сегашния обвинителен акт, това
нарушение е задълбочено, защото понастоящем обвинението на И.И. е
свързано не само с чл. 163, ал. 2, т. 2 и т. 3, но също така е свързано и с
точките 1, 4 и 5 от тази алинея 2. Нито е отстранено нарушението да се
посочат обстоятелствата във връзка с т. 1, а това са обстоятелства, свързани
включително с мерките за опазване на живота и здравето на хората на
строителната площадка. Става въпрос за период от години, преди настъпване
на резултата, който е инкриминиран в настоящото производство.
Строителната площадка е периода по време на строителството и, ако твърди
СОП, че в този момент е имало нещо от страна на И.И., което да води до
нарушаване, неспазване мерките на опазване на живота и здравето на хората
на строителната площадка, то няма никакви факти в обвинителния акт. Това е
посочил САС, допълнително /както казах/ са добавени вече и точки 1, 3, 4 и 5
от ал. 2 на тази разпоредба. В новия обвинителен акт по тези точки няма нито
един факт. Тези точки касаят /примерно/ – съхраняването на екзекутивната и
друга документация. Не е отбелязано какво е извършил, какво е нарушил И.И.
във връзка със съхраняване на екзекутивна или друга документация или как
това се отнася към предмета на делото и към настъпилия резултат. Или пък
по т. 5 – съхраняването и представянето при поискването, на останалите
участници в строителството или от контролен орган на строителните книжа.
Затова обвинителния акт не отговаря на нужните изисквания за факти, по
които той би могъл да се защитава.
И адв. Л. посочи, за липсата и в този обвинителен акт, на ясно изразена
и посочена чрез факти, причинно-следствена връзка между поведението на
И.И. и инкриминирания резултат. На множество места в обвинителния акт
мога да посоча, но ще дам примери, които съм си отбелязала /стр. 95,111 и
20

121/. Говори се точно за това на съответните места, че от поведението на Б.И.,
И.И. или С.Т. се е стигнало до създаване на повишена опасност за настъпване
на ПТП. Това не е пряката причинно-следствена връзка, която се изисква за
тези обвинения, които са повдигнати за причиняването на смърт и телесни
повреди на много лица, така, че липсва за съответното престъпление, за което
И.И. е подведен под отговорност, фактология и твърдение за наличие на
такава пряка причинно-следствена връзка в обвинителния акт. Това
нарушение беше констатирано от САС в неговото определение. Нито едно от
указанията, които е дал апелативния съд, в тази връзка не е изпълнено и
нередностите не са отстранени. Казаното от САС по тези въпроси е
съсредоточено на стр. 24,25 и 26 в определението. Това, което ще каже
занапред се състои от цитати от определението. „ Не са изпълнени указанията
на съда да се изложат факти, така, че обвинението да е пълно по отношение
причинно-следствената връзка между инкриминираното деяние и престъпния
резултат“. В новия обвинителен акт продължава това: „…да не се разбира кое
от множеството задължения за следене на качеството на ремонта и на
строителните материали, в крайна сметка се намира причинно-следствена
връзка, с твърдения краен резултат.“ Съдът посочва в определението, че
прокурора е следвало тясно и прецизно да отграничи кой етап от СМР-та се
осигурява присъствието на такъв едър скален материал и то в нужното
количество, така, че да осигури нужния коефициент на сцепление и така, че
да се знае къде точно се намира причината за този намален коефициент, на
кои съответни етапи от строителството е допуснат недостатъка. „Тези факти
са от значение и да се знае, дали временното бездействие на всеки от
подсъдимите касае, а именно – етапа на изпълнението, респективно – контрол
за избягване именно на този недостатък, а не всякакъв.“ Съдът сочи /стр. 24/:
„Трябва да се знае конкретната причина за качеството на асфалтовата
настилка, довела до ПТП.“ Не са изпълнени указанията от стр. 25 и 26 на
определението – прокурорът ясно и категорично да посочи на кой етап от
цялостната организация по строителството е следвал материалът и
отклонението от стандартите да бъдат открити, контролирани и да посочат от
кого е следвало да се контролира качеството на съответния материал в
съответствие със стандарта, като причина за ПТП, за да се знае на кой етап от
СМР-та, съответните длъжностни лица е следвало и са могли да го
предотвратят.
Това са нарушенията, които считам, че са съществени.
По следващите въпроси:
Делото следва да се гледа по общия ред, когато се стигне до това.
По т. 5 нямаме никакви претенции.
По мерките за неотклонение – също нямаме.
В момента нямаме искане за събиране на доказателства.
С оглед искането, да се върне делото на прокурора, по насрочването на
съдебното заседание – също нямам какво да кажа.
21

ПОДСЪДИМИЯТ И.И.: Присъединявам се изцяло към казаното от моя
защитник. Нямам какво да добавя.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.В.: Уважаема госпожо съдия и съдебни
заседатели, считам че няма пречка изявилите желание пострадали да бъдат
конституирани в процеса като частни обвинители. Считам, че не следва да се
приемат заявените граждански искове за съвместно разглеждане в
наказателния процес, тъй като ще затруднят наказателното производство.
Първо, за голяма част от претендиращите да са граждански ищци няма
посочени обстоятелства, изискуеми от тълкувателното решение за очертаване
на факти по по-силна връзка със загиналите от произшествието. На второ
място, за нито един от претендиращите седем за граждански ищци не са
посочили конкретни факти и обстоятелства, на които се базират претенциите
за неимуществени вреди. На трето място, въведени са, разбира се–те са
обективно съществуващи, взаимоотношение със застрахователя, които са
реализирани по реда на застраховката „Гражданска отговорност“, които биха
наложили в настоящия наказателен процес да се изясняват и тези
взаимоотношения с оглед на преценката на удовлетворяване на
неимуществените вреди.
По въпросите в чл. 248, ал. 1 НПК:
Делото е подсъдно на С. окръжен съд.
По точка втора –Няма основания за спиране. Няма и основания за
прекратяване от рода на тези, за които съдът е компетентен на този етап да
прекрати наказателното производство.
По точка трета – И аз считам, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото на защита на
подзащитния ми С.Т.. Въпреки сериозните корекции по обвинителния акт, и
към настоящия момент съществуват сериозни проблеми и не е ясно в
конкретика какво е обвинението срещу С.Т.. В определението на апелативния
съд, с което делото беше върнато на прокуратурата, на страН. девета и
единадесета изрично е указана нуждата от яснота в обвинителния акт по
въпросите на каква правна база „Т. С.“ ЕАД експлоатира асфалтовата база–К.,
на каква правна база са отношенията между „Т. С.“ ЕАД, от една страна и
Кариера „Е.“ и дружеството „Е.“ АД, от друга страна. За асфалтовата база–К.,
на страН. 25 (двадесет и пета) от настоящия обвинителен акт пише само, че:
„… „Т. С.“ ЕАД експлоатирало асфалтовата база в землището на град К.,
която произвеждала асфалтови смеси…“. Никъде другаде в обвинителния акт
няма факти по този въпрос. Така остава неизяснено факта на експлоатация на
каква правна база е поставен; „Т. С.“ ЕАД собственик ли е на базата, наемател
ли е или нещо друго; има ли договор, който урежда тези отношения и как
конкретно ги урежда, за да се очертае периметъра на действие в края на
краищата и на С.Т.. За Кариера „Е.“ и дружеството „Е.“ АД, в новия
обвинителен акт на страН. 40(четиридесета) е посочено само, че: „…Б.И.,
като изпълнителен директор на „Т. С.“ЕАД, договорил „Е.“ да доставя в
22

асфалтовата база–К. фракции–8(осем) на 12,5(дванадесет цяло и пет десети)
милиметра…“, и това е всичко. То не изяснява отношенията между двете
дружества; как е постигната договорката; какви са параметрите и в
обвинителния акт не е изпълнено указанието от страН. 11(единадесета) от
определението на Апелативен съд–С. да бъдат посочени фактите, според
които Б.И. се е намирал в договорни отношения с доставчика на материали, а
на тази база да можем евентуално да преценяваме и как стоят нещата като
постановка на взаимоотношенията и по отношение на моя подзащитен С.Т..
На страН. 19(деветнадесета) от определението на С. апелативен съд е
записано, че: „…за да се разбере ясно и точно положението на подсъдимия Т.
в цялата система от факти и по поръчване на фракциите, прокурорът следва
да допълни описанието с това в каква степен подсъдимият Т. се е занимавал и
до каква степен е бил отговорен; до каква степен са зависели от него
поръчките на фракцията, при условие че доставчикът изобщо няма
сертификати да произвежда такива; бил ли е вече сключен договор с „Е.“ АД
за доставка и от кога; бил ли е вече обвързан подсъдимият Т. с доставки точно
на фракции 8(осем) на 12,5(дванадесет цяло и пет десети) милиметра, а не
други; за какви по-точно асфалтови фракции е бил сключен договорът с „Е.“
АД; било ли е в компетенциите на подсъдимия Т. да решава въпроса изобщо
от кой доставчик да поръчва материали; зависело ли е от него да преценява
дали се доставя точно тази фракция, която е била по договор; ако тази
фракция е различна от фракцията, а не тази по Рецепта № 14, какво според
компетенциите му е можело и е бил длъжен да направи.“. Всичко изложено се
налага поради твърдението на прокурора, че доставки за фракция 8/16 мм не е
имало поради поведението на подсъдимия Т., без обаче да е описано какво
точно, според обема от права, които е имал подсъдимият Т., той е можел и е
бил длъжен да извърши. Друго противоречие, което апелативният съд
посочва в тезата на прокурора и което внася неяснота в тезата му е: „…
Вменяване на подсъдимия Т., че трябва да следи дали суровините били
придружавани от изискуемата по правилата на Европейския съюз декларация,
след като въобще се твърди, че той поръчвал изначално грешна и неправилна
за Рецепта № 14 фракция. В тази част“–сочи апелативният съд, „съответно
прокурорът, доколкото твърди, че дейността на Т. следвало да се контролира
от подсъдимия И., неяснотата по това какво точно е можело да направи
подсъдимият Т. по въпроса за доставките на фракции, бива отнесена и към
фактите, касаещи и подсъдимия И..“. Нищо от това, което маркирах, почти
цитирайки го от определението на апелативния съд, не е поправено в новия
обвинителен акт. Изрично апелативният съд много конкретно и много
пространно е посочил какво следва прокуратурата да посочи /стр. 19/ от
определението на С. апелативен съд, за да може да има нужната конкретика и
яснота в обвинението на подзащитния ми Т..
Колегите адв. Л. и адв. В. говориха за липсващото в обвинителния акт
по причинно–следствената връзка. Аз изцяло го споделям и няма да го
повтарям пред Вас, но в края на краищата, от една страна имаме твърдение,
че това, което е направено като строителство, е постигнато пътно трасе, което
създава опасност. В същото време, от превишение на скоростта е настъпило
23

пътно–транспортно произшествие. Пряко се твърди настъпване на съответния
инкриминиран резултат–смъртта и нараняването на много хора. На тази база,
продължават да липсват в обвинителния акт факти за пряката причинно–
следствена връзка с този трагичен резултат–по какъв начин това, което
представлява трасето, води до превишаване на скоростта, ако това въобще
обективно е възможно да бъде мотивирано, но най-малкото прокуратурата
трябва да посочи фактите. Има пропадане по отношение на причинно–
следствената връзка с това, което и сега в коригирания обвинителен акт се
твърди и това, което е инкриминирано от пътно–транспортното произшествие
и посочено като причини за неговото настъпване. Смятам, че това са
основните неща, които налагат връщане на делото на прокуратурата за
изпълнение на много конкретните, точни и ясни указания в определението на
С. апелативен съд.
По отношение на въпросите от точка четвърта до точка осма на чл. 248,
ал. 1 НПК нямам искания и подкрепям казаното от колегите защитници.

ПОДСЪДИМИЯТ С.Т.: Присъединявам се към становището на адвокат
В.В.. Нямам какво да добавя.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. П. П.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, на първо място и по отношение исканията за
конституиране на пострадалите като частни обвинители и граждански ищци,
по отношение на първата част на искането за конституирането им като частни
обвинители аз не възразявам. В останалата част на искането–за
конституирането им като граждански ищци, аз напълно подкрепям
становището на преждеговорившите колеги и няма да ги преповтарям отново.
Становището ми е, че не са налице основанията за тяхното конституиране в
това процесуално качество и не следва да приемате за съвместно разглеждане
в наказателния процес предявените от пострадалите граждански искове.
По въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК:
По точка първа –Делото е подсъдно на С. окръжен съд.
По точка втора –Няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
По точка трета – Считам, че на досъдебното производство са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените и то– отстраними,
което е основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за тяхното отстраняване.
Какво имам предвид: На първо място, поддържам изцяло колегите
защитници, които изложиха съображения в тази насока. Що се касае моята
подзащитна, ще допълня само че обсъждайки настоящия обвинителен акт,
считам че в случая е налице неуспешен опит от страна на прокурора да
отстрани посочените в определението на въззивния съд процесуални
нарушения. Освен многословното изписване, дори с излишно преповтаряне
на законовите и подзаконовите норми, които регламентират служебните
задължения на длъжностните лица, чиято отговорност е ангажирана по
делото, в обвинителния акт фактически липсват факти от значение за
24

доказване на причинно–следствената връзка между качеството на въпросната
асфалтова настилка в района на местопроизшествието и настъпването на
самото пътно–транспортно произшествие. В голяма степен това е относимо и
към предявеното ново обвинение на моята подзащитна с постановление от
05.07.2021 г., което изцяло е възпроизведено и в настоящия обвинителен акт.
Срещу нея се претендира виновно неизпълнение на задълженията за
осъществяване на строителен надзор върху строителя за качеството на
изпълнението на строително–монтажните работи на процесния пътен участък,
в резултат на което е произведена и вложена асфалтова смес в отклонение на
утвърдената Рецепта № 14; съответната техническа спецификация, изисквана
по БДС, и първо: „…извършените СМР били отчетени и обявени за закрити,
като изпълнени в съответствие с изискванията на проекта…“ и второ: „…
съответните документи позволили впоследствие издаване на разрешение за
ползване на пътния участък, при намалена грапавост на пътната настилка и
респективно–намалени сцепления с автомобилните гуми, което създало
повишена опасност от настъпване на пътно–транспортно произшествие…“.
Формулирано по този начин, обвинението срещу Т. е неясно. Така не може да
се разбере какво е отношението на Т. към отчитането и обявяването за
закрити на съответните строително–монтажни работи; кои са съответните
документи, позволили впоследствие издаване разрешение за ползване на
пътния участък при намалена грапавост и намалено сцепление, и преди
всичко какво е отношението на Т. към тях. В обвинителния акт липсва
описание на каквито и да е факти в тази част на обвинението срещу нея.
Освен това, обвинението е, че: „…извършените некачествени СМР на
процесния участък са довели до намалена грапавост на пътната настилка и
респективно–намалени сцепления с автомобилните гуми, което създало
повишена опасност от настъпване на пътно–транспортно произшествие…“.
Може би, според прокурора, това е една от съставомерните причини за
настъпване на процесното ПТП. Това обаче е абстрактно твърдение, защото е
лишено от конкретика както в количествено, така и в качествено отношение.
Известно е, че сцеплението на пътната настилка с автомобилните гуми, се
определя чрез конкретен цифров коефициент, на който влияят различни
фактори. Повишената опасност от настъпване на пътно–транспортно
произшествие е валидна за много пътни участъци и тя може да бъде от
различно естество, изискващо и съответно адекватно поведение от
участниците в пътното движение. В случая, в обвинението не е посочен
установеният коефициент на сцепление на пътния участък; какъв е следвало
да бъде той и каква конкретна опасност от настъпване на ПТП е създало това
за конкретния пътен участък. По този начин остана неясна за нас каква е
причинната връзка между поведението на моята подзащитна Т. и настъпилото
пътно–транспортно произшествие.
Ето защо, считам че по този начин обвинението, което се претендира от
прокурора по отношение на моята подзащитна, не може да изпълни
процесуалната си роля, а именно: да разберем точно в какво е обвинена и в
зависимост от това да се защитим ефективно. Считам, че това е основание за
Вашата намеса, като упражните правомощията си, прекратите съдебното
25

производство и върнете делото на прокурора за отстраняване на посочените
от мен и от преждеговорившите колеги процесуални нарушения.
По отношение на останалите точки, визирани в разпоредбата на чл. 248,
ал. 1 НПК аз нямам забележки и поддържам казаното от преждеговоривши
колеги.
ПОДСЪДИМАТА М.Т.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник. Нямам какво да добавя.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, уважаема госпожо прокурор, не възразявам за
конституирането на съответните пострадали лица като частни обвинители.
По отношение предявените граждански искове, поддържам
възраженията на колегите адвокати, които говориха преди малко за
неконституиране на граждански ищци и неприемане на граждански искове за
съвместно разглеждане в настоящето производство.
Аз изразявам личното си мнение, започвайки становището си по
въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, като за да спестя време изразявам съгласие
със становището на колегите, които говориха преди мен, по точка първа и
точка втора.
По чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК изразявам несъгласие с тезата, че
прокуратурата е свършила сериозна работа в изпълнение на указанията на
апелативния съд. Моето виждане е, че начинът, по който е извършена тази
работа, е коренно различен от задълбочено решаване на въпросите, които са
поставения от апелативния съд в контекста на едно формално и припряно
отработване на тези указания, което според мен, а както виждам и според
колегите, които говориха преди мен, не само не са отстранили проблемите, но
и са ги задълбочили в степен, която прави наистина невъзможно
законосъобразното разглеждане в един разумен съдебен процес на този
обвинителен акт.
Прокуратурата по отношение на нашата подзащитна С.П. е добавила в
изпълнение–пак казвам на според нея на указанията, но изпълнявайки ги
формално, е добавила задължения, които кореспондират единствено, и това
ще коментирам по-долу–с обвинителната теза, но не намират никаква връзка с
фактите по делото и поддържаните от самата прокуратура длъжностна
характеристика, правилници и закони.
На първо място, в обвинителния акт е напълно неясно какво се
поддържа от прокуратурата–дали престъплението е извършено от П. поради
липса на упражнени от нея надзор и контрол върху съответните участници в
строителния процес и най-вече върху подсъдимата, която е упражнявала
строителен надзор, или поради извършени от нея конкретни фактически
нарушения, както е описано, като нейни задължения, които тя не е изпълнила
на стр. 62, 63 и 129, където е посочено, че: „…тя не е разпоредила
извършването на конкретни проверки на участниците в строителния процес,
какви проби са взимани и защо, и т.н.“. От визираните в длъжностната
характеристика и правилника задължения на стр. 58, а именно: „…че тази
дирекция и С.П. организира, отговаря и контролира административно,
26

финансовото и техническото управление на обектите….“, не следват по
никакъв начин вменените задължения /стр. 62 и 63/ и поддържани в
диспозитива /стр. 129/, а именно: „…да се посетят местата за добив на
инертни материали; да се проучи графика на строителните дейности; да се
следи получават ли се мемориали и своевременни уведомления за закрИ.е на
работа; да се определят служители, които да присъстват при вземане на
проби…“. Неизкушен от строителния процес човек ще види невъзможността
тези две групи проблеми и задължения, да се съвместят в едно хармонично и
еднообразно изпълнение, тъй като в единия случай и това е длъжностната
характеристика на П., която изпълнява ръководни, контролни функции върху
съответни лица, които изпълняват други контролни функции или надзорни
функции и дейности, които са вменени като нарушение на фактическо
изпълнение. Впрочем, това изрично е отбелязано и аз съм учуден как е
прескочено по такъв особено подчертан начин от прокуратурата, но в
определението на апелативния съд изрично се сочи, като дефект на
обвинителния акт, липсата на яснота как се предполага подсъдимата да
осъществява задълженията си по тези точки, които са изброени – за
консултантски услуги, за изпитвания и т.н., като е посочено изрично
следното: „…прокурорът следва да посочи какво конкретно подсъдимата е
следвало да направи, а не е направила, тъй като едва ли се предполага, че
лично и физически трябва да осъществява този надзор…“. Когато
прокуратурата е чела тези указания, се е опитала да ги преодолее, като е
казала, че не точно лично подсъдимата П., но лично нейни служители е
трябвало да извършват фактически проверки, което е абсолютно в дисонанс
със задълженията по длъжностна характеристика, които самата прокуратура е
визирала на първо място в обвинителния акт. Няма никаква връзка между
тези правни задължения в длъжностната характеристика, правилниците и
законите и посочените по-долу конкретни фактически действия, които е
следвало да извърши. Те не следват от посочените преди това правни
задължения, които обвързват длъжностната характеристика на подсъдимата
П..
В допълнение, прокуратурата е в пълна неяснота относно
характеристиките на статута на какво представлява П. като длъжностно лице–
дали тя е инженер, консултант, надзорник, фактически изпълнител,
проверяващ на проби и т.н. На стр. 16 от обвинителния акт е посочено, че: „...
добросъвестното изпълнение на задълженията на „П.“ следва да се
контролира от възложителя Агенция „Пътна инфраструктура“, като съгласно
чл. 23 от същия акт /от договора/, възложителят упражнява контрол върху
изпълнението на задълженията на консултанта чрез директора на дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол...“ и пак на тази същата страН.
16(шестнадесета) е посочено: „...директорът на дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ не е С.П....“. На страН. 29 е посочено, че: „...дейностите
по чл. 168 от ЗУТ се осъществявали от екип за упражняване на строителен
надзор под ръководството на Р. М., в състава на който влизали...“–
забележете, „обвиняемата М.Т., като инженер на материалите и от страна на
възложителя обвиняемата П., която по длъжностна характеристика упражнява
27

надзор върху М.Т., с която пък от друга страна“–както е писал прокурора, „са
в екип...“–тоест, едната е инженер, който упражнява строителен надзор, а
другата е лице, което я контролира, но те заедно са в екипа за строителен
надзор. На страН. 43, 44, 62 и други, както казах преди малко, е посочено, че:
„...П. е извършила престъплението си чрез неизпълняване на задълженията да
контролира надзора в лицето на подсъдимата М.Т., с която“–пак казвам, „от
друга страна е в един и същи екип за упражняване на надзор...“. Проблемите
не свършват дотук, защото прокуратурата е посочила, че обвиняемата е била
длъжна да изпълнява разни задължения в качеството си на консултант–това е
посочено на страН. 58 и 59, като е възпроизведено и в диспозитива на
обвинението. Не е възможно, според мен, едно лице, което изпълнява
ръководни, контролиращи и контролни функции, да е консултант по същите
тези функции–това е в известна степен доста шизофренно положение, което,
надявам се, не се поддържа сериозно от прокуратурата. За съжаление обаче
този проблем се допълва и от това, че същите тези консултантски
задължения, тоест–нарушенията на тези консултантски задължения, са
вменени на подсъдимата Т., абсолютно същите като на П., на страН. 50 и 51.
Значи и двете са консултантки, като от друга страна Т. е строителен надзор, а
от трета страна П. ръководи дейности по надзор на строителен надзор. Аз
считам, че тази бъркотия–съжалявам за употребата на тази дума, която е
възпроизведена в обвинителния акт е в изключителен дисонанс със
сериозният труд, който е положен от разследващите; от проблема, който стои
пред настоящия съд и още повече–от задълбоченото изследване на проблема
от апелативния съд, който е направил един много прецизен анализ на двадесет
и няколко страници, с много точни и конкретни указания, и не е възможно и
не би трябвало ние да повтаряме това упражнение, след като прокуратурата е
изправена пред конкретни и точни указания. Не би следвало тези указания да
се пренебрегват по такъв формален начин, който само да задълбочава
проблемите, без да ги решава. Завършвам с това, че подкрепяйки колегите,
които коментираха другите въпроси–за причинната връзка, за субективната
страна и за другите елементи, които отново не са преодолени като нарушения,
липсата на коментар на следния абзац на страН. 8 от обвинителния акт, в
който се сочи, че: „...с писмо на Изпълнителния директор на АПИ, действал
като инженер по договора, делегирал конкретно, изчерпателно изброените
свои договорни задължения и правомощия на МОТТ, като делегирането им
възпрепятствало инженера по изпълняването им...“. Когато ти делегираш
едни права, разбира се субсумирайки всички длъжностни лица под себе си,
когато ти делегираш права, би следвало прокуратурата да каже в кой момент,
какво е било преодоляно, като неизпълнение; кое е било забелязано, като
неизпълнение от МОТ, за да се допълни като изпълнение от длъжностните
лица в АПИ, в контекста на делегирането на конкретни, изчерпателно
изброени задължения, които покриват всички задължения на длъжностните
лица в АПИ. Значи, тези задължения на АПИ са делегирани на МОТТ – по
какъв начин; как изследва субективната страна на длъжностните лица в АПИ,
извършили престъплението, когато твърди, че тези задължения са делегирани
на друг субект?! По този проблем има пълно мълчание и аз считам, че той не
28

е въпрос по същество и след пет години да установим, че П. е нямала умисъл
за извършване на престъпление, тъй като е знаела, като всички в АПИ, че тези
задължения се извършват от МОТТ, а е въпрос на прецизност и на хигиена на
труда в началото така да направиш обвинението, че да разсееш всякакви
съмнения кой, какво точно е изпълнявал и защо.
По отношение на останалите точки от чл. 248, ал. 1 НПК поддържам
становището на колегите.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Т.Д.: Присъединявам се към казаното от колегата
адвокат Д. и към становището на другите колеги, изказали се преди това.

ПОДСЪДИМАТА С.П.: Присъединявам се към становището на моите
защитници. Нямам какво да добавя.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Х.Б.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, по отношение на депозираната искова молба с предявен
граждански иск, аз няма да преповтарям казаното от колегите, но единствено
бих добавил, че в диспозитива не е уточнено дали се претендира изплащане
на сумата солидарно от подсъдимите или от всеки един от тях, което е още
едно основание да не бъде приеман за съвместно разглеждане този
граждански иск.
Независимо от определението на С. апелативен съд, аз продължавам да
считам, че по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК са допуснати съществени процесуални
нарушения, които ще изложа съвсем накратко: Описвайки причините и
вината на моя подзащитен за настъпилото пътно–транспортно произшествие,
като пак ще посоча, че бланкетната норма на чл. 342 НК е запълнена с един
текст, който не съществува в Закона за движение по пътищата, като не е
уточнено, отново казвам, пътната настилка–дали само тя или това, че е била
мокра, също е способствало за причиняването на инцидента.
По останалите въпроси по чл. 248, ал. 1 НПК се присъединявам към
становището на колегите и нямам какво да добавя.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Г.: Присъединявам се към казаното от моя
защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, по отношение твърденията, че в обвинението не е посочено в кое
конкретно качество подсъдимият Б.И. е извършил всяко от нарушенията си,
намирам че именно това е сторено в обвинението и там, където той е
извършил всяко дадено нарушение в повече от едно качество, то това е
посочено точно и конкретно. Относно въпроса дали именно това трябва да
бъде посочено в обвинението, вече взех становище и няма да го повтарям.
Намирам, че ясно е посочено и какво е бил длъжен да извърши
подсъдимият Б.И. във всяко едно от качествата, които е имал и за които е
обвинен, че е извършил престъпното деяние, а именно: като ръководител
проект–от персонала на изпълнителя, а така също и в качеството на
изпълнителен директор на „Т. С.“–подизпълнител на изпълнителя, тоест–на
ДЗЗД „Т. С.“, като в обвинителния акт конкретно, прецизно и изключително
подробно е посочено какви са били клаузите на договора между АПИ и ДЗЗД
29

„Т. С.“, а така също и всички права и задължения, които са били прехвърлени
от това дружество на всички останали подизпълнители, в това число и „Т. С.“
ЕАД. Точно е посочен и механизмът и клаузите на всеки един
подизпълнителски договор.
Намирам, че няма противоречие и по отношение на това, че
подсъдимият Б.И. е обвинен в това, че не е упражнил контрол върху работата
на подсъдимите С.Т. и И.И., тъй като ясно е посочено, че той има ръководни
функции по отношение на тези двама подсъдими, които са служители на
дружеството, което именно Б.И. е управлявал, а така също и в обвинението на
всеки един от тези подсъдими е посочено, че те самите също са имали
контролни функции по отношение на други служители. В този смисъл не
виждам абсолютно никакво противоречие.
Също така никъде не твърдим, че подсъдимият Б.И. е извършвал
фактически действия, освен там, където наистина не би могло някой друг
служител, освен изпълнителният директор на дружеството да договори
доставка на строителни материали, и това сме го посочили–именно, че му е
вменено и като негово задължение.
Ясно и конкретно е посочена причинната връзка между фактите, довели
до настъпване на пътно–транспортното произшествие, а именно: намалената
грапавост на пътната настилка, а така също и управлението на моторно
превозно средство от подсъдимия Г. с превишена скорост.
Намирам, че в обвинението на всеки един от подсъдимите са посочени
твърде много факти в сравнение с изискванията на Тълкувателно решение №
2/2002 г. и в този смисъл сме надскочили изискванията на това тълкувателно
решение.
По отношение обвинението на подсъдимия И.И. също намирам, че няма
противоречие, тъй като разпоредбата на чл. 163, ал. 2 ЗУТ е посочена в
цялост, тъй като именно към нея, и то в цялост на алинея втора препраща
разпоредбата на чл. 163, ал. 4 ЗУТ. Ясно е посочено конкретно за какво
именно нарушение е обвинен подсъдимият И.И.. Посочено е и именно на кой
етап от строителството, а именно: на множество етапи от строителството са
допуснати конкретни нарушения от всеки един от подсъдимите, и че всяко
едно от тези нарушения е довело именно до намаляване на грапавостта на
пътната настилка.
По отношение на упрека, че не са изпълнени задължителните указания
на САС за посочване на правната база, въз основа на която „Т. С.“ е
експлоатирало Асфалтова база–К., както и отношенията между „Т. С.“ и „Е.“,
намирам че те са извадени от контекста на самото определение, тъй като там
са коментирани факти, които са били изложени в предходния обвинителен
акт, и в настоящия такива не са въведени, тоест–въобще няма никакво
обвинение, и каква точно е била правната база, в този ред на мисли, и какви
са отношенията между „Т. С.“ и „Е.“, намирам че това е въпрос по същество и
няма място за обсъждане в момента.
По отношение останалите упреци, касаещи обвинението на подсъдимия
С.Т., искам да подчертая, че понастоящем по отношение на него не е
30

повдигнато обвинение за това, че е поръчвал материали от „Е.“ и с това
оставям без коментар останалите разсъждения по въпроса. Понастоящем
подсъдимият С. Т. е обвинен единствено в това, че не е осъществил контрол
при получаването на строителни материали в асфалтовата база, а така също и
в това, че не е организирал вземането на проби от неуплътнена асфалтова
смес, от бункер за готова асфалтова смес на асфалтосмесители и от
превозните средства. По отношение на него не е повдигнато обвинение за
това, че е договарял материали от „Е.“.
Относно искането на защитата за посочване на стойността на
коефициента на сцепление на асфалтовата настилка, намирам за нужно да
посоча, че в техническите спецификации и по-конкретно–в българските
държавни стандарти, няма въведено изискване за коефициент на сцепление.
Има български държавни стандарти относно коефициент на полиране и
комбинация на скални материали, поради това искането и този упрек, и
твърдение за необходимост от корекция на обвинението по отношение на
подсъдимата Т. е невъзможно да бъде изпълнено и е неотносимо.
По отношение подсъдимата С.П. ясно е посочено, че същата не е
упражнявала контрол на служителите в ръководената от нея дирекция, които
от своя страна е трябвало да осъществяват контрол върху дейността на
строителния надзор. Никъде не сме посочили, че самата подсъдима С.П.
освен като служител на АПИ, е изпълнявала и функции в състава на лицето,
упражняващо строителен контрол. Не е налице и противоречие между
задължението по точка 2 от длъжностната характеристика и описанието на
фактите, тъй като вмененото задължение на подсъдимата е за техническо
управление на обектите, а в обвинителния акт са въведени факти, сочещи
липсата на създадена организация именно в тази насока, тоест–за извършване
на проверки и контрол от страна на служителите в тази дирекция.
По отношение делегираните правомощия на „МОТТ Макдоналд“,
именно на лист 9(девет) от обвинителния акт, ясно и точно е посочено, че
въпреки делегирането на правомощията, това не е възпрепятствало инженера
от упражняването на всички, които са делегирали. Поради това намирам
също, че не е налице противоречие, съответно–не съществува процесуално
нарушение.
Отново подчертавам, че ясно и точно са посочени всички факти,
описващи причинната връзка и вината на всеки един от подсъдимите.

ПОВЕРЕНИКЪТ адв. В.: Съвсем накратко бих искал да взема
становище по отношение заявените от защитата основания за неприемане на
гражданския иск за съвместно разглеждане, като бих искал да кажа, че
преценката следва да бъде направена въз основа на твърденията и искането в
исковата молба, и доколкото не са заявени твърдения, които са различни или
да противоречат на твърденията в обвинителния акт; не са ангажирани
доказателства, различни от тези, които така или иначе ще бъдат ангажирани в
наказателния процес, и искането е единствено за неимуществени вреди от
загубата на близката на пострадалите, възраженията са неоснователни по
31

отношение конкретно на претенцията от децата на починалата, които са
получили обезщетение от застрахователите. Считам, че това е въпрос по
същество–дали и в каква степен съдът ще прецени, че размерът на иска е
основателен. По отношение на внуците и братът на починалата, аз считам, че
законът им е придал качество на пострадали; същите са конституирани като
пострадали лица в настоящия процес и да им се отнеме възможността да
предявят граждански иск само заради това, че следва да бъдат доказани
някакви по-специални техни отношения с починалата–не бива да се
процедира по този начин. Считам също така, че това е въпрос, който касае
основателността на иска по отношение на внуците и на братът.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. И.Л.: Уважаема госпожо Председател, уважаеми
съдебни заседатели, бих искала да взема становище под формата на дуплика
на прокурора, макар да не исках да влизам в много конкретика на
принципните оплаквания, съобразно съдържанието на обвинителния акт, но
поради възраженията, ще си позволя няколко примера, като преди това искам
да кажа, че има един порок, който не ние не посочихме в началото–имам
предвид и аз, и колегите, но който считам, че също е особено съществен. В
обвинителния акт, извън водачът на моторното превозно средство, по
отношение на всички подсъдими се твърди начална дата на деянието
21.07.2014 година. По никакъв начин не е посочено какво се е случило на тази
дата и защо се обосновава възникване на задължение от тази дата на всички
подсъдими, с оглед различните им качества. Същевременно, за край на
периода на осъществяване на нарушението се сочи за всички подсъдими, с
изключение на водачът, за когото аз разбира се не говоря, но на госпожа П.,
на всички останали подсъдими се сочи датата 17.10.2014 година. За госпожа
П. крайната дата е 18.09.2014 година. В обвинителния акт няма нито един
факт, който да посочва какво определя тази крайна дата на осъществяване на
деянието и защо считам, че това е особено съществено? Защото обвинението
срещу подсъдимите предполага фактически една последователност на
действията и не може да приключва в едно и също време деянието,
осъществено от един, който грубо казано осигурява асфалтовата смес, със
следващият, който трябва да взима проби от нея, със следващият, който по
една линия осъществява контрол с по-следващият, който осъществява
контрол на следващо ниво и прочие. Не е възможно! В обвинителния акт
няма нито една конкретна дата на осъществяване на нарушенията, макар да се
твърдят конкретни юридически действия, които са от една страна, а от друга
страна–фактически. „Осъществил контрол“–кога е бил длъжен да осъществи
този контрол; кога не го е осъществил, и в резултат на това какво се е
случило. Без определяне на периодите на извършване на деянието не е
възможно това, защото по какъв начин ще се преодолее или ще се гарантира
защитата на подсъдимите, на моят подзащитен, който се обвинява, че не е
осъществил контрол върху работата на С.Т.–например, на лист 151(сто
петдесет и едно) от диспозитива, по упражняване на качествен контрол от
страна на Т.. Кога е следвало той да осъществи този контрол по приемането
на материалите и кога е следвало Т. да осъществи контрола, който не е
осъществил, и кога е следвало пък другите две подсъдими П. и Т.
32

впоследствие да осъществяват контрола си, за да се установи и за да може да
се гарантира защитата, защото при това некоординиране и неподреждане във
времето на действията на всеки един подсъдим, защитата е напълно
невъзможна. Невъзможно е и установяване на причинна връзка дори и със
създаването на опасност, не говоря за пътно–транспортното произшествие.
По повод на описването на конкретни задължения ще си позволя да
цитирам първото нарушение, в което се обвинява моят подзащитен на лист
150(сто и петдесет) от диспозитива, пише: „...в качеството си на ръководител
на проекта и в качеството си на изпълнителен директор на „Т. С.“ ЕАД–
подизпълнител на строителя, и производител на строителни продукти за
собствени нужди...“–три качества има обявени и във всяко едно от тези три
качества, той има различни задължения, и какво според прокурора не бил
направил: „...не предприел действия по актуализиране на използваната
Рецепта № 14...“. Може ли прокурорът да каже в кое от трите качества Б.И. е
бил длъжен да предприеме действия по актуализиране на рецептата и какви
действия по актуализирането; какво означава „актуализиране на рецептата“–
както е имал предвид авторът тук? Какво е трябвало на направи? Ако се има
предвид, с оглед цялостното съдържание, че е трябвало да се премахне тази
смес–фракция 8/16 мм, защото по-нататък се казва: „... „Е.“ не е имал
сертификат за нея...“–то тогава защо се повдигат обвинения впоследствие за
това, че е използвана фракцията 8/12мм и не е контролирано използването на
8/16мм?! Защото ако се приеме този подход, очевидно прокурорът има
предвид едно формално нарушение–неактуализиране на рецепта, и след това
нарушение, което също е формално, защото е спазена една рецепта, която е
следвало да бъде актуализирана, но не е актуализирана. Абсолютен хаос!
Нищо не се разбира! Не може да се разбере в какво е нарушението. Ако той
беше изпълнил първото задължение, щяха ли да бъдат извършени
следващите, и какво общо има това тогава с грапавостта или с полираността
на пътя?!
На следващо място, пише: „...договорил с производителя доставка на
скален материал 8/12мм, вместо 8/16мм...“. В обвинителния акт пише, че „Е.“
няма сертификат за 8/16мм. Как да договори? Противоречието не е ли
съществено между обстоятелствената част, в която пише, че те нямат
сертификат за 8/16мм, а в диспозитива пише, че той е извършил нарушение,
като не е договорил 8/16мм.
Противоречията в обвинението не са само между отделните подсъдими.
Те са вътрешни противоречия по отношение на действията, които би следвало
да извърши моят подзащитен, и отделно от това обосноваването на твърдения
резултат–в случая, създаването на опасност. В диспозитива, ако видите
отделните девет нарушения, във всяко едно от тях, той се обвинява в
различни качества–ту в трите, ту в две от тях, без по никакъв начин да са
посочени конкретните задължения, произтичащи от конкретното качество.
Това е становището ми. Според мен нарушенията са очевидни и неясни
при прочитането им.

33

ЗАЩИТНИКЪТ адв. В.В.: Твърди се от прокуратурата във
възражението, че обвинението на моя подзащитен е по-различно от
предишния обвинителен акт и поради тази причина указанията на
апелативния съд нямали значение. Налага се да кажа нещо и да Ви припомня
това, което говори пред Вас и цитирайки професор Д. М., ама много отчасти,
представителят на обвинението. Едва ли не, че някой като има статут на лице
по транспорта и отговаря за всичко. Да, но в наказателното право има
изпълнително деяние, освен правосубектност, и там е проблемът на
прокуратурата–че тя не дава фактите, които очертават деяние, което е в
причинна връзка с резултата. С това, което се твърди–че моят подзащитен
вече се обвинявал за неупражнен контрол по изготвяне на асфалтовата
фракция, не отменя всичко това, което прочетох пред Вас като указания от С.
апелативен съд, защото в края на краищата неупражняването на контрол
трябва да се види на каква база почива. Ако той не е сключвал договори, ако
той не е договарял–и това го е казал съдът–да се види на каква база той може
да не приема това и какво нарушава, и т.н., не бих искал отново да го
повтарям. Нищо от това с това леко видоизменение на обвинението, като
указания на апелативния съд, не се променя, защото сред многобройните и за
Т.–не само за него, а и за другите насипани договори с извадки от тях,
насипани нормативни разпоредби и извадки от тях, не става ясно какво
конкретно за всеки един от подсъдимите сочи прокуратурата. Кога, какво не
е изпълнил и по какъв начин то, в края на краищата, е в причинна връзка с
престъпния резултат, а именно: смъртта и телесните увреждания на
пострадалите–ето това го няма. И това, което дадохме, е само от
определението на С.я апелативен съд много добросъвестно и конкретно
изброено като указания за прокуратурата, което не е изпълнено.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. Д.: Уважаема госпожо Председател, в
продължение на изключително важните доводи, които адвокат Л. постави
пред Вас, в частта общи съображения на определението на апелативния съд
изрично е посочено, че: „...е огромен дефект и не е изследван въпроса в
контекста на установяване на причинната връзка, затова без да се знае
конкретната причина за качеството на асфалтовата настилка, е невъзможно да
се установи и изискуемата от закона причинно–следствена връзка между
неизпълнените задължения на служителите по транспорта и настъпилия
резултат....“. Целият проблем е, че прокуратурата иска да се презастрахова с
максимален брой длъжности или длъжностни лица. Това презастраховане
обаче е довело до това, че самата прокуратура вече не знае кое лице какво има
да прави, какво трябва да прави и какво не е направило, въпреки указанията,
пак казвам, на апелативния съд. Прокурорът ми даде пример, който ме
улеснява и аз благодаря за това нещо. Каза, че С.П. не е трябвало само да
извършва проверка, ами е трябвало да възложи на своите служителки да
извършват проверки–това е целият проблем. Задавам риторичен въпрос, на
който после ще отговоря–дирекцията на П. ръководи и контролира ли или
извършва проверки? И не е въпросът дали П. сама или чрез своите
служителки извършва проверки, а дали тя ръководи и дали тя проверява. Това
е огромният въпрос, който стои в този конкретен случай и той между другото
34

е относим и за другите подсъдими. Прокуратурата е в абсолютна неяснота
при тези подсъдими контролни, ръководни или изпълнителски функции имат,
и цялата тази каша от вменени им задължения е продиктувана от това, че
прокуратурата не си е изяснила П. контролира ли, ръководи ли или самата тя,
чрез нейните служителки, проверява, и когато е направила това, тя е
поставила в един контекст П., когато е директор на дирекция, когато трябва
да надзирава строителния надзор, заедно със строителния надзор, които са
консултанти пък от друга страна. И пак казвам–тези дефекти не са от общ
характер или из общ характер, а са от такъв характер, който не би трябвало да
бъде поставян в самото начало на съдебния процес, за да могат подсъдимите
да установят защо, по каква причина и в контекста на каква логика е
повдигнато съответното обвинение. П. е обвинена като ръководител на
дирекция, която е трябвало да ръководи и да контролира ли или като
директор на екип, който трябва да извършва проверки–за нея това е от
особено значение и представлява особена разлика, която се учудвам, че не е
видяна.
ПРОКУРОРЪТ: Бих искала да кажа само едно изречение: По отношение
на упрека, че не е посочено въз основа на какви факти, прокуратурата е
приели началото и края на периодите, за които са обвинени подсъдимите, че
са извършили престъпленията, искам да посоча, че в чл. 246, ал. 2 НПК е
посочено единствено, че в обвинителния акт се посочват престъплението,
извършено от обвиняемия, времето, мястото, начина на извършване и т.н.
Тоест, съгласно закона и постоянната съдебна практика имаме изискване за
очертаване на периода от време, в който твърдим, че е извършено
престъплението, но не и задължение да посочим в обвинителния акт защо
именно приемаме този период, въпреки че от всички факти, които са
изложени в обвинителния акт, мисля че това е определено ясно.
Отделно от това, обвинението на всеки от подсъдимите не е за
извършване на престъпленията в съучастие. Поради това не намирам, че
съществува и изискване те да са извършени в един и същи период от време.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Л.: Уважаема госпожо председател, съдебни
заседатели, понеже все пак защитата всякога и по принцип ще говори
последна, последната теза на прокуратурата подчертава основателността на
нашето искане, защото е крайно, извинявам се, но е екстравагантно да се
твърди, че понеже законът казвал, че времето трябва да се посочи, не трябва
да са посочени обстоятелствата, които определят времето. Ако не са посочени
обстоятелствата, които обосновават обвинителната теза, то е очевидно, че не
е изпълнено изискването на закона за ясна конкретизация на деянието по
време, място и начин на извършване. Въобще няма нищо общо тук формата
на осъществяване на деянието–дали е съпричиняване или е при
съизвършителство, когато се сочат различни действия, които в случая са за
неупражнен контрол от различни лица в различни периоди, като следва да са
посочени факти за времето, по което е следвало да бъде осъществявано, за да
се установи действителната причина за настъпилия резултат – в случая
създаването на опасност. Да се твърди, че прокуратурата е достатъчно да
35

посочи начална и крайна дата на периода без никой да разбере защо това е
така, е игнориране на всички основни изисквания на процеса. Аз искам да
попитам, само във връзка с конкретния пример за актуализирането на
рецептата, за която се обвинява моя подзащитен, може ли прокуратурата да
каже кога е следвало да се извърши това актуализиране, за да не бъде
осъществено деянието, а ако е все едно кога е следвало да бъде извършено,
тоест–могло е да бъде извършено и към последния ден от деянието, то това
обезсмисля всички останали нарушения. Ако е следвало да бъде извършено
първо, а не е извършено, то тогава се касае до формално нарушение. Ето това
е ясна демонстрация на пълната несъстоятелност на обвинението, откъм
изискванията на НПК за формулирането на деяние. Извинявам се, че се
повтарям, но когато се твърди, че някой отговаря за това, че не е упражнил
контрол върху втори, върху трети, върху четвърти, то трябва да е ясно
времето, по което е трябвало да се осъществи този контрол, защото
естествено, че последиците са различни.

ПРОКУРОРЪТ: Относно неяснотата за актуализиране на рецептата,
последно бих искала да кажа, че съвсем точно е казано в обвинението:
„....посредством замяна на предвидената в последната трошена фракция 8/16
мм..., поради липсата през 2014 година...“ и т.н., тъй като изрично се цитира
от защитата, че въобще не е ясно какво е трябвало да се направи.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. И.Л.: Ами ако това е трябвало да се направи, а не
е актуализирано, защо обвинението впоследствие е, че е използвана тази
фракция, след като е ясно, че не е могла да бъде?! И каква причинна връзка се
твърди, когато се твърди формално нарушаване, поради неактуализиране на
рецепта?!

ОСТАНАЛИТЕ ЗАЩИТНИЦИ /поотделно/: Не желаем да вземем
становище по изложеното от прокурора.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Присъединяваме се към защитниците си.
СЪДЪТ се ОТТЕГЛЯ на тайно съвещание за произнасяне по въпросите,
визирани в чл. 248, ал.1, т. 1- т. 8 НПК в 12:30 часа.
УВЕДОМЯВА страните, че ще обяви публично определението си в
16:30 часа.
След проведеното тайно съвещание, съдебното заседание продължава в
16:30 часа.
СЪДЪТ, след проведено тайно съвещание, намери, че преди да се
произнесе по въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК,
следва да се занимае с конституирането на страните в процеса.

Характеристиката на субекта, осъществяващ частното обвинение е
ограничена до това, че той е пострадал от престъплението, т.е. понесъл е
имуществени и/или неимуществени вреди, а по аналогичен начин е
36

характеризирана и фигурата на гражданския ищец. Предпоставките за
допускане на пострадалия до участие като граждански ищец и като частен
обвинител са едни и същи – това, че лицето е понесло вреди от
престъплението, които са пряк и непосредствен резултат от него.
При липса на допълнителни критерии в закона, които да разграничават
пострадалите, които могат да бъдат граждански ищци от тези с право на
участие като частни обвинители, въвеждането на такива чрез практиката би
било в противоречие с правната теория и практика.
Следователно, доколкото всички лица, които са заявили в настоящото
производство претенция за конституиране като частни обвинители, по
смисъла на закона се явяват пострадали от престъплението, предмет на
обвинителния акт, тази претенция се явява основателна и следва да бъде
уважена.

С оглед на изложеното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС К. П. СТ., дъщеря на починалата Н. Ф. Д.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Н. Б. СТ., внук на починалата Н. Ф. Д.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС АНН. Б. СТ., внучка на починалата Н. Ф. Д.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС АНТ. Л. АП. К., дъщеря на починалия Л. А. А..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС АДР. М. Ж., внучка на починалия Л. А. А..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ОЛ. В. К., внук на починалия Л. А. А..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС К. Р. СТ., баща на починалия Г. К. С..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЦВ. Н. СТ., майка на починалия Г. К. С. и дъщеря на
починалата Д. С. В.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Н. К. СТ., действащ чрез майка си и законен представител
ЦВ. Н. СТ., брат на починалия Г. К. С. и внук на починалата Д. С. В.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС СТ. В. СТ., син на починалата И.ка М.а С..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС М. В. СТ. ,дъщеря на починалата И.ка М.а С..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
37

по описа на СОС Т. В. П., дъщеря на починалата ЕЛ.Д. С.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Д. АЛ. П., внук на починалата ЕЛ.Д. С.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС В. В. С., син на починалата ЕЛ.Д. С.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЛЮБ. Д. УРЛ., брат на починалата ЕЛ.Д. С.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС В. Д. УРЛ., брат на починалата ЕЛ.Д. С.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЕМ. ЕМ. Р., внук на починалия Т. А. Р..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Р. Н. Л., дъщеря на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ИВ. ЕМ. В., внук на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Н. ЕМ. В., внучка на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЕМ. Н. П., син на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЕМ. ЕМ. П., внучка на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС М. ЕМ. П., внучка на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Г. КР. ИВ., брат на починалата И.ка К.а И..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС М. В. КР., син на починалата С. М. К.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС С. Н. В., пострадал лично и син на починалата Д. С. В.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Р. В. М., дъщеря на починалата В. Р. М..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС СТ. П. М., внук на починалата В. Р. М..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС В. П. М., внук на починалата В. Р. М..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Р. В. Н., син на починалата В. Р. М..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС В. Р. ГР., внучка на починалата В. Р. М..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Н. Б. Н., съпруг на починалата Н. Е. Н.а.
38

Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Б. Н. Н., син на починалата Н. Е. Н.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЕВГ. Н. Н., син на починалата Н. Е. Н.а.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Г. ЯВ. Б., син на починалата М. Д.а Г..
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС ЕЛК. Г. Б., лично пострадала.
Конституира в качеството на частен обвинител по НОХД № 572/2022 г.
по описа на СОС Л. ГР. Ф., лично пострадала.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Що се отнася до искането за приемане за съвместно разглеждане в
наказателния процес на предявените от ЕМ. ЕМ. П., М. ЕМ. П., ИВ. ЕМ. В.,
Н. ЕМ. В., Г. КР. ИВ., Р. Н. Л. и Е.Е. П. граждански искове и за
конституирането им в качеството на граждански ищци по делото, съдът
намери, че разглеждането на гражданските искове в наказателния процес ще
затрудни процеса, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение искането за съвместно разглеждане в
наказателния процес на предявения от ЕМ. ЕМ. П., М. ЕМ. П., ИВ. ЕМ. В., Н.
ЕМ. В., Г. КР. ИВ., Р. Н. Л. и Е.Е. П. граждански искове и за конституирането
им в качеството на граждански ищци по делото.

Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
По въпросите, които се разглеждат в разпоредителното заседание,
съдът намери следното:

Съобразно правилата за местната, родовата и функционалната
подсъдност делото е подсъдно на С. окръжен съд.
Няма основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство.
Направените възражения от защитниците на подсъдимите за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимите, и в частност – правото им да разберат в
какво са обвинени и да организират правилно защитата си, съдът счете за
39

основателни.
Няма спор в правната теория и съдебната практика, относно
процесуалните функции на обвинителния акт, а именно - да постави
фактическите рамки на обвинението и да очертае предмета на доказване по
делото, както и че с него на привлечените към наказателна отговорност лица
следва да бъдат предявени всички обстоятелства, отнасящи се до
съставомерните признаци на деянието, в това число времето, мястото и
начинът на извършването му, които трябва да бъдат изложени по достатъчно
ясен, конкретен и разбираем начин.
В обстоятелствената част на настоящия обвинителен акт има
фактически дефицит в индивидуализацията на конкретните действия, респ.
бездействия, чрез които се претендира всеки от подсъдимите да е извършил
инкриминираното престъпление, поради което съдържанието на
обвинителния акт не позволява на всеки от подсъдимите да узнае фактите на
обвинението и да организира защитата си по тях.
Обвиненията срещу подсъдимите Б.И., М.Т., С.Т., С.П. и И.И. са такива,
свързани с нарушения на изисквания за добро качество на ремонта на
пътищата, за посочения в обвинителния акт пътен участък, изискванията на
нормативните актове и техническите спецификацие, поради които нарушения
в независимо съпричинителство помежду си и с подсъдимия Г.Г. (водач на
МПС), в резултат на ПТП и по непредпазливост причинили смъртта на 20
лица и телесни повреди (средни и тежка) на десет лица.
Диспозицията на състава на вмененото на всеки от подсъдимите
престъпление е запълнена от прокурора с правни норми относно
задълженията и изискванията спрямо тях – неизпълнени или нарушени от
всеки от подсъдимите.
Според настоящият съдебен състав, в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсва обезпеченост от фактическа страна както по
отношение на задълженията на всеки един от подсъдимите Б.И., С.П., М.Т.,
С.Т. и И.И., така и по отношение на изложението във връзка с упражняването
на контролни функции на едни спрямо други, в какво длъжностно качество е
следвало подсъдимите да осъществяват този контрол, имали ли са и какви
задължения за фактически действия във връзка с изпълнението на
строителните работи в процесния участък.
Така в ОА не е преодолян констатирания от САС в определението от
25.05.2021 г. дефицит, касателно повдигнатото на подс. Б.И. обвинение.
Обвинението спрямо него е за това, че в качеството си на служител по
транспорта – Ръководител на проект TRP5/17 „България Транзитни пътища V,
ЛОТ № 17- рехабилитация на път II-16, Участък 1, 2 и 3 с обща дължина
81,773км, „от персонала на строителя“ - ДЗЗД“Т. С.“, и като изпълнителен
директор на „Т. С.“ ЕАД (подизпълнител на строителя за Участък 3 по
горепосочения договор и производител на продукти за собствени нужди),
съгласно договор за възлагане на управление от месец април 2014г. на „Т. С.“
ЕАД, е нарушил изискванията за добро качество на ремонта на пътищата.
Действително, към момента съгласно указанията на САС, подробно е заявено
40

от прокурора назначаването на подс. Б.И. за „Ръководител на Проекта“, като е
посочено и от коя дата той е заел посочената позиция – а именно от
20.09.2011 г. В обстоятелствената част на ОА е посочено съдържанието на
проекта, а именно подобряване на експлоатационните характеристики, чрез
рехабилитация, на второкласен път ІІ– 16 „М. – Н. И.“, част от
републиканската пътна мрежа, свързващ населени места гр. М. и гр. Н. И.,
който бил във влошено техническо състояние. За целта е сключен
държавногарантиран заем с Европейската инвестиционна банка, със седалище
Люксембург FI № 24. 083 от 27.08.2007г., ратифициран със закон,, по проект
„България – Транзитни пътища V“ 2007г. Контрактът бил сключен между
Правителството на Република България, чрез Министерство на финансите, а
проектът следвало да бъде изпълнен от Фонд "Републиканска пътна
инфраструктура" – преобразуван първоначално в Национална агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министерски съвет, а впоследствие в Агенция „Пътна
инфраструктура“ към Министъра на регионалното развитие и
благоустройство. Според фактологията в ОА, проектът включвал
проектиране, надзор и работи по рехабилитация и модернизация на главните
пътища в България, включително техническа помощ за изпълнителя на
проекта. По този начин в сега внесения за разглеждане ОА е преодоляна
съзряната от САС неяснота по въпроса - какво се включва в понятието
„ръководител проект“, какъв проект точно, какво е включвал този проект и
по силата на какъв акт подсъдимият Б.И. е бил „ръководител“.
Качеството „ръководител проект“ в настоящия ОА прокурорът е
обвързал с конкретни права и задължения, които са изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт - а именно ръководство и
контрол на проекта, като вкл. бил задължен да следи дали производителите,
от които се доставят фракции имали издадени сертификати за производствен
контрол на фракции с размери и произход, изискуеми за производство на
видове асфалтови смеси, одобрени за полагане на строежа и предложени в
офертата и при липса на такива да предложи на Инженера актуализиране на
одобрените рецепти; да осигури акредитирана лаборатория с необходимите
уреди и обучен персонал в асфалтовата база, в която се произвеждат
асфалтови смеси за обекта за извършване изпитвания на фракции и асфалтови
смеси, влагани в строежа за проверка на качеството им и осигуряване
спазването на техническите спецификации; да контролира работите на
техническите ръководители по вземане на проби за лабораторни изследвания
от неуплътнена асфалтова смес след асфалтополагащата машина, преди
уплътняването в съответствие с изискванията и от уплътнена асфалтова смес
със сонда за вадене на ядки; да контролира техническия ръководител на
обекта при подписване на актове за закрИ.е на СМР, само след извършване
на задължителните лабораторни изследвания от неуплътнена и уплътнена
проба от асфалтова смес. Посочено е, че от момента на одобрението му като
ръководител проект, за подс. Б.И. произтекли задължения да спазва
конкретни нормативни разпоредби, описани от прокурора словесно и с
тяхната правна квалификация.
В настоящия ОА, обаче, отново остава неясно кои задължения или
41

нарушения на подс. Б.И. са отнесени към фигурата на подсъдимия като
„изпълнителен директор“ и кои - като „ръководител проект“, като и
диспозитивът на повдигнатото обвинение е структуриран по начин, допускащ
смесване на нарушенията в двете посочени качества, независимо че от
формална страна са вписани съответни задължения и длъжностно качество –
от една страна, на този подсъдим се вменява изпълнението на контролни
функции върху други ангажирани със строителния процес лица, от друга му
се вменяват конкретни задължения във връзка с фактическото изпълнение на
действия – каквото е например задължението да актуализира рецептата за
асфалтова смес, при което възражението на защитника на подсъдимия Б.И. в
посочения смисъл е основателно. Освен това, в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват факти, които да се отнесат към нарушението на
задълженията на този подсъдим по т. 3 на ал. 2 от чл. 163 на ЗУТ – при това в
качеството му Ръководител на проекта и в качеството му на изпълнителен
директор на „Т. С.“ЕАД, за своевременното съставяне на актовете и
протоколите по време на строителството, удостоверяващи обстоятелствата за
изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с
изискванията, и изпълнението на строителните и монтажните работи с
материали, изделия, продукти и други в съответствие със съществените
изисквания към строежите, както и за спазване на технологичните изисквания
за влагането им, по т. 4 – за съхраняването на екзекутивната документация и
нейното изработване, когато от възложителя с договор не е възложено на друг
участник в строителството, както и за съхраняването на другата техническа
документация по изпълнението на строежа; и по т. 5. съхраняването и
предоставянето при поискване от останалите участници в строителството или
от контролен орган на строителните книжа, заповедната книга на строежа по
чл. 170, ал. 3 и актовете и протоколите, съставени по време на
строителството. Липсата на изложени от прокурора факти в
обстоятелствената част досежно тези нарушения, води до нарушаване правото
на защита на подсъдимия Б.И.. Междувпрочем, нарушение на задълженията
по ал. 2 на чл. 163 от ЗУТ е вменено и на подсъдимия И.И., отново без да са
изложени твърдения от фактическа страна.
Според прокурора, подс. Б.И. не е предприел действия по
актуализиране на използваната Рецепта № 14 за производство на асфалтова
смес АС 12,5 изн. АБ 50/70, предназначена за горен пласт на покритието –
износващ пласт за тежко и много тежко движение, посредством замяната на
предвидената в последната трошена фракция 8/16, поради липсата през 2014
г. на сертификат за производствен контрол на производителя „Е.“АД, с цел
съответствие на произвежданата асфалтова смес с изискванията на
държавните стандарти, в резултат на което допуснал производство и влагане
в строежа на строителен продукт асфалтовата смес АС 12,5 изн. АБ 50/70,
предназначена за горен пласт на покритието – и това подсъдимият сторил
едновременно като ръководител на проекта и като изпълнителен директор на
„Т. С.“ ЕАД. В същото време, с обвинителния акт се твърди, че именно
вложената договорена от Б.И. с производителя на скални материали „Е.“АД
доставка на едър скален материал фракция 8/12,5 вместо на фракция 8/16, е
42

една от причините, довела до производството на асфалтова смес в отклонение
на Рецепта № 14, Техническите спецификации за изпълнение на СМР на
НАПИ от 2009г. и държавните стандарти – което е неяснота в обвинението.
Не става ясно и как неактуализирането на процесната рецепта (като за
актуализирането не е посочено в каква насока и съобразно какви изисквания е
следвало да бъде направено) се отнася към неизпълнение на задължението на
този подсъдим като изпълнителен директор да осигури акредитирана
лаборатория, липсата на която пък от своя страна довела до това да не бъде
установено отклонението в изпълнението на рецептата, според ОА. За
последното, разгледано в контекста на задълженията на този подсъдим по
контрол на ангажираните със строителния процес служители в дружеството,
следва също да бъдат изложени факти, обуславящи неизпълнението на
задълженията от страна на съответните служители.
В настоящия обвинителен акт не е отстранена констатираната от САС
неяснота относно участието в проекта на консултанта „Мотт Макдоналд
Лимитид“, представляван от Ю. Т., включително задълженията на този
консултант и по какъв начин те се отнасят към обвинението. Според
обвинителната теза, извършеното от изпълняващия длъжността
изпълнителнен директор на Агенция „ПИ“, действал и като Инженер по
договора, делегиране на Екипа за управление на проекта при „Мотт
Макдоналд лимитид“, на широк кръг от права и отговорности, не
възпрепятствали Инженера от упражняването им – а възлагането обхващало
широк кръг от права и отговорности, между които получаване на съобщения и
документи, право на достъп до строителната площадка, даване на
инструкции, извършване на проверки, инспекции, измерване и изпитване,
договаряне време и място на изпитване на пробите, право на отхвърляне на
оборудване и материали и др., като делегирането на правомощията, не
възпрепятствали Инженера от упражняването им. Налице е съмнение в
обвинителната теза – поради изложеното от фактическа страна, има ли
отношение към качеството на ремонта извършеното делегиране на
правомощия на „МОТТ Макдоналд лимитид“.
В настоящия обвинителен акт е налице подробно описание на
преминаването на задълженията по главния договор върху подизпълнителите
в последвалите договори, като според тезата на обвинението, всеки от
подизпълнителите е бил запознат с изискванията на Инвеститора и с всички
условия и изисквания на Спецификацията и проектната документация, а така
също и е декларирал необходимите икономически ресурси, професионални и
технически възможности, лицензии и разрешителни, машини и съоръжения за
гарантиране перфектно извършване и предаване на договорните работи, вкл.
че следва да извърши доставка на всички материали и необходими
съоръжения за извършване на възложените работи; доставка на материали и
цялото необходимо оборудване за извършване на работите, съобразно
предвидените срокове. В договорите, според изложеното от прокурора от
фактическа страна, били уредени и взаимоотношенията между
Подизпълнителя, Главния изпълнител на обекта, Инвеститора и Инженера –
описани също подробно в ОА. В обстоятелствената част на ОА е изложено, че
43

по силата на сключеното с АПИ договорно споразумение, ДЗЗД „Т. С.“
притежавало качеството изпълнител по смисъла на чл. 163 ЗУТ, съответно
отговаряло за изпълнението на строежа съобразно утвърдените строителни
книжа и нормативните изисквания, както и за съответствие на влаганите
материали, изделия и продукти, със съществените изисквания на строежите –
а след превъзлагане на работата това задължение преминало и върху
отделните подизпълнители и като краен подизпълнител „Т. С.” ЕАД,
респективно неговия изпълнителен директор подс. Б.И.. По описания начин,
според прокурора ДЗЗД “Т. С.“ се задължило да осъществи строителството,
като произвежда само необходимите за целта асфалтови смеси, и съответно
това задължение преминало върху „Т. С.“ ЕАД, което експлоатирало
асфалтова база „К.”- произвеждало в нея асфалтови смеси.
Не е отстранена, обаче, констатираната от САС неяснота в основанието,
на което е експлоатирана Асфалтовата база К. – независимо от твърдението в
ОА, че още с подаването на офертата за участие в търга са били представени
доказателства за възможност за осигуряване и ползване на асфалтова база в
близост до обекта – като не е посочено от прокурора и какви са били тези
доказателства, съответно не става ясно от изложението в обстоятелствената
част на ОА, още повече пък да е отнесено към неизпълнението на
задължението на подс. Б.И. да осигури акредитирана лаборатория за
асфалтовите смеси.
Непълнота от фактическа страна се открива в обвинителния акт и по
отношение на обвиненията на подсъдимите С.П., И.И., С.Т. и М.Т. – по
отношение това, задължения за какви действия е имал всеки от тях по
отношение на фракциите, които не е изпълнил, респ. по отношение на които
не е осъществен контрол, и именно това е в пряка причинна връзка с
престъпния резултат.
Досежно повдигнатото с ОА обвинение срещу подс. СВ. ЮЛ. ТР., факти
за служебното положение на този подсъдим и възложените му задължения –
респ. кръгът от права и задължения, за чието лошо изпълнение той отговаря,
са изложени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Посочено е, че по силата на подписания трудов договор за началник на АБ
той изпълнявал задълженията си в асфалтова база „К.“, находяща се в
землището на гр. К., както и че при сключване на трудовия договор устно му
било възложено да произвежда асфалтови смеси за път II - 16 и при
производството да се спазват правилата на Техническа спецификация на
НАПИ от 2009г., като при производство на асфалтови смеси за износващ
пласт да се спазват държавните стандарти. Посочени са в обстоятелствената
част на ОА произтичащите от длъжността на подс. Т. задължения, предвидени
в утвърдените от подс. Б.И. и подробно изложени от прокурора в
обстоятелствената част на ОА Правила за работа на базата, а така също и
задълженията, произтичащи от характера на работата му, а именно
посочените както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на
обвинителния акт словом и цифром норми, спецификации и стандарти.
Отстранена понастоящем е непълнотата, констатирана от САС, за това
по каква рецепта е следвало да се произвежда асфалтовата смес, нейното
44

одобрение, включително издаването на сертификат за производствен контрол.
Не е посочено отново, обаче, в каква степен подс. Т. е имал отношение с
поръчките на фракцията за асфалтовата смес. Така според твърденията на
прокурора в ОА, след одобрението на Рецепта 14, скалният материал 8/16
следвало да се доставя от кариера Е., експлоатирана от „Е.” АД, като през
2014 г. дружеството нямало концесия за добив на скален материал, а така
също нямало и издаден и действащ сертификат за производствен контрол,
включващ фракция 8/16, необходима за производство на Рецепта № 14, и
когато установил това, подс. Б.И. договорил от „Е.“ АД да се доставят в
асфалтова база „К.“ фракции 8/12,5мм, вместо фракция 8/16 от кариера „Е.“ и
производството на асфалтовата смес започнало в отклонение на рецептата.
Според записаното в ОА, подсъдимият Т. не осъществявал качествен контрол
при получаване на суровини в асфалтова база “К.“, като не проверявал на
място и по документи как отчетниците приемали трошени фракции и дали са
били придружавани с ЕО декларация за съответствие на строителния продукт
от производителя и сертификати за производствен контрол, и така допуснал
приемането на фракция с произход варовици, а не магмени скали. И макар
според тезата на обвинението, от характера на изпълняваната от подс. Т.
длъжност да са произтекли и задълженията му за количествен и качествен
контрол на приеманите суровини за асфалтови смеси, съставянето на
документи за тях и ежедневен контрол на суровините, то не е посочено от
фактическа страна какви действия е следвало да предприеме и по силата на
кои вменени му задължения подс. Т., при положение, че на обекта изобщо не
е доставяна необходимата за одобрената Рецепта № 14 фракция 8/16, тъй като
изначално е била договорена друга от подс. Б.И..
Относно обвинението на подсъдимия И.И. – в обстоятелствената част на
ОА от прокурора е посочено от фактическа страна, че подсъдимият И.И. е
бил назначен на длъжност „технически ръководител“ в „Т. С.“ ЕАД по силата
на трудов договор от 13.05.2013 г., като осъществявал прякото ръководство
на изпълнението на строителните дейности, за изпълнението на които
притежавал и необходимите специални знания. Изложено е, че при
подписване на трудовия договор на подс. И.И. устно било възложено да
изпълнява работата си по заложените в Техническите спецификации на
НАПИ от 2009г. и ФИДИК правила, да ръководи строителния процес,
включително полагане на асфалтова смес, предназначена за износващ пласт
за категория на движение тежко и много тежко, която да отговаря на БДС. С
факта на назначаването му на длъжността технически ръководител, подс.
И.И., според прокурора станал участник в строителния процес, като от
характера на работата му на технически ръководител на посочения обект за
него произтекли задължения, вменени му от конкретни норми. Посочено е в
ОА, че готовата асфалтова смес била натоварвана и извозвана до
строителната площадка и приемана там, а като технически ръководител подс.
И.И. не извършвал реален технологичен контрол на качеството на
строителството и на доставените на него материали, вкл. на асфалтовата смес
(не осъществил контрол върху вземането на проби за лабораторни
изследвания от неуплътнена асфалтова смес след асфалтополагащата машина
45

и допуснал уплътняването , не контролирал и вземането на проби от
уплътнената смес със сонда за вадене на ядки), като единствено подписвал в
качеството на технически ръководител, съставяните в хода на строителството
документи за отчитане на извършената работа и участвал в съставянето на
Акт за установяване всички видове СМР, подлежащи на закрИ.е,
удостоверяващ че са постигнати изискванията на проекта, вкл. в частта
относно плътния асфалтобетон. И макар с така изложеното да е отстранена
фактическата непълнота в предходния внесен за разглеждане обвинителен акт
– относно това въз основа на какъв акт на възлагане подсъдимият И.И. е
следвало да извършва технологичен контрол на качеството на строителството
и на материалите, контрол върху вземането на проби за лабораторни
изследвания след асфалтополагащата машина преди уплътняването, контрол
и вземане на проби от уплътнената смес със сонда за вадене на ядки по метод
В, запознаване с характеристиките и качеството на асфалтовата смес, то по
отношение на този подсъдим се констатира непълнотата, посочена по – горе и
по отношение на подс. Б.И., по отношение липсата на факти, свързани с
вменените му нарушения по точките на ал. 2 на чл. 163 от ЗУТ, срещу които
подсъдимият да се защитава.
Конкретно за подсъдимата М.Т., в обвинителния акт поначало добре са
описани длъжностните й задължения като отговаряща за строителния надзор
на обекта, както и това, че според прокурора тя не е контролирала
извършваните строителни дейности и качеството на строителните материали
– като в тази насока прокурорът ясно е посочил какви са тези дейности и
какви са били изискванията за качество и съответствие на изпълняваните
строителни работи, за които подсъдимата е отговаряла, но не е следяла. В
обвинителния акт е преодолян констатирания от състава на САС дефицит в
изложението, досежно необходимите за обосноваване на всички посочените
като нарушени норми и изисквания факти за влаганите продукти и материали.
От фактическа страна е изложено, че тъй като в процеса на строителство
следвало да вземе участие и лице, упражняващо строителен надзор въз основа
на писмен договор, между Агенция „ПИ“ (възложител), и „П. 2000“ ЕООД,
бил сключен договор за възлагане на консултантски услуги. За изпълнение
задълженията си по договора консултантът определил екип за упражняване
строителния надзор на строежа, в който влизала подс. М.Т. – инженер по
материалите, която следвало да извършва дейностите по договора и да бъде
на строежа, съгласно месечната схема на видовете СМР. Тъй като тя не
проверила дали получаваните в асфалтовата база „К.“ строителни материали
се придружават от сертификати за производствен контрол, протокол от
изпитване от акредитирана лаборатория и ЕО декларация за съответствие на
строителния продукт от производителя; не проверила вземат ли се проби от
бункер за готова асфалтова смес на асфалтосмесителя и от превозните
средства и правят ли се изследвания на такива проби, както и какви са
получените резултати, според тезата на обвинението подсъдимата Т. не
установила нарушенията относно асфалтовата смес - липса на едър минерален
материал с произход магмени скали, пълна липса на едър скален материал
фракция 8/16 и влагане на такъв с размер на показателя коефициент на
46

ускорено полиране 28 - по- малък от изискуемия минимум 50, и не
докладвала за това на Инженера по договора за строителство между ДЗЗД “Т.
С.“ и АПИ. Посочено е, че в периода от 21.07.2014 г. до 17.10.2014 г. подс. Т.,
не изпълнила и задълженията си за проверка с какви уреди и персонал
разполага създадената в АБ К. лаборатория и има ли акредитация и поради
това и не установила липсата на такава лаборатория, съответно не уведомила
Инженера за това. С посоченото са преодолени недостатъците на предходния
ОА, констатирани от САС по отношение на тази подсъдима.
Относно подс. С.П., прокурорът в настоящия ОА е положил значителни
усилия да бъдат преодолени недостатъците на предходния ОА, констатирани
от САС. Така той е посочил какво е трябвало да бъде дължимото действие от
страна на подсъдимата, по силата на заеманата от нея длъжност Директор на
дирекция "Управление на проекти, финансирани с кредитни инвестиции"
(УПФКИ) в АПИ и съответната длъжностна характеристика – да отговаря и
контролира цялостната дейност на дирекцията в съответствие с нормативните
документи и изисквания; да организира, отговаря и контролира
административното, финансовото и техническо управление на обектите,
чието строителство или ремонт се финансират по Проекти за строителство и
рехабилитация с кредитни средства; както и да анализира докладите на
консултантските фирми за строителство и при нужда да прави предложения
за вземане на управленски решения. Във връзка с процесния Обект, са
изложени дължими според прокурора от подсъдимата П. действия, които тя
не извършила, по отношение изискването за качествен контрол на получавани
от асфалтовата база фракции, както и дали това се осъществява от подс. Т.; по
отношение изискването за организиране от Изпълнителя акредитирана
лаборатория в асфалтовата база; за изследване на причините, поради които не
се уведомява АПИ в тази връзка и др. конкретно изложени в
обстоятелствената част на ОА. Изложено е от фактическа страна, че
подсъдимата П. ръководела дирекцията в гр. С., в периода от 21.07.2014 г. до
18.09.2014 г., както и че като директор е следвало да извърши организира
работата на дирекцията, като да разпредели задълженията по контрол върху
изпълнението на Проекта между служителите в дирекцията, така че на всеки
от тях да се вменят конкретни отговорности по отношение упражняване
контрол върху дейността на Изпълнителя и лицето упражняващо строителен
надзор, за установяване съответствието на изпълнените СМР по количество и
качество със заложеното в договора и техническите спецификации на НАПИ,
както и за проверка коректното изпълнение на задълженията от страна на „П.
2000“ ЕООД – което не сторила. По този начин е отстранен фактически
дефицит в изложението в предходния ОА, като настоящият съдебен състав не
се съгласява с твърдението на защитниците на подсъдимата, че се касае
противоречие в изложението за контролни функции, съвместени с конкретни
задължения във връзка с фактическото изпълнение на действията. Не е налице
и неяснота относно длъжностното качество на подсъдимата П., доколкото в
ОА е посочено от фактическа страна, че по силата на договора за възлагане на
консултантски услуги, добросъвестното изпълнение на задълженията на „П.
2000“ ООД, следвало да се контролира от Възложителя АПИ, чрез Директора
47

на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ и/или др. дирекции от
администрацията му - в конкретния случай дирекция "Управление на
проекти, експлоатация и поддържане на обекти, финансирани с бюджетни и
кредитни инвестиции", ръководена от обвиняемата С. П. в периода от 21.07-
18.09.2014г.
Видно е от обвинителния акт, че петимата подсъдими, без водача на
МПС - подс. Г.Г., като длъжностни лица в дружеството „Т. С.“ ЕАД -
подизпълнител на процесния обект, в строителния надзор на обекта - „П.
2000“ ЕООД и на възложителя на обекта АПИ, са обвинени, че са нарушили
изисквания за добро качество на ремонта на пътищата, нормативните
изисквания и изискванията на техническата спесификация, и така в
независимо съпричинителство помежду си и с подс. Г., в резултат на ПТП, по
непредпазливост причинили смъртта и телесни повреди на множество лица.
Настоящият съдебен състав се съгласява с възражението на
защитниците, че е налице известна непоследователност в изложението в
обстоятелствената част на ОА, относно вмененото на всеки от първите пет
подсъдими бездействие, а така също и как се отнася поведението на всеки от
тях към неизпълнение задълженията от останалите, и като краен резултат –
как се очертава деяние, което да е в причинна връзка с престъпния резултат,
който е настъпил вследствие на ПТП, и това води до неяснота в
обвинителната теза, срещу която следва да се защитават подсъдимите.
Според фактите по обвинението, лошото качество на ремонта се дължи на
некачествените асфалтови смеси, положени там, които не осигурявали
нужното сцепление, а поведението на част от подсъдимите се инкриминира
именно като лица, имащи отношение към организация и изпълнението на
ремонта, а така също и към контрола на строителните работи. Прокурорът е
вменил, че лошото качество на ремонта се състои в положена асфалтова
настилка, която поради влошените си технически характеристики не
осигурява безопасността на движението. Налице е неяснота в изложението,
относим към всеки от първите пет подсъдими - на кой етап от строителството
е следвало отклоненията от стандартите и Рецепта № 14 да бъдат открити и
контролирани, т. е. на кой етап всеки от петимата подсъдими не е изпълнил
надлежно задълженията си по изпълнение на СМР, което да е свързано по
изискуемия от закона начин с конкретната причина за произшествието и
неговите последици – с което не е отстранен недостатъкът на внесения по-
рано за разглеждане ОА.
Що се отнася до частта на обвинителния акт, в която се описват фактите
на настъпването на ПТП, фактическото изложение на обвинителния акт е
ясно и касае управление от страна на подс. Г. с превишена скорост.
Ясно е изложена и тезата, че за ПТП са действали паралелно и съвкупно
както превишената скорост, така и лошото качество на пътя, и двете довели
до навлизане на управляваното от подсъдимия МПС в насрещната лента. Не е
отстранен, обаче, констатираният от САС недостатък в ОА и досежно
наличието на причинно-следствена връзка между деянието на всеки от
подсъдимите, описано в обвинителния акт, и престъпния резултат, т.е. от
48

фактическа страна в обвинителния акт, като обем и съдържание, не е
индивидуализирано в достатъчна степен отношението на всеки от първите
пет подсъдими към настъпилия съставомерен резултат – каква е конкретната
причина за коефициента на полиране 28, вместо 50, свързана с ненадлежно
изпълнение на задълженията на всеки от подсъдимите, като бъде посочено и
на кои етапи от строителството е допуснат, респ. не е контролиран
недостатъкът.
Така изложеното води до извод за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на
подсъдимите, което налага прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на прокурора.
Доколкото останалите въпроси по чл. 248 от НПК касаят разглеждането
на делото по същество, съдът ще се произнесе по тях при необходимост, след
проверката на настоящото определение по реда на въззивния контрол.

Предвид изложеното С. окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Прекратява съдебното производство по НОХД № 572/2021 г-. по описа
на СОС.
Връща делото на СОП за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на подсъдимите.
Определението подлежи на обжалване и/или протест пред С. апелативен
съд, в седмодневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

49

Съдебното заседание приключи в 17:20 часа.

Протоколът се изготви на 26.01.2022 г.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
50

Номер на акта:	35
Дата:	1 февруари 2022 г. (в сила от 19 юли 2022 г.)
Съдия:	Анелия Маринова Игнатова

Дело:	20211800200572
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 ноември 2021 г.

Протокол по дело №572/2021 на Софийски окръжен съд

Съдържание на акта