№ 1491
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100513704 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 11174/14.10.2022 г. по гр.д. № 15426/2022 г. по описа на
СРС, 168 състав е признато за незаконно и е отменено на основание чл. 344,
ал.1, т. 1 от КТ уволнението на А. К. А., извършено на основание чл. 328, ал.
1, т. 6 от КТ със Заповед № РД-11-47/31.01.2022 г. на изпълнителния директор
на „Н.с.“ ЕАД, на основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ А. К. А. е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност „Специалист „Компютърни мрежи и
системи“ в IT звено в Централно управление на „Н.с.“ ЕАД и „Н.с.“ ЕАД е
осъдено да заплати на А. К. А. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1
и ал. 2 от КТ сумата от 5316,19 лева, представляваща обезщетение за
оставането му без работа за периода от 03.02.2022 г. до 03.08.2022 г.
вследствие на незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 24.03.2022 г. до окончателното
изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над сумата от 5316,19 лева до
пълния предявен размер от 5700 лева.
Срещу решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 229228/26.10.2022 г., подадена от „Н.с.“
1
ЕАД, в която се поддържат възражения за неговата неправилност.
Въззивникът поддържа, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът е
заемал преди уволнението длъжност „Специалист Компютърни мрежи и
системи“ в „IТ звено“, за което работодателят е определил изисквания за
длъжността минимална образователна степен – висше образование с
образователно-квалификационна степен „магистър“, съгласно утвърдена
длъжностна характеристика на 30.05.2018 г. и връчена на ищеца на 19.11.2019
г. Посочва, че действително за заеманата длъжност нямало нормативни
изисквания, но те били определени от работодателя в зависимост от
спецификата на работата. Посочва, че решението е неправилно и в частта, с
която районният съд не е уважил направеното възражение за прихващане.
Поддържа, че в съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не
спори срещу това възражение, а оспорва единствено неговия размер, който е
определен от съдебно-счетоводната експертиза. Вещото лице било
установило, че сумата е изплатена съгласно фиш от м. февруари 2022 г. в
размер на 1500 лева. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат
отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба вх. № 274464/09.12.2022 г., подаден от въззиваемия А. К. А., с която
поддържа доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по гр.д. № 15426/2022 г. по описа на СРС, 168 състав е
образувано по искова молба, подадена от А. К. А., с която са предявени
искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225,
ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда против „Н.с.“ ЕАД.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № РД 13-38/19.11.2019
г. на основание чл. 67, ал.1 от КТ е възникнало трудово правоотношение при
ответника, по силата на което е заемал длъжност „Специалист Компютърни
мрежи и системи“ в IТ Звено в Централно управление на „Н.с.“ ЕАД. Твърди,
2
че длъжностната характеристика за длъжността била утвърдена от
изпълнителния директор на дружеството на 30.05.2018 г. и била връчена на
ищеца. Твърди, че на 03.02.2022 г. му била връчена заповед, с която
трудовото правоотношение се прекратява на основание чл. 328, ал.1, т. 6 от
Кодекса на труда – поради липса на висше образование съгласно
установените изисквания в щатното разписание. Поддържа, че заповедта за
уволнение е незаконосъобаразна. Твърди, че след прекратяване на трудовото
правоотношение е останал без работа за периода от 03.02.2022 г. до
01.03.2022 г., а за периода от 01.03.2022 г. до 03.08.2022 г. е започнал работа
при друг работодател при по-ниско трудово възнаграждение. Моли
уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, да бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ответникът да бъде
осъден да заплати сумата от 5700 лева, представляваща обезщетение за
оставане без работа или е започнал работа по-нископлатена работа поради
незаконното уволнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Н.с.“ ЕАД,
с който оспорва предявените искове. Заявява, че не оспорва, че между
страните е съществувало трудово правоотношение като ищецът е заемал
длъжността „Специалист Компютърни мрежи и системи“ в ІТ звено.
Поддържа, обаче, че в Раздел V Изисквания за длъжността, т.1.1. от връчената
на ищеца, на 19.11.2019 г. длъжностна характеристика било посочено, че
минималната образователна степен за заемане на длъжността е висше
образование с образователно – квалификационна степен „магистър“. Тази
характеристика била утвърдена на 30.05.2018 г. и следователно ищецът бил
запознат още в хода на сключване на договора с критериите.Счита, че с оглед
на обстоятелството, че ищецът не отговаря на критериите за заемане на
длъжността уволнението е законосъобразно. При условията на евентуалност
прави възражение за прихващане на насрещно вземане от дължимо
обезщетение за оставане без работа по чл. 225 от Кодекса на труда в размер
на 1914,41 лева. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че предявените
искове са основателни, тъй като длъжностната характеристика за заеманата
от ищеца длъжност е утвърдена преди сключване на трудовия договор и
3
посоченото изискване за образователна степен е съществувало към момента
на възникване на трудовото правоотношение, а по отношение на
възражението за прихващане – е приел, че по делото не са ангажирани
доказателства за извършеното плащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
В чл. 328 от КТ са посочени изчерпателно основанията, при наличието
на които работодателят може да прекрати трудовия договор с предизвестие
отправено до работника или служителя. В т. 6 са предвидени две основания за
прекратяване на трудовото правоотношение – когато работникът или
служителят не притежава необходимото образование или не притежава
необхадимата професионална квалификация за изпълняване на длъжността.
Основание за прекратяване на трудовия договор е налице, когато са
настъпили изменения в изискванията за заемане на длъжността след
сключване на трудовия договор. С т. 1 а от Тълкувателно решение №
4/01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС е прието, че не е
налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия
договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на
въведените от работодателя изисквания за образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа.
Не е спорно между страните, че длъжностна характеристика за
длъжността „Специалист компютърни мрежи и системи“ в ІТ звено към
Централно управление на „Н.с.“ ЕАД е утвърдена на 30.05.2018 г. (това
обстоятелство се поддържа и от въззивника във въззивната жалба) и в т. 1.1.
от Раздел V Изисквания за длъжността е посочено, че за заемането й се
изисква минимална образователна степен – висше образование с
образователно-квалификационна степен – магистър. Не е спорно, а и се
4
установява, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на
19.11.2019 г. по силата на трудов договор № РД13-38/19.11.2019 г., като при
сключването му на ищеца е връчена утвърдената на 30.05.2018 г. длъжностна
характеристика.
Следователно правилен е изводът на пъроинстанционният съд, че
изискването за заемана на длъжността „Специалист компютърни мрежи и
системи“ в ІТ звено към Централно управление на „Н.с.“ ЕАД е
съществувало към момента на сключване на трудовия договор , поради
което и с оглед задължителните указания по тълкуване на закона, дадени с
Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС правилно е приел, че не
е възникнало основание за прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото в оспорената заповед основание – чл. 328, ал.1, т. 6 от КТ.
Не се твърди от ответното дружество, а и изрично се посочва, че
изискването за заемане на длъжността – образователна степен е въведено от
работодателя, а не е нормативно установено, поради което и не е налице
визираната в т. 1б от Тълкувателно решение № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС
хипотеза.
Неоснователни са и доводите на въззивника, изложени във въззивната
жалба по отношение на неправилност на решението в частта, с която
районният съд не е уважил направеното при условията на евентуалност
възражение за прихващане.
При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328,
ал.1, т. 6 от КТ работодателят следва да отправи предизвестие, като срокът му
е 30 дни съгласно чл. 326, ал. 2 от КТ – при безсрочни договори. Съгласно
разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати
трудовото правоотношение с едностранно предизвестие, може да го прекрати
и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата
страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя да неспазения срок на предизвестието. Видно от
Заповед РД-11-47/31.01.2022 г., връчена на ищеца на 03.02.2022 г., е, че
работодателят е направил волеизявление, с което е прекратил трудовото
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, т.е. не е спазил
срока на предизвестието, поради което и дължи обезщетение, чийто размер се
установява от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна
5
експертиза и той е 1500 лева. Вещото лице изрично е посочило в
заключението си, че сумата е начислена, но не е направило извод въз основа
на събраните по делото доказателства, че сумата е платена на ищеца.
Настоящият съдебен състав споделя напълно фактическите изводи на
първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства за
извършено плащане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие.
Неоснователни са доводите, че ищецът е направил признание на факта на
плащане на обезщетението по чл. 220 от КТ в съдебно заседание, проведено
на 27.05.2022 г. Видно от протокола от съдебното заседание процесуалният
представител на А. А. е заявил, че не възразява „срещу възражението за
прихващане, но точните суми следва да бъдат уточнени след ССЕ“. По
съществото си направеното изявление не съдържа признание на факта на
плащане на сумата, доколкото то е становище по приемане за съвместно
разглеждане на възражението за прихващане и уважаването му е поставено
под условие, че размерът на сумата ще бъде уточнен след събиране на
доказателства. Следователно първоинстанционният съд правилно е обсъдил
направените от страните изявления, както и е основал изводите си на всички
събрани по делото доказателства относно спорните факти.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивника следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия сумата от 710 лева, представляващи направени
разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 11174/14.10.2022 г. по гр.д. №
15426/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Н.с.“ ЕАД, ЕИК –
*******, гр. София, бул. „**** да заплати на А. К. А., ЕГН-**********, гр.
София, бул. „**** сумата от 710 лева, представляваща направени във
въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Решението може да се обжалва с касационна жалба в частта по
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 във връзка с чл. 225, ал. 1
от Кодекса на труда в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7