Р Е Ш Е Н И Е
№ 327
10.11.2020 г., гр. Добрич
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич,
в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди
и двадесета година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
при участието на секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА, като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 196 по описа
на съда за
2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба
от „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция:
Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р.,
против Ревизионен акт № Р – 03000818002039 – 091 – 001/ 30.11.2018 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 411/ 15.02.2019 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" - Варна при ЦУ на НАП.
С жалбата се иска отмяна на
оспорения Ревизионен акт като
незаконосъобразен и необоснован,
издаден
в противоречие с ДОПК, ЗКПО и ЗДДС, като се
претендират съдебно – деловодни разноски.
Жалбоподателят счита, че Решението на Директора на
Дирекция „ОДОП" - град Варна изцяло преповтаря констатациите на органите
по приходите, изложени в РД и РА, без да са изложени в него допълнителни
аргументи и без да бъде извършен цялостен и задълбочен анализ на събраните по
преписката документи и изложените в жалбата възражения. Настоява, че не е
доказано с безспорни доказателства, че отчетената, в резултат на извършена
съпоставка между данни от програмния продукт и информационната система на НАП,
получени от регистрираното ФУ в обекта, разлика се дължи на укрити приходи от
продажби. Според дружеството констатациите на органите по приходите в РА са
направени при непълно изследване на фактическата обстановка и при липса на
безспорни доказателства. Излага становище, че с Решението на Директора на
Дирекция „ОДОП" преписката е следвало да бъде върната за събиране на нови
доказателства, в това число назначаване на компютърно-техническа експертиза,
която безспорно да докаже или отрече направените с РА констатации.
Оспорва наличието на предпоставки за прилагането на
специалния ред по чл. 122 ДОПК на облагане. В тази връзка прави оплакване, че РД,
а впоследствие и издаденият въз основа на него РА, неправилно са изготвени въз
основа на негодни доказателствени средства, които не дават достоверни данни,
които могат да послужат за правилно определяне на данъчните задължения по ЗДДС,
дори и при прилагането на чл. 122 и следващите от ДОПК. Добавя, че в РА и РД
липсва подробно и систематично обосноваване на констатациите на ревизиращите
органи по какъв начин са достигнали до определените по месеци и съответно по
години размери на приходите от Програмата за отчитане на продажби
„R-Кеерег", посочени като крайни стойности в изготвените таблици. Според
жалбоподателя към преписката липсват приложени доказателства, от които да се
установи, как е извлечена и обобщена информацията от Програмата. Сочи, че доколкото
информацията е свалена от специализиран софтуер и същата е анализирана с
помощта на IT специалист и използване на неговите специализирани познания,
синтезираната информация за всяка една конкретна регистрирана в програмния
продукт продажба следва да бъде изведена в съответен файл/файлове,
представляващи ясна, конкретна и точна информация за всяка извършена продажба в
ресторанта. Продължава, че тези действия на органите следва да бъдат описани в
констатациите на РД и съответно обективирани в отделни файлове-таблици, които
да съдържат подробно описание на извършените действия и да визуализират същите.
Счита, че предвид спецификата на обработваната информация - множество на брой
записи на ежедневно извършвани продажби на малки стойности (характерно за
ресторант), обичайно е същите да бъдат съхранени във вид на електронна таблица,
чрез използване функционалностите на MS Excel, позволяващ същевременно и
извършването на анализ и проверка на записаната информация, като тези файлове
(таблици-справки) следва да бъдат част от приложенията към РД и предвид
характера им да бъдат подписани с КЕП от изготвилия ги орган по приходите. С
оглед липсата на такива файлове (таблици-справки), според жалбоподателя, конкретно
извършените обработка и изчисления са намерили само финален израз в таблици,
отразени в РД, но не ставало ясно как са получени сумите, фигуриращи в
отделните колони на таблиците, което не позволявало и извършването на проверка
относно тяхната правилност.
Настоява, че не ставало ясно как точно е копирана и
свалена от органите по приходите информацията, съдържаща се в софтуерния
продукт за отчитане на продажби ,,R-Keeper V6" в ресторант „***", гр.
Добрич, което предизвиквало съмнение относно нейната достоверност, съответно
предположение, че тя може лесно да бъде компрометирана.
Оспорва констатациите, като се позовава на това, че
дружеството е проверявано многократно от органите по приходите и проверяващите
служители са констатирали пълно съответствие между наличен оборот по сервитьори
- касова наличност и фискално устройство. В подкрепа на твърдението си сочи
Протокол сер. АА № 0198082/24.05.2016 г. и Протокол сер. АА № 0198642/ 09.12.2016
г. Допълва, че и при настоящата оперативна проверка органите по приходите също
не са констатирали нарушение, нито относно липса на издаден фискален бон при
контролна покупка, нито относно наличие на разлика в касата.
На последно място, по отношение установените допълнителни
задължения по ЗДДС, възразява, че органите
по приходите не са извършили проверка и не са приложили доказателства дали е
извършвана проверка в информационната система на НАП, в подадените отчетни
регистри по ЗДДС (Дневници за покупки и продажби и СД) от регистрирани по ЗДДС
лица (доставчици на ревизираното лице), относно това дали дружеството е
отразило в отчетните си регистри всички, издадени на негово име, фактури с
предмет „стоки" по дебита на сметка 304 „Стоки", като счита, че едва,
ако бъде установено по надлежен начин, че има липса на включени фактури за
покупки на стоки от доставчиците в отчетността на търговеца, тогава може да се
твърди, че са налице предпоставки за укриване на реализацията на тези стоки.
По отношение допълнително начислените задължения по ЗКПО
според жалбоподателя РА е в противоречие с действащото счетоводно
законодателство, а именно с разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за
счетоводството (ЗСч). Жалбоподателят прави оплакване, че на практика с РА
органите по приходите са обложили брутния размер на приходите, а не данъчната
(облагаемата) печалба, каквото е изричното изискване на ЗКПО, поради което извършеното
с РА увеличаване на приходите, без да бъде извършено увеличаване на
съответстващите им съпоставими разходи, е незаконосъобразно и в грубо
противоречие със счетоводния принцип за съпоставимост на приходите и разходите,
който изисква или да бъдат признати разходите, или да бъдат намалени не само
те, но и съпоставимите им приходи. Сочи, че е налице явно и необосновано
противоречие между констатираното в РД редовно водено счетоводство от една
страна и съответно в същия отчетен период, за същата финансова година и в същия
РД, да се претендира, че са налице данни за укрити приходи. В заключение
настоява, че в хода на ревизията по ЗКПО не е доказана нито една от
предпоставките за протичане на ревизията по особения ред, както се изисква с
текста на чл. 122, ал. 1 от ДОПК.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от
„Адвокатско
съдружие ****а, И., *** и съдружници“, в последно съдебно заседание се явява
адв. П. от същото Съдружие. Тя поддържа жалбата
и претендира
съдебно – деловодни разноски. Представя Писмени бележки, в които развива
подробни съображения за основателността на жалбата.
Ответникът по
жалбата – Директорът на
Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез
процесуалния си представител, гл. юрисконсулт И. *** - Петрова, оспорва жалбата.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 6366.18 лв., определено
съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при материален интерес от 383 618.37
лв., както и 50 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице, като представя
списък на разноските.(л. 42 – 43)
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Въз основа на Заповед
за възлагане на ревизия № Р -03000818002039-020-001/ 05.04.2018 г., изменяна
със Заповеди № Р - 02:03818002039-020-002/ 04.07.2018 г. и № Р-03000818002039-020-003/
17.07.2018 г., от екип от ревизори: ***- главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) и ****- инспектор по приходите, съответно възложител на ревизията
– ***, Началник сектор „Ревизии“, на „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р., е извършена
ревизия за определяне на задълженията за данък върху добавената стойност (ДДС)
за данъчни периоди от 01.05.2015 г. до 30.11.2017 г. и корпоративен данък за
данъчни периоди от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г., приключила с
издаване на обжалвания РА.
За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03000818002039-092-001/
02.10.2018 г. (л. 1612 - 1587, т. 6 от административната преписка - АП). Жалбоподателят
е получил РД на 03.10.2018 г., видно от приложеното в административната
преписка удостоверение.(л. 1644, т. 6 от АП)
Срещу РД е подадено Възражение с вх. № 25738 - 3/ 19.11.2018
г. по регистъра на ТД на НАП Варна (л. 1616 - 1615, т. 6 от АП), което е
оставено без уважение, като в резултат е издаден РА № P-03000818002039-091-001/
30.11.2018 г. (л. 1629 – 1618, т. 6 от АП), с който е определен допълнителен
ДДС по ЗДДС за внасяне като главница в размер на 254 021.82 лв. и лихви в
размер на 54 035.97 лв., както и е определен допълнително корпоративен данък по
ЗКПО за периода 2015 г., 2016 г. и 2017 г. като главница в общ размер на 58 141.62
лв. и лихви в размер на 11 276.54 лв.
Поради установена допусната техническа грешка
издаденият РА е поправен с РА № П-03000818214603-003-001/ 05.12.2018 г.
Двата ревизионни акта са връчени надлежно на
дружеството, което е подало срещу тях жалба в законоустановения срок по
административен ред с вх. № 24428/ 14.12.2018 г. (л. 1642 – 1639, т. 6 от АП) с
искане да бъде отменен.
Директорът на Дирекция „ОДОП“ Варна е приел жалбата
за допустима и я е разгледал по същество, като е счел същата за неоснователна. Обсъдил
е събраните доказателства и направените възражения, съответно мотивите в
оспорения административен акт и е стигнал до извода, че констатациите и
заключенията на ревизиращите органи са правилни, обосновани и законосъобразни.
Изводите си е обективирал в Решение № 411/ 15.02.2019 г., връчено на ДЗЛ на 20.02.2020
г. по електронен път. (л. 12)
Административният орган е посочил в Решението, че на
жалбоподателя е извършена ревизия по Закона за корпоративното подоходно
облагане за периода 01.01.2015г. - 31.12.2017 г. и по Закона за данък върху
добавената стойност за периода 01.05.2015 г. - 30.11.2017 г. по реда на чл. 122
от ДОПК поради констатирано от органите по приходите обстоятелство по чл. 122,
ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно за наличие на данни за укрити приходи или доходи.
Подробно е описал събраните доказателства и направените въз основа на тях
фактически установявания. Отразил е, че на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е
изготвено уведомление изх. № Р - 03000818002039-113-001/ 14.08.2018 г. (л. 977
– 976 от АП), че данъчната основа за ревизираните периоди по ЗДДС от 01.05.2015
г. до 30.11.2017 г. и по ЗКПО от 01.01.2015 г. до 31.12.2017 г. ще бъде
определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, което е връчено по електронен път
на 15.08.2018 г. заедно с уведомление по чл. 17 от ДОПК с изх. № Р – 03000818002039
– 139 001/ 14.08.2018 г. и ИПДПОЗЛ изх.
№ Р - 03000S18002039 – 040 - 002/ 14.08.2018г., с което от дружеството са
изискани документи, справки и писмени обяснения, подробно описани в искането,
както и документи и декларации за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните периоди, съответно че такива не са били представени. След
анализ на доказателствата и констатациите на ревизиращия екип е изложил мотиви
за направените от жалбоподателя възражения:
По отношение възражението на жалбоподателя, че липсват
данни по какъв начин е свалена информацията от компютъра, съдържаща се в
ползвания софтуер за отчитане на продажбите от „***" ЕООД в стопанисвания
обект, е указал, че извършването на копирането на информацията от компютърната
конфигурация в обекта на задълженото лице е било извършено със съгласието и
съдействието на представител на дружеството - Светла Г. Маркова, упълномощено
лице. Изтъкнал е, че при обезпечаването на данните преди копирането на същите
на компютъра в обекта са формирани контролни суми (числа) SHA1 и SHA256 за
гарантиране на автентичността на информацията, които са отразени в съставен
нарочен протокол. Допълнил е, че след копиране на базата данни на 3 диска, последните
са запечатани в пликове, подписани от органите по приходите и от упълномощеното
лице на жалбоподателя. Едно от извършените копия, заедно с изведените контролни
числа, е предоставено на представителя на дружеството, присъствал на
обезпечаването на данните. По този начин е обосновал, че на самото задължено
лице е предоставена възможност да провери данните. В тази връзка е посочил, че в
хода на самото обезпечаване на данните представителят на задълженото лице не е
направил възражение относно действията и начина на обезпечаване на информацията
от компютърната конфигурация, като се е позовал на приобщените към ревизията Протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0013483 /12.12.2017
г. (л. 934 от АП) и Протокол за извършена оперативна проверка сер. АА №
0291591/ 12.12.2017 г. При така изложеното е сторил своя извод, че извършените
от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателствата са
редовни, а събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях
данни. От анализа на данните, съхранени в базата данни на програмния продукт на
ревизираното дружество, е счел, че тези данни служат за установяване на всички
продажби в обекта на ДЗЛ, както тези, които са отчитани по фискално устройство,
така и тези, които са отразени в софтуерния продукт, без да са отчетени по ФУ, като
съответно не са намерили отражение в дневните отчети, в отчетите за приходи и
разходи, в подадените ГДД по ЗКПО и в справките - декларации за ДДС за
съответните ревизирани периоди. В тази връзка е отразил, че за посочените
периоди определен брой от записите в поле Extra на таблица РСНЕСК приемат
стойности (NULL), а останалите записи приемат стойности, различни от (NULL),
както и че при зададен филтър Extra-NULL, сумата на поле BaseSumEqwi от таблица
РСНЕСК, относима към разглежданите периоди, съответства на данните в изведените
в хода на оперативната проверка междинни отчети от ФУ, както по стойност, така
и по брой продажби, а при зададен филтър Extra#'NULL', сумата
на поле BaseSumEqwi от таблица РСНЕСК, относима към разглежданите периоди, е
сумата и броя продажби, за които няма данни да са отчетени във фискалните
устройства в обекта. Съобразил е извършеното обобщаване на данните от таблици
CHECK, РСНЕСК и RCHECK от база данни, разположени в директории RK6.rar\ RK6\AK-SERVER\OLDERS
и RK6.rar\RK6\AK-SERVER\DATABASE, съдържащи информация за фискализираните и
нефискализирани продажби, извършени в търговския обект през процесния период, чиито
резултати са представени в табличен вид на РД, като е указал, че от посочената
таблица са видни общата сума на продажбите, отчетени чрез ,,R- Keeper" в
размер на 2 987 287.62 лв., сумата на финансови отчети (Extra в табл.
РСНЕСК приема стойност „NULL") в размер на 1 422 510.35 лв. и сумата
на нефинансови отчети (Extra в табл. РСНЕСК приема стойност различна
„NULL")' в размер на 1 564 777.27 лв. Указал е, че в хода на
ревизията е била извършена проверка в информационната система на НАП, при която
е установено, че за периода 05.05.2015 г. - 12.12.2017 г. са изведени дневни
финансови отчети от въведените в експлоатация в обекта на дружеството фискални
устройства с данни, както следва:
- ФПр с
ид. № 3363049 - обш дневен оборот – 1 322 929.41 лв.
- ФПр с
ид. № 3633189 - общ дневен оборот – 105 637.13 лв.
В резултат е извел заключение, че ревизиращият екип
правилно е приел, че за периода от м.05.2015 г. до м.12.2017 г. от „.***"
ЕООД не са декларирани приходи от продажби, извършени в търговския обект на
дружеството, в размер на общо 1 540 403.47лв., като е счел, че установяванията
и изводите в оспорения РА не са опровергани с допустими доказателствени
средства в хода на ревизионното производство и хода на административното
производство по обжалване на РА, а хипотезата за ревизия при условията на чл.
122, ал. 1, т. 2 ДОПК е безспорно доказана. Според административния орган не е
необходимо да има постъпили оплаквания, сигнали от лица или констатирано от
контролните органи неиздаване на касови бележки, за да се приеме за доказано
неотчитането на продажби във ФУ, в каквато насока има възражение
жалбоподателят.
Доколкото пред административния орган е обжалван
целият размер на установените с акта задължения, той се е произнесъл по
отношение на тяхната законосъобразност с конкретно изложени мотиви и
позовавания на съответните законови разпоредби.
Пак във връзка с възраженията на жалбоподателя, че не
му е известно как са извлечени и анализирани процесните файлове и каква точно
информация се установява с тях, е указал, че едновременно с връчването на РД на
дружеството са връчени и справки за всички приключени ресторантски сметки за
ревизирания период, които са приложени към административната преписка, че анализът
е извършен съобразно предоставената информация от разпространителя на
програмния продукт, която също е част от преписката. Във връзка с твърдението
на жалбоподателя, че всяка, отразена в „R-Keeper", продажба се отчита
едновременно във фискалното устройство, така както е заложено в самия програмен
продукт, е приел, че това твърдение се
опровергава от предоставената информация от неговия разпространител ..Ю СИ ЕС -
Балкан" ООД. В тази връзка се е позовал на даденото от дружеството –
разпространител описание на начина на функциониране на системата по отношение
на работната процедура „Приключване на сметка", като цитира, че „ИС
управлява фискалните устройства в обекта и след получена команда за приключване
на сметка, отпечатва фискален бон от фискално устройство…" (л. 986 гръб от
АП), от което извежда, че без подадена такава команда няма да бъде отпечатан
касов бон, т.е. налице е възможност за неиздаване на такъв.
При така сторените анализи и изводи Директорът на
Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Варна е потвърдил
изцяло РА № P-03000818002039-091-001/ 30.11.2018 г. и РА № П-
03000818214603-003-001/ 05.12.2018 г. за поправка на РА, издадени на основание
чл. 119, ал. 2 от ДОПК от ***на длъжност Началник сектор ..Ревизии" в Дирекция
..Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и ***, на длъжност
главен инспектор по приходите в същата Дирекция, ръководител на ревизията, с
които са установени дължимите от дружеството задължения по ЗДДС и ЗКПО.
Срещу РА № P-03000818002039-091-001/ 30.11.2018 г.,
потвърден с Решение № 411/ 15.02.2019 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Варна, е подадена жалба на 05.03.2019 г. от ДЗЛ.
В хода
на съдебното производство като доказателства по делото са
приети представените с административната преписка писмени документи и електронен
носител.
По искане на
жалбоподателя беше назначена компютърна експертиза с поставени въпроси към
вещото лице, а именно:
1. Заложените в ПП „R-KEEPER
V6" параметри, възможности и функционалност покриват ли изискванията на
НСС?
2. Какви възможности предоставя
ПП по отношение управлението на СМЗ, които са установени като стандартни-брак, ревизия,
изписване, заявка за доставка, блокиране на артикули за продажба/ доставка и
рецептурници, като освен това дава ли възможност и за упражняване на контрол?
3. Възможна ли е загуба на данни
от ПП?
4. За разчитането на
информацията каква програма е използвана? Същата предоставена ли е от фирма „***"
ООД, от която е закупен продуктът или собствена, предоставена от НАП?
5. Възможно ли е информацията от
софтуерния продукт „R-KEEPER V 6" да се разчете от
всяка програма или само чрез лицензирана такава, предоставена от фирмата - производител?
6. При разчитане на информацията
с програма, която не е предоставена от фирмата - производител, възможно ли е
същата да се манипулира/ изкриви?
7. Има ли възможност програмен
продукт „R-KEEPER V 6" да приключи операция „продажба" без издаване
на касов бон, позволява ли софтуерният ПП отчитането на продажбите да не минава
през фискалните принтери?
Заключението на вещото лице (л. 99 – 104, т. I от делото) е изслушано в съдебно заседание на 14.10.2019 г. и приобщено към доказателствения материал по делото като неоспорено от страните, обективно и безпристрастно дадено и еднопосочно с останалите доказателства по делото. Според заключението на вещото лице няма манипулиране на данни по отношение иззетата база данни от програмния продукт. В съдебно заседание вещото лице заявява, че резултатът, който е получило и приложило по делото, контролните числа, съвпадат с тези, които са описани в Протокола на данъчните служители. Добавя, че по други дела, по които е бил вещо лице, текстовите файлове, записаните файлове с генерираните числа, са в самото CD, докато тук са в собственоръчно от служителите изписан Протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателства Серия АА № 0013483/ 12.12.2017 г. (л. 934 от АП) Описва, че е установило от доказателствата по делото, че са предприети действия за обезпечаване на доказателства, като е копирана на технически носител в три екземпляра базата данни на използвания ПП, при което са генерирани контролни номера
а) по SHA1 (40 символа):
0C3D7FSAOBB3EDBD66A509EF6538D64E2B28B4B8;
Сочи, че при проверка на приложения файл на диска „RK6.zip"' е
генерирана контролна сума по SHA1: 0C3D7FCA0BB3EDBD66A509EF6538D64E2B28B4B8. Отбелязва,
че има разлика в седмия символ, но приема, че става дума за техническа грешка,
тъй като символът „S" не може да се генерира по този алгоритъм.
б) по SHA256 (64 символа):
71BDE2B8BABECCB368179939715B38CC259D1583304D518AF4126033Е8516583;
При проверка на експертизата на приложения файл на диска „RK6.zip" е генерирана
контролна сума по SHA256: 71BDE2B8BABECCB368179939715B38CC259D1583304D518AF4126033Е8516583;
С оглед горното стига до извода, че е налице пълно
съвпадение и прави извод, че информацията на приложения оптичен
носител не е компроментирана след записа ѝ. По отношение приключване на сметката и
отразяване на плащането отразява, че след уточнение на начина на плащане,
сервитьорът приключва сметката в ИС, която след получена команда за
приключване на сметка отпечатва фискален бон на фискалното устройство и
едновременно прави запис в базата данни на цялата информация, свързана с
приключване на сметката, което според вещото лице навежда на извода, че не трябва да се изключва възможността да бъде
реализирана операция „продажба" без издаване на касов бон. Отразява, че в Модула
за отчети се съхраняват продажбите за период, като може да се изведат
структурирани справки за продажба по артикули; продажби по сервитьори; продажба
по касиери; списък сметки; балансов отчет; отчет отстъпки; почасов оборот и др.
статистически данни, като данните могат да се съхраняват или не в зависимост от
желанието на ресторанта. Периодът на съхранение е неограничен. Има функция за
изтриване на период от данни, като операторът избира този период. Дава
заключение, че за разчитането на информацията е използвана програмата
„Арбутус", която е от рода на програмите за достъп и анализ на информация
от различни формати на релационни бази данни и не е предоставена от фирмата „***"
ООД, от която е закупен продуктът, но заявява, че прочитането на информацията
от таблиците на базата - данни, използвана от софтуерния продукт „R-KEEPER
V6", може да се осъществи не само от лицензирана програма, предоставена от
фирмата - производител. На въпроса дали при разчитане на информацията с
програма, която не е предоставена от фирмата - производител, е възможно същата
да се манипулира/ изкриви, отговаря, че действията при разчитането на
информацията не зависят от това дали програмата е предоставена или не от
фирмата - производител. В съдебно заседание вещото лице доуточнява, че
процесната база – данни е отворена база – данни, Paradox, като достъпът
до нея може да се осъществи с помощни програми, браузери на база – данни, както
и че за анализ на информацията е използвана програмата Arbutus.
По делото е назначена съдебно – счетоводна
експертиза. Заключението на вещото лице по първоначалната и допълнителната
експертиза е прието без оспорване. (л. 167 – 187; 269 – 276)
Според заключението на вещото лице инвентаризации в
дружеството не са правени. От подадените ГДД на дружеството за процесния период
е установило, че за 2015 г. нетните приходи от продажби са закръглено на
стойност 446 хил. лв., за 2016 г. - 429 хил. лв., за 2017 г. - 439 хил. лв., с
оглед на което надвишават условието на чл. 28, ал. 2 от Закона за счетоводство,
съгласно който най - малко веднъж годишно е следвало да се извършват
инвентаризации на активите и пасивите с цел достоверното им представяне във
финансовите отчети. Добавя, че от софтуерният продукт за регистриране на
продажби е генерирал справки „ведомост на остатъците" за склад „кухня“ и
за склад „бар“ към края на всяка отчетна година, но този регистър дава
информация само за наличната стока по аналитични счетоводни данни към конкретната
дата. В счетоводството на дружеството липсва информация за физическото
установяване на стоките чрез измерване, преброяване, претегляне, оценяване и
нанасянето им в инвентаризационен опис.
При анализ на приложените
протоколи за извършени проверки от органите на НАП вещото лице потвърждава, че
липсват данни за неиздаване на касови бележки през ревизирания период.
Вещото лице в
допълнителното заключение сочи, че според него са налице укрити (недекларирани)
приходи в размер на 1 283 201.44 лв., като е взело предвид целия ревизиран
период до 10.12.2017 г., което не е отчело при първоначалното заключение.
По отношение
използваната надценка вещото лице е приело размер на същата за 2015 г. от 96.81
%; за 2016 г. - 100.72 % и за 2017 г. – 107.72 %.
След анализ на приложените към делото
документи и материали, вещото лице стига до извода, че данните, обезпечени по
реда на чл. 40, ал. 1 от ДОПК от ползвания софтуер за реализиране на
продажбите, показват регистрираните операции - продажби на ресторантска
продукция по дни и артикули за периода 05.05.2015 г. - 12.12.2017 г., като
приема, че по ЗДДС
тези операции представляват доставки на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и
ал. 3 от ЗДДС, във връзка с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС за
дружеството определя задължение за ДДС в размер на 254 022.45 лв., като в
допълнителното заключение е посочило, че по години този размер е, както следва:
дължим ДДС, включен в сумата на недекларираните приходи - 62 735.55 за
2015 г.; 90 747.58 лв. за 2016 г. и 100 539.32 лв. за 2017 г. (до
30.11.2017 г.)
По отношение
задълженията по ЗКПО, като е отчело размера на доставките, представляващ нетен
размер на приходите от укрити продажби за периода 01-10.12.2017 г. от 13 089.21
лв., които е добавило към първоначалното си заключение, съответно отчетната
стойност на продадените стоки за същия период в размер на 5 917.49 лв., формира
данъчна основа по ЗКПО за същия период от 7 171.72 лв. и определя дължим
корпоративен данък от 717.17 лв. По този начин дава заключение, че определеният
корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г., изчислен в резултат
на съпоставяне и детайлен анализ на информацията между обезпечените данни от
програмен продукт за отчитане на продажбите в ресторант „***" и отчитаните и
декларирани данни от дружеството, е в размер на 64 984.10 лв., представен
по години в таблица 9 от Допълнителното заключение. По години вещото лице
сочи следния размер на дължим данък: 2015 г. - 15 429.67 лв.; 2016 г. - 22 768.28
лв.; 2017 г. - 26 786,15 лв.
Допълнително,
на 26.10.2020 г., вещото лице е изслушано с цел да уточни на какво се дължат
математическите разлики в надценките по неговото заключение и това на РА,
съответно размер на корпоративния данък по години. Вещото лице уточнява, че
разликата в надценката се дължи на обстоятелството, че е констатирало разлики
между аналитичните регистри и синтетичните счетоводни сметки на дружеството. Приемайки,
че има разминавания между аналитичните регистри от софтуера за управление на
продажби и счетоводните регистри на дружеството, вещото лице сочи, че за целите
на експертизата е ползвало главна книга, оборотна ведомост, хронологични
счетоводни регистри от сметките, каквато информация е декларирана в ГДД и в
годишния отчет на дружеството.
Съдът, като взе предвид представените
и приети по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена в срок,
след оспорване на първоначалния РА и РА за поправка по административен
ред, от процесуално
легитимирано лице, което има правен
интерес от обжалване на РА. Макар в
Писмените бележки да се иска отмяна и на първоначалния РА, и на РА за поправка, то с жалбата е
оспорен само първоначалният РА и само той е бил предмет на разглеждане в
съдебното производство. В първото по делото заседание съдът е докладвал това
обстоятелство, но не е имало искане за поправяне на жалбата.(л. 48)
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
По делото няма спор относно компетентността на органа,
издал оспорения акт. Представени са доказателства в тази насока, за които е
налице изрично изявление от жалбоподателя в съдебно заседание, че не ги
оспорва, съответно не оспорва наличието на компетентност.
Няма спор по делото по отношение обхвата на
ревизията и периода на ревизиране.
При така събраните доказателства и установеното за
спорно и безспорно, се налагат следните правни изводи:
РА е издаден от компетентни органи, при съобразяване
с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на
ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на
срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или
отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се
прекратява със заповед.
В случая, издатели на акта са ***– Началник сектор
„Ревизии“ в ТД на НАП – Варна, възложил ревизията и ***– главен инспектор по
приходите в ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. Компетентността на ***
да възлага извършването на ревизии произтича от Заповед № Д – 1465/ 31.08.2018
г. и Заповед № Д – 1249/ 30.06.2017 г., издадени от Директора на ТД на НАП –
Варна (л. 2 - 1, т. 1 от АП), в които в точка пета фигурира ***, началник
сектор „Ревизии“, като един от служителите, оправомощени да издават заповеди за
възлагане на ревизии Компетентността на главен инспектор по приходите ***произтича
от Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) от
04.07.2018 г. и ЗИЗВР 17.07.2018 г., в които той е посочен като ръководител на
ревизионния екип (л. 8 - 6 от АП).
Установените факти, съпоставени с приложимото право,
обуславят извод за компетентност на издателите на РА.
В хода на ревизионното производство не са допуснати
процесуални нарушения.
Извършените процесуални действия са оформени с
протоколи, които съдържат реквизитите по чл. 50, ал. 2 от ДОПК, поради което на
основание чл. 50, ал. 1 от ДОПК обвързват съда с материална доказателствена
сила по отношение на фактите, установени с тях.
РА и Решението на решаващия орган, с което той е
потвърден, са обосновани. В тях е описана фактическата обстановка, установена
при ревизията, като са обсъдени доводите и възраженията на ревизираното лице за
незаконосъобразност на констатациите по отношение на установените задължения.
При определянето на задълженията на жалбоподателя
издателите на РА не са допуснали нарушение на приложимото материално право.
Данните, въз основа на които са определени данъчната
основа за облагане на данъчно задълженото лице (ДЗЛ), съответно корпоративният
данък, както и определените задължения по ЗДДС, са получени от информационни
носители, съдържанието на които е добито по реда за обезпечаване на
доказателства по чл. 40 от ДОПК. В съдебно заседание е приет като доказателство
оптичният носител с наличната на него информация за базата данни, свалени от
компютъра на ревизираното лице. В изпратените от административния орган папки
(томове) от административнатата преписка са приложени и разпечатки на
съдържащата се на оптичния носител информация. Това съдържание не е опровергано
от „*** “ ЕООД с доказателствените средства, допустими в съдебното производство,
а Протоколът за обезпечаване на доказателствата - Протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателства сер. АА № 0013483 /12.12.2017 г.,
както и Протокол за извършена оперативна проверка сер. АА № 0291591/ 12.12.2017
г., не са оспорени в хода на административното производство по реда на чл. 41,
ал. 1 от ДОПК. Съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК протоколът, съставен по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. По делото са представени заповедите, с
които са определени служителите, които да обезпечават дейностите по събиране на
доказателства, както и Процедура К27 – „Предприемане на действия за
обезпечаване на доказателства“ (л. 148 – 155, т. 1), които установяват
компетентността на служителите, извършили обезпечаването на доказателства
съобразно изискването на чл.111 ДОПК, а оттам и годността на тези
доказателства. В този смисъл неоснователно е възражението в Писмените бележки
на жалбоподателя, че изводите за наличието на укрити приходи са направени въз
основа на негодни доказателства поради нарушение на чл. 111 от ДОПК.
Същевременно
с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ДОПК са разписани правомощията на органа по
приходите при извършване на ревизия или проверка да предприема действия за
обезпечаване на доказателства чрез копиране на информация от и на технически
носители, даващи възможност за възпроизвеждането ѝ, като вземе
необходимите технически мерки за запазване на автентичността ѝ. В случая Протоколите
за обезпечаване на доказателства и извършена проверка от органите по приходите (л.
939 – 937; 934, т. 5 от АП) в процесния обект са официални документи, съставени
по установения ред и форма от органите по приходите, в кръга на правомощията
им. Следва да се съобрази, че Протоколите са съставени в присъствието през
цялото време на извършената проверка на представител на дружеството, на когото
е предоставен един от оптичните носители със записаната информация. Тези
действия, след като не са оспорени в административното производство,
представляват годно доказателство за установените с тях факти. Нещо повече, с
изслушаното и приобщено към доказателствения материал по делото заключение на
вещото лице по компютърната експертиза, бяха потвърдени констатациите на
проверяващите органи и беше доказано по безспорен начин, че информацията не е
манипулирана.
Според разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, в
случаите по чл. 122, ал. 1 ДОПК при определяне на основата по реда на чл. 122,
ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с
данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по
обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните
доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите
констатации е оборима, но доказателствената тежест за това носи жалбоподателят.
Следователно, в производството по съдебно обжалване
на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание
за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК, а в тежест на жалбоподателя е да
установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и
обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
В настоящото производство доказателствената тежест
беше надлежно указана. От извършените процесуални действия, обективирани в
приложени по ревизионната преписка протоколи, съдът стига до извод, че органът
по приходите правилно и обосновано е приел наличието на първо място на
предпоставката, визирана в чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно наличието на „данни
за укрити приходи или доходи“, което е напълно достатъчно за прилагане на
особения ред по чл. 122 от ДОПК. Този извод следва от сериозните разминавания
между отразеното във въведената и функционираща в търговския обект на
дружеството компютърна конфигурация с инсталиран ПП „R-KEEPER V6",
функциониращото в обекта ФУ, както и с отразеното в счетоводната отчетност на
дружеството за процесните периоди, подадени ГДД.
От назначената техническа експертиза се установява,
че няма манипулиране на данни по отношение иззетата база данни от програмния
продукт. В съдебно заседание вещото лице заявява, че резултатът, който е
получило и приложило по делото, контролните числа, съвпадат с тези, които са
описани в Протокола на данъчните служители. Вещото лице сочи, че заложените в
ПП „R-KEEPER V6" параметри, възможности и функционалност са свързани с
предназначението на продукта да управлява поръчките в търговския обект - ресторант.
Допълва, че това не е счетоводен продукт и в този смисъл не покрива
изискванията на всичките счетоводните стандарти. Вещото лице потвърждава извода
на данъчните органи, че предвид начина на действие на програмния продукт, а
именно: „ ... приключване на сметката - след като клиентът реши да плати,
сервитьорът разпечатва информационен бон за количеството и стойността на
консумираните от клиента артикули от менюто и го предава на клиента. След
уточнение на начина на плащане, сервитьорът приключва сметката в информационната
система (ИС), която след получена команда за приключване на сметка
отпечатва фискален бон на фискалното устройство и едновременно прави запис в
базата данни на цялата информация, свързана с приключване на сметката...",
е налична възможността да се
„реализира" операция „продажба" без издаване на касов бон. Освен това
данните в програмния продукт могат да се съхраняват или не в зависимост от
желанието на ресторанта, като периодът на съхранение е неограничен и има
функция за изтриване на период от данни, като операторът избира този период.
Това е позволило да не бъдат отчетени всички приходи от дейността на
дружеството, в частност от ресторанта, във ФУ. Последователно, ясно и на база
събраните доказателства, приобщени протоколи, данъчните органи правилно са
стигнали до извод за укрити доходи. Така, например, при проверка в ИС на НАП е
установено, че за периода 05.05.2015-12.12.2017 г. са изведени дневни финансови
отчети от въведените в експлоатация в обект - ресторант „***" - гр.
Добрич, ФУ с данни, както следва:
- ФПр с ид.№ 3363049 - общ дневен оборот – 1 322
929.41лв.;
- ФПр с ид.№ 3633189 - общ дневен оборот - 105 637.13лв.
За целите на ревизията са присъединени доказателства
с Протокол № Р-03000818002039-ППД- 004/ 28.09.2018 г. от приключило контролно
производство с УИН № ОП-03000316010464, а именно Протокол за извършена
оперативна проверка обр. Кд-78 сер. АА № 0198082/ 24.05.2016 г., ведно с
приложения, за извършена оперативна проверка в търговския обект на дружеството
на същата дата. При проверката органите по приходите са извели междинни отчети
от въведените в експлоатация ФУ в обекта, както следва: междинен отчет № 0032461
от ФУ № DT427888, съгласно който към 00:02 ч. на 25.05.2016 г. са регистрирани
общо 965 продажби по 156 фискални бона на обща стойност 5026.46 лв. и междинен
отчет № 00053356 от ФУ № DT428682, съгласно който към 23:53 ч. на 24.05.2016 г.
са регистрирани общо 441 продажби по 122 фискални бона на обща стойност 4380.87
лв., т.е. общо за разглеждания период чрез двете фискални устройства са
регистрирани 1406 продажби по 278
фискални бона на обща стойност 9407.33 лв. Същевременно според
информацията в обезпечената по реда на чл. 40 от ДОПК база - данни от програмния
продукт (файлове от директория RK6.rar\RK6\AK-SERVER\OLDERS), е установено, че
за периода от 11:24 ч. на 24.05.2016 г. до 00:02 ч. на 25.05.2016 г. в същия са
отчетени общо 291 бр.
продажби (таблица CHECK), съдържащи 1509 артикули (таблица RCHECK) на обща
стойност 10188.16 лв. Съгласно информацията в таблица РСНЕСК всички продажби за
периода са отчетени като платени. За посочения период 273 от записите в поле
Extra на таблица РСНЕСК приемат стойности NULL, а останалите 13 записа приемат
стойности, различни от NULL. Установено е, че при зададен филтър Extra-NULL',
сумата на поле BaseSumEqwl от таблица РСНЕСК, относима към разглеждания период,
е в размер на 9407.33 лв. по 278 бр. продажби, което съответства на
данните в изведените в хода на оперативната проверка междинни отчети от ФУ. При
зададен филтър Extra^'NULL', сумата на поле BaseSumEqwl от таблица РСНЕСК,
относима към разглеждания период, е в размер на 780.83 лв. по 13 бр. продажби,
за които няма данни да са отчетени във фискалните устройства в обекта.
По този начин се установяват разлики и за останалите
периоди. Наличните доказателства по делото сочат, че действията на органите по
приходите са извършени при съблюдаване на изискванията на закона. Правилно и
законосъобразно органите по приходите са взели предвид данните, съхранени в
базата - данни за установяване на всички продажби в обекта на ревизираното
дружество, както тези, които са отчитани по фискално устройство, така и тези,
които са отразени в софтуерния продукт, без да са отчетени по фискалните
устройства, с оглед на което и не са намерили отражение в дневните отчети, в
отчетите за приходи и разходи, в подадените ГДД по ЗКПО и в справките -
декларации за ДДС за периодите, предмет на ревизията.
Както беше
посочено, съобразно чл. 50, ал. 1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения
ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията
му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и
установените факти и обстоятелства. В случая процесният протокол е
доказателство, че информацията на оптичния носител е иззета от компютър в
търговския обект, стопанисван от дружеството и представлява данъчна информация
по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Изводите на органите по приходите,
че част от продажбите не са отчетени във фискалните устройства, се подкрепят
напълно от събраните доказателства. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице по компютърната експертиза, като неоспорено от страните,
компетентно и безпристрастно дадено и еднопосочно с останалите, приобщени по
делото писмени доказателства и CD. В тази връзка неоснователно е
оплакването на жалбоподателя в Писмените му бележки, че в административната
преписка не се съдържат разпечатки на свалената и обработената информация. Напротив,
разпечатки на свалената информация, съдържаща се на оптичния носител по делото,
приет като доказателство в заседанието на 13.05.2019 г. и послужил за изготвяне
на компютърната експертиза, са налични в административната преписка, което се
установява от описа на доказателствата към РД (л. 49 - 51 от РД; л. 1588 - 1587
от АП) и от описа на съдържащите се в административната преписка доказателства.
В тази насока е налице и изявление на процесуалния представител на
жалбоподателя в същото открито съдебно заседание на 13.05.2019 г. Точно на база
съпоставянето на разпечатките като писмени доказателства със заключението на
вещото лице и останалите доказателства по делото съдът кредитира изцяло заключението
на вещото лице – компютърен специалист.
В тежест на органите по приходите е било да
установят, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, при
условията на главно и пълно доказване, което в случая е успешно проведено. След
като е констатирано разминаване в информацията от програмния продукт в
търговския обект и тази от ФУ, в тежест на ревизирания е било да даде логично,
правдоподобно и обосновано обяснение за тези разминавания, което не е сторено,
поради което е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а именно
наличие на данни за укрити приходи или доходи. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК,
в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по
реда на чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.
Съгласно нормата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът
по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка
към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице дори едно от
обстоятелствата посочени в т. 1 - 8. От установената по делото фактическа
обстановка следва изводът, че органът по приходите правилно и обосновано е
приел наличието на укрити и недекларирани по съответния ред доходи от страна на
ревизираното дружество. Презумпцията за вярност на констатациите на Ревизионния
акт е установена в разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, съгласно която в
производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда
на чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е
подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай. От
жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, които да успеят да опровергаят
приетата за установена фактическа обстановка и изведените въз основа на нея
изводи от страна на ревизиращия орган.
От приетите от съда две експертни заключения по назначените
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, анализирани както
поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото,
може да се направи обоснованият извод за наличие на основание за определяне на
данъчната основа за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. в съответните периоди по месеци,
по особения ред. Нито по време на административното производство, нито при
съдебното, когато беше извършено и посещение на процесния обект от вещото лице
по ССЕ, са били представени опровергаващи изводите на данъчните органи
доказателства.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
представено в Писмените му бележки, че данните от файла RK6.rar не могат да
бъдат приети за автентични, тъй като действията на органите по приходите при
обезпечаването на информацията не гарантират автентичност на данните. Начинът,
по който е извършено обезпечаването на доказателствата, чрез копиране на базата
- данни, съдържаща се в софтуерния продукт за отчитане на продажбите в обекта
на жалбоподателя, е описан подробно в Протокола от 12.12.2017 г., както вече
беше посочено. Следва отново да се отбележи, че действията са извършени в
присъствието на пълномощника на „***" ЕООД, Светла Г. Маркова, на която е
предоставен екземпляр от същия. В протокола не са отразени възражения във
връзка с извършените действия. Жалбоподателят не се е възползвал от
възможността, която законодателят му е предоставил по реда на чл. 41, ал. 1 от ДОПК, като не е обжалвал действията за обезпечаване на доказателствата в 14-дневен
срок от извършването им, като тази възможност е изрично указана в Протокола. С
оглед на това възможността му да оспори действията за обезпечаване на
доказателствата е преклудирана. По отношение на този протокол в съдебно
заседание не е поискано и не е откривано производство по оспорване по реда на
чл. 193 от ГПК.
На следващо място, не кореспондира със събраните по
делото доказателства твърдението на жалбоподателя, че контролните суми са
формирани след записване на информацията на електронните носители. Контролните
числа SHA1 и SHA256 са формирани преди копирането базата - данни и то на
компютъра в обекта на жалбоподателя, което беше потвърдено и от заключението на
вещото лице по компютърната експертиза.
Неоснователно е и възражението, че автентичността на
данните във файла RK6.rar не е гарантирана, защото не е подписан с КЕП.
Изготвянето на контролни суми има именно за цел да гарантира автентичността на
информацията. Копираната база - данни не представлява електронен документ,
създаден от орган по приходите, за да бъде подписан от него с КЕП. В случая се
касае за презумпцията на чл. 54, ал. 3, предл. второ от ДОПК, тъй като са
събрани данни от програмен продукт, инсталиран и използван в обект на
ревизираното лице, където то упражнява търговската си дейност, поради което не
е необходимо подписване на данните с КЕП и от страна на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,
сторено чрез представеното в последно съдебно заседание писмо от „***" ООД
с дата 14.02.2020 г. (представено преди това без положена под текста дата), в
което се сочи от дистрибутора, че е единствен официален представител на фирма UCS Русия за
продажба в България на произвеждания от тях програмен продукт „R
– KEEPER V6“ и изразява становище, че достъпът до базата – данни на програмния продукт
се осъществява единствено с парола, която се притежава от производителя с цел
защита информацията и структурата на базата – данни, както и че при липса на
оторизиран от производителя достъп не може да се гарантира достоверността на
данните, които ще бъдат разчетени. Изложеното в писмото не променя изводите за
надлежно свалена информация от програмния продукт. Както сочи в заключението си
и разясни в съдебно заседание вещото лице, съответно, както изтъква и
ответникът в Писмените си бележки по повод това възражение, съществуват
различни бази – данни, наречени още сървъри, примерно SQL, Firebird, Paradox,
като достъп до файловете в тези бази - данни може да бъде осъществен от
съответен софтуер, разработен от фирмата, разработила самите сървъри, без за
това да е необходимо използването на парола. В настоящия случай копираната база
- данни е Paradox Database, което потвърждава и вещото лице в съдебно заседание.
За да визуализират файловете в копираната база – данни, органите по приходите
са използвали Paradox Data Editor, софтуер, разработен от фирмата, разработила
базата - данни Paradox Database, като за целта не е необходимо използването на
паролаа за анализа на информацията е използвана програмата Arbutus. Това
обстоятелство беше изрично потвърдено от вещото лице, чието заключение не е
оспорено от жалбоподателя. Писмото касае ползването на програмния продукт от
потребители (клиенти) като дружеството – жалбоподател, при което в този случай
базата - данни се визуализира със софтуера ,,R - Keeper V6", поради което
е необходима парола, с оглед на което на жалбоподателя за достъп до сървъра
Paradox Database чрез софтуера ,,R - Keeper V6" е предоставена парола,
закупена от същия.
Наличието на укрити доходи е установено и чрез ССчЕ.
По отношение размера на допълнително определените
задължения за ДДС вещото лице дава заключение за общо дължим данък ДДС като
главница в размер на 254 022.45 лв., а по РА тези задължения възлизат на 254
021.82 лв. Разликата е несъществена в стотинки и се дължи на различно
закръгляне, като съдът приема размера, определен с РА, като обективен, съответстващ
на данните по делото, съобразен с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 и ал. 3 ЗДДС
във връзка с ал. 1, съгласно която размерът на данъка се определя, като
данъчната основа се умножи по ставката на данъка, като когато при договаряне на
доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че
той е включен в договорената цена, както и че данъкът се смята включен в
обявената цена и когато се предлагат стоки - предмет на доставка на дребно, в
търговската мрежа. Освен това посоченият от вещото лице размер, макари в
стотинки, е по – висок от приетия по РА, поради което с оглед принципа за
невлошаване положението на жалбоподателя съдът приема размера по РА.
По отношение допълнително начислените задължения за
корпоративен данък също има разлика в изчисленията на вещото лице и тези по РА
съгласно приетите заключения. В тази връзка, по отношение разликата в размера
на надценките следва да се отбележи, че ревизиращите органи са възприели
надценката, декларирана от жалбоподателя в представените справки за дневни
продажби по години, като изрично са отбелязали на коя страница, в коя папка от
административната преписка са доказателствата за надценката, приета за
съответната година. Вещото лице е изчислило надценките, като е взело предвид
увеличенията и намаленията на финансовия резултат, декларирани от дружеството, но
следва да се има предвид, че част от тях не са признати от органите по
приходите. При определяне на корпоративния данък по години вещото лице е
направило изчисленията само с оглед констатациите за наличието на недекларирани
приходи от продажби предвид поставената му задача по ССЕ. Ревизиращите органи
са определили задълженията, като са съобразили всички обстоятелства за това, в
това число обстоятелството, че не са признати част от декларираните от
дружеството разходи, като и че е приспадната счетоводната загуба. При
допълнителното изслушване на вещото лице се установи, че на практика разлика в
констатациите на данъчните органи и вещото лице няма. В съдебно заседание то
заявява: „В крайна сметка, ако аритметически се сметне, да се направи засечка
на счетоводен език, това, което дружеството е декларирало, съответно, ако се
преобразува с разликата това, което е укритият приход и се махнат разходите,
които данъчните не признават, съответно в едната година и ги слагат в другата,
ще се стигне до абсолютно същите цифри,
каквито са по рев. акт, т.е. не съм установила разлика с констатациите на
данъчните“.
Анализирайки съдържанието на таблиците в Ревизионния
доклад, приетите по делото писмени доказателства, изложените в РД, РА и
потвърждаващото го Решение мотиви за признати разходи, съответно изискванията
на ЗКПО за облагане, при наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, като съобрази, че органите по приходите са взели предвид относимите обстоятелства
за жалбоподателя съобразно нормата на чл. 122, ал. 2, т. 1-16 ДОПК, настоящият
състав приема, че следва да кредитира относно основата за облагане с пряк и
косвен данък за всеки един от процесните периоди, тази по РА. Това следва да е
така, защото формираното от органите по приходите и обективирано в РА
задължение, произтича освен от установените неосчетоводени приходи от продажби,
а и от коригиращи намаления на счетоводния финансов резултат. В тази връзка
следва да се има предвид, че не е признато намалението на счетоводния финансов
резултат с годишни данъчни амортизации в размер на 2632. 56 лв. Все в тази
връзка е и приетото от органите по приходите относно разходите, свързани с
уговорения годишен наем.
От изложеното следва, че жалбата срещу оспорения Ревизионен
акт е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото и с оглед заявеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски по
представен списък на разноските (л. 280) - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 6366.18 лв. и 50 лв. депозит за вещо лице, както и на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Нaредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 366,18
лв. (шест хиляди триста шестдесет и шест лева и 18 стотинки), съобразно
материалния интерес, както и 50 лв. заплатен депозит за вещо лице или общо
разноски в размер на 6 416,18 лв. (шест хиляди четиристотин и шестнадесет лева
и 18 стотинки).
Воден от горното и на основание чл. 160 от ДОПК,
Административен съд – Добрич, първи състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
с адрес за кореспонденция: Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р., против Ревизионен акт № Р – 03000818002039 –
091 – 001/ 30.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна,
потвърден с Решение № 411/ 15.02.2019 г. на Директора на Дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, с адрес за
кореспонденция: Добрич, ул. ***№ 11А, представлявано от управителя М.Г.Р. да
заплати на Националната агенция за приходите направените по делото разноски в
размер на 6 416,18 лв. (шест хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 18
стотинки).
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС
на РБ в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: