Решение по дело №171/2021 на Районен съд - Средец

Номер на акта: 2
Дата: 23 април 2021 г.
Съдия: Сирануш Сахак Артинян
Дело: 20212170100171
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Средец , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20212170100171 по описа за 2021 година
При участието на секретаря Маринка Маринчева, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск от З. К. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ***, в
качеството на майка и законен представител на малолетната Д. В. М., ЕГН
**********, чрез процесуалния представител адв.Й.Ж. против В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, ***.
Ищцата твърди, че с протоколно определение № 47 от 30.04.2013г.,
постановено по гр.д.№ 122/2013г., по описа на Районен съд – Средец, била
одобрена спогодба между нея и ответника, с която същият се задължил да
плаща месечна издръжка в размер на 80,00 лева на детето си Д. В. М. чрез
нейната майка и законен представител З.А., до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката. Сочи, че от тогава
били минали осем години, детето вече било ученичка в трети клас и
обстоятелствата били различни - икономическата ситуация в страната била
доста променена, увеличени били разходите за храна, дрехи, битови
плащания, имало глобална криза. А. твърди, че все още не си била намерила
работа. В същото време бащата до момента не бил плащал никаква издръжка,
тъй като майката не я била търсила. А. и детето били с детето в Германия,
където получавали добри доходи, но родителите й били болни и възрастни и
предвид това се наложило да се приберат и да живеят в България. Ищцата
излага, че не знаела какви са възможностите на бащата, не поддържала
контакт с него, но тя и детето щели да се справят по – добре ако бащата им
помагал с някакви средства. Релевира се, че от 2013г. минималната издръжка
се била увеличила няколкократно и в момента била 162,50 лева. В същото
време се сочи, че В.М. бил в трудоспособна възраст, бил здрав, нямал други
деца, които да издържа. Отправя се искане да бъде осъден ответникът да
плаща на своята дъщеря Д. В. М., чрез нейната майка и законен представител
З. К. А., по – висок размер на месечна издръжка, а именно сумата от 162,50
лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на
1
правопроменящи или правопогасяващи обстоятелства. Претендира разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание по делото ищцата З.
К. А., в качеството на майка и законен представител на малолетното си дете
Д. В. М., се явява лично и с процесуалния представител адв.Й.Ж., като
заявяват, че поддържат исковата молба. Считат, че е в интерес на детето да
бъде увеличен размера на дължимата издръжка за детето в претендирания
размер.
Постъпил е в законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК отговор на
исковата молба от ответника В. Д. М.. С отговора заявява, че на 03.01.2021г.
се прибрал от Германия, като там работел, но го съкратили заради пандемията
и се прибрал в България. Излага, че тъй като бил в Германия само девет
месеца, нямал право да се регистрира на трудовата борса. Също така в
момента не бил трудово ангажиран, тъй като в момента никъде не наемали
хора поради пандемията. Твърди, че ако работел, щял да заплати
претендираната сума месечно, но в тази криза това било непосилно за него.
Отправя искане размера на месечната издръжка да не бъде променян и да
остане 80,00 лева месечно, тъй като единствените му доходи били от „ходене
да помага на приятели“, които му плащали и с това бил издържал
семейството си. Релевира, че бил баща и искал да помага с много повече, но в
момента нямал възможност.
При проведеното открито съдебно заседание ответникът В. Д. М. се
явява лично, като релевира, че поддържа отговора на исковата молба. Заявява
желание да заплаща издръжка дори в размер по – голям от претендирания, но
в момента поради кризата, не бил на работа.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка
със становището на страните, съдът установи от фактическа страна
следното:
Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акта за
раждане № 0176 от 14.02.2011г. на Д. В. М., същата е родена на 09.02.2011г. в
гр.Бургас, като нейна майка е З. К. А., а баща й е В. Д. М.. В
доказателствената съвкупност е приобщено Удостоверение изх.№
354/18.03.2021г., издадено от директора на СУ „Св.Св. Кирил и Методий“ –
гр.Средец, че детето Д. В. М. е редовна ученичка в III А клас за учебната
2020/2021г. в дневна форма на обучение. Представена е съдебна спогодба,
одобрена с Определение № 47/30.04.2013г., по гр.д.№ 122/2013г., по описа на
Районен съд – Средец, обективирана в протокол от открито съдебно
заседание, проведено на 30.04.2013г., от което се установява, че ответникът в
настоящото производство следва да заплаща месечна издръжка на своята
дъщеря Д. в размер на 80,00 лева. Изготвен е по делото социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, видно от който детето Д. от
своето раждане до момента се отглеждало в семейна среда от своята майка.
Сочи се, че майката и бащата съжителствали на семейни начала около две
години, по време на което била родена малолетната Д., като след тяхната
раздяла грижите за детето били поети изцяло от майката. Тя задоволявала
потребностите на детето от храна, здравни грижи, облекло, вещи, ученически
вещи и пособия. Детето било с нормално физическо и психическо развитие и
във видимо добро здравословно състояние, нямало потребности от специален
режим на отглеждане. В социалния доклад се излага, че г-жа А. е безработна
2
и не е подпомагана от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Бургас, тъй
като до преди два месеца живяла и работела в Германия, а финансова помощ
и подкрепа получавала от своя баща. Г-н М. бил безработен, като се бил
върнал от Германия на 03.01.2021г., тъй като бил съкратен поради пандемията
от Ковид – 19 и в момента не можел да си намери работа, а единствените му
доходи били от нерегламентирана дейност, като помагал на приятели, които
му заплащали. Детето и майката живеели в къщата на родителите на
последната, като за Д. имало обособен самостоятелен кът, обзаведен с
подходящи за възрастта и потребностите й вещи и мебели. По сведения на
майката, в социалния доклад е посочено, че с годините потребностите на
детето се били увеличили и били необходими допълнителни средства за
тяхното задоволяване, а през настоящата учебна година за детето били
закупени помагала, консумативи, раница, дрехи и вещи за лична употреба,
ежемесечно били необходими средства за дневни разходи.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът
от правна страна намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК.
Уважаването на иска за изменение на издръжка на ненавършило
пълнолетие дете от негов родител се обуславя от установяване на следните
предпоставки: че детето не е навършило пълнолетие; че ответникът е негов
родител; размерът на претендираната издръжка; материалните възможности
на родителя ответник да дава издръжка в искания размер и материалните
възможности на родителя, при когото детето живее преимуществено и който
полага непосредствените грижи за ненавършилото пълнолетие дете, както и
промяна в обстоятелствата, обуславяща завишения размер на издръжката,
която се претендира от бащата.
Нормата на чл.143, ал.2 от СК предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали същите
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид
това задължението за издръжка е безусловно, но нейният размер се определя
с оглед нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите и
материалното състояние на родителите. От друга страна нормата на чл.150 от
СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата, присъдената издръжка
или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.
В настоящото производство не е спорно, като от представеното
удостоверение за раждане на детето Д., става ясно, че е дъщеря на ответника
В. Д. М. и З. К. А., както и че е малолетна.
Не се оспорва и обстоятелството, че бащата М. е бил трудово ангажиран
в Германия до 03.01.2021г., като след това се е върнал в България и не може
да си намери работа. Въпреки това реализира доходи от нерегламентирана
дейност, помагайки на приятели, за което получава заплащане. Същият е в
трудоспособна възраст и не са налице твърдения, нито данни, установяващи
да е в невъзможност да осигурява издръжка. Предвид това по отношение на
него не представлява затруднение заплащането на исканата издръжка. От
друга страна по отношение на майката също не е спорно твърдението, че не
работи, но до скоро е живяла и работела в Германия и подпомагана
финансово от своя баща. Тя също е в трудоспособна възраст, което обуславя
3
извод, че също следва да осигурява издръжка за детето, ведно с
непосредствените грижи, които полага за него.
От материалите по делото става ясно, че детето е малолетно – то е на 10
години, в която възраст разходите за него непрекъснато нарастват,
необходимо е да му бъдат закупувани много по-често от обикновено дрехи,
обувки, учебни пособия, да посещава извънкласни дейности, да посещава
образователни курсове и други места с оглед разширяване на културния си
мироглед и повишавайки интелектуалния си потенциал. От приобщените
писмени доказателства в настоящото производство се установи, че детето е
ученичка в трети клас в СУ „Св.Св.Кирил и Методий“ – гр.Средец, като за
него се правят разходи за учебни пособия, консумативи, раница, дрехи, вещи
за лична употреба, както и средства за дневни разходи. Подрастващата
възраст обуславя необходимост от закупуване на дрехи, обувки и други вещи,
необходимо за нея. Не се установи бащата да е подпомагал детето финансово
до момента.
Отделно от това трайно възприето е от съдебната практика
становището, че при непълнолетните нуждата от издръжка не се доказва –
обичайните потребности се предполагат, предвид процеса на растеж и
съзряване на индивидите, на увеличаване на броя социално значими
занимания на подрастващото дете.
Относно това, че са налице промяна в обстоятелствата, обуславяща
завишаване размера на определения размер на издръжката на детето с
предходен съдебен акт на Районен съд – Средец, безспорно за времето от
неговото постановяване и влизане в сила е изминал период от почти осем
години, в който цените на стоките и услугите бележат ръст, необходимите
средства за осигуряване на нормално жизнено равнище са се покачили.
Възрастта, в която се намира детето също обуславя завишени разходи за
неговата издръжка, с оглед осигуряване на нормалното му жизнено равнище.
От друга страна към момента минималната работна заплата в страната
е в размер на 650 лева, като съобразно чл.142, ал.2 от СК минималния размер
на издръжката е ¼ от минималната работна заплата – т.е. 162,50 лева, какъвто
е и размерът на претендирана с исковата молба издръжка, като съдът счита,
че издръжка в този размер е достатъчен за покриване нуждите на детето.
Предвид изложеното относно доходите на родителите и възможността
им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед
промяната в социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че
детето има нужда да получава, а родителите са задължени да му осигуряват
обща месечна издръжка в размер на поне 262,50 лева, необходими за храна,
дрехи, обувки и задоволяване на други негови текущи нужди, включително и
такива свързани с образованието, здравето и културното развитие на детето,
както и за извънкласните форми на обучение. При разпределяне на тази
издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката, която
полага ежедневни грижи за него. За това по – висок размер на издръжката
следва да се възложи на бащата.
Бащата В. Д. М. следва да осигурява считано от подаване на исковата
молба на дата 23.03.2021г. издръжка в размер на 162,50 лева месечно за
детето Д. до настъпване на законни причини за нейното изменение или
4
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска от
момента на падежа до окончателното изплащане. Останалите средства
следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му
отглеждане. Ето защо искът следва да се уважи в предявения размер от 162,50
лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски. Предвид това, че доказателства за направени разноски по
делото не са представени, такива не следва да бъдат присъждани. На
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд - Средец и държавна такса
върху увеличения размер на иска за издръжка за бъдеще време, която възлиза
в размер на сумата от 118,80 лева, като същият ще бъде осъден да заплати и
държавна такса в размер на 5,00 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Следва на основание чл.242, ал.1 от ГПК да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта за издръжката.
Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 от СК размера на определената с
Определение № 47/30.04.2013г. за одобряване на съдебна спогодба,
обективирана в протокол от съдебно заседание на дата 30.04.2013г. по гр.д.№
122/2013г., по описа на Районен съд – Средец, издръжка, която В. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр.Средец, област Бургас, *** е осъден да заплаща на Д.
В. М., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител З. К. А.,
ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, ***, като УВЕЛИЧАВА същата от 80,00
лева на 162,50 лева /сто шейсет и два лева и петдесет стотинки/ месечно,
считано от подаване на исковата молба на дата 23.03.2021г., ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства водещи до нейното изменение и/или прекратяване.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр.Средец, област Бургас,
***, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд – Средец,
сумата от 118.80 лева /сто осемнадесет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща държавна такса върху увеличения размера на издръжката за
бъдеще време, както и държавна такса в размер на 5,00 лева /пет лева/, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Допуска предварително изпълнение на решението в частта относно
присъдената издръжка на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от 03.05.2021г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК пред Окръжен съд –
Бургас.
5



Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
6