Решение по дело №435/2024 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 406
Дата: 14 ноември 2024 г.
Съдия: Радка Димова Чолакова
Дело: 20245001000435
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 22 август 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 406
гр. Пловдив, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Радка Д. Чолакова

Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20245001000435 по описа за 2024 година
намери следното:
Производство по чл.258 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадени въззивни жалби
срещу постановеното решение №24 от 11.04.2024 г. по търг.дело №24/2023 г.
по описа на Окръжен съд Х..
С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД ДБ: ** АД, ЕИК
*********, да заплати на С. И. Б., ЕГН **********, сумата в размер на 35
000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени на 09.04.2021 г. в гр.С., по вина на О. Д. К., като водач на
лек автомобил марка Ф., с рег. № * **** **, застрахован по договор
Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна полица №
**/**/*************, със срок на покритие от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г.,
ведно със законната лихва, считано от 02.03.2023 год. до окончателното
изплащане на сумата, като искът за разликата до предявения размер от 50 000
лева е отхвърлил. Присъдени са и разноски.
Първата въззивна жалба е подадена от застрахователното дружество,
1
чрез пълномощника му адвокат Н. Л.. Жалбоподателят не е останал доволен
от решението в осъдителната му част, като моли да бъде отменено и
отхвърлена претенцията на ищеца за сумата от 35 000 лв., а в условие на
евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение. Счита, че
същото е необосновано прекомерно, пострадалият е съпричинил в
значителна степен, не кореспондира с трайната съдебна практика по
аналогични случаи на процесния. В тази връзка посочва, че съдът не е
обсъдил в цялост всички представени по делото доказателства, поради което
не е отчел приноса на пострадалото лице, както за настъпване на ПТП, така и
за пораждане на вредоносните последици от него. Според него следва да се
определи процент на съпричиняване в размер на 70 %, доколкото ПТП е
станало в гаража, в който ищецът е осъществявал трудовата си дейност, а и в
съответствие със САТЕ и гласните доказателства във връзка с механизма на
произшествието и СМЕ относно неглижиране на собственото му здраве.
Счита и , че определеният общ размер на обезщетение в размер на 50 000 лв.,
от който са изплатени на ищеца 15 000 лв., е завишен и не отговаря на
критериите за справедливост, вкл. не е отчетен получаваният от ищеца доход
към момента на произшествието и са взети предвид само социално-
икономическите условия в страната единствено към момента на увреждането.
Претендира разноските.
Втората въззивна жалба е подадена от ищеца С. И. Б., чрез
пълномощника му адвокат А. М., и се отнася до постановеното решение в
отхвърлителната му част – над присъдените 35 000 лв. до претендираните
50 000 лв. Жалбоподателят счита решението в тази му част за необосновано, а
също така и неправилно, поради противоречие с материалния закон – чл.52 от
ЗЗД относно прилагането на принципа за справедливо обезщетение. Според
него не са отчетени събраните по делото доказателства за състоянието на
ищеца, както гласните доказателства, така и СМЕ. Моли да се отмени
решението в отхвърлителната му част и да се присъди пълния претендиран
размер от 50 000 лв., както и разноските.
Срещу въззивните жалби са постъпили съответни отговори, с които
същите се оспорват.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
2
намери за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона двуседмичен
срок от връчване на решението на всяка една страна и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване валиден съдебен акт. Подлежат на разглеждане по
същество.
Основният спор във въззивното производство се отнася до
приложението на чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик и сам работи в гаража за извършване на
ремонтни дейности на автомобили, както и че на 09.04.2021 г. около 20 часа е
бил помолен от О. К. и съпругата му да прегледа лек автомобил Ф., с рег. № *
**** **. Водачът К. след като извършил маневра - завой на ляво, за да
позиционира превозното средство над канала в гаража, за момент спрял с
предната лява гума, опряна в метална тръба, разположена непосредствено
пред входа на гаража, след което рязко потеглил и ударил ищеца, стоящ вляво
пред автомобила. Образувано е ДП № ***/**** г. по описа на РУ на МВР – С.,
прекратено по искане на пострадалия на основание чл.343, ал.2 от НК.
Ищецът посочва, че в резултат на станалия инцидент е получил
счупване на дясната подбедрица в близкия край с разместване. Това наложило
постъпването му на 10.04.2021 г. в клиника по ортопедия и травматология при
ВМА – гр.С.. В болницата му били извършени две оперативни интервенции –
на 14.04. и на 28.04.2021 г., за открито наместване на фрактурата с поставяне
на вътрешни фиксации. На 05.05.2021 г. е бил изписан от болничното
заведение.
След изписването от болницата бил в продължение на три месеца на
легло, след което започнал труден процес по раздвижване, с помощта на
патерици, които ползвал осем месеца. Поради неспадащия оток на крака, не
можел да провежда рехабилитационни процедури, тъй като това било
противопоказно. Възстановителният период продължил повече от една
година, през който период приемал обезболяващи лекарства. Понастоящем
изпитвал болки при продължително стоене прав и при промяна на времето,
накуцвал, не можел да извършва предишната си работа. Било нарушено
психичното му равновесие - изпитал страх, че няма да преживее операциите,
затворил се, станал раздразнителен.
Посочва, че е уведомил ответното застрахователно дружество за
3
настъпилия инцидент, който определил застрахователно обезщетение от 15
000 лв. Тъй като не се съгласил с така определения размер, се е стигнало до
предявяване на настоящия иск, по който първоначално претенцията е била в
размер на 65 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 02.03.2023 г., а
след постъпило плащане в размер на 15 000 лв. – претенцията е в размер на
50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 02.03.2023 год. – датата, на която изтича срока за произнасяне от
страна на застрахователя по заведената щета, до окончателното изплащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва иска, като счита, че
претендираната сума, като обезщетение за неимуществени вреди, е завишена
и не отговаря на критериите за справедливост, не е съгласен с описаните
увреждания в исковата молба, както и възразява, че ищецът е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като не е стоял на достатъчно
безопасно разстояние от автомобила, управляван от О. К., и при вдигане на
оборотите на автомобилният двигател при извършване на маневрата той е
следвало да се отмести. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва.
Окръжният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца и е определил обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., от която сума са изплатени доброволно 15 000 лв.
и е останал остатък от 35 000 лв. В останалата част над 35 000 лв. до 50 000
лв. е отхвърлил претенцията.
Няма спор, че наказателното производство, водено за престъпление по
чл.343, ал.1, б.б, вр. чл.342, ал.1 от НК, на основание чл.24, ал.1, т.1 и т.9,
чл.199, чл.242, ал.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК, е прекратено, поради изразено
от ищеца, в качеството му на пострадал от ПТП, съгласие за това, както и че
на 01.12.2022 г. той е изпратил до ответника застрахователна претенция, по
която е определено и изплатено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 15 000 лв.
По делото е представена медицинска документация, както и е назначена
съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Е., от които се
установяват травматичните увреждания, които са получени от ищеца в
резултат на процесното ПТП, а именно счупване с разместване на дясната
подбедрица в близкия и край. По повод счупването той е приет в болнично
заведение, където са проведени две операции. Първата е за закрито
4
наместване и поставяне на външен фиксатор, а втората – за открито
наместване с вътрешна фиксация с две планки, свързани с винтове. Според
вещото лице последиците от настъпилото счупване не са отзвучали и няма да
отзвучат до края на живота на пострадалия. Металните фиксиращи тела не са
свалени. Налице са трайни нарушения в лимфната и венозната система на
дясната подбедрица. Първоначално ищецът е изпитвал болки с висока
интензивност, като страданията са продължили поне до една година до
самостоятелното прохождане. В едногодишен период се е нуждаел от чужда
помощ, като най-изразени са нуждите, докато е бил на легло. В момента
продължава да изпитва болки и страдания, както спонтанно, така и при
натоварване на крака.
Вещото лице е дал подробни обяснения и в устните си обяснения пред
страните по делото. Направил е разграничение между закрито и открито
наместване при счупване. При първата дейност се е извършило наместване
под рентгенов контрол чрез опъване, за да се консолидират краищата, без да се
режат меките тъкани и без достъп до костта. След контола и тъй като не се е
достигнало до желания резултат, се е пристъпило към втората дейност с
рязане на тъкани, достигане до счупването, наместването му и фиксираненото
му с метални импланти. Към момента имплантите не са свалени, като
свалянето се прави по преценка на лекуващия лекар и чрез оперативна
интервенция, поради което не може да се каже , че процесът на
възстановяване е приключил. Все още има чужди телаи не може да се даде
коректна преценка за съсотянието и прогнозата за ищеца. Обяснени са
нарушенията на лимфната и на венозната системи и връзката им с подуването
на крака, както и значението на провеждането на физиотерапия или
рехабилитация, които са по лекарска преценка, ако се прецени, че могат да
навредят, пациентът се съветва да не ги извършва. Посочено е сегашното
състояние на ищеца - ходи без помощни средства, но видимо куца, изпитва
болки, получава крампи и схващания.
Съдът намира, че следва да възприеме така изложените изводи, тъй като
са изготвени от специалист въз основа на медицинска документация и преглед
на ищеца. Те не са и оспорени от страните.
Правно релевантна норма при определяне на размера на дължимото
обезщетение е чл.52 от ЗЗД, която урежда възмездяването на
5
неимуществените вреди – по справедливост, но винаги с преценка на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства - вида на увреждането,
интензитета му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за
възстановяване, изпитаните болки, вкл. и към настоящия момент, възрастта и
работоспособността на пострадалия, нормативно определените лимити на
застрахователните компании, социално икономическите и обществени
условия в страната, както и изискваща да се обсъдят всички обстоятелства,
имащи значение в конкретния случай.
При определяне на размера, освен посочените по-горе доказателства, от
значение са и събраните свидетелски показания за състоянието на ищеца и
търпените от него болки и страдания. Разпитана, като свидетел, е съпругата
на ищеца Н. И. Б.. От показанията и се установява, че след инцидента
съпругът и бил откаран в болницата в гр.Х., където им обяснили, че
счупването е много лошо и не могат да го оправят. Поради това на следващия
ден, синът им откарал баща си в болница в гр.С.. Свидетелката посочва, че
през първата нощ ищецът изпитвал ужасни болки и кракът му бил много
оттекъл. Описва извършените операции. Първата операция била за
стабилизиране на крака с външни железа и болтове, която продължила два
часа. След 10 – 15 дни била извършена втора операция с поставяне на
вътрешни пластини, продължила четири часа. И двете операции били
извършени под пълна упойка. По време на престоя му в болницата не пускали
никой от близките, поради ковид пандемията. На 05.05.2021 г. ищецът е бил
изписан, като през цялото време на болничния престой е трябвало да бъде
неподвижен, лежейки по гръб.
След изписването, съпругът и бил в окаяно състояние и изнемощял.
Изпитвал болки и страх. Кръвното му паднало. Прилошавало му. Почти три
месеца бил на легло вкъщи. Правили му превръзки, пръскали с лекарства. Зад
коляното на свивката имал рани, които много трудно заздравели. На петата
също имал рана, която била много болезнена. След третия месец започнал да
се опитва да става с патерици, които ползвал в продължение на около осем
месеца, а след това – бастун. В продължение на около една година не можел да
ходи спокойно.
След третия месец отишли на рехабилитация в гр.Л., където им
обяснили, че не е удачно да се провежда такава, поради това, че кракът на
6
ищеца бил подут, а и раните все още не били заздравели. Опитали и втори път,
но отново им било отказано, поради това, че кракът му е подут, твърд като
дърво и безчувствен. Обяснили им, че има опасност от поява на тромби.
В момента нямало промяна – кракът останал по-широк и безчувствен, а
при ходене – накуцвал. При натоварване изпитвал болки. В началото бил
изнервен, депресиран, изпитвал страх от това, че няма да може да проходи.
При прегледа, лекарят му казал да е благодарен и на това, защото имало
дилема дали да му отрежат крака или да му правят операция, поради това, че
счупването около коляното на десния крак било лошо. Обяснили му, че по-
добре от това няма да стане. И в момента металните пирони и шини стояли в
крака му. Посочва, че след повече от година от инцидента, ищецът влезнал в
гаража си, където били душата и сърцето му. „Но толкова му е и работата,
само и само да е в гаража“ – споделя свидетелката. В момента бил пенсионер
и работел повече за удоволствие.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, като преки и
непротиворечиви, но следва да бъдат преценявани с констатациите и
изводите на вещото лице, като се даде превес на експертизата, тъй като е
изготвена на база медицинската документация, преглед на ищеца и съдържа
специални знания.
Въз основа на събраните доказателства, преценени, поотделно и в
тяхната съвкупност, се установяват настъпилите увреждания на ищеца
непосредствено след произшествието – описаното от него в исковата молба
счупване, проведеното болнично лечение с две операции за наместване на
счупването и поставяне на метални имплатни, които все още не са
отстранени, поради което не може да се каже, че възстановителният процес е
приключил. Около един месец ищецът е пролежал в болница, след това около
три месеца бил на легло, а след това започнал да става с помощни средства.
Кракът му бил оттекъл, като поради лимфни и венозни нарушения не можел
да провежда рехабилитационни процедури и физиотерапия. Понастоящем
накуцвал и следователно е налице задтруднение в движенията на крака.
Първоначално изпитвал знатителни по интензитет болки, които постепенно
намалели, но все още продължават при ходене. Бил изплашен, самичък в
болницата, поради Ковид пандемията, около година не посещавал гаража,
където станало произшествието. При така описаните увреждания, вида им,
7
проведеното лечение и оперативни интервенции, времето на оздравяване,
изпитаните болки през това време, все още непълното възстановяване с
остатъчните болки и затруднение при ходене, наличието на импланти, от което
не може да се даде точна прогноза за състоянието, пенсионната възраст на
пострадалия, работоспособността му, момент на ПТП – м.април 2021 г.,
нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите и обществени условия в страната към този момент, съдът
намира, че подходящото обезщетение за неимуществени вреди в конкретния
случай е сумата от 65 000 лв.
Когато увреденият е допринесъл за увреждането, обезщетението може
да се намали, съгласно разпоредбата на чл.51,ал.2 от ГПК. Това изисква на
първо място да бъде надлежно релевирано защитното възражение от страна на
застрахователното дружество пред първоинстанционния съд, а след това - да
бъде доказано по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела, чрез установяване на конкретни
действия или бездействия на пострадалото лице, с които то е способствало за
настъпване или улесняване на вредоносния резултат. В случая защитното
възражение е отправено с отговора срещу исковата молба надлежно –
пострадалият не е стоял на достатъчно безопасно разстояние от автомобила,
управляван от О. К., и при вдигане на оборотите на автомобилният двигател
при извършване на маневрата той е следвало да се отмести, което е в пряка
връзка с тежестта на настъпилите увреждания.
В тази връзка е разпитана свидетелката свидетелката К.а – съпруга на
водача на автомобила, застрахован в ответното дружество. От показанията и
се установява, че в деня на инцидента пътувала със съпруга си О. К. от Т. за Б..
Стигайки до гр.С. спрели на бензиностанция, където им казали, че е паднал
тампона на колата и, че наблизо имало майстор, който може да им помогне.
Майсторът им казал да вкарат колата в гаража на канала. Свидетелката го
попитала дали не може той да стори това, но ищецът отказал. Съпругът и се
качил в колата. С лек ляв завой я насочил с предната и част към канала.
Майсторът отишъл отпред, за да насочва съпруга й. Не видяла на какво
разстояние от автомобила се намирал ищецът. Не видяла какво е станало и как
автомобилът е ударил майстора. Лявата гума на автомобила, управляван от
съпруга и, паднала частично в канала. Майсторът извикал „Ох, крака ми“.
Ядосал се и ги изгонил.
8
По делото е установен механизмът на произшествието, съгласно
констатациите на съдебно техническата експертиза, изготвена от вещото лице
М. - на 09.04.2021 г., около 18,48 часа водачът на лек автомобил Ф. О. К.
предприел маневра – завой на ляво, за да влезе в гаража на ищеца. Ищецът,
като пешеходец, бил вътре в гаража с лице към автомобила, насочвайки
водача. При движението си напред, предните гуми на автомобила опрели в
метална тръба, издадена пет сантиметра над земята, при което автомобилът
спрял. Водачът подал рязко газ и автомобилът тръгнал напред ускорително,
навлизайки в гаража и удряйки ищеца, след което автомобилът паднал с
дясната си страна в канала на гаража. Причина за настъпилото произшествие
от техническа гледна точка е поведението на водача К., който не е контролирал
автомобила, загубил е контрол при предприетото ускорително движение от
неподвижно състояние и така е ударил намиращия се пред автомобила
пешеходец. Ищецът е бил вътре в гаража с лице към автомобила, като е
насочвал водача да навлезе в гаража над канала, намирайки се на разстояние
около 1 – 1,5 метра от предната част на автомобила. От момента на потегляне
на автомобила напред до момента на удара е била изминала около една
секунда, за което време ищецът е нямал възможност да се отмести от мястото,
където се е намирал, т.е нямал е техническа възможност да избегне удара.
Преди да потегли, скоростта на автомобила е била 0 км./ч., при което опасната
зона е определена на 0 м. След предприето ускорително движение напред,
дължината на опасната зона се е променяла /нараствала/ непрекъснато с
увеличаване на скоростта. За да спре в рамките на 1 м., т.е преди да удари
пешеходеца, водачът на автомобила е следвало да ускори до не повече от 4,8
км., а достигнатата скорост на ускоряване е около 10,5 км./ч., като скоростта
към момента на удара е била около 7 км./ч. На база тези изводи следва да се
приеме, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпването на
произшествието при положение, че водачът К. се е движил с ускорителна
скорост, която не му е позволявала да спре навреме така, че да не се достигне
до сблъсък с ищеца. Пострадалият е нямал възможност да предприеме
каквото и да е било действие, за да се защити. Ето защо, възражението се
явява неоснователно, поради липса на неговото пълно и главно доказване.
С оглед гореизложеното, въззивната жалба на застрахователното
дружество се явява неоснователна досежно направеното от него възражение за
9
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. В тази
връзка и доколкото в нея са изложени съображения за поведението на ищеца
след произшествието за неглижиране на собственото му здраве, следва да се
отбележи, че не се твърди в исковата молба провеждане на рехабилитационни
процедури. Ищецът е посочил, че не е провел такива процедури по лекарска
преценка за противопоказност, поради неспадащия оток на крака, като това
негово твърдение не е оборено с доказателства от ответната страна,
установяващи необходимост от това. От съдебномедицинската експертиза се
установяват трайни нарушения в лимфната и венозната системи на дясната
подбедрица, които са във връзка с травмата, както и че по принцип
рехабилитацията би помогнала за облекчаване на болките и страданията в
хода на оздравяването, но в случая лекарите са преценили, че тази процедура
би навредила, поради което и не е провеждана. Затова и не може да се приеме
тезата на ответника за неглижиране от страна на ответника на собственото му
здраве. В същото време въззивната жалба на ищеца следва да бъде уважена,
тъй като не са отчетени в пълнота данните от съдебномедицинската
експертиза, свързани с все още ненастъпилото възстановяване на ищеца,
затрудненото движение на десния му крак при ходене, болките и крампите,
които го съпровождат, и невъзможност на настоящия етап да се прогнозира
неговото състояние. С оглед гореизложеното, постановеното решение следва
да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част за присъдената сумата
от 35 000 лв. и да бъде отменено в отхвърлителната му част, като се уважи
исковата претенция за пълния и претендиран размер 50 000 лв.
По отношение на разноските -
Ответното застрахователно дружество следва да заплати разноските,
направени от ищеца, както следва: сумата от 10 170 лв. за първата инстанция,
съгласно списък по чл.80 от ГПК, представляваща сборът от разходи за ДТ,
вещи лица и адвокатски хонорар, сумата от 6 540 лв. за въззивната инстанция,
съгласно списък по чл.80 от ГПК, включваща разходите за ДТ и адвокатско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №24 от 11.04.2024 г. по
10
търг.дело №24/2023 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ с която
ЗАД ДБ: ** АД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на С. И. Б., ЕГН
**********, сумата в размер на 35 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени на
09.04.2021 г. в гр.С., по вина на О. Д. К., като водач на лек автомобил марка Ф.,
с рег. № * **** **, застрахован по договор Гражданска отговорност,
обективиран в застрахователна полица № **/**/*************, със срок на
покритие от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 02.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ постановеното решение №24 от 11.04.2024 г. по търг.дело
№24/2023 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ с която искът за
разликата над 35 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. е отхвърлен,
както и в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД ДБ: ** АД, ЕИК *********, да заплати на С. И. Б.,
ЕГН **********, сумата в размер над 35 000 лв. до 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на 09.04.2021 г. в гр.С., по вина на О. Д. К., като водач на лек
автомобил марка Ф., с рег. № * **** **, застрахован по договор Гражданска
отговорност, обективиран в застрахователна полица № **/**/*************,
със срок на покритие от 08.10.2020 г. до 08.10.2021 г., ведно със законната
лихва, считано от 02.03.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда ЗАД ДБ: ** АД, ЕИК *********, да заплати на С. И. Б., ЕГН
**********, направените разноски, както следва: сумата от 10 170 лв. за
първата инстанция, сумата от 6 540 лв. за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11