РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№667/18.4.2022г.
гр. Пловдив, 18.04.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV
състав, в открито заседание
на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 132 по
описа за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Жалбоподателят
Ю.Д.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. Т.Ч. ***, оспорва Заповед
с № Л-23/10.01.2022 г., издадена от Началника на Областна служба за изпълнение
на наказанията- гр. Пловдив, с която на основание чл. 16а, ал. 2, т. 5, предл.
последно, чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1,
т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо във вр. с ал. 2 ЗМВР му е наложено
дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца и е предупреден, че при
извършване на друго подобно нарушение в срока на наложеното наказание ще бъде
му бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание. Иска отмяна на акта поради незаконосъобразност.
Твърди, че същият е неправилен и необоснован, издаден при нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди да не е извършвал вмененото му
дисциплинарно нарушение. Представя писмени и гласни доказателствени средства. Претендира
разноски.
Ответникът-
началник на Областна служба за изпълнение на наказанията- гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, юрисконсулт Т. Ч., оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съда да постанови решение, с което да потвърди заповедта като
законосъобразна. Представя писмени доказателства и веществено доказателство- видеозапис на
твърдяното нарушение. Моли съда да осигури възможност за прегледа му.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
Съдът,
като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на
доказателствата по приложената административна преписка, намери за установено
следното:
По
допустимостта:
Процесната
заповед е връчена на жалбоподателя на 10.01.2022 г. Жалбата е от адресата на
оспорвания административен акт и е подадена чрез ответника на 17.01.2022 г., в
рамките на законоустановения 14-дневен срок. Ето защо същата е допустима.
По
същество:
Със заповед № Л-960/20.10.2021г., изм.
със Заповед № Л-1054/12.11.2021 г. на комисар Ц. Д., началник ОС „ИН“- Пловдив,
за изясняване на постъпили данни за допуснати нарушения от младши инспектор Ю.Д.Ц.
– надзирател I-ва
степен в арест- гр. Кърджали, е наредено извършването на проверка от комисия в
състав: председател- гл. инспектор С.С., началник
сектор „Арести“ при ОС „ИН“ – Пловдив, и членове: инспектор Т. Ч.- старши
юрисконсулт в ОС „ИН“ – Пловдив, гл. инспектор Н.Т.- началник РСИН- Кърджали.
На 27.10.2021 г. председателят е
предоставил на мл. инспектор Ю.Ц. за запознаване заповед № Л-960/20.10.2021 г.
за извършване на проверката. Същият се е запознал с нея, което е удостоверено с
подпис. Разяснено му е правото да участва в производството самостоятелно или да
бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител. Запознат е и с
възможността да представи в своя полза писмени доказателства.
Жалбоподателят се е възползвал от
правото си да даде обяснения по случая. Те са заведени с вх. № 1872/11.11.21 г.
по описа на ОСИН- Пловдив.
Комисията в хода на дисциплинарната
проверка е установила и обективирала в обобщената справка с вх. №
2222/16.12.2021 г. констатации за това, че на 27.09.2021г. в 08:00 ч. в наряд е
постъпил мл. инсп. Ю.Ц.. За периода от 12:30 до 14:30 ч. същият е изпълнявал
функциите на дежурен по арест, а от 14:30 до 16:30 ч. е постъпил като разводач.
Комисията е прегледала приложения по делото видеозапис, за който е уточнено, че
видеозаснемането е с 30-минутно закъснение. Установено е,че Ю.Ц. като дежурен
по арест, за времето от 12:30 до 15:00 ч. е използвал мобилен апарат в
продължение на няколко минути. Според комисията това е в противоречие с
установената служебна дисциплина в арестите по време на носене на постовата
служба. Констатираното е потвърдено и в писмените обяснения на Ю.Ц., в които твърди,
че говорил с личния телефон с майка си,
понеже не била добре и се наложило да я закарат до бърза помощ.
Прието е в резултат на проверката, че е
извършено нарушение на служебни
задължения: умишлено ползване на мобилен телефон по време на носене на постова
служба за времето от 12:30 до 15:00 ч. на 27.09.2021 г. Според комисията
жалбоподателят е допуснал неизпълнение на задължението, установено в чл. 315,
ал. 2 ППЗИНЗС: Служителите от надзорно-охранителния състав нямат право да
държат в себе си и да ползват лични мобилни телефони по време на изпълнение на
служебните си задължения в затворите, поправителните домове, затворническите
общежития и арестите. Деянието е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
чл. 194, ал. 2, т. 2- „неизпълнение на служебни задължения“.
Дисциплинарно-разследващият орган е
изискал и кадрова справка за служителя, според която от назначаването му до момента на проверката не
са му налагани дисциплинарни наказания. Във връзка със заеманата длъжност
жалбоподателят е получил оценка по описа на ОСИН- Кърджали с рег. №
1451/10.11.2021 г. 5 /пет/- много добра,
по отношение на личните и професионалните си качества.
Комисията е предложила, на основание чл.
194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 1 ЗМВР да бъде наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца
на младши инспектор Ю.Д.Ц.- надзирател 1-ва степен в арест в гр. Кърджали.
Предложението е подписано от всички членове на комисията. С него е запознат
жалбоподателят, удостоверено с име и подпис от 15.12.2021 г. в 09:25 ч.. Същият
се е възползвал от правото си да даде допълнителни обяснения и да направи
възражения в 24-часов срок- в случая такива са направени на 15.12.2021 г. в
09:30 ч. В тях Ю.Ц. е изразил молба с оглед обстоятелството, че това е негово
първо дисциплинарно нарушение през 10-годишната му служба, както и че има
оценка „много добра“, да му бъде наложено алтернативно наказание „мъмрене“ или
„писмено предупреждение“.
Към преписката е приложена и покана за
даване на писмени обяснения с №
6495/20.12.2021г., подписана от служителя Ю.Ц. на 21.12.2021 г., като същият е
дал такива, с вх. № 58/07.01.2022 г. В тях признава, че е използвал мобилния си
телефон по време на наряд наложително, по семейни причини. Счита, че не е
нарушил задълженията си като дежурен по арест съгласно длъжностната
характеристика. Посочва, че неумишлено не е изпълнил задълженията си по чл.
315, ал. 2 ППЗИНЗС, защото не е бил запознат с това, че няма право да ползва
личния си телефон в коридора на администрацията, когато няма изведени задържани
лица “било то на разпит, престой на открито или медицински преглед“. Моли да му
бъде наложено наказание „мъмрене“ или “писмено предупреждение“.
Дисциплинарното производство е
финализирано с издаване на оспорената в настоящото производство заповед, с
която е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.
Същата е издадена на 10.01.2022 г. от компетентен орган- началник ОСИН –
Пловдив- комисар Ц. Д., при спазване на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Подписана е от служителя Ю.Ц. на 12.01.2022 г.
Заповедта е издадена от компетентен
орган и при липса на съществени процесуални нарушения.
Според чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се
посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
При издаване на процесната заповед са спазени всички
визирани изисквания за нейната форма - посочени са мястото, датата и часът на
извършване на нарушението, както и подробно са описани обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, въз основа на които това е установено.
Съгласно чл. 206, ал.1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения,
освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде
изслушан или да даде писмени обяснения.
От представената преписка се установява, че и това
изискване е спазено с приемането на писмени обяснения от служителя. Писмените обяснения са с дата
07.01.2022 г., след датата, на която е разпоредено извършване на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и преди
изготвяне на справката от извършената проверка. Отделно от това е изпълнено и
изискването, че проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР приключва с
изготвяне на писмена справка, с която държавният служител, срещу когото се
извършва проверката, се запознава, което обстоятелство се удостоверява с подпис
и отбелязване на дата и час. В случая е налице такова удостоверяване върху
писмената справка с положен подпис и дата. Смисълът на коментираното връчване е
лицето да се запознае с документа, съдържащ и обобщаващ констатациите от
извършеното дисциплинарно разследване, респ. да придобие представа за
обективираните като установени факти и доказателствата за тях.
Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил и вмененото
по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР задължение
да събере и оцени всички доказателства, включително посочените от служителя
преди издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Гореизложеното обосновава извода, че производството по
издаване на оспорвания индивидуален административен акт е проведено при
спазване на административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК.
Съдът не приема възражението на жалбоподателя относно
неспазването на чл. 207, ал. 1 ЗМВР, тъй като в случая не става въпрос за тежко
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.203 от ЗМВР, а именно за
хипотеза на чл.208 от ЗМВР, при която се допуска започване на дисциплинарното
производство и без издаване на заповед.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е квалифицирал
деянието на жалбоподателя като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, което не попада в хипотезите на чл. 203, ал.
1, т. 2-15. Следователно за начало на производството не е необходима изрична
заповед по см. на чл. 207, ал. 1. В случая начало на производството е поставено
със заповед за образуване на проверка, с която жалбоподателят е запознат.
Спазени са разпоредбите на чл. 205 и 206 ЗМВР.
Безспорно е установен и факта на извършването на
процесното нарушение на служебната дисциплина. По несъмнен начин в хода на
дисциплинарното производство е установено, че служителят не е изпълнявал
задълженията си на постови служител, и по-точно забраната за ползване на
мобилен телефон, установена в т. 4, § IV от
Инструкция на началника на ОС „ИН“- гр. Пловдив от 24.02.2021 г. относно
особеностите на пост № 2 и задълженията на постовия служител от
надзорно-охранителния състав на Арест-Кърджали при РСИН-Кърджали към ОСИН-
Пловдив. Нарушено е и задължението по чл. 315, ал. 2 ППЗИНЗС- „Служителите от
надзорно-охранителния състав нямат право да държат в себе си и да ползват лични
мобилни телефони по време на изпълнение на служебните си задължения в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите“. Несъмнен
е изводът, че използвайки мобилен телефон по време на дежурство по арест,
жалбоподателят не е изпълнявал служебните си задължения. Последното е видно
несъмнено от приложения като веществено доказателство и предявен на страните
видеозапис, на който жалбоподателят, както самият той потвърждава лично в
съдебно заседание, а и сам е признал в писмените си обяснения, е използвал
мобилния си телефон в работно време при изпълнение на задълженията си като дежурен
по арест. Съдът не приема възражението на жалбоподателя, направено в писмените
му обяснения, че нарушението е извършено неумишлено, след като младши-инспектор
Ю.Ц. се презюмира да е запознат със задълженията си
като дежурен по арест. Те са установени в редица нормативни актове, с които той
като заемащ тази длъжност следва да е запознат съгласно
подписана от него длъжностна характеристика- т. 4 от § IX. Тези
задължения са установени в ЗМВР, ЗИНЗС, ППЗИНЗС.
Наложеното
с оспорената заповед дисциплинарно наказание е законосъобразно и по вид и
размер, като дисциплинарнонаказващият орган е отчел тежестта на нарушението,
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител, след оценка на дадените
от него писмени обяснения. Наложеното на жалбоподателя наказание „порицание“ е
с минимален срок с оглед добрата му професионална оценка и липсата на други
дисциплинарни нарушения.
От
събраните по делото гласни доказателствени средства не се установява нещо
различно. Свидетелите С.С.Б. и М.М.С.
не отричат заснетото на видеозаписа, нито обстоятелството,че жалбоподателят е
бил дежурен по арест. Относно достоверността на показанията, дадени от С.С.Б., следва да се вземе предвид, че същият е дисциплинарно
наказан с „порицание“ за същото нарушение.
Относно
вида на наказанието следва да се отбележи, че с нормата на чл.
200, ал.1, т.11 от ЗМВР процесното нарушение на служебната
дисциплина е обвързано с налагане на определен вид дисциплинарно наказание –
"порицание", като органът се е съобразил с нормативно предписаното
наказание и за него е обективно невъзможно да извършва преценка за вида на дисциплинарното
наказание. Съгласно чл.
200, ал.2 от ЗМВР дисциплинарното наказание
"порицание" се налага за срок от 6 месеца до една година. В
конкретния случай наказанието е наложено в неговия минимум, поради което
неоснователни са възраженията за прекомерност.
Ето защо оспорването е неоснователно.
С оглед изхода на спора, на
основание чл.143,ал.4 от АПК във връзка с чл.144 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК, в
полза на ответния административен орган следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, издадена въз основа на ЗПП.
Водим
от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Ю.Д.Ц., ЕГН ********** против Заповед № Л-23/10.01.2022 г.,
издадена от Началника на Областна служба за изпълнение на наказанията- гр.
Пловдив, с която на Ю.Д.Ц., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание
“порицание” за срок от 6 месеца и е предупреден, че при извършване на друго
дисциплинарно нарушение в срока на наложеното наказание ще бъде му бъде
наложено по-тежко дисциплинарно наказание.
ОСЪЖДА Ю.Д.Ц.,
ЕГН ********** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата
от 100/сто/ лева юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 211, изр. 3 от ЗМВР решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: