№ 331
гр. К., 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20221850100820 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Б. Д. Б. и Т. С. Б., с която на основание чл.
50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 30.10.2010 г., като от брака си нямат
деца. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като представят
споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощен общ представител –
адвокат М. С., като чрез него и лично поддържат молбата си за развод. Заявяват сериозно и
непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от представен в оригинал удостоверение за граждански брак, издаден на
30.10.2010 г., молителите са сключили граждански брак на същата дата, за което съставен
акт № 0012 на гр. Г., Община Г., област С..
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички последици от прекратяването на брака. Страните
са се споразумели, че не си дължат взаимно издръжка, и че след развода съпругата ще носи
предбрачното си фамилно име В., което е променила при сключване на брака.
1
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг за издръжка, споразумението не противоречи на закона и
същото следва да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лева, като при предявяване на молбата са внесени 25 лева, като предвид
липсата на договорка в тази насока остатъкът следва да бъде възложен на двамата съпрузи в
равни части. Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, за който е съставен акт № 0012 от 30.10.2010 г. на гр. Г.,
Община Г., област С. между Б. Д. Б., ЕГН ********** и Т. С. Б., ЕГН ********** ПО
ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Да прекратим брака си, сключен на 30.10.2010г. в гр.Г., община Г., област С.
по взаимно съгласие.
2. Нямаме родени от брака деца.
3. Издръжка между съпрузите не се дължи.
4. Семейното жилище, представляващо втория етаж от жилищна сграда в гр.Г.,
С. област, ул.” П. „ №19, собственост на родителите на съпруга, се предоставя за
ползване на съпруга Б. Д. Б., като съпругата е напуснала семейното жилище преди
подписване на споразумението.
5. Придобитите по време на брака леки автомобили, остават в обикновена
съсобственост след прекратяването на брака.
6. Движимите вещи, придобити по време на брака, са поделени извънсъдебно.
7. През време на брака няма закупени недвижими имоти, няма открити влогове,
не са регистрирани фирми и дялове в търговски дружества .
8. Разноските по делото се поемат от двамата съпрузи.
9. Съпругата след развода ще носи предбрачната си фамилия - В..
С настоящето споразумение се уреждат всички взаимоотношения между
съпрузите и те нямат и няма да имат претенции за в бъдеще един спрямо друг.
2
ОСЪЖДА Б. Д. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за
производството - половината от дължимата част на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА Т. С. Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща държавна такса за
производството - половината от дължимата част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3