Р Е Ш Е Н И Е
гр.Лом, 27 април 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, трети състав, в публичното
заседание на 13 април 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна
А.
Секретар: Росина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията по гражданско дело № 7 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по установителни искове по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК, и
осъдителни искове предявени от „ТИ БИ
АЙ БАНК" ЕАД, с които се иска от съда да признае за установено по отношение на К.И.А. ЕГН ********** че
има вземане в размер на сума в общ размер 2191, 34 лв. , ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване
на Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението, за
което е издадена Заповед по чл.417 ГПК по ч.гр.д.387-18г. ЛРС.
Ищецът
твърди, че в ЛРС било
образувало ч.гр.д. № 387/2018 г., по
реда на чл. 417 от ГПК срещу К.И.А. ЕГН: **********. С издадените изпълнителен
лист и заповед за изпълнение били образували изпълнително дело № 203/2019 г. по
описа на ЧСИ Мая Иванова. Със свое разпореждане, получено от дружеството на
05.12.2019 г., съдът им е предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си. Във връзка с
предоставената ни възможност, са депозирали за разглеждане настоящия иск.
Твърди се също, че на 21.12.16 г. „ТИ БИ АЙ
Банк” ЕАД, сключва Договор за потребителски кредит № ********** (Приложение 2) с ответника К.И.А. ЕГН: **********. Кредитодателят, съгласно сключеният
Договор, е изпълнил изискването на чл. 11, ал. 1, т. 7 от Закона за
потребителския кредит, посочвайки общия размер на кредита и условията за
усвояването му. Видно от чл. 7 от Договора (общ размер на кредита и условията
за усвояването му), във връзка с т. 1 от същата разпоредба, е определен общ
размер на потребителския кредит от 2199 лв. Съгласно чл. 7, т.2.1 от процесния
договор, Кредиторът е превел средствата по кредита по сметка на продавача на
стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на продажната и цена. Кредиторът
е превел конкретната част от средствата по кредита, в размер на 2199 лв. на
Продавача на стоката на фактура № **********/21.12.2016 г., (Приложение 3). Към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 263,88 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит, и се финансира от Кредитора като се възстановява от Потребителя с
дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му
желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя
еднократната такса за оценка на риска в размер на 263,88 лв. се финансира от
Кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния. Общото крайно задължение по Договора възлиза на 2990,67 лв.,
която сума е разсрочена, съгласно погасителния план описан в чл. 11.2 от
Договора, на 24 погасителни месечни вноски- 23 по 124,61 лв., ведно с последна,
изравнителна в размер на 124,64 лв. Навеждат твърдения, че така предоставената
сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има задължение да върне на
месечни вноски, всяка включваща главница и договорна лихва. Уговореното между
страните възнаграждение се състои от договорна лихва (чл. 9, ал.1 и ал.2 от
Договора) в размер на 19,38 % от остатъчния размер на главницата по кредита.
Видно от приложената Декларация на стр. 7 от Договора, потребителят декларира,
че е получил стоката описана в чл. 8 от Договора за потребителски кредит, от
продавача на стоката. Въпросната декларация не се попълва, ако стоката не е
предадена физически на потребителя в момента на сключване на договора.
Предоставената сума с уговореното възнаграждение, кредитополучателя има
задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента:
главница и договорна лихва.
Твърдят също така, че Длъжникът е
преустановил плащанията по договора, считано от 25.08.2017 г. за повече от три
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с
падежи 25.08.2017 г., 25.09.2017 г., 25.10.2017 г. Считано от 26.10.2017 г. е
настъпила предсрочна изискуемост на задължението съгласно чл.16.2. от Договора.
Твърдят още, че в Договора е
уредена и автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от
Договор за потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща единствено и само на
адреса за контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна
на адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това
в писмен вид. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения адрес е в
тежест на страната, която е изпратила писмото. В случая „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД
разполага с писмен документ, според който уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано именно до адреса на кредитополучателя, посочен в
процесното съглашение, като постоянен адрес,***, п.к. 3640, ул. „Георги Д.” №
46. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават
и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите промени.
Видно е, от приложена обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 004SHY 0, с бар код: 9118110100090 (Пршооюение 6), че
длъжникът е търсен на посочения в договора за потребителски кредит адрес.
Уведомлението за предсрочна изискуемост, с бар код: 9118110100090 е изпратено
до посочения в договор за кредит постоянен адрес. Видно е от обратната разписка
за доставка с бар код: 9118110100090, че Уведомлението за предсрочна
изискуемост не е получено.
След тази конкретна дата
длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото незаплатено
вземане на кредитора от 2118,40 лв. (1839,54 лв.- главница и 278,66 лв.
договорна лихва) е станало незабавно изискуемо.
Към дата на входиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (01.03.2018 г.),
задължението на К.И.А. ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, по Договора, е
било в размер на 2118,40 лв. (1839,54 лв.- главница и 278,66 лв. договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски
кредит, като ответницата дължи и обезщетение за забава – 72,94 лв.
Ответницата, чрез пълномощниците по делото представя писмен отговор по
чл.131 ГПК, излага следното становище, а именно , че в правната доктрина и
съдебна практика безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава
правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип е добросъвестността в
гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и
на принципа на справедливостта, е да се предотврати несправедливото
облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.
Твърди също, че съгласно чл10а, ал.1
от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.2
на цитираната норма било предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Независимо от използваната в договора и в Искане-декларация за потребителски
кредит формулировка, така посочената там сума представлявала „еднократна такса
за управление на риска“ в размер на 263,88 лева, поради което и намират, че
последната по своята същност представлява такса за усвояване на заема. За да
формират този си извод отчитат, че тази такса се дължи при и за одобряване на
кредита. Таксата е осчетоводена от самия ищец като комисионна, такса за
отпускане, усвояване и одобряване на кредита, което по несъмнен начин сочело,
че не съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лица и риска на кредитора от
загуби. Ето защо считат, че включената в главницата сума от 263,88 лева по
съществото си представлява прикрита такса за управление на кредита, а съгласно
чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава
непораждаща права и задължения за страните по заемното правоотношение.
Дейността по оценка на риска е дължима от банката и то преди вземане на
решението дали да отпусне искания кредит. Недопустимо било също така отговорността за тази дейност да се прехвърля
на потребителя - заемател, с начисляването на такса. Очевидно било и че не се касае до предоставена допълнителна
услуга на заемателя, в който случай банката може да начислява такси и
комисионни.
Не били представени никакви данни, от
които да се установи от какво зависи тази такса, на каква база се начислява и
от какво се определя нейния размер. От тук и правят заключението, че тази такса
не почива на каквото и да било законово, договорно или друго основание. Липсвала
първопричина за нейното определяне, не се съдържа подобна такса и в Тарифата на
таксите на банката, което говори за нейното самоволно и едностранно определяне,
безпричинното й залагане, което не почива на никаква адекватна документация. Навеждат
твърдения, че съобразно разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК кредиторът не може
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на
лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които
не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Такава
непредвидена такса понастоящем се явява начислената и търсена от ищеца
„еднократна такса за управление на риска“в размер на 263,88 лева.
Т.е. начислявали се допълнителни
такси, които по същество представляват действия свързани с предоставяне и
отпускане на кредита, както и услуги, които не са реално предоставени и
ползвани от заемателя. В противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а,
ал.4от ЗПК са и клаузите в договора за кредит, които предвиждат заплащането на
допълнителни такси и услуги. Тези клаузи били формулирани неясно, тъй като нито
една от претендираните допълнителни услуги и такси нямала стойностно измерение,
нито пък е налице някаква методология при тяхното формиране, от което да се
установи нейната тежест в ежемесечните вноски, дължими във връзка с тях, както
и съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са
относими към бъдещи несигурни събития, а освен това са неясно формулирани,
уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на чл10а. ал.2 и 4
от ЗПК. Освен това, считат също така, че с тези клаузи и съглашения се
заобикаля закона, тъй като се въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита, определени вчл.19, ал.4 от ЗПК, а именно: петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
По този начин значително се оскъпява
кредитът чрез въвеждане на допълнителни такси и услуги, чиято цена не е
включена в определения в договора годишен процент разходи и води до значително
увеличение на тежестта на задължението на заемателя по договора за кредит, като
„еднократната такса за управление на риска“ в размер на 263,88лв. Уговарянето
на възнаграждение за пакет от допълнителни такси и услуги нарушава разпоредбите
на чл.10, ал.2 и 4 и чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което тези уговорки са нищожни
поради противоречие с императивни законови разпоредби и не могат да породят
желаните от страните правни последици.
Налице било и заобикаляне на
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща пакет от
допълнителни услуги се нарушава изискването Годишния процент на разходите /ГПР/
да не бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва. Реално доверителят
ми няма допълнително предоставени услуги, а чрез нарушаване на добрите нрави и
чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.1 от ЗПК се прикриват
разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване бива
санкционирано от разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК, която разпорежда, че
всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на
закона, са нищожни.
Съгласно § 1, т.1 от ДР
на ЗПК, по смисъла на този закон "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, вкл. за застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. „Допълнителни
услуги“ по чл. 10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които нямат пряко отношение
към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и връщане
на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж. Поради
гореизложеното посоченото допълнително възнаграждение се явявало нищожно поради
противоречие с императивна правна норма, поради което се явява недължимо.
Относно предсрочната изискуемост на кредита, навеждат следното:
В исковата си претенция
ищецът се позовавал на настъпване на предсрочната изискуемост на кредитното
задължение. Такова уведомление ответницата била получила. Обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита е право предоставено на кредитора, с което
той внася промяна в кредитното правоотношение при настъпване на предпоставките
за обявяването й, като в настоящия случай това право е било упражнено от
кредитора, видно и от представеното по делото писмо с обратна разписка. Също
така, в хипотезата, когато кредиторът е обявил на длъжника предсрочната
изискуемост, то следвало последният да преустанови начисляването на договорна
лихва по кредита. След настъпване на предсрочната изискуемост на задължението
дължима става единствено и само законовата лихва.
По правилото на чл.86, ал.1 ЗЗД на кредитора
се дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Отделно
от всичко твърдяно по горе, процесуалните представители на ответницата, считат,
че развилото се заповедно производство и настоящото исково такова са
незаконосъобразни и недопустими, поради което следва да бъдат прекратени.
Съображенията им за това са : заповедта за изпълнение не отговаря
на изискванията на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК. Разпоредбата начл.411, ал.2. т.4 от ГПК изключва възможността за издаване на заповед за изпълнение в случаите,
когато длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на
територията на Република България, като при наличието на такава предпоставка
съдът следва да откаже да издаде заповед за изпълнение, а в случай, че
последната бъде издадена то същата следва да бъде обезсилена, като недопустима,
а развилото се въз основа на нея исково производство - прекратено. Доверителят
ми не живее в Република България считано от месец септември 2017г. От тогава до
настоящия момент същият живее в Германия, град Hamm-59065, Nordenstiftsweg 95.
По
делото е назначена и изслушана |ССЕ, което заключение съдът прие и приобщи към
останалия доказателствен материал, като изготвено обективно , компетентно и
безпристрастно.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено следното:
По делото е прието ч. гр. д. №387818 описа на ЛРС.
Представен е договор за потребителски
кредит сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и ответницата , при следните параметри: размер
на кредита 2199 лева. В договора е
обективиран погасителен план, съгласно който кредитът следвало да бъде изплатен
на 24 месечни вноски в размер на 124,61 лева всяка с падеж на първата вноска 25.01.2017г. и
падеж на последната вноска 25.12.18г. Съобразно чл. 15. 1 от договора в случай,
че потребителят е допуснал просрочие на дължимите от него плащания, той дължи
на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на
сумата. В чл. 16. 2 е уредено, че в случай на пълно или частично просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение
ставало предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на
последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата
върху цялото непогасено задължение на потребителя започвало да се начислява
законна лихва до окончателно погасяване на задължението.
Представено
е уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от Ти Би Ай Банк ЕАД,
адресирано до длъжника, с което последният бил уведомен, че поради просрочие в
изплащането на вноски по процесния договор цялото непогасено задължение по
договора е станало предсрочно изискуемо считано от 26.10.2017г.на осн. чл. 16,
т. 2 от същия. Видно от приложената по делото обратна разписка, уведомлението е
не връчено на длъжника.
По делото е допуснато и прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от експерта Ст.Пеев, от което се
установява, че по процесния договор за кредит били извършени плащания по банков
път на обща стойност 878,42 лева. Размерът на неплатените месечни вноски по
компоненти и периоди е в размер на 1561,75
лева.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д 387на ЛРС, в полза
на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
ответника .В срока по чл. 414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В
предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата
искова молба.
Ето защо,
съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй
като са предявени в срок, в резултат от своевременно депозирано възражение от
длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания.
Относно
тяхната основателност, съдът приема следното:
Не се
спори между страните, а и от представените писмени доказателства е видно, че
между ответника и Ти Би Ай Банк ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по
силата на сключен между тях договор за кредит, по който ищецът- кредитор е предоставил
на ответника процесната сума, а последният се задължил да я върне, ведно с
дължимите такси и лихви съобразно обективирания в договора погасителен план. От
заключението на допусната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
длъжникът извършил плащания по кредита, и остават непогасени 1561,75 лв., от
тях главница- 1490,14 лв. и 71,61 лихва.
От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява първата предпоставка за настъпването на предсрочната
изискуемост, а именно обективния елемент на неизпълнение на договорни
задължения - наличие на пълно или частично просрочие на три поредни месечни
вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по см. на чл. 60 ал. 2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит, или непогасения
остатък за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж.
По релевираните от страна
на ответника възражения за нищожност на процесния договор на осн. чл. 22 ЗПК
вр. чл. 10 ал.1, чл.11 ал.1, т. 1, 7-12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, сред
които били също и точното определяне на лихвения процент- чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на ГПК - чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира следното: Процесният
договор по свята правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на
разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне
на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора
за потребителски кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа: т.9 - лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти; т. 10. - годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 9
и чл. 10 от процесния договор за потребителски кредит се съдържа посочената
по-горе информация, поради което съдът намира, че са спазени изискванията
на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че чл.
22 ЗПК не намира приложение.
Разпоредбата на чл. 19 от Закона за
потребителския кредит дефинира понятието и начина на изчисление на годишния
процент на разходите. В настоящия случай годишния процент на разходите по
договора е определен на 35,95 %, поради което не надвишава петкратния размер на
законната лихва.
Не се споделят възраженията на ответника, че
сключеният между страните договор е нищожен поради противоречие с добрите
нрави. Добрите нрави са критерии за
норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че
значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват
с тях. Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази
на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Понятието „добри
нрави“, по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е обща правна категория,
приложима към конкретни граждански, респ. търговски правоотношения, изведена от
юридическите факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави
конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка противоречи на добрите
нрави, ако с нея: се договарят необосновано високи цени; неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота; използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг; се цели
недобросъвестна конкуренция; използва се монополно положение, за да се наложи
на другата страна неизгодно условие. Предвид посочените по-горе критерии съдът
приема, че уговорените между страните договорни клаузи, вкл. и клаузите, с
които са определени дължимите лихви, такси и възнаграждения в полза на
кредитодателя не противоречат на добрите нрави.
С оглед на всичко изложено по-горе,
следва, че са налице основанията за претендиране на търсените суми по договора,
които не са били платени от длъжника и за които е настъпила предсрочна
изискуемост, поради което предявеният иск следва да бъде изцяло уважен, като се
признае дължимостта на вземането от ответника, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение. Основателно е и искането за установяване на дължимост на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното погасяване.
При този изход ,
ответницата следва да заплати направените от ищцовото дружество разноски.
С оглед на горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.А. ЕГН ********** че „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК ********* има вземане спрямо
него в размер на сумата от 1561,75 лв./хиляда
петстотин шестдесет и един лв и 75 ст./
от които: 1490,14 лв./хиляда четиристотин и деветдесет лв и 14 ст./ главница, 71,61 лв. /седемдесет и един лв. и 61 ст./ договорна
лихва за периода 25.08.2017 г. до 13.02.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (01.03.2018
г.) до окончателното изплащане на задължението, в останалата част над уважения
размер отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА К.И.А. ЕГН ********** да
заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД,
/ с посочени по горе данни/ сумата от 193,83 лева /сто деветдесет и три лв. и 83
ст./
разноски по направени в
хода на заповедното производство, и сумата от 429,75 лева /
четиристотин двадесет и девет лв.и 75 ст./ за настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ