Решение по дело №1944/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 177
Дата: 21 февруари 2023 г. (в сила от 21 февруари 2023 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040701944
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №        177            / 21.02.2023г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                        ЙОВКА БЪЧВАРОВА

 

при секретар Д. Ф., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 1944/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът – Областна дирекция на МВР Бургас, представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт Р.Ж., е оспорил решение № 105/10.10.2022г., постановено по АНД № 305/2022г. по описа на Районен съд Айтос, с което е отменен електронен фиш, серия К № 6028074 от 07.05.2022г. С електронния фиш на С.Я.С. за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182, ал.4 от същия закон е наложено наказание – глоба, в размер на 600 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при нарушение на материалния закон. Счита, че Районният съд неправилно е отменил електронния фиш поради отсъствие на протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като твърди, че такъв протокол се изисква само при мобилно автоматизирано средство, а конкретното АТСС е стационарно, прикрепено към земята, работи 24 часа без прекъсване и без намеса на полицейски орган. Касаторът счита, че всички обективни елементи от състава на нарушението са доказани и че при издаване на електронния фиш са спазени процесуалните разпоредби в специалния закон – Закона за движение по пътищата.

Според касатора в конкретния случай правилно е приложена санкционната норма на чл.182, ал.4 от ЗДвП, тъй като се касае за квалифициран случай на нарушение. Според касатора приложената към преписката разпечатка установява, че на наказаното лице е бил съставен друг предходен електронен фиш серия К, № 5697653, който е връчен на 24.03.2022г. и на 08.04.2022г. е влязъл в сила. С него същото лице е санкционирано за същото по вид нарушение на основание чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Затова касаторът счита, че в случая правилно е приложена и санкционната норма, ангажираща отговорността на лицето за повторност. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърден обжалвания пред Районен съд Айтос електронен фиш. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация – редовно призование, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че касационната жалба е основателна и предлага обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърден електронният фиш.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на С.Я.С. е била ангажирана с процесния електронен фиш за това, че на 07.05.2022г., в 21:33 часа, на път ІІІ-208, км 92+577, до бензиностанция „Орел 2001“ в гр.Айтос, при ограничение на скоростта за движение, въведено с пътен знак В26, автомобил „АУДИ А4 АВАНТ“, с рег. № СН 6688 ВА се е движено със скорост 84 км/ч, вместо максимално допустимите 50 км/ч. При описание на нарушението в електронния фиш е използван изразът „при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч, въведено с пътен знак В26“. Нарушението е квалифицирано като такова на чл.21, ал.2 във вр. са л.1 от ЗДвП и санкцията е наложена на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП.

С обжалваното решение районният съд е отменил електронния фиш. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че не е съставен изискуемият по Наредба №8121з-532/17.05.2019г. протокол по чл.10, като според съда посредством този протокол се установява мястото на извършване на контрол, посоката на движнеие на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение и др. Затова липсата на такъв протокол не само нарушава правото на защита на привлеченото към отговорност лице, но и обективно препятства съда при упражняване на съдебния контрол. Освен това районният съд е приел, че не са съставени снимки и видеозапис, както изрично предписва наредбата, а те според чл.189, ал.15 от ЗДвП са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Липсата на снимки съдът е квалифицирал като самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като е приел, че липсват доказателства, които обосновават извършването на твърдяното нарушение.

Настоящият съдебен състав не споделя мотивите, въз основа на които районният съд е достигнал до извода за отмяна на електронния фиш, но счита, че този извод е правилен като краен резултат въз основа на други, различни съображения.

Според чл.10 ал.1 от Наредба №8121з-532/17.05.2019г. за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Останалите две алинеи регламентират конкретни хипотези, но винаги свързани с мобилно АТСС. В процесния случай няма съмнение и изрично е посочено в самия електронен фиш, че процесното АТСС е стационарно. Това, както твърди и самият касатор, автоматично изключва задължението за органа да състави протокол по чл.10 от Наредбата.

Другият мотив, въз основа на който съдът е достигнал до извода за порочност на обжалвания електронен фиш- липса на снимки, обективно е верен, но той се дължи на процесуалната пасивност на съда да ги изиска. С администартивнонаказателната преписка действително снимки не са изпратени. Такива се прадставени пред настоящата инстанция. Районният съд обаче разполага със служебно начало и е длъжен като установи, че преписката не е попълнена с доказателства, да се увери дали тези доказателства обективно липсват, защото не са съставени, или просто не са изпратени на съда, но са съставени и са налице.

Настоящият съдебен състав счита, че с издаването на електронния фиш са допуснати две особено съществени процесуални нарушения, всяко от които на самостоятелно основание опорачава този фиш. Първото се състои в квалификацията на деянието като повторно. В електронния фиш не са посочени абсолютно никакви факти, от които да се извежда тази повторност. Тук е мястото да се посочи, че административнонаказателното производство е различно от административното производство и принципът, че мотивите на административния акт могат да се съдържат както в самия акт, така и в административната преписка по повод неговото издаван, не са относими към административнонаказателното производство, което по своите съществени характеристики е наказателно такова. В касационната жалба се твърди, че фактът, установяващ наличието на повторност, се извлича от приложена по преписката справка за нарушител. На първо място, когато се ангажира административнонаказателна отговорност, всички факти, които очервтават обективните и субективни елементи на състава на нарушението, за което се налага наказание, следва да са описани изчерпателно в акта на наказващия орган, с който се налага наказанието (НП или ел.фиш). Всеки пропуск на такива факти при описание на нарушението в акта, с който се налага наказанието, води до опорочаване на този акт поради нарушаване правото на защита на наказаното лице. В случая при описание на нарушението в електронния фиш, който е актът, с който се налага наказанието, единствено е посочено, че нарушението е извършжено при условията на „повтор“, което би следвало да означава повторност, но това е извод, а не факт. Факти за наличието на повторност биха били точното посочване на онзи акт, с който е наложено предходно наказание за същото нарушение, на същото лице, като процесното нарушение при условията на §6, т.33 от ДР на ЗДвП се явява повторно. Едва в касационната жалба касаторът, който се явява наказващата институция, е описал подробно този предходен акт с твърдението, че той се съдържа в справката за нарушител. Въпросната справка няма абсолютно никаква доказателствена стойност за съда. Липсва норма, която изрично да задължава съда да възприема описаните в справката обстоятелства като доказани до оборването им. Отделно от това, при приложение на общите правила за преценка на доказателствената стойност на документите тази справка, поради отсъствие на автор и подпис на лицето или органът, който я е съставил, не може да се квалифицира по никакъв друг начин освен като проект за документ, с който не се установява нищо. Независимо от тези мотиви, дори и да имаше подпис на лицето, което я е съставило, е нужно да се отбележи, че когато едно деяние се квалифицира като повторно, освен че в акта, с който се налага наказание следва да се опише предходният акт, с който е наложено друго наказание, благодарение на което процесното деяние се квалифицира като повторно, е необходимо органът да представи и самия предходен акт (електронен фиш или наказателно постановление), като изрично отбележи кога е влязъл в сила. В случая такива доказателства няма. Описаните мотиви обосновават порочност на процесния ел.фиш.

Другото нарушение се свежда до израза, цитиран по-горе – „при ограничение на скоростта за движение в извън населено място до 50 км/ч е въведено с пътен знак В26“, който е част от описанието на нарушението в обжалвания електронен фиш. Този израз съдържа две взаимно изключващи се хипотези. Едната е, че автомобилът се движи със скорост в населено място, която е по-висока от 50 км/ч, каквато е допустимата скорост в населено място за лек автомобил според чл.21, ал.1 от ЗДвП. Втората хипотеза, която се съдържа в израза е, че автомобилът се движи със скорост извън населено място, която превишава максимално допустимата скорост от 50 км/ч, ограничена с пътен знак В26. В този случай нарушена ще бъде нормата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Освен това за превишаване скоростта в населено място законодателят е предвидил наказания, които са по-високи от наказанията, които законодателят е предвидил за превишаване на скоростта извън населено място.

Като е описал нарушението по начин, че да не се разбира от това описание дали превишението на скоростта е в населено място или извън него, наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата, което очевидно обосновава директно засягане на правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Вярно е, че при посочване на нарушените норми изрично е записано, че се касае за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, но всяко привлечено към административнонаказателна отговорност лице се защитава срещу фактите, затова и задължителен реквизит както на наказателното постановление, така и на електронния фиш е точното, ясно и изчерпателно описание на тези факти. В случая фактите, които пряко имат значение за очертаване на обективните елементи от състава на нарушението, са описани противоречиво и двусмислено.

По изложените съображения за допуснати две съществени нарушения на процедуарата по съставяне на електронния фиш, същият фиш като незаконосъобразен би следвало да бъде отменен. Доколкото резултатът по отношение на законосъобразността на обжалвания акт е един и същ, решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора разноски следва да се присъдят в побза на ответникът по касация. Те са претендирани своевременно и се дължат от касатора в размер на 500 лева – платено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, т.к. в случая минималният размер (400 лв.) на възнаграждението на адвоката е регламентиран в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и той е малко по-нисък от действително платения.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/10.10.2022г., постановено по АНД № 305/2022г. по описа на Районен съд Айтос.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас да заплати на С.Я.С. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: