Р Е
Ш Е Н
И Е
№……… / 29.01.2020
г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III
състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при
участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 1231/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен от Я.А.И.,
ЕГН: ********** против „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 от ГПК да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 6422.14 лева,
представляваща корекция на сметката на ищеца за потребена ел. енергия за обект,
находящ се в ********, за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., за която е
издадена фактура № ********** от 22.08.2019
г. за клиентски № ********** и абонатен № **********.
Ищецът твърди, че е собственик на жилище, находящо се в ********
и е потребител на електрическа енергия с клиентски № **********. На 26.08.2019 г.
му било връчено писмо с изх. № 54636 КП 105058-2 от 22.08.2019 г. с приложена справка
за корекция при неточно измерване на електрическата енергия, с което ответното
дружество го уведомявало, че в резултат на преизчислено количество електроенергия
следва да заплати сума в размер на
6422.14 лева. Като основание за корекцията, в приложената справка било
посочено: извършена проверка на СТИ и
издаден констативен протокол № 1105058 от 14.09.2018 г. Твърди, че никога не се е запознавал с посочения протокол и неговото съдържание не
му е известно. Не е присъствал на проверката и не е отказвал да подпише
протокола както е отбелязано в същия. Твърди, че не дължи посочената сума, тъй
като за периода посочен в писмото е заплащал редовно и в срок начислената му
ел. енергия. Статичният електромер в обекта бил собственост на „Е.ОН България
Мрежи” АД. Същият бил монтиран и пломбиран от служители на посоченото дружество
и затворен в метална кутия, за която ключ имал единствено инкасатор на
ответното дружество и се намирал извън имота му. Счита, че не следва да заплаща
произволно изчислена от ответното дружество сума за консумирана от него ел.
енергия. Дори да била констатирана неизправност на електромера, вследствие на
което да е открита неточност, то това съоръжение се подържало от „Е.ОН България Мрежи” АД и не следвало ищецът
да носи отговорност за евентуалната му неизправност и да покривал загубите,
които търпяло дружеството от неизправността на същото. Не било ясно и как е
констатирано, че периодът, за който следвало да се начисли ел.енергия е от
15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., как е било изчислено, че има изразходена и
неплатена ел.енергия. От констативния протокол не ставало ясно с
какви средства е установено това, на кого от присъстващите свидетели е показно
установеното в протокола. По тези съображения моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът,
чрез своя процесуален представител, поддържа иска, и моли за неговото
уважаване. Претендира разноски. Представя списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение. В дадения от съда срок представя писмена защита, в
която излага подробни съображения по съществото на спора.
В срока по
чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби” АД, чрез адвокат В.М., в който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на иска. Твърди, че претендираната сума се дължи на основание
чл. 50 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Не оспорва факта, че
между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Сочи, че извършената на 14.09.2018 г. техническа проверка
от служители на „Електроразпределение Север“ АД е станало в присъствието на двама
свидетели. Твърди, че „ЕРП Север“ АД следи за техническото състояние на
измервателните уреди. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол № 1105058/14.09.2018
г. При проверката били извършени замервания с еталонен
калибриран уред и било установено, че в регистър 1.8.3 има показания в размер
на 34077 квтч.; в регистър 1.8.1. - 007796 квтч, в регистър 1.8.2. - 020283 квтч,
в скрит регистър 1.8.3. - 034077 квтч, в скрит регистър 1.8.4. - 000000 квтч, а
в сумарен регистър 1.8.0.- 062157 квтч. Потребената електрическа енергия в
регистър 1.8.3. не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и
заплатена от абоната. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов,
поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507928 и предоставен за
метрологична експертиза в БИМ. Експертизата била
извършена от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил
съставен Констативен протокол № 1578/13.08.2019 г. При софтуерно четене била установена
намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на
тарифа 1.8.3 – 034077.592 квтч, която не била визуализирана на дисплея. На 21.08.2019
г. било изготвено становище на „Електроразпределение Север” АД за начисляване
на електрическа енергия и бил конкретизиран размерът на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 в размер на 34077 квтч. На 22.08.2019 г. била издадена
фактура № ********** от
„Енерго-Про Продажби” АД, с което била определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно
6422.14 лева. С писма от „Електроразпределение Север” АД и от „Енерго - Про Продажби”
АД абонатът бил уведомен за извършената проверка, съставения констативен
протокол и издадената фактура. Според ответника, въпреки че била извършена корекция
на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия, натрупана в невизуализирания
регистър, била реално доставена и потребена от абоната - ищец, но същата не била
заплатена от него. Позовава се на
разпоредбите на чл. 50 от ПИКЕЕ и чл. 200, ал. 1. предл. 1-во от ЗЗД относно задължението
за заплащане на цената на потребената ел. енергия. С оглед изложеното
моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ,
да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за
установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи
от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко –
продажба на ел. енергия, в който смисъл е и решение № 150/26.06.2019 г. по г.
д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай че претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение надвишава предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г.
минимум.
В съдебно заседание
ответникът, чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли за
отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна
защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно
правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция
на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът
е издал фактура за процесната сума.
От
представения по делото Констативен протокол № 1105058/14.09.2018 г. се установява,
че на посочената дата е извършена техническа проверка от служители на
„Електроразпределение Север” АД на СТИ за обекта на потребление на ищеца,
находящ се в гр. Дългопол, област Варна, ул.
„Задравко Бомбов” № 21, ет. 3, ап. 23, при която са установени показания в регистър 1.8.1 –
007796 квтч, в регистър 1.8.2 – 020283 квтч, в регистър 1.8.3 – 034077 квтч, в
регистър 1.8.4 – 000000 квтч и в регистър 1.8.0 – 062167 квтч, както и че
тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано
и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е запечатан в
индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 507928. Протоколът
е подписан от служителите, извършили проверката и двама свидетели.
От
Констативен протокол № 1578/13.08.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се
установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: MЕ 162 – D1D42 –
M3KO,
производител „ISKRAEMECO”, Словения
е представен за проверка, запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507928. При проверка на техническите изисквания е
установено, че липсват механични дефекти
на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице
необходимите обозначения на табелката на електромера. При
проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с
отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с
отчитане на показващото устройство, грешката е в рамките на допустимата. При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и
наличие на преминала енергия на тарифа 3 – 034077.592 квтч, която не е
визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не
съответства на техническите характеристики.
Въз основа
на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 21.08.2019 г. на
„Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително
общо количество ел. енергия в размер на 34077 квтч за периода от 15.09.2017
г. до 14.09.2018 г.,
представляващо корекция, извършена на основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ, при което е установено точното количество неотчетена ел. енергия.
С фактура № **********
от 22.08.2019 г. за
клиентския номер на ищеца е начислена сумата 6422,14 лева, представляваща цена на ел. енергия
за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г.
От справка
за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява,
че за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. по партидата на ищеца са
начислени 34077 квтч ел. енергия, а от
извлечение за фактури и плащания към 03.10.2019 г. се установява, че същата не
е заплатена.
С писмо изх.
№ 54636/22.08.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол с уведомление за извършената корекция, получено от ищеца
на 27.08.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
С писмо изх.
№ 54636/22.08.2019 г. от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца фактура за
корекция на сметката № ********** от 22.08.2019 г., получено от същия на 28.08.2019
г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От протокол
за монтаж/демонтаж проверка на електромер № 1013178 от 11.01.2013 г. се
установява, че служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с
абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021262430790 с отразяване,
че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.
От приетото
по делото заключение на вещо лице Н.В. се установява, че процесният електромер тип: MЕ 162 „ISKRA” с фабр. № 11114021262430790 е
произведен през 2012 г., като същата година е минал задължителната проверка за
годност в БИМ. Срокът му на метрологична годност е 6 години и изтича в края на
2018 г. Към датата на проверката – 14.09.2018 г. уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел. енергия. Вещото
лице отбелязва, че извършеното неправомерно претарифиране на отделните регистри
е с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива: 1.8.1 – нощна енергия и
1.8.2 – дневна енергия. Софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания
вследствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към
скрития регистър 1.8.3. Така електромерът е отчел цялото количество на
потребената ел. енергия в обекта. Ел. енергията,
натрупана в регистър 1.8.3 в размер на 34077 квтч е отчетена от процесния СТИ. Електромерът тип MЕ 162 „ISKRA” е произведен с фабрични настройки
да показва потребяваната ел. енергия по двата визуализиращи се на екрана
регистри 1.8.1 и 1.8.2. Според вещото лице
натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено
там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено чрез
софтуерно претарифиране по отделните регистри, като е въздействано през
инфрачервения порт на електромера. Манипулацията цели неотчитане в пълен обем
на количества ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони. Препрограмирането
осъществява прехвърляне на ел. енергия в скрития регистър 1.8.3, който не се
визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет от инкасатора и реално
не се заплаща. Посочва, че са налице данни за
неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, доказано от
независимото изследване в БИМ. Натрупаното количество ел. енергия в регистър
1.8.3 е възможно да бъде отразено там само вследствие на човешка намеса. Извършените математически изчисления по процесната фактура
са коректни и са извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3 на
електромера. В становището на ЕРП Север АД периодът е определен точно за 1
година или 365 дни. Процесният електромер не е включен в системата за
дистанционен отчет и не е възможно да се определи с точност началната дата на
въздействието. Направено е заключение, че са били налице техническите
предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия. В
открито съдебно заседание вещото лице посочва, че натрупването на 34077 квтч
ел. енергия в скрития регистър 1.8.3 е възможно чрез софтуерно въздействие на
самия електромер, без той да се разглобява, а през инфрачервения порт на
електромера. Чрез софтуерното проникване му се дава команда да започне да
отчита голяма част от ел. енергията в този скрит регистър. Според вещото лице
тези квтч ел. енергия не могат да бъдат
нанесени отведнъж в скрития регистър, а са събирани бавно, методично, според
консумацията. Посочва, че при монтажа на процесния електромер той е бил с
нулеви показания по основните видими регистри – 1.8.1 и 1.8.2, от което прави
извод, че към датата на монтажа електромерът е бил
нов, неупотребяван и съответно не е бил включван към ел. мрежа и след като към
него не е подавано напрежение, няма как СТИ да е записал в паметта си каквито и
да било количества ел. енергия. Това според вещото лице означава, че към датата
на монтажа електромерът е бил с нулеви показания и по скрития регистър 1.8.3.
Заявява, че експертизата е изготвена без да е изследвал самия електромер, а на
база експертизата на БИМ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Основният спорен въпрос в отношенията между страните е доколко
са били налице предпоставките за едностранно извършената корекция на сметката
на ищеца за потребена електроенергия за релевирания период и в частност -
извършена ли е реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ.
потребено ли е то от абоната.
Служебното начисляване на допълнителни
количества електрическа енергия по партидата на въззиваемия е извършено по реда
на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 г., изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 г.
Същите са приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в съответствие с предвиденото в чл. 83,
ал. 1, т. 6, във връзка с ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми,
предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за
установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена
ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3
от ЗЕ, във връзка с чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си
същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. С
Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по административно дело № 2385/2016 г.,
5 - членен състав (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и
чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент
от разпоредбата на чл. 195 ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение за неговата отмяна. В тази връзка, посочените разпоредби от
ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата
проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на
електромера, е извършена на 14.09.2018 г., т. е. след тяхната отмяна.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на електрическа енергия
може да начисли допълнителни количества електрическа енергия по партидата на
потребителя, респ. да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48 - 50 от ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата
делегация, изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ. А те са – установено от
независим орган неточно измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна
в схемата на свързване (хипотезите на чл. 48 от ПИКЕЕ); повреда или неточна
работа на тарифния превключвател (хипотезите на чл. 49 от ПИКЕЕ); установена
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и действително
преминалите количества електрическа енергия (хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ),
надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 от ПИКЕЕ проверка.
Съгласно чл. 47 ал. 1 ПИКЕЕ
(отм.) при извършване на проверки по реда на чл. 43 и чл. 44 операторът на
съответната мрежа съставя констативен протокол, който трябва да съдържа
определени реквизити. Предвид
отмяната, считано от 14.02.2017 г., на разпоредбите на чл. 47 от ПИКЕЕ,
регламентиращи реда (срв. и чл. 1, ал. 1, т. 6 от ПИКЕЕ – отм.) за установяване неизмерването или неточното
измерване на доставяната до обектите на абонатите електрическа енергия,
включително и за установяване на промяната на схемата на свързване на
електромера към електроразпределителната мрежа, както и начина на обективиране
на проверката, при която е констатирано промяна на схемата на свързване, а
именно – чрез съставянето на констативен протокол, съдържащ точно определени
реквизити, който протокол установява наличието на предпоставките (условията) за
служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидата на абонатите в хипотезите на чл. 48 ал. 1, чл. 49 и чл. 50 от ПИКЕЕ,
то и служебното начисляване на процесните количества електрическа енергия по
партидата на ищеца е лишено от законно основание. С други думи при липсата на
процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката, доказването на наличието на предпоставките (условията) за
служебно начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по
партидите на абонатите, предвидени в чл. 48 - 50 от ПИКЕЕ не би могло да бъде
осъществено. Общите правила за доказване
на определени факти в случая са неприложими, поради спецификата на отношенията
между доставчик и потребител, които се регулират от специални закони и в която
регулация задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото
участие не е предвидено при приемането на общия закон. Законовата
възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал
период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена
електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно
доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, законово
регламентирани, които не са установени.
Освен липсата на процедурни правила към
датата на проверката, не
е налице и основание за прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това че преизчислението в
случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен
отчет, изведени от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без да
е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от допускане
на грешката до установяването ѝ. Така начисленото за доплащане количество ел.
енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на външна намеса в
тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е изследвано
от него самото СТИ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват
доказателства относно момента на извършването ѝ.
Както вече беше посочено, по делото не
е спорно, че страните се намират в облигационна връзка с предмет – продажба и
доставка на електрическа енергия и че ищецът има качеството на потребител на
електрическа енергия по смисъла на ЗЕ.
Сделките с електрическа енергия по
своята правна същност представляват договори за покупко - продажба с предмет
електрическа енергия. Особеният предмет на тези договори налага към тях да
бъдат прилагани специалните правила, уредени в
Закона за енергетиката (ЗЕ). С този закон е предвидено отчитането на
потребената от крайния клиент електрическа енергия да се осъществява посредством
използването на технически средства за измерване – СТИ по ред, регламентиран в
правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Освен реда
за установяване количеството използвана от потребителя електрическа енергия,
ПИКЕЕ предвижда процедури за определяне размера на дължимата от купувача -
краен клиент, насрещна престация в случаи на нерегламентирано механично или
софтуерно въздействие върху СТИ, довело до неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. С тези правила се създават от една страна
обективни критерии за определяне на количеството електрическа енергия в
случаите на потребена, но неотчетена от СТИ електрическа енергия и оттам
определяне на дължимата от крайния клиент цена за тази енергия, а от друга
страна, осигуряват минимален стандарт на закрила за клиента, че в тези случаи
размерът на дължимата от него цена няма да бъде определен произволно. Това
означава, че липсата или неспазването на тези процедури прави невъзможно
определянето на количеството потребена и неотчетена електрическа енергия, а от
там и определянето на дължимата от крайния клиент цена. Липсата на процедура,
представлява празнота в правото, която обаче не може да бъде преодоляна, чрез
аналогия на закона, тъй като последната изисква да бъде издирена и приложена
правна норма, визираща аналогични правила, които се прилагат за аналогични
случаи – в конкретния случай – аналогична процедура за определяне на
количеството електрическа енергия, в случаите на потребена, но неотчетена от
СТИ електрическа енергия, а такава аналогична процедура не е уредена нито в
Закона за енергетиката, нито в чл. 183 – 213 от Закона за задълженията и
договорите, нито в Гражданския процесуален кодекс. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както
в специалния закон, така и в общите граждански закони. Да се приеме противното
би означавало да не се държи сметка за сигурността в гражданския оборот. Недопустимо
е липсата на специална процедура за едностранно коригиране на сметките
на потребителите за изминал период поради неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия да се възлага в тяхна тежест. По този начин последните са
поставени в пълна неизвестност кои правила ще се прилагат в отношенията им със съответния
доставчик. Избирателният подход при прилагане на общите правила на ЗЗД би довел
до значително неравновесие между страните в договорното правоотношение, които
по правило са равнопоставени, и то в ущърб на потребителите. Дори да се приеме, че непълнотата в разпоредбите на
чл. 48 – 51 от ПИККЕ следва да бъде запълнена с
прилагане на правилото на чл. 183 от ЗЗД - че купувачът дължи заплащане на
цената на доставената стока, за да не се допусне нарушение на общия принцип за
забрана на неоснователно обогатяване, то и в този случай, при предявен
отрицателен установителен иск, в тежест на ответника е да установи вземането си
както по основание, така и по размер именно с оглед съблюдаването на този
принцип, важим и за двете страни в правоотношението. В този смисъл
решението на съда не
може да се основава на предположения и да бъде постановено въз основа на
недоказани фактически твърдения.
В случая обстоятелството, че към датата на монтажа на
процесния електромер /11.01.2013 г./ същият е бил с нулеви показания за дневна
и нощна тарифи, не може да обуслови извод, че начисленото количество ел.
енергия е реално потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било
показанието в регистър 1.8.3 при монтиране на електромера. Дори да се приеме,
че начисленото в регистър 1.8.3 количество ел. енергия е потребено, по делото
не е установено в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за
какъв период от време.
Липсата на техническа възможност да се определи реално консумираното количество
ел. енергия през различните времеви периоди за една година назад от датата на
демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се остойности
допълнително начисленото количество ел. енергия.
Съгласно
чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от
ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа
измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
Наред това, ОУ вменяват и друго задължение на ответника - да извършва
периодични проверки и отчитане на СТИ, като периодът на доставката е част от
основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало правото да се получи
цената. Начисляването, извършено на основание отчетените показания на СТИ,
обхваща период от една година и изчисления по цена за технологични разходи,
което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на посоченото количество
ел. енергия.
С
оглед на това неоснователно се
претендира в тежест на потребителя да бъдат вменени последиците от установеното
неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване. Дори да
се касае за реално доставено количество, то дружеството е начислило процесното
количество ел. енергия с цел да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е
ставало в предходен продължителен период от време, който не е ясно как е
определен.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното
дружество не проведе пълно и главно доказване относно основанието, въз основа което
е извършило начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г. в
размер на 34077 квтч,
което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът има право на
разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е
представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за
платена държавна такса в размер на 256.88 лева за завеждане на делото и 1302.20
лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Съдът
намира направеното искане за частично основателно. В случая, с оглед заявения
материален интерес от 6422.14 лева, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 651.11 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 1302.20
лева, която сума съдът намира, че, предвид
фактическата и правна сложност на делото следва да бъде редуцирана до
размер близък до минималния, а именно – 660.00лева. Ето защо и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
на 916.88 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Я.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ********, сумата 6422.14 лева /шест
хиляди четиристотин двадесет и два лева и четиринадесет стотинки/, представляваща стойност на ел.
енергия по фактура № ********** от 22.08.2019 г., начислена след корекция на
сметката за периода от 15.09.2017 г. до 14.09.2018 г., за обект на потребление, находящ
се в ********, с абонатен
№ ********** и клиентски
№ **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ********, да заплати на Я.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 916.88 лева /деветстотин и шестнадесет
лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: