Р Е Ш Е Н И Е  №  240

 

гр. Сливен, 30.05.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 583 по описа на съда за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „Р.-2017” ЕООД - гр. Сливен, представлявано от Д.М.С., против НП № F435405 от 26.11.2018 год., издадено от Директор на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от управителя С., който поддържа жалбата и твърди, че наложеното административно наказание е несъразмерно.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.10.2018 год. бил съставен АУАН с фабр. № F435405 от същата дата на жалбоподателя за това, че не е подадена в законоустановения срок годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 год. В акта било отразено, че видно от справката на електронния касов апарат с фискална памет за конкретен ЕИК е установен оборот за данъчен период 2017 год., съответно данъчно задълженото лице не отговаря на изискванията на §1, т. 30 от ДР на ЗС и е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 год. В акта било посочено, че нарушението е установено при изготвяне на справка за неподадените декларации от програмния продукт на НАП, както и че до данъчно задълженото лице е изпратена покана за подаване на декларацията и съставяне на АУАН, която е връчена на 19.10.2018 г. В графата за обяснения и възражения в акта било отразено, че след пенсионирането й като учител и смъртта на съпруга й, управителката на фирмата е имала кредит и решила да си открие фирма, а по-късно и малко магазинче; не пуснала дейността на фирмата, защото само след няколко месеца започнала работа като учител в ОУ „Юрий Гагарин”, пуснала бон, не била наясно със законите на НАП. В акта било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО. Актът е връчен на 31.10.2018 год. (л. 5 от делото).

На 01.11.2018 год. в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен с вх. № 14858 постъпило възражение от Д.М.С., в което дава обяснения относно съставения акт. Твърди, че не е пускала фирмата в действие, тъй като е започнала като учител в ОУ „Юрий Гагарин”. Твърди още, че не е пуснала декларация за 2017 год., както и че не знаела и чукнала през м. септември 2017 год. касов бон. Моли да се вземе предвид, че нарушението не е умишлено, а от непознаване законите на НАП (л. 6 от делото).

Въз основа на съставения акт било издадено НП № F435405/26.11.2018 год. от Директора на Офис – Сливен на ТД на НАП – Бургас, с което за допуснатото нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. В НП е посочено, че дружеството е нарушило реда за деклариране на корпоративен данък като не е подало в ТД на НАП - Бургас, Офис - Сливен годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2017 год. в законоустановения срок до 02.04.2018 год. В НП било посочено, че в законоустановения срок е постъпило възражение с вх. № 14858/01.11.2018 год. от представляващия дружеството, като наказващият орган е отразил, че след запознаване с него счита, че обстоятелствата, които се сочат в него не изключват административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП било връчено на 01.04.2019 год. на управителя на дружеството (л. 4 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, обаче жалбата се явява неоснователна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му и  в съдебно заседание, тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че „Р.-2017” ЕООД - гр. Сливен, представлявано от Д.М.С. не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за данъчен период 2017 год. в законоустановения срок до 02.04.2018 год., както и че бил установен оборот за данъчен период 2017 год., съответно данъчно задълженото лице не отговаряло на изискванията на §1, т. 30 от ДР на ЗС и е следвало да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 год. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност и следва да понесе наложеното административно наказание. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Следва да се отбележи, че в акта като нарушена разпоредба е посочен чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, но това обстоятелство не е съществено процесуално нарушение, тъй като не което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като и в цитираната разпоредба законодателят е посочил, че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящия случай административнонаказващият орган в издаденото в НП е посочил точно нарушената разпоредба от жалбоподателя, с оглед дадените му правомощия в разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Още повече, че в настоящия случай не е налице съмнение относно самоличността на нарушителя и извършеното нарушение. Жалбоподателят е получил лично акта и НП, и е обжалвал НП в законоустановения срок, т.е. по никакъв начин не е било нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В настоящия случай, съдът намира, че не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, е извършено за първи път (което обстоятелство е съобразено при определяне на минимален размер на имуществената санкция), но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. В случая бездействието изразяващо се в неизпълнение на задължение да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО е продължило повече от шест месеца, като дори след поканата да подаде същата, това не е сторено. Освен това въведеното задължение с разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО е с цел изчисляване на дължимия корпоративен данък и законодателят е предвидил по – тежки санкции за тези нарушения, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Размерът на наложеното на жалбоподателя наказание е в предвидения от закона минимален размер и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като законосъобразно и обосновано.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F435405 от 26.11.2018 год., издадено от Директор на Офис – Сливен при ТД на НАП - Бургас, с което на „Р.-2017” ЕООД - гр. Сливен, представлявано от Д.М.С., е наложено административно наказание „Имуществена санкция”  в размер на 500,00 лева на основание чл. 261, ал. 1 от ЗКПО за нарушение на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: