Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261349 27.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XVII граждански
състав, в публично заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7386 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по искове с правна
квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С молба вх. №
30643/13.05.2019г. ищец „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД са предявени искове срещу ответника Н.Я.И..
С исковата молба се твърди, че на 19.02.2015г. между ........................
и Н.Я.И. е сключен договор за
потребителски кредит № ........., въз основа на който между страните възникнала
облигационно-правна връзка. По силата на договора кредиторът предоставил на
кредитополучателя сума в размер на 700 лева, която последният се задължил да
върне, ведно с уговорените лихви и такси на 60 седмични погасителни вноски.
Ответникът Н.Я.И. не изпълнявала задълженията си.
На 28.07.2016г.
между ........................ И „Фронтекс интеренешънъл“ ЕАД бил
сключен договор за цесия за прехвърляне на вземания. По силата на договора и на
основание чл. 99, ал. 2 ЗЗД титуляр на
вземанията по договора за паричен
заем, включително и вземанията претендирани в настоящето производство стана
второто дружество.
Поради неизпълнение на кредитополучателя на договорните
си задължения е подадено заявление пред Районен съд – Пловдив по чл. 410 ГПК.
Образувано
е частно гражданско дело № 10462/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, VІІІ
граждански състав.
Издадена
е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5815/26.06.2018г. по описа на РС - Пловдив
за следните суми:
484, 40 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ........./19.02.2015 г. и Договор за цесия от 28.07.2016
г.;
50,56 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
04.09.2015 г. до 19.09.2015 г.;
30,
10 лв. – лихва за забава за периода от 04.09.2015 г. до 31.05.2018 г.;
180, 98 лв. – такси за периода от 04.09.2015 г. до
19.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2018 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски за производството по делото
в размер на 25 лв. – ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
От съда се иска да постанови решение, с което да признае
за установено, че длъжника Н.Я.И. дължи сумите за които е била издадена
заповедта за изпълнение. Претендират се разноските за заповедното производство
и за настоящата инстанция.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с вх. №
..../01.07.2020г. от ответника Н.И. чрез ............ адвокат П..
В отговора на исковата молба се твърди, че иска е
недопустим.
Прави се възражение за нищожност на издадената заповед за
изпълнение.
Оспорва се ищеца да е упълномощен да съобщава за
извършена цесия от името на кредитора.
Оспорва се предявения иск по същество, по основание и по
размер.
Подробни съображения са изложени в отговора на исковата
молба.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:
Видно от приложеното ч.
гр. д. № 10462/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив в полза на ищеца е
издадена заповед № 5815/26.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК за следните суми: 484, 40 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ........./19.02.2015 г. и Договор за цесия от 28.07.2016
г.; 50,56 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 04.09.2015 г. до
19.09.2015 г.;30, 10 лв. – лихва за забава за периода от 04.09.2015 г. до
31.05.2018 г.; 180, 98 лв. – такси за периода от 04.09.2015 г. до 19.09.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата от 25.06.2018 г. до
окончателното плащане, както и направените разноски за производството по делото
в размер на 25 лв. – ДТ и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за
изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК, поради което и на
ищеца било указано да предяви настоящите искове за установяване на вземането,
което той направил в предвидения срок, поради което се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
От приложените по делото
писмени доказателства се установява, че на 19.02.2015г. между ........................
и ответницата Н.И. е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който на ответницата бил предоставен кредит в размер на 700 лева, с уговорена
договорна лихва в размер на 138,06 лева, представляваща 31,82%, а годишния
процент на разходите бил в размер на 48%. Кредитополучателят следвало да
заплати и сумата от 35 лева – такса за оценка на досие, както и сумата от
548,08 лева – такса за услугата „Кредит у дома“. Ответницата следвало да
заплати кредита на 60 равни седмични вноски от по 23,69 лева и последна вноска
в размер на 23,43 лева. Посочено е, че общият размер на плащанията възлиза на
сумата от 1421,14 лева.
Установява се, от
приложените по делото доказателства, че на 28.07.2016 г. между кредитора ........................
и ищеца е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който ........................
в качеството му на цедент прехвърля на ищеца в качеството на цесионер
вземанията на цедента от длъжниците, произтичащи от договорите за кредити,
заедно с всички привилегии, начислени лихви и други принадлежности, ако има
такива. Уговорено е, че вземанията, предмет на прехвърляне, посочени в
предходното изречение, са подробно изброени и индивидуализирани в Приложение №
1, което е неразделна част от договора. Сред посочените в Приложение № 1
вземания е и вземането на кредитора – цедент по сключения с ответника договор
за кредит от 19.02.2015 г.
По делото е представено и
копие на нотариално заверено пълномощно, по силата на което ........................
упълномощава „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците за сключения
между тях на 28.07.2016 г. Договор за прехвърляне на вземания. Към исковата
молба е приложено и уведомление, изходящо от цедента, като е посочено, че за
същия се подписва пълномощник, а именно Л.Д., представляващ „Фронтекс
интернешънъл“ ЕАД.
По делото е прието и
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че размерът на
предоставената от ........................ на ответницата сума по договор за
потребителски кредит от 19.02.2015г. е 700 лева. Вещото лице е посочило, че
ответницата е заплатила сумата от общо 705,20 лева като в експертизата е
посочено, че ищецът не предоставя справка за задължението по пера – главница,
лихви, такси, разноски, не е предоставена и справка за задълженията и
плащанията по процесния договор, респ. как е разпределена за погасяване
постъпила сума измежду задълженията за главница, лихви, такси и разноски.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Доколкото заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, то и
установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, имащи за предмет същите вземания.
По делото безспорно се
установи, че между ........................ и ответницата е бил подписан
договор за потребителски паричен кредит от 19.02.2015 г. С посочения договор на
ответницата по производството е предоставена сумата в размер на 700 лева, с
уговорена договорна лихва в размер на 138,06 лева, представляваща 31,82%, а
годишния процент на разходите бил в размер на 48%. Кредитополучателят следвало
да заплати и сумата от 35 лева – такса за оценка на досие, както и сумата от
548,08 лева – такса за услугата „Кредит у дома“. Ответницата следвало да
заплати кредита на 60 равни седмични вноски от по 23,69 лева и последна вноска
в размер на 23,43 лева. Посочено е, че общият размер на плащанията възлиза на
сумата от 1421,14 лева.
Цесията е валидно
извършена, респ. с връчването на исковата молба същата е съобщена на ответника
чрез .............
Вън от горното по делото
не се установяват извършени плащания към стария кредитор /цедента/, които да не
се отчетени от новия кредитор /цесионера/, които да са предмет на настоящето
дело.
В представения по делото
договор за потребителски кредит от 19.02.2015 г., се констатира нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като към договора липсва
погасителен план, съдържащ информация за датите на плащане на отделните
погасителни вноски. В договора е записано
единствено, че вноските са седмични и започват от 26.02.2015 г., но не
са посочени конкретните падежи на всяка от 60-те вноски.
Що се отнася до таксата за
услугата „Кредит у дома“ то съдът намира, че събирането на вноските при
посещения в дома на ответника, не представляват допълнителни услуги по чл. 10а,
ал. 1 ЗПК. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на
изпълнението на задълженията на кредитора и потребителя по договора.
Следователно тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията
между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре
договора и изплащането/събирането на сумите по него. Събирането на такси и
комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче
е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК всички лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора,
следва да се включат в ГПР, като включването на допълнителното възнаграждение
по своя характер представлява допълнително плащане, дължимо от ищеца, което се
отразява и на ГПР, макар формално да не е включено в него. Ето защо с тази
клауза, реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК, което не
отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя
– чл. 143 ЗЗП в редакция преди изменението с ДВ бр. 100 от 2019 г.
Поради гореизложеното
съдът намира, че посоченото допълнително възнаграждение се явява нищожно поради
противоречие с императивна правна норма, ето защо и се явява недължимо.
Следва да се посочи и, че
съгласно чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит
е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за
прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран
– 31,82%. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. В договора не
е посочена база, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница, като остава неясно как е
разпределян посочения лихвен процент във времето – за какъв период, върху
цялата дължима главница или съобразно поетапното й намаляване. Оттук не става
ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания
размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в
договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това
изискване не е изпълнено. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която също е императивна.
Освен това, съдът намира,
че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи,
че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Действително в договора е посочена общата сума и размерът на ГПР, като
не са посочени обаче и взетите предвид допускания използвани при изчисляването.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула, като спазването на това изчисление
дава информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и каква е общо
дължимата сума по договора.
Поради гореизложеното
съдът намира процесния договор за недействителен.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че е налице неплатена главница, но
тя не би могла да бъде присъдена на ищеца в настоящото производство, тъй като
би се стигнало до подмяна на основанието на вземането. След като договорът е
недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на главницата на
същото основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД
и се базира на института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание,
всеки дължи да върне това, което е получил. В случая, сумите се претендират на
договорно основание като изпълнение с оглед действителен договор за кредит, а
не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Вън от горното и абсолютно
неясно е поради липса на погасителен план и справка как извършените плащания от
ответницата са разпределени за погасяване главницата, лихвите и таксите.
Последното в контекста на обстоятелството, че се констатира недействителност на
клаузи от договора за услугата „Кредит у дома“ води не преуреждане това
разпределение, като сумите отнесени за погасяване задължението по нищожните
клаузи следва да се отнесат за погасяване към другите вземания за лихва и
главница. В случая от представените доказателства такава преценка не може да се
извърши.
Ето защо предявените
искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора
при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, но доколкото такива не се претендират и доказват,
то и не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК
*********, представлявано от ....... А.В.Г., със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Хенрих Ибсен“ № 15, ет. 7, чрез .... К.П. против Н.Я.И. с ЕГН ********** с адрес:
*** обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че последна дължи
сумите за които е била издадена заповед № 5815/26.06.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10462/2018г. по описа на РС –
Пловдив както следва:
484, 40 лв. – главница, дължима по Договор за
потребителски кредит № ........./19.02.2015 г. и Договор за цесия от 28.07.2016
г.; 50,56 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 04.09.2015 г. до
19.09.2015 г.;
30,10 лв. – лихва за забава за периода от 04.09.2015 г.
до 31.05.2018 г.;
180, 98 лв. – такси за периода от 04.09.2015 г. до
19.09.2015 г.,
ведно
със законната лихва върху главницата от 25.06.2018 г. до окончателното плащане
като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
Вярно с оригинала!
ММ