№ 73
гр. Пловдив, 27.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. И. Въззивно частно търговско дело
№ 20235001000114 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 9, постановено в закрито съдебно
заседание на 6.01.2023 г. от Окръжен съд-Пазарджик по т.д. № 197/2022 г., с
което е върната исковата молба с вх. № 7744/10.11.2022 г., депозирана от „Б.“,
дружество с ограничена отговорност, против „Т**-т. л. и с.“ЕООД-гр.П. на
основание чл. 129,ал.3 от ГПК и е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят търговско дружество „Б.“-К., К. И. моли
определението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по
съображения, изложени в частната жалба от 24.01.2023 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 10.11.2022 г. е подадена до ОС-Пазарджик искова молба от
търговско дружество „Б.“-К., К. И. против „Т**-т. л. и с.“ЕООД-гр.П. за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 274 695,62 лв.,
представляваща стойността на увредена стока, лихва за забава в размер на
17 093,54 лв. и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Исковата молба е подадена от адвокат Р.
М. в качество на пълномощник на дружеството-ищец. Към исковата молба
пълномощно от дружеството за адвокат М. не е било представено.
1
С разпореждане от 11.11.2022 г. окръжният съд е оставил исковата
молба без движение за отстраняване от ищеца на посочени нередовности,
една от които е представяне на пълномощно за адвокат М. от ищеца или той
да потвърди извършените от нея действия по подаване на искова молба без
представителна власт. С това разпореждане като нередовност на исковата
молба е посочена и необходимостта от внасяне на дължимата по делото ДТ по
сметка на ПОС и представяне на доказателство за плащането.
Съобщението до дружеството-ищец за разпореждането на съда е
връчено на 21.11.2022 г. на адвокат Р. М.. С молба от 28.11.2022 г., получена в
съда на 30.11.2022 г., подадена от адвокат М., е поискано продължаване на
срока за отстраняване на нередовностите и с разпореждане от 1.12.2022 г.
съдът е продължил срока до 30.12.2022 г. С молби, изпратени на 12.12.2022 г.
и на 3.01.2022 г., ищецът е изпратил документи, с които отстранява част от
посочените от съда нередовности. С първата молба е представено
пълномощно от дружеството за адвокат М., изготвено на датата 7.12.2022 г.
На 6.01.2023 г. окръжният съд постановява обжалваното сега
определение, с което констатира, че ищецът е изпълнявал дадените му от съда
с разпореждането от 11.11.2022 г. указания, но както до 30.12.2022 г., така и
до датата на постановяването на определението ищецът не е изпълнил
указанието на съда да внесе дължимата ДТ, която е определяема по размер
съгласно т.1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по
ГПК. Поради неостраняването на тази нередовност на исковата молба съдът
на основание чл. 129,ал.3 от ГПК връща исковата молба и прекратява
производството по делото.
За определението на съда от 6.01.2023 г. ищецът е уведомен на
17.01.2023 г., като съобщението е връчено на пълномощника му адвокат М., и
на 24.01.2023 г. е подадена частната жалба до апелативния съд. С нея се
твърди, че определението е неправилно, тъй като давайки указания за
заплащане на ДТ на ищцовото дружество съдът не е определил размера на ДТ
по всеки от съединените искове - за заплащане на стойността на увредата и за
законната лихва върху претендираната главница. Посочва се, че независимо
че ДТ е определяема по размер съгласно чл.1 от Тарифата за държавните
такси, събирани от съдилищата по ГПК, съгласно установения с чл. 7,ал.1 от
ГПК принцип на служебното начало е следвало съдът не само да укаже, че
2
трябва да бъде заплатена ДТ с първоначалното разпореждане за отстраняване
на нередовности, но и да посочи конкретния размер на дължимата ДТ по
всеки един от исковете, което съдействие от съда е необходимо и поради
обстоятелството, че са предявени два обективно съединени искове, по всеки
от които се дължи ДТ. Затова се иска отмяна на обжалваното определение.
Съгласно разпоредбата на чл. 128,т.2 от ГПК към исковата молба се
представя документ за внесена ДТ. Съгласно нормата на чл. 129,ал.2 от ГПК,
когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 128 от ГПК, на
ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите
нередовности. Съгласно разпоредбата на чл. 129,ал.3 от ГПК, когато ищецът
не отстрани в срока нередовностите, исковата молба се връща. В случая както
с исковата молба, така и впоследствие до постановяването на обжалваното
определение на 6.01.2023 г. ищецът не е изпълнил изискването на чл. 128,т.2
от ГПК да представи документ за внесена ДТ. Действително, в случая с
разпореждането от 11.11.2022 г. окръжният съд, като е изискал да се внесе
дължимата по делото ДТ, не е посочил конкретният размер на тази ДТ.
Несъмнено е обаче, че изискването на закона по чл. 128,т.2 от ГПК
предполага, че ищецът преди да подаде исковата молба е изчислил
дължимата ДТ въз основа на разпоредбите на Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, като в случая, доколкото се касае за
искове за присъждане на парични суми, е въпрос на елементарно пресмятане
съгласно чл. 1 от Тарифата да се изчисли таксата, която е в размер на 4 на сто
от цената на иск, но не по-малко от 50 лв. Несъмнено е, че въпреки че
исковата молба е подадена на 10.11.2022 г. от пълномощник-адвокат (към
онзи момент обаче без представителна власт) и че той е предприел действия
по отстраняване на посочените от съда нередовности, като пълномощно от
него за дружеството от дата 7.12.2022 г. е било представено впоследствие по
делото, тази конкретно нередовност не е била отстранена до датата на
постановяването на обжалваното определение. Констатирайки тези
обстоятелства, окръжният съд е следвало да определи конкретния размер на
дължимата сума за ДТ и да уведоми ищеца чрез неговия вече надлежен
пълномощник-адвокат да я внесе по сметка на съда и да представи по делото
доказателство за плащането. При тези обстоятелства преценката на съда, че
ищецът не е отстранил тази нередовност и затова исковата молба е останала
нередовна, поради което следва да бъде върната, следва да се приеме за
3
преждевременно направена. Затова обжалваното определение следва да бъде
отменено, като делото се върне на окръжния съд за предприемане на
съответните съдопроизводствени действия.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 9, постановено в закрито съдебно заседание
на 6.01.2023 г. от Окръжен съд-Пазарджик по т.д. № 197/2022 г., с което е
върната исковата молба с вх. № 7744/10.11.2022 г., депозирана от „Б.“,
дружество с ограничена отговорност, против „Т**-т. л. и с.“ЕООД-гр.П. на
основание чл. 129,ал.3 от ГПК и е прекратено производството по делото.
Връща делото на същия съд и състав за предприемане на съответните
съдопроизводствени действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4