№ 500
гр. Пловдив, 29.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
и прокурора М. В. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
частно наказателно дело № 20225000600532 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:24 часа се явиха:
Делото е образувано по жалба на адв. А., в качеството му на
защитник на обвиняемия Р. Т..
Явява се обвиняемият Р. Р. Т. , доведен от Следствения арест,
заедно с адв. А..
Явява се и представител на Апелативна прокуратура Пловдив.
Прокурорът – Моля да дадете ход на делото.
Адв. А. – Да се даде ход на делото.
Обв. Т. – Да се даде ход на делото.
Няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА СЕ същото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 НПК.
Прокурорът – Нямам искания за отвод на състава или секретаря.
Нямам доказателствени искания.
1
Адв. А. – Нямам основания също за искания за отвод, така че
нямам такива. Нямам и доказателствени искания. Поддържам жалбата.
Обв. Т. – Нямам отводи. Нямам доказателствени искания.
С оглед становището на страните и тъй като делото е изяснено от
фактическа и правна страна съобразно предмета на доказване по настоящото
производство, следва да се даде ход на същото по същество, ето защо съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. А. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата.
Считам и моля да приемете, че първоинстанционният съд е взел едно
неправилно и незаконосъобразно определение, вземайки по отношение на
подзащитния ми най-тежката мярка за неотклонение. Считам, че становището
на окръжния съд не е съобразено със събраните по делото доказателства и
изводите, които могат да се направят във връзка с тях.
Относно обоснованото предположение, че подзащитният ми е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, са налице
няколко противоречия в доказателствения материал, които са повлияли
именно на Пловдивския окръжен съд да вземе това свое становище по
отношение от необходимостта да вземе тази най-тежка мярка.
На първо място имаме няколко основни свидетелски показания,
които са в пълно противоречие с тезата на прокуратурата, досежно
виновността на подзащитния ми. Какво имам предвид – двамата
полицейските служители, които са присъствали на място П.Ч. и Г.М., които
реално са били на място и са станали очевидци на всичко. Те не казват, че
подзащитният ми има нещо общо с оръжието, както и с осъществяване на
това деяние, а именно с прострелването на пострадалия Х.И.. Те двамата са
били до него и пред него, пред подзащитния ми. От показанията на Г.М. става
ясно следното -след приключване на инцидента тя е отишла при пострадалия
Х.И. и го е попитал какво чака отвън, той й е казал – Чакам доктора, тя го
пита – За какво ти е докторът, той казва – Бащата на Р. ме простреля – Д..
Това са думите, които именно простреляният е споделил на полицайката.
Бащата на Р., а не Р.. Полицейският служител продължава с коментара си и
разсъжденията, че тази версия на нея не й се е сторила много логична и оттам
2
нататък всичко тръгва в една различна светлина, като това деяние е
приписано именно на подзащитния ми.
Следва да се има също така предвид обстоятелството, че
единствените свидетелски показания, които твърдят, че именно подзащитният
ми е извършил това деяние, са тези на снахите на пострадалия – М. Т.а и Р..
По отношение показанията на тези две свидетелки считам, че не следва да се
приемат като обективни и годни. Защо смятам така? На първо място
безспорно от материалите по делото може да се извлече извод, че между
двете фамилии съществува вражда от доста време. Именно младото
попълнение, снахите в една от фамилиите, са тези, на които се е паднало да
бъде прехвърлена вината на някого – на подзащитния ми. От показанията на
тези две свидетелки се забелязват изнесени факти, които не се потвърждават
по никакъв начин от показанията на другите свидетели. Това е така основно
досежно твърдението, че техните съпрузи Н. и другият син на Х.И. не са
присъствали на инцидента. Това категорично не е вярно и се опровергава от
всички останали свидетелски показания, които установяват че и двамата са
присъствали. Следва да се обърне внимание и на дадените обяснения от
пострадалия Х.И., който заявява – Д., бащата на Р., ме простреля, дойде при
мен и ме простреля, Д. ме простреля. Това заявява самият пострадал, т.е. той
е възприел кой всъщност е стрелял. Тъй като са извършени няколко
престъпления, производствата са разделени и част от тях са в А.. Там са
основните неща. В случая виждаме, само това, което Окръжна прокуратура е
сметнала да ни представи като доказателства, което считам за нагласено и
некореспондиращо с доказателствените материали по делото.
По отношение на изготвената химическа експертиза, там се
твърди за наличието на микрочастици, както по ръцете на подзащитния ми,
така и по ревера на елека, но не и по ръкавите на пуловера, с който той е бил.
Т.е. имаме наличие по ревера на елека на микрочастици, съвпадащи с
химическия състав с тези от дулото на оръжието, обаче нямаме такива по
ръкава на блузата, с която е бил. Като отчетем, че елекът е елек, което е видно
от снимките, т.е. не е яке с ръкав, би следвало и по ръкавите да има такива
микрочастици, които са в непосредствена близост до евентуалното оръжие,
което се приписва да е било държано от подзащитния ми.
Не са взети дактилоскопски следи, което считам за огромен
3
недостатък на производството и на началния му етап, с оглед установяване
кои са лицата, оставили своите отпечатъци върху пистолета. Ако такива бяха
взети и бе направен анализ, определено би било видно, че няма данни и няма
следи от подзащитния ми върху пистолета, няма отпечатъци. Позволявам си
да изразя мнението си, че именно полицаите са тези, които са искали в крайна
сметка тези вражди между двете фамилии да престанат и вземайки
натривките, както от дрехите на подзащитния ми, така и от дулото на
пистолета, случайно са докоснали с дулото част от дрехите му, за да се появят
там тези микроследи. Защо го казвам? Единствено само снахите на Х. твърдят
по един грубо казано начин по реда на копи и пейст, как са видели, че
подзащитният ми и е извадил пистолет и съответно е стрелял. Ако това
действително бе така, самият пострадал би казал същото, че от упор, едва ли
не, го е застрелял подзащитният ми Р., но той казва друго – Застреля ме Д.,
бащата на Р.. Затова считам и моля да приемете и споделите моето становище,
че именно обосноваността на предположението, че подзащитният ми е
извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, е доста сериозно
разколебано при един внимателен прочит.
С оглед обосноваване на ал. 2, а именно, че обвинението е за
престъпление, за което се предвижда наказание повече от 10 години
Лишаване от свобода, чисто формално прокуратурата си гарантира
получаването на исканата от нея мярка за неотклонение Задържане под
стража. Единствено и само на това основание, а какво ще се окаже по делото,
ще видим. Не считам, че този подход е правилен и законосъобразен и моля
настоящият съдебен състав да внесе яснота, приемайки, че нещата не са
такива, каквито му се представят от прокуратурата и органите на ДП към
момента.
Освен това не така е категоричен за целите на мерките за
неотклонение и какво те би следвало да постигнат, а именно осигуряване на
обвиняемия за самото ДП, осигуряване за явяването пред съд. Никое от тези
обстоятелства не е налице и не би могло да бъде, в случай че бъде взета по-
лека мярка за неотклонение.
Моля да отмените първоинстанционното определение, с което по
отношение на подзащитния ми е взета мярка за неотклонение Задържане под
стража и да постановите по-лека мярка, а именно Домашен арест или
4
Парична гаранция. Считам, че мярката за неотклонение Домашен арест би
изпълнила целите на мерките за процесуална принуда, с оглед осигуряване на
едно правилно и законосъобразно протичане на наказателния процес. В този
смисъл моля да се произнесете.
ДАДЕ СЕ ДУМА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА на обвиняемия Р. Т..
Обв. Р. Т. – Поддържам казаното от адвоката ми. Аз не съм
стрелял. Взеха ми отпечатък. Ако съм аз, да дават 100 затвор на мене. Те
всичко взеха.
Прокурорът – Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете че
няма предпоставки за изменение на взетата мярка за неотклонение по
отношение на обвиняемия Т.. Считам, че всички предпоставки, визирани в чл.
63 и чл. 64 НПК, са налице и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел, че следва да наложи най-тежката мярка за неотклонение Задържане
под стража.
Касае се за конфликт, в който са участвали много хора на
16.12.2022 г. в А.. При този конфликт естествено е да има две групи гласни
доказателства – едните, които са в подкрепа на обвинението и други, които да
се опитват да го опровергаят.
Моля да обърнете внимание на първоначалните обяснения на Р. Т.
и най-вече на изявлението му, че той никога през живота си не пипал
огнестрелно оръжие, не се е докосвал до него, няма никаква връзка с
пистолета, който е намерен и т.н. Тези обяснения считам, че напълно и
категорично са опровергани от гласните доказателства на свидетелките М.
Т.а и Р. И., които са разпитани пред съдия и се подкрепят и от показанията на
присъствалите на място полицейски служители. Но, за да не бъда голословна,
винаги е възможно човек да има възприятия, които не да точно отражение на
действителността, но това по никакъв случай не се подкрепя от
доказателствата, свързани с физико-химическата експертиза, която е
направена. Тя е категорична – по ръцете и по дрехите на Р. Т. са намерени
частици, които съответстват на тези от дулото на намерения пистолет. Когато
има такива факти, при категорично отричане на допир с пистолета, няма как
да не е налице обосновано предположение, че той е боравил с оръжието.
Наличието на свидетели, които са видели, че той е възпроизвел изстрел, още
повече потвърждават обоснованото предположение за авторството на
5
деянието. Считам, че в тази връзка не може да има каквото и да е
разколебаване, независимо от начина, по който се интерпретират показанията
на свидетелите, по който се интерпретира заключението на вещите лица,
видите ли, по елека е имало, пък другаде – нямало. Важното е, че по ръцете
има микрочастици и те са от пряк контакт с оръжието, с което е извършено
престъплението.
По отношение на останалите предпоставки – безспорно се
установява, че е налице една трайна вражда, която на 16-ти декември е
ескалирала и в опит за убийство. Не без значение е обстоятелството, че при
наличието на много хора е възпроизведен изстрел, което сочи на по-висока
степен на обществена опасност на деянието и оръжието, с което е извършено
- това огнестрелно оръжие, би могло да порази и на други хора, които не са
участници в конфликта. При това положение аз считам, че мярката, която
следва да бъде взета по отношение на Р. Т., е точно Задържане под стража и
на този етап тя не следва да бъде изменяна, както поради опасност да се
извърши друго престъпление, така и поради опасност обвиняемият да се
укрие от правосъдието. В този смисъл ще ви моля за вашия съдебен акт.
ДАДЕ СЕ ПОСЛЕДНА ДУМА НА на обвиняемия Р. Т..
Обв. Т. – Искам по-лека мярка – Домашен арест, да съм със
семейството. Вчера беше на малкия рожден ден. Искам на Нова година да съм
семейството. Аз не съм стрелял.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайното съвещание съдът приема за установено следното:
Съдът след съвещание, намери за установено следното:
Производство е по реда на чл. 64, ал. 7 - 8 от НПК.
Образувано е във връзка с постъпилата въззивна жалба срещу
определение № 1681 от 20.12.2022 г. на Пловдивски окръжен съд по ЧНД
880/2022 г., наказателно отделение, с което е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража спрямо обвиняемия Р. Р. Т., обвиняем по
досъдебно производство № 880/2022 г. по описа на РУ – А. при ОД на МВР
Пловдив.
Като съобрази доводите на страните и след проверка на
атакуваното определение на ПОС, настоящият съд намира, че същото е
6
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Изцяло се споделят доводите на първия съд, че са налице всички
кумулативно предвидени от закона предпоставки за вземане на най-тежката
мярка за неотклонение задържане под стража, като изложените подробни
мотиви във връзка с наличието на всяка една от тях няма да бъдат
преповтаряни. Всъщност пред настоящия съд не се навеждат нови доводи,
като релевираните вече такива пред първата инстанция са получили
мотивиран отговор от този съд. Правилно е било отбелязано, че към момента
Т. е привлечен за обвинения с правна квалификация по чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1
НК и по чл. 339, ал. 1 НК, като и двете се явяват тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК със законоустановен специален
минимум на долната граница на наказанието лишаване от свобода и
максимум над пет години. В случая предвидената от законодателя
санкционна рамка за първото от посочените престъпления от десет до
двадесет години лишаване от свобода, се явява с висок минимум и максимум
и разкрива висока степен на обществена опасност и морална укоримост на
подобно деяние като вид престъпно поведение, за което е инкриминирана и
съответната наказателна санкция.
Заедно с това настоящият съд споделя като напълно обоснован
извода на първата инстанция, че от доказателствената маса, събрана в хода на
разследването, което се намира в изключително ранен етап, може да се
направи извод за наличието на обосновано предположение за авторството на
вменените престъпления с нужния интензитет на доказателствата,
необходими в производството при първоначално вземане на мярка за
неотклонение задържане под стража. Не могат да бъдат споделени доводите
на защитата, че първият съд не бил взел предвид производни сведения от
пострадалия, които оборвали обоснованото предположение за авторството на
деянията. Тези аргументи не могат да бъдат споделени при съвкупна
преценка на показанията на свидетелите-очевидци М. Т.а и Р. И., които по
непротиворечив начин възпроизвеждат възприятията си за характерен жест на
посягане към областта на колана и изваждане на незаконно притежаваното
огнестрелно оръжие от страна на обвиняемия и насочването му към
пострадалия и възпроизвеждането на изстрели, което наложило търсенето на
незабавна медицинска помощ и лечението в специализирано медицинско
заведение на последния. Наред с това показанията на визираните свидетели
7
корелират със заявеното от Б.Ф. и противно на претенциите на защитата, не се
опровергават от показанията на полицейските служители П.Ч. и Г.М.,
ангажирани с овладяване на конфликта между две групи враждуващи родове.
Напротив, последните съдържат техни преки възприятия за проявената от
страна на обвиняемия активност и упоритост в разправата по време на
процесните събития, както и за отказа му да се съобразява с разпорежданията
на органите на реда. Само по себе си обстоятелството, че кратковременно
изтласканият на известно разстояние от пострадалия обвиняем, не е бил
наблюдаван от Ч. и М. и тогава са били произведени изстрелите, не
опровергава заявеното от Т.а, И. и Ф. за възприетите от тях конкретни
действия на обвиняемия. Посоченото от очевидците намира подкрепа и в
приобщеното по делото веществено доказателство – боен пистолет, както и в
заключението на назначената физико-химическа експертиза, от която се
установява, че по дрехите и по ръцете на обвиняемия са били установени
капсулни микрочастици, които по състав съответстват с частиците,
установени и в цевта на пистолета, иззет от местопроизшествието, с който са
били възпроизведени изстрелите.
Настоящият съдебен състав споделя и становището, застъпено от
ПОС по отношение на преценката на останалите предпоставки, свързани с
вземане на мярка задържане на обвиняемия, а именно наличие на опасност от
извършване на престъпление. Тя правилно е била изведена от тежестта на
обвиненията и каузалните им особеностите и лошите характеристични данни
на Т.. Всичко това обуславя наличието на реална опасност в посочените от
първия съд насока.
Съвкупният анализ на всичко изложено до момента налага извод,
че на настоящия процесуален етап най-адекватна за започналото спрямо
обвиняемия наказателно производство е мярката за неотклонение „задържане
под стража“.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1681/20.12.2022 г. по ч.н.д. №
2337/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.
8
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10.48 часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
9