Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1207
гр.
Пловдив 28.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на петнадесети май две хиляди и
двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при
участието на секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5951/2019 г. по описа на РС Пловдив –
ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 69/13.08.2019 г. на член на Управителен съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с което на К.И.И. с ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по
чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179
ал.3 вр. чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП.
Жалбоподателят К.И.И. се
явява в съдебно заседание. Иска се от съда да отмени наказателното
постановление. Не се оспорва управлението на пътното превозно средство и
неизпълнението на задължението за заплащане на пътна такса, но се твърди липса
на пътен знак, указващ изискване за винетка.
Въззиваемата страна Агенция
„Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството чрез процесуалния си представител прави искане до съда да
потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за процесуално представителство – за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като съобрази и
анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда
от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 15.03.2019 г. около 14.50
ч. жалбоподателят К.И. *** бил спрян при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, на път от Републиканската пътна мрежа клас
ІІ № 86 в участъка на км. 14+780 при движение в посока юг – към гр. Асеновград,
от ***, в чийто състав бил св. А.В.С. – ***. ***осъществявали контрол на
правилата за движение по пътищата, като на мястото на контрол извършвали
проверка за заплатена от водачите винетна такса – пътна такса по чл.10 ал.1 т.1
от Закона за пътищата /ЗП/, доколкото за контролирания пътен участък имало
поставен пътен знак със специално предписание – пътен знак „Д 25“ – „За
използване на пътя се изисква платена винетна такса“ /чл.121а от Наредба № 18
от 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци/ - поставен на
участък км. 14+750 в посока за гр. Асеновград. Жалбоподателят И. не представил
на проверяващите полицаи надлежен документ /вкл. винетен стикер/ за изпълнение
на задължението му за заплащане на пътна такса за движение на управляваното от
него пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, поради което и св. С. му съставил акт – АУАН № 229377/15.03.2019 г., за
прието за извършено административно нарушение по см. на чл.139 ал.5 от ЗДВП и
състоящо се според описанието дадено от актосъставителя в АУАН в това, че
управляващия лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** няма валиден винетен стикер за
платена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП при движение по
Републиканската пътна мрежа. При предявяването на АУАН нарушителят вписал, че
не е съгласен с акта и че бил спрян на Асеновградско шосе, което не било с акт
16 и пуснато за винетен стикер.
Възражения против АУАН в
срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени.
Въз основа на АУАН и
останалите материали по административната преписка, вкл. и след извършване на
проверка в електронната система за събиране на пътни такси,
административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление,
в което за приетото за извършено към 15.03.2019 г. около 14.50 ч. от
жалбоподателят К.И.И. административно нарушение било квалифицирано като такова
по см. на чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП, а при описание на нарушението в
обстоятелствената част на наказателното постановление било изложено, че се
състои в това, че И. на 15.03.2019 г. около 14.50 ч. е управлявал като водач
пътно превозно средство – лек автомобил „Ауди“ с рег. № ***, на републикански
път ІІ-86, посока юг, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за
посоченото ППС на била заплатена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП.
Така изложената фактическа
обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св.
С., АУАН, извлечение от електронната система за събиране на пътни такси,
уведомления, известия за доставяне, оправомощителни заповеди, трудов договор,
справка, фотоизображения.
Съдът кредитира показанията
на св. С. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените
доказателства и неоспорени от страните по делото.
Според настоящата инстанция
въз основа на наличните по делото доказателства би могло да се направи несъмнен
извод, че с поведението си на 15.03.2019 г. около 14.50 ч. жалбоподателят К.И.И.
е осъществил състав на административно нарушение по см. на чл.139 ал.6 от ЗДВП,
тъй като не е изпълнил задължението си преди движението по път от
Републиканската пътна мрежа клас ІІ № 86 – път включен в обхвата на платената
пътна мрежа, в участъка на км. 14+780 при движение в посока юг – към гр.
Асеновград, с управлявано от него пътно превозно средство лек автомобил „Ауди“
с рег. № ***да заплати пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП – според категорията
на пътното превозно средство – винетна такса. Път клас ІІ № 86 е част от републиканската
пътна мрежа, за който се събира такса за ползване на пътна инфраструктура –
пътна такса /утвърден с решение на МС № 959/31.12.2018 г./, в самия участък, на
който е бил установен наказаният да управлява лекия си автомобил е имало и
поставен наличен пътен знак със специално предписание – пътен знак „Д 25“ – „За
използване на пътя се изисква платена винетна такса“, а от приложеното по
делото извлечение от електронната система за събиране на пътни такси е видно,
че за автомобила лек автомобил „Ауди“ с рег. № *** не е била заплатена пътна
такса – винетна такса.
Въпреки наличното според съда
извършено административно нарушение, ангажираната спрямо И. административна
отговорност за нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП следва да отпадне – поради
допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство от
категорията на съществените – засягащи правото на защита на наказаното лице,
ограничаващи го във възможността да е наясно за какво му се следва реализацията
на административна отговорност.
Както се посочи и по – горе
при образуването на административно-наказателното производство спрямо
жалбоподателя К.И.И. със съставения срещу него АУАН № 229377/15.03.2019 г. е
подета реализация за нарушение с правна квалификация по чл.139 ал.5 от ЗДВП.
Съгласно чл.139 ал.5 от ЗДВП „Движението на пътни превозни средства по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на
съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните
такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата.“. Никъде в обстоятелствената част на
АУАН актосъставителят при изискуемото му се задължение по чл.42 т.4 от ЗАНН –
за описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му, не е изпълнил
това си задължение, а именно да посочи, че лицето нарушител не е изпълнило
съответните му задължение – като и да ги конкретизира кои точно, които да са
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 от
ЗП. Описано е място на управление на пътно превозно средство, време,
конкретизирано е ППС, и е описано, че нарушителят няма валиден винетен стикер
за платена винетна такса съгласно чл.10 ал.1 т.1 от ЗП при движение по
Републиканската пътна мрежа. Никъде не е вписано, че И. като водач на ППС по път
от републиканска пътна мрежа, за който в случая се събира пътна такса, не е
изпълнил това си задължание за плащане на пътната такса – доколкото и
установената липса на валиден винетен стикер за платена винетна такса
неозначава винаги и само неплащане на пътна такса. Валиден винетен стикер
водачът на автомобила може да няма към момента на проверката и защото не го
носи, защото го е изгубил, защото не иска да го представи, или по друга причина
– напр. пътната такса за ППС е заплатена от трето лице, което не е представило
стикера на този водач И.. Така описано нарушението по чл.139 ал.5 от ЗДВП и
изложени обстоятелствата на същото като в АУАН № 229377/15.03.2019 г. според
съда се преценя за неизпълнение на задължение от актосъставител по чл.42 т.4 от ЗАНН и съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на
защита на лицето нарушител – ограничава го в това да е наясно в пълен обем за
какво му се следва административната отговорност.
Наред с горното според съда
съществено процесуално нарушение е допуснато и от административно – наказващият
орган при издаване на обжалваното НП, доколкото с НП № 69/13.08.2019 г. е
санкциониран жалбоподателя за административно нарушение по чл.139 ал.5 от ЗДВП,
но и по ал.6 пак от чл.139 от ЗДВП /за каквото нарушаване на разпоредба на
чл.139 ал.6 от ЗДВП няма предхождащ АУАН/, а и доколкото едва за първи път с
обжалваното НП /предвид посочената по – горе непълнота на изложени
обстоятелства на нарушение в АУАН/ става ясно, че нарушението от страна на
жалбоподателя И. се състои в управление на ППС по път от републиканска пътна
мрежа, за който в случая се събира пътна такса без да е изпълнил задължението
си преди това да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП. При положение, че с
обжалваното НП на санкционирания И. се вменяват нови обстоятелства на нарушение
и с допълнителна правна квалификация на същото, правото на защита на
жалбоподателя се явява съществено засегнато, като това е и самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
За това и според съда
обжалваното НП № 69/13.08.2019 г. следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото –
доколкото се приема, че НП следва да се отмени изцяло, то и се преценя за
неоснователно искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, а
като такова и не следва да се уважава. Тези разноски следва да си останат за
сметка на въззиваемата страна.
Мотивиран от
горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 69/13.08.2019 г. на член на Управителен съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството,
с което на К.И.И. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.139 ал.5 и ал.6 от ЗДВП
/Закон за движение по пътищата/ на основание чл.179 ал.3 вр. чл.139 ал.5 и ал.6
от ЗДВП.
Решението подлежи на
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! ДТ