Р Е Ш Е Н И Е
19.04.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
18.04. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Деа Маркова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 370 2019
дело № по описа за година.
М.В.К., ЕГН **********, е предявила
против К.И.Г., ЕГН: **********, искове
с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 и 149 от СК за постановяване
на съдебно решение, по силата на което да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на роденото от фактическото й съжителство с
ответника малолетно дете И.К.Г., ЕГН **********, да бъде определено
местоживеенето на детето при нея, да бъде определен режим на лични отношения на
детето с бащата и последният бъде осъден да заплаща издръжка в полза на детето в
размер на 180.00 лв. месечно, считано от датата на предявяване на иска, както и
издръжка в минимален размер за една година назад, в общ размер на 2160.00 лв.
Ищцата твърди, че с ответника живели на съпружески начала от 2006г. до м. септември 2017г. От съвместното им съжителство, на ***г. се родило детето И.К.Г.. След раздялата на страните, ищцата се грижи за отглеждането и възпитанието на малолетното дете и поема всички разходи, свързани с това. Майката и детето живеят в гр. Дупница, в къща, собственост на Ивайло Владимиров Велинов, с когото ищцата понастоящем е във фактическо съпружеско съжителство и с когото има общо дете-Десислава Ивайлова Велинова, ЕГН: **********. В дома им са осигурени всички необходими условия, а настоящият й партньор й помага в отглеждането и възпитанието на децата. Малолетната И. ученичка в 5-ти клас и между нея и ищцата има изградена силна емоционална връзка. Ищцата страда от заболяване, вследствие на което е с трайно намалена работоспособност и не е в състояние да работи. Получава лична пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ в общ размер на 332.93 лв. месечно и доходите й са недостатъчни за да осигури на детето всичко необходимо. До настоящия момент ответникът не допринася със средства за отглеждането и възпитанието на детето.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, който съдържа единствено изявлението „възразявам“. В открито съдебно заседание ответникът се явява лично, като заявява, че не възразява родителските права върху малолетното дете И. да се упражняват от майката, местоживеенето на детето да бъде определено при нея, а на него да му бъде определен описаният в исковата молба режим на лични отношения с детето. Оспорва, обаче, претендираният размер на издръжка за бъдеще и за минало време. Твърди, че е работи на трудов договор от 27.03.2019г., като получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната, поради което не може да заплаща издръжка в искания размер.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК
събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане, издадено на 26.04.2007г. от Столична община, район „Триадица“, се установява, че родители на И.К.Г., ЕГН ********** са страните по делото. Между тях не е спорно, че са живели на семейни начала до м. септември 2017г.
От приетите като доказателство по делото ЕР на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД-гр. Дупница № 0617 от заседание № 38, проведено на 08.03.2017г. и Удостоверение изх. № 3040-09-26/18.02.2019г., издадено от НОИ, териториално поделение-гр. Кюстендил, се установява, че М.В.К. страда от тежко общо заболяване, вследствие на което е със 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, поради което й е отпусната лична пенсия за инвалидност в размер на 238.74 лв. и добавка за чужда помощ в размер на 94.19 лв.
От приетото като доказателство по делото удостоверение изх. № 138/18.02.2019г., издадено от ОУ „Св. Св. К. и Методий“ гр. Дупница, се установява, че през учебната 2018/2019г. И.К.Г. е ученик в V-ти клас на същото училище.
От приетата като доказателство по делото служебна бележка от 22.03.2019г., издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ , се установява, че К.И.Г. е регистриран като търсещо работа лице.
От представения от ответника и приет като доказателство по делото Трудов договор № 194/27.03.2019г. се установява, че К.И.Г. е назначен на длъжност „общ работник“ в дърводелски цех, гр. Бобошево на „ФУРНИР ТЕХ“ ЕООД, като е договорено да получава трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година трудов стаж.
От приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане №**********, издадено от Столична община, район „Средец“, се установява, че Десислава Ивайлова Велинова, ЕГН: **********, е с родители: М.В.К. и Ивайло Владимиров Велинов.
Приет е по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Дупница, от който се установява, че родителите на малолетното дете И.Г. са живели на семейни начала около дванадесет години. От м. октомври 2017 год. не живеят заедно, като майката и детето се преместват да живеят в гр. Дупница. Първоначално се установяват на квартира на адрес: гр. Дупница ул. "Скопие" № 24, а в последствие майката заживява на семейни начала с Ивайло Велинов на същия адрес. От съвместното си съжителство имат едно дете Десислава Ивайлова Велинова родена на *** год. Основните грижи за И. се полагат от майката за детето. Същата задоволява битовите, здравните и образователните му потребности. Четиричленното семейство живее в къща, на адрес: гр. Дупница ул. "Скопие" № 24. Обитават първи етаж от триетажна къща, който се състои от хол, спалня, детска, кухня, баня и тоалетна; има обособена детска стая. Налице са добри условия за отглеждане на малолетната И.. М. Керкелова е пенсионер по болест, получава пенсия в размер на 238.74 лв. и финансова подкрепа по чл. 70 от ЗИХУ в размер на 104.40 лв. Получава и помощи по ЗСПД за отглеждане на дете в общ размер на 190.00 лв. Общият месечен доход на майката е в размер на 533.14 лв. Съжителстващият с нея на семейни начала Ивайло Велинов работи като електротехник и получава трудово възнаграждение в размер на около 600.00 лв. месечно. Малолетната И. има избран личен лекар - д-р Кастелова, която посещава при необходимост. Редовна ученичка с в 5-ти клас на ОУ "К. и Методий" гр. Дупница, справя се сусвояването на учебния материал и има много добри оценки. На 01.04.2019 год. е проведена среща-разговор с малолетната И.. Същата споделила, че е в добри взаимоотношения със съжителстващия на майката Ивайло Велинов. Гостува при баща си два пъти месечно в с. Усойка. Няма пречка от страна на майката детето да общува с бащата. Детето е емоционално привързано и към двамата си родители, желае да продължи да живее в семейството на майка си и да продължи да се среща с баща си.
Приет е и социален доклад от ДСП-Бобошево, от който се установява, че бащата К.Г. ***, в жилище, собственост на неговите родители, което представлява къща на два етажа с дворно място. К.Г. обитава втория стаж, който се състои от две стаи - спалня и детска стая. Коридорът е обособен като кухненски блок; санитарният възел е вътрешен. Жилището е снабдено с уреди и вещи, необходими за едно домакинство; има електричество и течаща вода. Роднинският кръг на детето по бащина линия включва дядо, баба, чичо и леля, които живеят в с. Усойка. Бащата е емоционално привързан към дъщеря си и има желание за активна родителска връзка.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Ивайло Владимиров Велинов-съжителстващ с ищцата на семейни начала и Мария Димитрова К.-майка на ищцата, които съдът прецени съгласно чл.172 от ГПК.
Свидетелите дават показания, че майката, заедно с детето живеят в къщата на свидетеля Ивайло Велинов, където има осигурено всичко необходимо за отглеждането и възпитанието на малолетната И.. Описват М.К. като добра и грижовна майка, която може да разчита на помощта на майка си-свидетелката К. и на съжителстващия с нея на семейни начала-свидетелят Велинов за отглеждането и възпитанието на малолетната И.. Свидетелите дават показания, че бащата на И.-ответникът Г., не е давал средства за издръжката на дъщеря си от м. май 2018г., като преди това всеки месец е давал на ръка на ищцата суми в размер на 70-100 лв. месечно. Според свидетелите, за издръжката на И. е необходима сума в размер на поне 300.00 лв. месечно.
Съдът е изслушал малолетното дете И.Г. по реда на чл. 15 от ЗЗДет. То споделя, че иска да живее в семейството на майка си, като е съгласна тя да упражнява родителските права върху нея. Разбира се добре със съжителстващия на семейни начала с майка й Ивайло Велинов, той се отнася добре с нея. Споделя, че донякъде се разбира и с баща си и иска да продължи да го вижда.
При тази установеност на фактите съдът възприе следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася по посочените въпроси, като следва да се отбележи че нормата на чл. 127, ал. 2 СК е императивна и съдът след сезиране от страна на родител с посочения спор следва да се произнесе по всички въпроси, свързани с упражняването на родителските права и задължения по отношение малолетните деца.
Интересите на детето следва да бъдат водещото съображение на съда, както когато одобрява споразумение (чл. 49, ал. 5 СК), така и когато решава спора между родителите за упражняване на родителските права и задължения. При определяне на мерките за упражняване на родителските права релевантните според ППВС № 1/12.11.1974 г. обстоятелства се установяват конкретно за случая и се преценяват в съвкупност. При тази преценка следва да се съобрази от съда най – добрият интерес на детето съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, което означава да се преценят желанията и чувствата му; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта, пола и миналото му; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
В разглеждания
случай безспорно установено по делото е, че ищцата и ответника са живели
на семейни начала до месец септември 2017г., като от съжителството си имат
родено дете-малолетната И.К.Г.. От представените по делото доказателства съдът
заключава, че единствено майката има желание да се грижи и отглежда роденото от
съвместното съжителство на страните малолетно дете и е в състояние да осигури
необходимите материално-битови условия за това, както и може да разчита на
помощ и подкрепа от страна на съжителстващия понастоящем с нея на семейни
начала Ивайло Велинов, както и от страна на майка си Мария Керкелова. Родителските качества
имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на детето, като
съдът приема, че в случая майката притежава необходимия родителски капацитет. От събраните по
делото свидетелски показания се установява, че до момента грижи за детето са
полагани основно от нея, с помощта на майка й, привързаността на детето към
майката е силно изразена, тя може разчита на помощ от близки при отглеждането и
възпитанието му. Съобразявайки възрастта на детето (12
години), пола на детето-момиче и неговите нужди от близостта и грижите най-вече
на майката, предвид периода от живота, в който навлиза, съдът счита, че в
интерес на същото е родителските права да бъдат упражнявани от ищцата, при
която следва да се определи и местоживеенето на детето. По въпроса относно
упражняването на родителските права и местоживеенето на детето е налице
съгласие от страна на бащата.
От събраните по делото гласни доказателства и депозираните социални доклади се установява, че емоционалната връзка между детето и бащата не е нарушена, поради което и съответно на разпоредбите на СК, на ответника следва да бъде определен режим на лични контакти с детето. СК въвежда задължение за съда при определяне на режима на лични отношения да съобразява ваканциите, официалните празници и личните празници на детето. В интерес на детето е свободните дни да бъдат равномерно разпределени между родителите и то да прекарва с всеки от тях достатъчно продължителен период от време. С оглед горното, настоящият състав счита, че следва да бъде определен режим на лични контакти съобразно нуждите и интересите на детето, а именно: всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч., десет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, при взаимно съгласие между родителите.
По отношение на издръжката на детето съдът съобрази следното:
Съгласно
даденото в чл.143, ал.2 от СК разрешение, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Т.е. правото
на получаване на издръжката в тази хипотеза е безусловно, доколкото същото не е
предпоставено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на
качеството “ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е
задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи
от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други
такива /в този см. т.2 от ПП №5 от 16.11.1970г. на ВС/. При
определяне размера на дължимата издръжка по съдебен ред, следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 142 от СК, според която размерът на издръжката се определя
според нуждите на детето и възможностите на родителя, при минималната издръжка
на едно дете в размер на една четвърт от минималната работна заплата за
страната. Нуждите на детето от издръжка, съдът преценява, вземайки предвид, в
случая, основно неговата възраст – 12г., предполагаща навлизането му в период
от живота, характеризиращ се с бурно развитие и специфични нужди от дрехи,
козметика и т.н., обстоятелството, че е ученичка в V-ти клас, което е свързано
с разходи за учебни материали и осигуряване на джобни пари. Вземайки предвид тези
обстоятелства, съдът приема, че същото за задоволяване на потребностите му се нуждае от обща месечна
издръжка в размер на около 300.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса
какво да бъде участието на всеки от двамата родители в тази общо необходима
месечна издръжка, следва да се прецени възможността на всеки от двамата да
заделя средства. Възможността на родителите зависи предимно от размера на
получаваните доходи, но и от образованието, квалификацията, професията им, от
имущественото им състояние.
Видно от събраните писмени
доказателства, ищцата е освидетелствана от ТЕЛК със 100% ТНР с чужда помощ и е
в невъзможност да полага труд. Същата получава пенсия за инвалидност и добавка
за чужда помощ, като общият размер на доходите й е 332.93 лв. месечно. Следва
да се има предвид, също така, че тя ще полага преките и основни грижи за детето.
По делото се събраха доказателства относно доходите на ответника, който, видно
от представения от него трудов договор е започнал работа на 27.03.2019г. и
получава брутно трудово възнаграждение в размер на 560.00 лв. месечно, което е
в минималния размер, установен за страната. Ответникът е сравнително млад
човек, в трудоспособна възраст, няма данни да страда от заболявания, както и да
има задължения за издръжка към други лица, което предполага полагане на повече
усилия от негова страна за повишаване на доходите си. С оглед на това, съдът
приема, че ответникът може и следва да участва в издръжката на дъщеря си със
сума в размер на поне 160.00 лв. месечно, като останалият размер на издръжката
следва да бъде поет от майката, ведно със грижите по отглеждането и
възпитанието на детето. За разликата над сумата от 160.00 лв., до пълният
предявен размер от 180.00 лв. месечно, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Съдът намира за частично основателен и иска за издръжка за минал период – една година преди завеждане на исковата молба – 19.02.2019г., предвид установеното по делото обстоятелство, че фактическата раздяла между страните е настъпила през месец септември 2017г., и на основание чл. 149 СК. Размерът на издръжката за минал период, съдът определя съобразно чл. 142, ал. 2 от СК и размера на минималната работна заплата за 2018г. (510.00 лв.), предвид обстоятелството, че не са ангажирани други доказателства, които да налагат различен размер на издръжката за минал период. Видно от представената от ответника справка от Бюрото по труда и трудовия му договор, същият до 27.03.2019г. е бил безработен, а освен това, от показанията на свидетелите се установи, че до м. май 2018г. все пак е давал средства за издръжка на дъщеря си, макар и далеч под минимално дължимите. Поради това искът за издръжка за минал период следва да бъде уважен до размер от 1530.00 лв., считано от 19.02.2018г. до датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2019г. (12 месеца по 127.50 лева).
При определяне частта от цялостната издръжка, която всеки от родителите на децата следва да поеме, съдът взема предвид и месечните добавки за деца, които родителят, при който живее детето следва да получава - решение № 469 от 26.02.1971г. по гр.д.№ 43/71г., II г.о. на ВС.
На основание чл.78, ал.6 във вр. с чл.69, ал.1, т.7 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ДРС държавна такса в размер на 291.60 лв. върху присъдената издръжка.
С оглед
особения характер на спорна съдебна администрация на настоящото производство, в
което всеки от родителите е длъжен да поиска разрешаване по съдебен ред на
въпросите, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на
детето, режима на лични отношения и издръжката му, в случай на невъзможност за
постигане на споразумение, съдебно-деловодните разноски за същото не подлежат
на репариране и остават за страните така, както са направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ, на основание чл. чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на детето И.К.Г., ЕГН **********, на майката М.В.К., ЕГН **********, при която ОПРЕДЕЛЯ и местоживеене ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата К.И.Г., ЕГН: **********, с детето И.К.Г., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч., десет дни през лятната ваканция, несъвпадащи с годишния отпуск на майката, както и по всяко друго време, при взаимно съгласие между родителите.
ОСЪЖДА К.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплаща на малолетното си дете И.К.Г.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и
законен представител М.В.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 160.00 лева (сто и шестдесет лева), ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 19.02.2019г., до настъпване на обстоятелства,
обуславящи нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 160.00 лв., до пълния предявен размер от 180.00
лв. месечно, ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 149 СК, К.И.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на малолетното си дете И.К.Г., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.В.К., ЕГН **********, издръжка за минал период в размер на общо 1530.00
лв. (хиляда петстотин и тридесет лева), считано от 19.02.2018г. до датата
на депозиране на исковата молба в съда – 19.02.2019г. (12 месеца по 127.50 лева),
като за разликата над 1530.00 лв., до пълния предявен размер от 2160.00 лв.,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като неоснователен.
Дължимата издръжка следва да бъде
внасяна от бащата по банкова сметка *** М.В.К., с ЕГН **********, както следва:
„Банка ДСК“ ЕАД, IBAN: ***.
Съдът постановява на основание чл.242, ал.1 от ГПК предварително изпълнение на решението в частта му за присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 ГПК, К.И.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница държавна такса в размер на 291.60 лв. (двеста деветдесет и един лева и шестдесет стотинки) върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок, считано от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: