Р Е Ш Е Н И Е
№ 1855
/17.10.2019 г., гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на втори октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с
участието на секретаря Мария Миланова, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3283 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.П.Г., с ЕГН: **********,
с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 819а – 114/16 от 07.11.2016 г.,
издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с
което на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 40 лева за това, че около 17:40 часа на 05.10.2016 г. в гр. Варна, по бул.
„Васил Левски“ в посока „ХЕИ“ до кръстовището с ул. „Дубровник“, управлява лек
автомобил с рег. № СТ 1958 КК, собственост на А.Б.Г. от гр. Казанлък, като
използва нередовен български личен документ (по смисъла на параграф 1, т. 2,
буква „ж“ от ДР на Закона за българските лични документи) СУМПС № *********,
валидно до 13.04.2016 г. и след изтичане на валидността не го е предал на
органа, който го е издал – нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за
българските лични документи.
Жалбоподателят
Б.П.Г. моли за отмяна на наказателното постановление, с един единствен основен
мотив, а именно, че е изтекла предвидената в чл. 82, ал. 1, т. „а“ от ЗАНН
погасителна давност за изпълнение на административното наказание, доколкото е
извършил нарушението на 05.10.2016 г., а наказателното постановление му е било
връчено на 01.07.2019 г.
В
проведеното на 02.10.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 3283 по описа
за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Б.П.Г. се явява лично,
като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на
наказателното постановление.
Въззиваемата
страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява своето
становище по отношение на депозираната жалба, предмет на разглеждане по НАХД №
3283 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, нито се представлява от
законен или процесуален представител по време на проведените открити съдебни
заседания по делото.
От
фактическа страна, съдът намира за установено следното:
На
16.09.2010 г. било издадено СУМПС № ********* на името на жалбоподателя Б.П.Г.,
с ЕГН: ********** със срок на валидност на документа до 13.04.2016 г.
След
изтичане на валидността на СУМПС № *********, жалбоподателят Б.П.Г. не го
подновил, а продължил да управлява превозни средства със същото това СУМПС №
*********.
Около
17:40 часа на 05.10.2016 г. жалбоподателят Г. управлявал лек автомобил с рег. №
СТ 1958 КК, собственост на А.Б.Г., по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, в посока
на движение към сградата на „ХЕИ“.
В
същото време на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дубровник“ бил
позициониран екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, който
изпълнявал служебните си задължения по контрол на движението на превозни
средства в тази част на града.
Съсътавна
част от този екип бил св. Г.Г.И. – мл. автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, който спрял за проверка
управлявания от жалбоподателя Г. автомобил.
При
извършена проверка на СУМПС на водача Г., св. И. установил, че представеното от
жалбоподателя СУМПС № ********* е невалидно,
доколкото срока му на валидност е изтекъл на 13.04.2016 г.
Преценявайки,
че с това свое поведение на 05.10.2016 г. жалбоподателят Г. е извършил
нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи, на
същата тази дата 05.10.2016 г. св. И. съставил акт за установяване на
административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на
посочената нормативна разпоредба.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок писмено възражение
срещу съставения АУАН не било депозирано, като на 07.11.2016 г. Началникът на
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична
фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН,
издал наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя Б.П.Г.
административно наказание „глоба“ в размер на 40 лева за нарушение на чл. 81, ал.
2, т. 6 от Закона за българските лични документи.
По
отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира следното:
На
практика жалбоподателят Б.П.Г. не оспорва съставомерността
от субективна и от обективна страна на извършеното от него в следобедните
часове на 05.10.2016 г. нарушение. Установено е, че около 17:40 часа на
05.10.2016 г. същият е управлявал превозно средство по бул. „Васил Левски“ в
гр. Варна в посока към сградата на „ХЕИ“, когато е бил спрян за проверка от екип
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна и когато е представил на
св. И. СУМПС № *********.
Същевременно
обаче срока на валидност на СУМПС № ********* е бил изтекъл на 13.04.2016 г. и
след тази дата документа е невалиден.
Разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за българските лични документи предвижда
административно наказание в рамките от 30 лева до 200 лева за лице, което
използва нередовни лични документи, а в случая жалбоподателят Г. е използвал
личен документ (СУМПС) с изтекъл срок на валидност, поради което и със своето
поведение на 05.10.2016 г. в действителност е нарушил цитираната законова
разпоредба и правилно е била ангажирана административно – наказателната му
отговорност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 50 от Закона за българските лични документи, свидетелството
за управление на МПС представлява индивидуален удостоверителен документ за
придобита правоспособност и е един от трите български лични документи съгласно
чл. 1, ал. 5, т. 2 от Закона за българските лични документи, който се издава от
органите на МВР, със срок на валидност 10 години. С изтичането на срока на
валидност на СУМПС за водачът се поражда задължението да направи постъпки пред
съответните органи да му бъде издадено ново такова. Също така с изтичане на
срока на валидност на свидетелството, то се превръща в нередовен документ по
смисъла на § 1, т. 2, б. „ж“ от ДР на Закона за българските лични документи.
В
никакъв случай, нито към датата на връчване на наказателното постановление,
нито към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната
давност за санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири
години и шест месеца. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27
февруари 2015 г. на Върховния административен съд на Република България – ОСС
от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно
приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към
датата на извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл. 81,
ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се
налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се
изключва едва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като
съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване
на деянието, поради което и съдът още веднъж ще повтори, че този срок не е
изтекъл нито към датата на връчване на наказателното постановление, нито към
датата на постановяване на съдебното решение.
Предвид
обстоятелството, че нарушението е констатирано повече от пет месеца след
изтичане валидността на документа за самоличност, според съда е неприложима
разпоредбата на чл. 28, буква „А“ от ЗАНН, тъй като не става въпрос за
нарушение продължило ден, два или една седмица, а в случая нарушението е продължило
повече от пет месеца, което е достатъчно внушителен срок.
Именно
продължителността на нарушението мотивира съда да приеме, че наложеното
административно наказание е справедливо и законосъобразно индивидуализирано.
Наложената „глоба“ в размер на 40 лева е малко по – висока като размер от
минималния праг на предвиденото административно наказание и съответства на
тежестта на извършеното нарушение, защото нарушението, както съдът вече
отбеляза, е продължило повече от пет месеца, което неминуемо повишава неговата
обществена опасност.
Поради
гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно постановление № 819а –
114/16 от 07.11.2016 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР – гр. Варна, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава
Наказателно постановление № 819а – 114/16 от 07.11.2016 г., издадено от
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на Б.П.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 40 лева за това, че около 17:40 часа на 05.10.2016 г. в гр. Варна, по
бул. „Васил Левски“ в посока „ХЕИ“ до кръстовището с ул. „Дубровник“, управлява
лек автомобил с рег. № СТ 1958 КК, собственост на А.Б.Г. от гр. Казанлък, като
използва нередовен български личен документ (по смисъла на параграф 1, т. 2,
буква „ж“ от ДР на Закона за българските лични документи) СУМПС № *********,
валидно до 13.04.2016 г. и след изтичане на валидността не го е предал на
органа, който го е издал – нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 6 от Закона за
българските лични документи.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред
Административен съд Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: