№ 1287
гр. Велико Търново, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110102183 по описа за 2023 година
Предявен иск за издръжка с правно основание чл. 150 от СК.
Ищецът Л. К. лично като непълнолетен и със съгласието на майка си и
законен представител П. С. твърди, че със съдебна спогодба по гр.д.
№1121/2018 г. на ВТРС ответникът е бил осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лева. Заявява, че от тогава са изминали повече от
три години, през които са се променили обстоятелствата, при които е
определен този размер. Нараснал е инфлационният индекс, изменила се е
макроикономическата обстановка в страната, увеличил се е и размерът на
минималната работна заплата. Освен това детето е пораснало, съответно и
нуждите му са се увеличили. Сочи, че ответникът има възможности да
заплаща увеличен размер на издръжката, тъй като за разлика от майката не
заплаща свободен наем, освен това няма други деца. Изтъква още, че майката
е безработна и има и друго непълнолетно дете, за което трябва да се грижи.
Моли съда да постанови решение, с което да увеличи размера на присъдената
издръжка от 150 лева на 300 лева месечно, считано от завеждане на иска до
настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването на издръжката, ведно със законна лихва при забава.
Претендира разноски. В съдебно заседание се представлява от адв.Й*** от
ВТАК. Поддържа исковата претенция.
1
Ответникът М. А. К. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в
който оспорва иска, като завишен по размер. Заявява, че е закупил на името
на сина си недвижим имот, като вместо същият да бъде ползван, майката се е
изнесла на квартира. Твърди, че няма сигурни доходи и че може да заплаща
издръжка в размер на по 200 лева месечно. В съдебно заседание се
представлява от адв.М. от АК Перник. Поддържа изложеното становище.
Претендира разноски.
Съдът, след като изслуша страните и прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0044/22.01.2010 г. на *** Л. К. е роден на 9.07.2009 г. от
майка П. М. С*** и баща М. А. К.. По гр.д.№ 1121/2018 г. на ВТРС е одобрена
съдебна спогодба между родителите, по силата на която бащата М. А. К. се
задължава да заплаща на малолетното си дете Л. К., чрез майката и законен
представител П. С*** издръжка в размер на 150 лева, считано от 1.09.2018 г.
до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването и, ведно със законната лихва при забава. Приет е договор за
наем на недвижим имот от 1.07.2022 г., според който майката на
непълнолетния ищец заплаща месечен наем от 200 лева за наетия от нея
недвижим имот. Според удостоверение, издадено от ТП на НОИ Велико
Търново, майката на непълнолетния е безработна и за периода м.януари-
м.юни 2023 г. е получила общо обезщетение от 2451,40 лева. Ответникът е
получил брутно трудово възнаграждение за периода м. август 2022 г.- м. юли
2023 г. в размер на 9453,57 лева, видно от приетото удостоверение издадено
от „Ханджиев-Г.Ханджиев“ ЕООД, гр.Велико Търново. Същият е закупил в
полза на сина си недвижим имот в с.Х***, върху който си е запазил
пожизнено правото на ползване. В съдебно заседание разпитаният свидетел
Ц*** заяви, че ответникът има ново семейство и че има доведена дъщеря от
предходния брак на жената, с която живее. Работят заедно в строителна
фирма и получават минимална работна заплата.Твърди, че през зимата има
периоди, в които не работят.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Искът е процесуално допустим, депозиран от процесуално
2
легитимирано лице пред надлежния съд.
За да бъде уважен иск по чл.150 СК, необходимо е трайно съществено
изменение на нуждите на имащия право на издръжка, или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице. Според задължителната
съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от
значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат
издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на издръжката
се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на
родителя – чл. 142, ал. 1 от СК. Същевременно императивната разпоредба на
чл. 142, ал. 2 от СК предвижда, че минималната издръжка на едно дете е
равна на ¼ от минималната работна заплата установена за страната, която
според Постановление на МС № 497/29.12.2022 г. е определена на 780 лева,
считано от 1.01.2023 година. Следва да се има предвид обаче, че съгласно
Постановление № 193/12.10.2023 г. на МС, считано от 1.01.2024 г.
минималната работна заплата се определя на 933 лева, което следва да бъде
съобразено от съда с оглед краткия период /два месеца/ до настъпване на това
обстоятелство. Съобразявайки изложеното, съдът счита, че иска е частично
основателен. Видно от вложения препис от протокол по гр.д.№ 1121/2018 г.
по описа на ВТРС ответникът е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за
сина си в размер на 150 лева, считано от 1.09.2018 г. От тогава до момента е
изминал период от пет години, през който страните не спорят, че не е искано
увеличаване на издръжката по съдебен ред. Ищецът е 14 години- възраст,
отличаваща се със засилен растеж и развитие, както физическо , така и
психическо и интелектуално, което води до еднозначния извод за
увеличаване на неговите потребности от храна, облекло, средства за лични
нужди. От представеното удостоверение от СУ „**** гр.Л*** е видно, че
ищецът е ученик в осми клас за учебната 2023/2024 година, тоест
необходими са и средства за закупуване на учебници, тетрадки, помагала и
пособия, свързани с учебния процес. Безспорно е променена и социално-
икономическата обстановка в страната поради изключително бързо растящия
3
темп на инфлация. Потребностите от издръжка на детето следва да се
задоволяват и от двамата родители, като се отчитат не само нуждите му, но и
техните възможности. С оглед представените доказателства съдът приема за
установено, че майката е получавала помощи като безработно лице за
първото полугодие на тази година, като няма данни дали към приключване на
устните състезания има същото качество. Не са представени доказателства, че
договорът за наем на недвижим имот е продължен, тъй като видно от него,
същият е със срок до 1.07.2023 година, като за продължаването му се иска
писмено съгласие. Отделно от това липсват и доказателства за твърдението
и, че е задължена за издръжка и към друго непълнолетно дете. От своя страна
ответникът работи по трудов договор, но съгласно приложените писмени
документи средното му брутно трудово възнаграждение за период от една
година преди завеждане на иска гравитира малко над минималната работна
заплата. Що се отнася до възражението му, че е осигурил жилище за сина си,
в което той би могъл да живее, същото не се споделя от съда. Освен, че
майката има право на свободен избор на населено място, където да се
установи с детето, следва да се отчете, че закупеният имот е в с.Х***, а
детето е ученик в гр.Л***, отделно от това върху имота ответникът си е
запазил пожизнено правото на ползване и обитаване. Обстоятелството, че
ответникът живее с друга жена, която има дете, също е неотносимо към
правния спор, доколкото няма представени доказателства относно установено
негово законово задължение за издръжка към друго лице, освен към
непълнолетния ищец. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и факта, че
все пак и двамата родители са в трудоспособна възраст и няма данни да имат
здравословни проблеми, които биха могли да ги ограничат при реализацията
им на трудовия пазар, както и факта, че не се твърдят и не се доказват
някакви специфични нужди на непълнолетния ищец, било то за
образователни, или други, извън обичайните потребности, съдът счита, че
следва да увеличи размера на определената по гр.д.№ 1121/2018 г. по описа на
ВТРС издръжка за непълнолетното дете от 150 лева на 250 лева месечно,
считано от подаване на иска- 26.07.2023 г. до настъпване на законоустановени
причини за изменяването или прекратяването и, ведно със законна лихва при
просрочие, от просрочието до окончателното изплащане. За сумата от 50 лева
до пълния претендиран размер от 300 лева иска е неоснователен и недоказан
и следва да се отхвърли.
4
На основание чл. 242,ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка.
Ответникът на основание чл. 78,ал.6 от ГПК, вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ,
които се събират от съдилищата по ГПК следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Велико
Търново държавна такса върху увеличения размер на издръжката от 144 лева,
ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като в тази връзка възражението му за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в предвидения в
чл.7,ал.1,т.6 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер от 500 лева. Ответникът следва да заплати на ищеца
със съгласието на майката и законен представител разноски в размер на
166,66 лева, съобразно уважената част от иска и съобразно действително
заплатеното адвокатско възнаграждение от 200 лева, според приложения
договор за правна помощ. Ответникът също претендира разноски, които му се
дължат съобразно отхвърлената част от иска на основание чл. 78,ал.3 от ГПК
в размер на 100 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 150 от СК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената издръжка с влязло в законна сила
протоколно определение за одобряване на съдебна спогодба по гр.д.№
1121/2018 г. по описа на ВТРС, като ПОСТАНОВЯВА следното:
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** от гр.В**** като баща да
заплаща на Л. К. с ЕГН **********, лично като непълнолетен със съгласието
на майка си и законен представител П. М. С*** –**** с ЕГН ********** от
с.Х***, *** № *** ежемесечна издръжка в размер от 250 /двеста и
петдесет/лева, като увеличава досегашния размер на издръжката със 100 /
сто/ лева, считано от 26.07.2023 г. – подаване на исковата молба, до
настъпване на законоустановени причини за изменяването или
5
прекратяването и, ведно със законната лихва при просрочие, от деня на
просрочието до окончателното изплащане, като за разликата от 50 /петдесет/
лева до пълния претендиран размер от 300 /триста/ лева отхвърля иска, като
неоснователен.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК постановява предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** от гр.В**** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС държавна такса в размер
на 144 / сто четиридесет и четири/ лева, ведно с 5 /пет/ лева такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. А. К. с ЕГН ********** от гр.В**** да заплати на Л. К. с
ЕГН **********, лично като непълнолетен със съгласието на майка си и
законен представител П. М. С*** –**** с ЕГН ********** от с.Х***, *** №
*** направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 166,66 / сто шестдесет и шест лева и 66 ст./ съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА Л. К. с ЕГН **********, лично като непълнолетен със
съгласието на майка си и законен представител П. М. С. с ЕГН ********** от
с.Х***, *** № *** да заплати на М. А. К. с ЕГН ********** от гр.В****
направените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 100 / сто/ лева съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Великотърновски Окръжен съд, чрез Районен
съд Велико Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6