МОТИВИ към Решение от 08.12.2016 година
по АНД 569/2016 година по описа на Районен съд – Елхово:
Производството
е образувано на основание чл.375 и следв. от НПК във вр. с чл. 78а от НК.
Елховска районна прокуратура с мотивирано постановление
предлага обвиняемият А. И В., роден на *** г. в Руска Федерация, с ЛНЧ **********,***,
да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2 във вр. ал.1 от НК и на основание чл.78 А от НК да му бъде
наложено административно наказание.
В съдебно
заседание представителя на ЕРП поддържа направеното предложение, като предлага
обвиняемият А. И В. да бъде признат за
виновен по предявеното му обвинение и на основание чл.78 а от НК да му бъде
наложено административно наказание глоба в минимален размер - 1000 лева.
Съдебното
производство е проведено в отсъствието на обвиняемият А. И В., тъй като същият,
редовно призован за с.з. не се е явил, без да е посочил уважителни причини за неявяването си.
Производството е проведено с участието на упълномощеният от обвиняемия
защитника адв. Ч. от
ЯАК, който в хода на съдебните прения пледира съдът да постанови
решение, с което да признае подзащитният му А. И В.
за невиновен по повдигнатото му от РП- Елхово обвинение за извършено
престъпление по чл. 325 б, ал. 2, т. 2, вр. ал.1от
НК, с доводи за недоказаност на същото. Счита, че по делото е недоказан
механизма на причиняване на смъртта на животните, както и да е било недоказано
дали нараняванията по животните са в причинна връзка със смъртта им. Разпитан
във фазата на досъдебното производство обвиняемия не се признава за виновен, дава
подробни обяснения по делото, в които не оспорва, че е нанесъл на всяко едно от
животните удар с притежавания от него меч. След преценка на събраните в хода на
ДП и съдебното дирене доказателства както поотделно, така и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият А.
И В., е руснак, гражданин на Руската федерация, който към 19.02.2016 година е
имал постоянно местоживеене ***. През
едно дворно място от имота на горния адрес, на същата улица, обвиняемия е
притежавал дворно място, в което
отглеждал овощни дървета – бадеми. В съседство с това дворно място се
намирал имот на св.Д Ж С, в което
последният отглеждал животни, между
които и кози. На 19.02.2016 г. около 16.00 часа, през отвор в оградната мрежа, разположена между мястото на обвиняемия и
имота на св.С, в дворното място на обвиняемия, засадено с бадеми, влезли
няколко кози, собственост на св.С. По същото време на улицата, на която
било дворното място на обвиняемия били свидетелите П А К и Ж
И И.
Последните забелязали навлизането на животните и св.Ж И И, а след него и
св.П А
К влезли през отвора в оградата между двете дворни места, в двора на
обвиняемия и се опитали да изведат от там козите. Вратата на дворното място на
обвиняемия по същото време била заключена. По същото време обвиняемия
В., видял влезлите в двора му животни и се ядосал, тъй като това
навлизане на животни, собственост на св.С не било изолиран случай. В предходни
периоди въпреки, че обвиняемия поправял и укрепял оградата между двете дворни
места, животните на С влизали в имота му и повреждали насажденията му. След
като забелязал животните в двора си, обвиняемия взел от дома си притежавания от него меч, тип самурайски, с дължина около 73 см. и
влязъл в дворното си място. Казал на
свидетелите П А К и Ж
И И да излязат от
двора му и подгонил останалите в двора му три кози. Използвайки меча си обв.В. нанесъл един удар в гръбначния стълб на
една от козите, с което й причинил прорезна рана в същата област, а обвиняемия продължил да
гони другите две животни. След като достигнал
едното от тях го пробол с меча си в областта на корема, в следствие на
причинената прободна рана червата на животното излезли извън коремната
му кухина. След това обвиняемия достигнал и последната намираща се в двора му
коза и й нанесъл удар в областта между главата и ухото, с което й причинил прорезна рана в същата област. Посочените три животни са били с поставени ушни марки №03200029-9344, №
03200029-9345 и № 03200029-9349. След нанесените удари животните останали в
безпомощно състояние на местата на които получили нараняванията. В следствие на
нанесените удари, на трите гръбначни животни били причинени телесни увреждания,
придружени с обилни кръвоизливи. Смъртта на животните не настъпила веднага.
Докато
обвиняемия В. гонел животните свидетелите Ж И
И и П
А К били излезли от двора.
Обвиняемия след нанасянето на ударите по животните също излязъл от двора,
отишъл до дома си и след малко се върнал
заедно със сина си и започнал да поставя оградната
мрежа на мястото от където били влезли козите.
Собственикът
на животните - св.Д С, по същото време
не бил в с.Мелница. Непосредствено след случилото се същият бил информиран по
телефона от свидетелите Ж И И и П А К за възникналия инцидент с животните му и
подал сигнал в РУ – Елхово при ОДМВР –
Ямбол. Около 16.30 часа дежурния на РУ – Елхово информирал св.Г К
- мл. инспектор в РУ-Елхово, обслужващ с.Мелница за възникналия в селото
инцидент, след което последния незабавно
тръгнал към с.Мелница. Същият е посетил
мястото на произшествието най – вероятно около 17.00 часа. Отивайки на място св.К констатирал, че трите
животни се намират в двора на обв.А. И В. и все още са живи. Пред последния обвиняемия
заявил, че е намушкал и съсякъл
животните с меча, за да престанат
да влизат повече в двора му и да унищожават овошките му. Обвиняемия предал на
св.К меча, с който причинил нараняванията на козите. За предаването на меча от
обвиняемия А. И В. е съставен протокол за доброволно предаване от
19.02.2016 година. В същият
обвиняемия посочил, че мечът е
негов.
В
присъствието на св.К обвиняемия
разрешил на св. П А К да
изнесе животните от двора му. Свидетелите К и И влезли в двора на обвиняемия да изнесат животните, по същото
време те вече били мъртви. К и И изнесли труповете на умрелите кози и ги
оставили пред дома на обвиняемия.
Около 18.00
часа на 19.02.2016 година св.С се прибрал в селото и видял, че труповете на
животните му се намират на пътя пред дома на обвиняемия. На следващия ден св.С
изхвърлил труповете на животните на сметището.
Видно от
представената справка за собственост на ДПЖ, издадена от областна Дирекция
безопасност на храните – Ямбол, кози с ушни марки №03200029-9344, №
03200029-9345 и № 03200029-9349, са собственост на свидетеля по делото Д Ж С от с.Мелница.
Видно от
разписка, съставена между св.Д Ж С и
обвиняемия А. И В. от 23.02.2016 година, В. е заплатил на същата дата на св.С
сумата от 300 лв. като обезщетение за причинените му имуществени вреди – 3 бр.
кози с ушни марки №03200029-9344, №
03200029-9345 и № 03200029-9349.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият А. И В.
не е осъждан и спрямо него не е налагано административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
установена отчасти от обясненията на подсъдими, отчасти от показанията на
свидетелите Д Ж С, Ж И И и П А К,
от показанията на св.Г К и въз основа на
писмените доказателства приложени по делото.
Няма
противоречие в доказателствата относно факта, че на посочената по – горе дата
19.02.2016 година около 16.00 часа няколко кози собственост на св.С са влезли в
дворното място на обвиняемия засадено с овошки,
през отвор в отрадата между двора на св.С и обвиняемия, както и че след като обвиняемия
е видял останалите в двора му три кози
ги е подгонил и е нанесъл удар на всяко
от животното с притежавания от него меч.
Няма
противоречие в доказателствата и че след нанесените им ударите с меч животните
са останали на местата, на които са им били причинени ударите.
Налице
е противоречие в доказателствата относно
обстоятелствата кога е настъпила смъртта на животните, дали това е станало
непосредствено след нанасяне на ударите или впоследствие, към момента на
извършената на място полицейска проверка от св.К животните били ли са живи или не, както и
животните към момента преди да бъдат
изнесени от двора на обвиняемия били ли са заклани от неустановени по
делото лица, придружили св.П К .
По отношение
на обстоятелството при пристигането на полицейския инспектор св.К животните били ли са живи или не, противоречието е между обясненията на
обвиняемия и показанията на св.К, от една страна, които са в смисъл, че към
момента на пристигане на св.К на мястото на произшествието животните все още са
били живи, и показанията на свидетелите И и К , които твърдят, че смъртта на животните е
настъпила веднага, след нараняването им. Съдът като взе предвид, че
свидетелите И и К са
напуснали дворното място, когато обвиняемия е подгонил козите и са се върнали в същото след пристигането на
св.К, когато обвиняемият им е разрешил да изнесат животните от двора му, което
сочи, че не са се намирали в непосредствена близост до животните към момента на
причиняване на ударите и към момента на посещението на св.К , а обвиняемия и
св.К след нараняване на животните са
били в дворното място и в непосредствена близост до тях, дава вяра на
обясненията на обвиняемия и показанията на св.К, че към момента на пристигането на св.К животните са
били все още живи.
По горните
съображения и поради наличното противоречие между показанията на свидетелите Ж
И И и П
А К, с показанията на св.К и
обясненията на обвиняемия, съдът не кредитира и показанията на тези двама свидетели,
че животните са умрели на веднага след
нараняването им.
По отношение
на това умъртвени ли са били животните
от друго лице, преди да бъдат изнесени от
двора на обвиняемия противоречието е между обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите И и К , които
сочат, че когато са влезли в двора са
изкарали труповете на животните и ги оставили в близост до двора на обвиняемия.
Обясненията на обвиняемия са изолирани и неподкрепени от други доказателства, а
от друга страна съдът не констатира
заинтересованост от страна на свидетелите И и К ,
поради което кредитира показанията на последните, че когато са влезли в
двора да изнесат животните те са били мъртви.
Налице е и
противоречие в доказателствата относно това в коя област на тялото са били
причинени травматичните увреждания по животните. По отношение на това
обстоятелство са събрани гласни доказателства, чрез обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите И , К , С и К . Обвиняемият твърди, че първото
и третото животно е ударил с меча си в областта на гърба, а третото е
промушил с меча, като не си спомня в коя област на тялото му го е промушил, св.Д
С , сочи, че и трите животни към 18.00
часа, когато ги е видял са били съсечени през гърба, като телата и на трите
били разделени на две и са се държали само на кожата, а едната коза имала и прорезна рана отстрани на главата. Според показанията на
св.Г К едната коза е била съсечена през
гръбнака и лежала на земята, другата била намушкана в корема и червата й били
излезли на земята, а третата била наранена в областта на главата и имала кръв.
Свидетелят И твърди, че обвиняемия е
съсякъл първата коза в областта на гръбначния стълб на две части и червата й
излезли навън, втората коза обвиняемия промушил в корема, а третата съсякъл в
областта на главата и ухото, а св.К сочи, че обвиняемия е съсякъл първата коза
през гръбначния стълб на две части, втората коза промушил в корема, като мечът
излязъл от едната през другата страна на тялото й, а третата коза
посякъл в областта на главата, близо до устата. Налице е идентичност между
обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите очевидци - К и И, относно механизма на причиняване на
телесните увреждания и областта на причиняването им, на първите две животни, на
първото е бил нанесен удар в областта на гръбнака, а на второто прободна рана в корема, поради което и съдът ги кредитира. Обясненията на обвиняемия и
показанията на тези двама свидетели по отношение на конкретното обстоятелство
кореспондират и с показанията на св.К.
Обясненията на подсъдимия, че е нанесъл удар на третото животно в
областта на гръбначния стълб противоречат на показанията на свидетелите И и К и
на показанията на св.К, че третото животно е било с рана в областта на главата.
Поради това и съдът цени като достоверни
показанията на тези трима свидетели,
че третото животно е било с рана в областта на главата. Тъй като
показанията на св.Д С, че и трите животни са били посечени през гръбначния
стълб противоречат на горните гласни доказателства съдът не кредитира.
От така
изложената фактическа обстановка е видно, че обвиняемият А. И В., роден на ***
г. в Руска Федерация, с ЛНЧ **********, е осъществил с деянието си от обективна
и субективна страна престъпният състав на чл.325 б, ал. 2, т. 2, вр. ал.1 от НК, тъй
като на 19.02.2016 г. в с. Мелница, обл. Ямбол,
проявил жестокост към гръбначни животни - 3 бр. кози с поставени ушни марки
№03200029-9344, № 03200029-9345 и № 03200029-9349, собственост на Д Ж С, като причинил противозаконно на животните
смърт, като деянието е извършено със средство опасно за живота на хора и животни
(меч - тип самурайски с дължина около 73 см.), по особено мъчителен начин за
животните и по особена жестокост начин, чрез нанасяне на прорезни
и прободни удари с меч в областта на различни части
на тялото и главата на животните) - престъпление по чл. 325 б, ал. 2, т. 2, вр.ал.1 от НК.
Авторството
на деянието се установява по безспорен начин от обясненията на самия обвиняем и
от показанията на разпитаните по делото свидетели, и косвено от писменото доказателство - разписка от 23.02.2016 година, с който
обвиняемия е заплатил на св.С сумата от 300 лв. като причинени имуществени
вреди за трите кози, представляващо признание на обвиняемия за причинени на С от собствените му действия
вреди.
От обективна
страна на инкриминираната дата – 19.02.2016 година около 16.00 часа
обвиняемият А. И В. е
проявил жестокост към гръбначни животни - 3 бр. кози с поставени ушни
марки №03200029-9344, № 03200029-9345 и № 03200029-9349, собственост на Д
Ж С, като противозаконно е причинил
на животните смърт, и деянието е
извършено със средство опасно за живота на хора и животни (меч - тип самурайски
с дължина около 73 см.), по особено мъчителен за животните начин и с особена
жестокост.
Престъплението
по чл. 325б, ал. 2, т. 2 във вр. ал. 1 от Наказателния кодекс е резултатно и се счита за
осъществено при установяване на извършване на изпълнително деяние в някоя от
предвидените в текста на основния състав
форми и при настъпване на съставомерния резултат,
визиран в ал.1 на чл.325б от НК.
От обективна
страна животните - кози като биологичен
вид са гръбначни животни. Нормата на чл. 325б НК е бланкетна
и съдържанието й се попълва от уредбата на термина жестокост, чиято законова
дефиниция се съдържа в чл. 7 от Закона за защита на животните, която от своя
страна препраща към чл. 151 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Според законовата дефиниция, съдържаща се в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Закона за
защита на животните за жестокост се смятат действия по чл.151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, който текст предвижда забрана за причиняването
на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни, освен в
случаите, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 10,11 и 12, чл. 159, ал. 3, чл. 160,
ал. 2 и чл. 179, ал. 3, или при самозащита. Или причиняването на смърт на
животно, при липса на някое от горните изключения е проявена на жестокост
спрямо животно. Смъртта на всяко от
животните е причинена, чрез
нанасяне на удар в областта на тялото му с меч. Няма съмнение, че в резултат на
така нанесените удари обвиняемия е причинил на животните съставомерния
по основния състав на престъплението по чл.325б от НК резултат – смърт. Макар и
по делото да не е изготвена експертиза относно причините за настъпилата смърт
на животните, то незначителния период от време изминал между причинените на
животните наранявания и смъртта им сочи смъртта им да е в пряка причинно
следствена връзка с действията на
обвиняемия. Смъртта на животните е причинена противозаконно, тъй като е
причинена при липса на някое от
основанията на чл.159, ал. 3, чл. 160, ал. 2 и чл. 179, ал. 3 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност, в които са изброени случаите в които е
допустимо умъртвяването на животни.
Деянието е
извършено при квалифициращите обстоятелства на чл.325б, ал.2, т.2 от НК - със средство, опасно за живота на
хора или животни; по особено мъчителен начин за животните; и с особена
жестокост.
По
естеството си средството, с което е причинена смъртта на животните – меч тип
самурайски представлява хладно оръжие, и
като такова е годно да причини смърт на хора и животни, което определя деянието
като извършено със средство опасно за живота на хора и животни.
Действията
на дееца са извършени по особено мъчителен за животните начин. Животните изпитват сетивност за болка и страх. Нанасянето на
удар по всяко от животното със средство
с остра режеща повърхност /самурайски меч/, е довело до причиняване на телесни
увреждания на всяко от животните, със засягане на техни анатомични части и
органи /различни за отделните животни/ - гръбначен стълб, корем и глава,
съпроводени с кръвотечение, които телесни увреждания са причинили болка и
страдание за животните и в последствие
са довели до тяхната смърт. В периода от
нанасянето на ударите до момента на смъртта на животните поради
причинените им телесни увреждания те са били в безпомощно състояние и са
изпитвали физически страдания - болка,
стрес, неприсъщи за обикновеното настъпване на смърт.
Деянието е
извършено с особено жестокост, с оглед факта, че деецът е действал с особено ожесточение, причинявайки смъртоносно травми на животните
които не са довели до незабавната им смърт, с ясното съзнание, че причинените
травми ще причинят физически страдания
за животните.
От
субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на
единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на подсъдимия, че се касае за животни, а използваното средство и начина
на служене с него, показващ проява на агресия и жестокост ще доведе до съставомерния резултат. Прекият умисъл в случая съдът
извежда от белезите на конкретното деяние и фактическите положения, при което
то е било осъществено - при интелектуалното ниво и житейски и социален опит на дееца.
Предвид
горното съдът призна обвиняемия за виновен по предявеното му обвинение. При
така изложените от правна страна аргументи и дадената правна квалификация на
извършеното престъпление, съдът прецени, че са налице предпоставките по чл. 78а
от НК за освобождаване на обвиняемия А. И В.
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание - за
извършеното от обвиняемия престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода
от една до три години и глоба от две хиляди до пет хиляди лева, т.е.
предвиденото наказание не надвишава три години лишаване от свобода; от деянието
няма причинени съставомерни имуществени вреди; и
обвиняемият не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VII от НК.
При
индивидуализацията на административното наказание, което следва да бъде
наложено на дееца, районният съд определи „глоба” в размер съобразно
установения минимум, при превес на смекчаващите вината на обвиняемия
обстоятелства. Обвиняемия е с необременено съдебно минало и с данни за
личността, които не го характеризират в негативен план. Същият в хода на
съдебното следствие, макар да не се признава за виновен, дава подробни
обяснения за случилото, с което спомогна за разкриването на обективната истина.
От друга страна като смекчаващо вината
на обвиняемия обстоятелство съдът отчете и факта, че конкретното поведение на
обвиняемия е било провокирано и от това, че влизането на животни собственост на
съседа му С в дворното му място не е било изолиран случай и собственикът на животните не е
упражнявал надзор върху тях. Не бяха установени отегчаващи вината на
обвиняемия обстоятелства в хода
производството, извън фактите, определящи за квалификацията на деянието, които
не могат да е обсъждат в такава светлина. Обществената опасност на деянието и
дееца, преценени в съвкупност, обосновават размер на административното
наказание „глоба” в рамките, предвидени в чл. 78а НК, в размер на 1000 лева.
По отношение
на разноските: Във фазата на досъдебното производство са направени разноски в размер на 70.00 лв. за извършен
превод. В съдебната фаза разноски не са направени. С оглед вида на направените
по делото разноски – такива за превод, на основание чл.189, ал.2 от НПК съдът постанови направените по
делото разноски за превод в размер на
70.00 лв. да останат за сметка на органа който ги е направил – ОД МВР – Ямбол.
По отношение
на вещественото доказателство – меч, тип самурайски с дължина 73 см,
принадлежащ на виновния, съдът постанови
на основание чл. 53, ал.1, б.а от
НК същият като вещ принадлежаща на
виновния, и послужила за извършване на
престъплението да бъде отнет в полза на държавата
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: