№ 108419
гр. София, 09.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110150069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „ТС“ ЕАД срещу Л. Н. С с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
топлофикационното дружество сумата в размер на 2654,92 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ........................, ..... с аб. № ......., за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до
окончателното плащане, сумата в размер на 448,28 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2018 г. до
30.06.2022 г., сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г., ведно със законна лихва за
забава от датата на депозиране на исковата молба 14.09.2022 г. до окончателното плащане,
както и сумата в размер на 3,87 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.05.2020 г. до
30.06.2022 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че лицето ВКХ е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. В обстоятелствената част на отправеното до съда искане са
изложени твърдения, че на 28.10.2020 г. „ТС“ ЕАД депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу БРК, ССЛ и СГ С.а, по което било
образувано ч. гр. д. № 52549/2020 г. по описа на Софийски районен съд. В исковата молба се
сочи, че в хода на производството било установено, че топлоснабденият имот е придобит от
Л. Н. С., като същият е заплатил единствено ½ част от вземанията по заповедта, а по
отношение на останалата част делото било прекратено, с оглед на което за страната е налице
правен интерес от предявяване на осъдителен иск. В допълнение е отбелязано, че
ответникът дължи и сумата в размер на 1232,28 лева, представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., 227,45 лева,
представляваща мораторна лихва за върху главницата за топлинна енергия за периода от
1
15.09.2020 г. до 30.06.2022 г., сумата в размер на 20,64 лева, представляваща незаплатена
цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.11.2020 г. и сумата в
размер на 3,87 лева представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.05.2020 г. до 30.06.2022 г.
Съдът намира, че исковата молба не отговаря на изискванията за редовност по
чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 2 ГПК, поради следните съображения:
На първо място ищецът следва да посочи кой е надлежен ответник по делото – Л. Н.
С. или ВКХ, както и да наведе конкретни твърдения относно основанието, на което
ответникът е придобил качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за
процесния имот.
На следващо място ищецът следва като съобрази, че Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №52549/2020 г. по описа на СРС, 127 състав
издадена за сумата в размер на 2802,88 лева, представляваща цена на доставена от „ТС“
ЕАД топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва
от 28.10.2020 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за топлинна енергия в размер на 432, 50 лв. за периода от 15.09.2018
г. до 21.10.2020 г., сумата от 42,46 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от
28.10.2020 г. до изплащане на вземането, обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение в размер на 9,16 лв. за периода от 31.10.2017 г.
до 21.10.2020 г. срещу БРК ( за ¼ част от вземанията), ССП ( за ½ част от вземанията) и СГ
С.а ( за ¼ част от вземанията), с влязло в сила Определение № 20036057/16.05.2022 г. е
изцяло обезсилена, да уточни как е формиран размера на настоящата искова претенция,
като разясни, за коя част от вземанията е налице частично плащане, коя част се претентира
изцяло от ответника и какъв е общия размер на вземанията по пера.
Съдът намира, че ищецът следва да уточни вида на търсената в настоящото
производство защита, а именно дали предявява осъдителен иск ( както е посочено в
обстоятелствената част на исковата молба) или установителен ( съгласно петитума на
исковата молба).
На ищеца следва да бъде предоставена възможност да внесе дължимата държавна
такса за разглеждане на спора в размер на 125,10 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба с препис за ответника да:
1. Посочи кой е надлежен ответник по делото – Л. Н. С. или ВКХ, както и да наведе
конкретни твърдения относно основанието, на което ответникът е придобил
2
качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот;
2. Уточни как е формиран размерът на настоящата искова претенция, като разясни, за
коя част от вземанията е налице частично плащане, коя част се претентира изцяло от
ответника и какъв е общия размер на вземанията по пера;
3. Уточни дали предявява осъдителен или установителен иск;
4. Представи доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на спора в размер
на 125,10 лева по сметка на Софийски районен съд.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3