Решение по дело №11222/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 568
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 ноември 2021 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20211100511222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 568
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Бетина Б. Бошнакова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511222 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.
Образувано е по жалба на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, подадена чрез юрисконсулт В.И. -
длъжник по изпълнително дело №20218480400521 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848
при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление от 16.08.2021г., с което се
оставя без уважение възражение вх.№4624/04.08.2021г. за намаляване размера на
приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя в размер на сумата от
400 лв., надлежно съобщено на длъжника със съобщение, връчено на 20.08.2021г.. В
жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното
постановление. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат
единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото по чл.10,
ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на сумата от 200 лв.. Поддържа се, че с оглед
обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя
не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г..
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на
направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – ЕТ„В.И.-Н.“, чрез
адв.В.И., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на
постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78,
1
ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените
разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Моли съда да
постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Прилага се списък по чл.80 от ГПК.
ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в
които поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело №20218480400521 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при
КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано на 28.06.2021г. по молба на ЕТ„В.И.-
Н.“, чрез адв.В.И., срещу длъжника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД, въз основа на изпълнителен лист
от 21.06.2021г., издаден по гр.дело №21317/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87 състав.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е представено пълномощно за
адв.В.И. и договор за правна защита и съдействия, съгласно който е договорено
адвокатско възнаграждение за адв.В.И. за образуване на изпълнително дело в размер на
200.00 лв., която сума е отбелязано, че е заплатена на 28.06.2021г.. С допълнителна
молба на взискателя - ЕТ„В.И.-Н.“, подадена чрез адв.В.И., от 21.07.2021г. е поискано
да бъде наложен запор върху банкова сметка на длъжника, както и се претендира и
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. за извършени
изпълнителни действия, като се прилага анекс от 21.07.2021г. към договор за правна
защита и съдействия, от който е видно, че е договорено адвокатско възнаграждение за
адв.В.И. за водене на изпълнително дело в размер на 200.00 лв., която сума е
отбелязано, че е заплатена при подписване на анекса.
С постановление от 21.07.2021г. ЧСИ е приела за събиране и претендираните от
взискателя с молба от 21.07.2021г. допълнителни разноски в размер на сумата от 200
лв., съгласно приложения анекс от 21.07.2021г. към договор за правна защита и
съдействия.
Длъжникът - „ЧЕЗ Е.Б.” АД е депозирал писмено възражение с вх.
№4624/04.08.2021г., в което е направено възражение за прекомерност на приетите за
събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв.,
като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба
№1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от
200.00 лв..
С атакуваното в настоящото производство постановление от 16.08.2021г. ЧСИ
оставя без уважение възражение вх.№4624/04.08.2021г. на длъжника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД
за намаляване размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на
взискателя в общ размер на сумата от 400 лв., която е определена в минимални размери
2
по чл.10, т.1 и т.2 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, включващ 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело и 200 лв. за процесуално представителство по делото. Постановление от
16.08.2021г. е надлежно съобщено на длъжника със съобщение, връчено на
20.08.2021г..
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител –
постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената
съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в
изпълнителните – в този смисъл е определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762 от
2008г. на ВКС, V Г.О..
В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа,
нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на
процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.В.И. не е извършил
други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания.
Подадената последваща молба от адв.В.И. от 21.07.2021г. не може да се приеме, че
представлява действие по водене на изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.
минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително
дело е 200.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел
удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени
в чл.7, ал.2 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат,
чието възнаграждение е уговорено и заплатено в общ размер на сумата от 400.00 лв. за
образуване и процесуално представителство в изпълнителното производство е
извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за
образуването му въз основа на изпълнителен лист от 21.06.2021г., издаден по гр.дело
№21317/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87 състав. В тази връзка съдът приема, че
дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 200.00 лв.
- за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г.. От
3
друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е
извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба
за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата.
В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и
приетите от ЧСИ за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение,
следва да бъдат намалени до размер на сумата от 200.00 лв..
С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на сумата от 400.00 лв., следва да бъдат намалени до
дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата
от 200.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10,
т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /след изменението от ДВ, бр.28/28.03.2014г./. С оглед факта, че срещу
длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били
извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви
процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания,
взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на
изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие
по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004г..
С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление от
16.08.2021г., с което ЧСИ оставя без уважение възражение вх.№4624/04.08.2021г. на
длъжника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД за намаляване размера на приети по делото разноски за
адвокатски хонорар на взискателя в общ размер на сумата от 400 лв., следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 400.00 лв., следва да бъде намалено до размер на
сумата от 200.00 лв..
В жалбата няма наведени оплаквания, респективно заявен петитум досежно
неправилно изчисляване на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поради
което съдът не дължи произнасяне относно законосъобразността на постановлението в
частта, в което е отказано да се намали начислена пропорционална такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
По отношение на разноските по настоящето дело:
Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е
уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая
производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като
взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое
4
поведение или действие. В този случай взискателя не следва да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред,
регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление от 16.08.2021г., издадено по
изпълнително дело №20218480400521 по описа на ЧСИ Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, с
район на действие СГС, с което се оставя без уважение възражение вх.
№4624/04.08.2021г. на длъжника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД за намаляване размера на приети по
делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя в размер на сумата от 400 лв.,
И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК заплатеното от взискателя -
ЕТ„В.И.-Н.“, ЕИК ****, по изпълнително дело №20218480400521 по описа на ЧСИ
Р.А., с рег.№848 при КЧСИ, с район на действие СГС, адвокатско възнаграждение от
400.00 лв. до размер на сумата от 200.00 лв. /двеста лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5