Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 22.04.2021                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и четвърти март                     две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА 

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 194 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124 от ГПК.

Ищцовото дружество – „А.З.К.Н.П.З.”*** твърди, че е подал Заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Д.М.Т. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, з. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № ****от 06 юни 2018г. между „В.К.“ ООД като Заемодател и Д.М.Т. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем. Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават бил сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия] от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 април 2019г. между „В.К.“ ООД, ЕИК ******и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК ******, по силата на който вземането е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И.“ АД. С подписването на договора, Д.М.Т. удостоверява, че е получила от Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 823.86 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 91.54 лева (включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане]. Посочва, че следва да се има предвид следното - ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. По договора за паричен заем, Д.М.Т. е извършвала плащания в общ размер на 0 лева. Към настоящия момент дължимата главница била в размер на 500 лева. За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № ****от 06 юни 2018г. между страните, ответникът дължал договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 87.61 лева за периода от 06 юли 2018г. - датата на първата вноска до 03 март 2019г. - датата на настъпване на падежа на договора. Разпоредбите на договора предвиждали и че Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от Заемодателя. Ответникът дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 236.25 лева.

Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 236.25 лева, която била дължима на падежната дата на погасителната вноска. Претентидараната неустойка представлявала такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не мораторна неустойка за забава и се начислявала еднократно, след 3 дни от датата на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка била инкорпорирана в договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни посочените условия, неустойка не се начислявала. Неустойката за неизпълнение се начислявала еднократно в момента на допускане на неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й. Дължимата към настоящия момент неустойка за неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение била в размер на 236.25 лева

Разпоредбите на договора предвиждали, че кредитополучателят се е запознал с Тарифа на В.К. ООД, която била актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и на интернет страницата - www.******.bg. Тарифата представлява неразделна част от договора. В последната било посочено, че при забава на плащане на погасителна вноска, ответникът дължал на Кредитора определени суми, представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроено вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В настоящия случай Д.М.Т. дължала разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 245.00 лева.

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 03 март 2019г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че „****“ ЕООД има следните вземания срещу Д.М.Т.: 500.00 лева главница; 87.61 лева договорна лихва за периода от 06 юли 2018г. до 03 март 2019г.; 236.25 лева неустойка, 236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли съда, да осъди Д.М.Т. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350.00 лева, от които – 50.00 лева по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300.00 лева по чл. 25 от НЗПП.

Ответникът - Д.М.Т., представляван в условията на чл. 47 от ГПК от назначения му особен представител – адвокат Б.Н.-Д., намира предявеният иск е процесуално допустим, но за неоснователен. Твърди, че към настоящия момент, предвид факта, че няма връзка с представляваното от особения представител лице, не може да ангажирам доказателства и ще се ползва от доказателствата представени от ищцовото дружество.

Оспорва и възразява срещу обстоятелствата, на които се основава предявения иск. Оспорва размера на дължимите суми. Ответницата Д.М.Т. не била уведомена за твърдяното прехвърляне на вземането от „В.К.” ООД н. „А.з.к.н.п.з.”ЕООД. В настоящото производство не били представени доказателства, че прехвърлянето на вземането е съобщено на длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че връчването на исковата молба, ведно с приложенията към нея на ответника, не може да се приеме, че представлява уведомление за извършено прехвърляне на вземането по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Т.е. към настоящия момент длъжника и ответник в настоящото производство не бил уведомен - нито за извършената цесия, нито за образуваното срещу него заповедно производство. Книжата по делото получил адвоката, в качеството му на особен представител и не притежава нужната легитимация да извършва каквито й да е процесуални действия, касаещи материално-правната сфера на лицето, което представлява по силата на акт на съда и с което няма никакъв контакт. В представения по делото Договор за паричен заем № ****от 06.06.2018г., сключен между „В.К.“ ООД, като Заемодател и Д.М.Т. като Заемател, с който на заемателя (ответник в настоящото производство) е предоставена сума в размер на 500.00 лева, под формата на паричен заем, като същата се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 823.86 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни, всяка в размер на 91.54 лева, включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане. Твърди се, че ответницата не е заплатила нито една от определените вноски по паричния заем и че срокът на договора е изтекъл с падежа на 03.03.2019г. В договора за паричен заем били уговорени и неравноправни клаузи - такса за експресно разглеждане на документи в размер на 236.25 лева с допълнително уговорени условия, такса от 245.00 лева - такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения, 236.25 лева - неустойка за неизпълнение на договорното задължение. Счита, че посочените клаузи от процесния договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за неоснователно обогатяване на ищеца, поради което счита, същите за нищожни. С оглед на изложеното моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли исковете, като неоснователни и недоказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е прието ч.гр.д. №  1329/2019г. по описа на КрлРС, от което се установява, че на 10.09.2019г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 737/11.09.2019г. за следните суми: сумата от 500.00 лв. (петстотин лева), представляваща главница; сумата от 87.61 лева, представляваща договорна лихва за периода от 06.07.2018 г. до 03.03.2019 г.; сумата от 236.25 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи; сумата от 236.25 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение; сумата от 245.00 лева, представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране; сумата от 19.64 лева, представляваща законна лихва за периода от 07.07.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на заявлението – 10.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 26.50 лева за платена държавна такса и 200.00 лева – за процесуално представителство. Заповедта е връчена в условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното, съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми. 

Ответницата е кандидатствала за финансиране, видно от представеното копие от Предложение за сключване на договор за паричен заем, подадено във „В.К.“ ООД, офис 83 на 06.06.2018г. Същата е одобрена, като с Договор за паричен заем № ****от 06 юни 2018г., сключен между „В.К.“ ООД, в качеството си на заемодател и Д.М.Т., в качеството й на заемател, заемодателят е предоставил на заемателя сумата в размер на 500.00 лева. Размерът на погасителната вноска е 91.54 лева, в която са включени част от дължимите – главница, лихва и такса за експресно разглеждане; срока на заема е 6 месеца при 9 погасителни вноски. Съгласно клаузите на договора, фиксирания годишен лихвен процент е 40.28%. Общия размер на всички плащания, с включена такса за експресно разглеждане възлиза на 823.86 лева. Заемателят следва да изплати целия заем на 03 март 2019г., съставляваща последната падежна дата по договора за заем

 Включена е в размера на вноските сумата от 236.25 лева, представляваща, неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора, поради липса на представено обезпечение на заема, като по този начин месечната вноска от общо 9 дължими такива възлиза на 117.79 лева.

По силата на сключения договор за заем на ответницата е била предоставена посочената парична сума в размер на 500.00 лева, което се установява от представеното Копие-екземпляр по РКО № 36/06.06.2018г. С полагането на подписа на заемателя в тази част на документа се удостоверява, че ответницата е получила размера на заема в брой. Подписът не е оспорен в законоустановения срок. Ето защо, съдът приема, че същият е поставен от ответницата и доказва сключването на договора между страните и получаването на сумата.

В тази насока и изслушаната ССчЕ, неоспорено от страните, от заключението на което се установява следното: Кредитополучателят е изпаднал в забава от 07.07.2018г. По Договор за паричен заем „В.К. ПЛАН“ № ****от 06.06.2018г. няма постъпили суми и няма отразени постъпили суми. Претендираните вземания възлизат в общ размер на 1345.74 лева както следва: главница в размер на 500 лева; договорна лихва в размер на 87.61 лева; такса експресно разглеждане, на основание чл.1, т.2, ал.3 от Договора, в размер на 236.25 лева; неустойка, на основание чл. 4, т.2,ал.2 от Договора в размер на 236.25 лева; начислените разходи за събиране на вземането в размер на 245.00 лева и обезщетение за забава върху непогасената главница за периода от 07.07.2018г. - датата на забава до датата на подаване на заявлението – 30.08.2019 г. в размер на 40.63 лева.

Видно от представения Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от дата 01.12.2016г. и извлечение от Приложение № 1 от 01.04.2019г. към същия, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „В.К.“ ООД, ЕИК ******и „А.з.к.н.п.з.” ООД, ЕИК ******, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за паричен заем № ****от 06.06.2018г. между „В.К.“ ООД и Д.М.Т. е прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Приложено е и пълномощно по силата, на което „В.К.“ ООД е упълномощило „А.з.к.н.п.з.” ООД с правото да уведоми длъжниците по цедираните съгласно Рамковия договор от 01.12.2016г. вземания.

По делото е представено Уведомление до Д.М.Т. за извършената цесия, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, но по делото не са представени доказателства, същото да е получено от ответника, паради което, съдът приема, че уведомление до ответника за извършената цесия не му е връчвана.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Поради връчването на длъжника на заповедта за изпълнение по чл. 47 от ГПК и настъпилата цесия на вземането, съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от страна на заявителя – ищец „А.з.к.н.п.з.” ООД. Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален и с него едно лице (цедент) прехвърля на друго (цесионер) свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация. За да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда действие на договора за цесия между страните, същото има значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази причина и по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно, за всички трети лица до момента на съобщаването, носител на вземането спрямо длъжника е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който възниква качеството на кредитор на цесионера спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента, в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник.

По делото са ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от страна на цесионера - „****” ЕАД да са изготвени уведомления до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по сключения между него и „В.К.“ ООД договор за цесия, за което е упълномощен от цедента, но същите не са му връчени.

Съобразно въведената практика от ВКС, уведомлението за цесията може да се връчи на длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете, съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК като нов факт, настъпил в хода на делото. Специфичното в случая е, че съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника. В настоящия случай, длъжникът – ответник по делото не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34, ал.3 от ГПК, изисква за действие, представляваща разпореждане с предмета на делото, представителят да разполага с изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от възникването на това право, което налага изрично упълномощаване за получаването на съобщението. Независимо, че чл. 29, ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно с одобрението на съда, пред който се води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на длъжника за извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие.

Следва да се отбележи и следното: Процесуалното представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор, а представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма (чл.47, ал.6 от ГПК), не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Назначеният от съда особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява (т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК), от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответника) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016г. Също така, особеният представител не е осъществил контакти с ответника и поради това последният като длъжник не може да се счита за уведомен з.цесията чрез особения представител. Следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект по чл.99, ал.4 от ЗЗД не се е стигнало и предаването на уведомлението на процесуалния представител  на ответника не може да се приравни на надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК, представител. В този смисъл е и постановеното Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д. № 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с Определение № 567/18.09.2018г. по т.д. 3153/2017г. на II ТО на ВКС.

Тъй като предмет н.разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК, с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на цесионера – „А.за к.на п.з.“ ЕАД от 10.09.2019г., то в случая тази дата се явява релевантният момент, към който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД не е породило действие спрямо длъжника към този момент. Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или не е бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С оглед на това, съобщаването на цесията в по-късен момент с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014 г. на ВКС, II т.о., постановено по т.д. № 3933/2013г. следва да се приеме, че при настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението в заповедното производство е цедента, който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на спорното право към този момент.

Поради изложеното следва да се приеме, че ищецът не е установил надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите относими към спора факти, свързани с основанието за пораждане на задължението и неговия размер, за които по аргумент на разпоредбите на ГПК съдът следи служебно.

Предвид изхода на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се присъждат такива, поради липса на отправено искане и представени доказателства за сторени такива.

По отношение на назначения особен представител, следва да се разпореди да се издаде РКО за определеното му възнаграждение за представителство на ответника в производството, по реда на член 47 от ГПК, в размер на 322.00 лева. 

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я., в качеството си на Управители против Д.М.Т. *** с ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца следните суми: 500.00 лева главница; 87.61 лева договорна лихва за периода от 06 юли 2018г. до 03 март 2019г.; 236.25 лева неустойка, 236.25 лева такса за експресно разглеждане на документите; 245.00 лева разходи и такси за извънсъдебно събиране, направените в заповедното производство разноски в общ размер на 226.50 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.09.2019г., по образуваното ч.гр.д. № 1329/2019г. по описа на КрлРС до окончателното изплащане на задължението.

РАЗПОРЕЖДА, на адвокат Б.Н.-Д. да се издаде РКО за сумата от 322.00 лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за представителство на ответника в производство.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.