Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …..…/………...., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и
четвърти януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 5463 по описа за 2019
год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „В.ф. ЕООД ***775285, подадена чрез
представляващите Бисер Варчев и Севдалина Фотева,
против НП № Р-10-536/20.05.2019год. на Зам. Председателя на КФН, с което за три
нарушения наказуеми по чл. 290, ал.9, т.16, пр.1 от ЗПФИ на въззивното
дружество са били наложени три административни наказания имуществена санкция,
всяка в размер на по 5000лв. за нарушаване нормите на чл.3, §2, б.”б” и б.”в”, вр. чл.47, §1. б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б.”з” от Делегиран
Регламент 2017/565.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно, тъй като е необосновано и е постановено в нарушение
на материалния закон. Сочи, че в случая се касаело за договори сключени
дистанционно, чрез онлайн платформа, което не допускало сключване на договора
без клиента да бъде предварително запознат с информацията по чл.47, §1. б.”а”,
б.”г”, б.”ж” и б.”з” от Делегиран Регламент 2017/565, съответно напълно се
гарантирало изпълнението на условията на чл.3, §2, б.”б” и б.”в” от същия
регламент. Алтернативно изразява становище за неправилна квалификация на
нарушенията, счита че същите следвало да бъдат квалифицирани по чл. 290, ал.1,
т.1 от ЗПФИ, както и за неправилна преценка на АНО да не приложи нормата чл.28
от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено, а алтернативно моли същото да бъде изменено
в частта на размера и основанието на налагане на наказанията.
В съдебно заседание
процес.представител на въззивното дружество поддържа жалбата и заявява, че
оспорва фактическите констатации изложени в акта и НП. Във фазата по същество
същия пледира за отмяна на НП с основен аргумент липса на извършени нарушения
като поставя акцент на това, че на Регламента е придадено действие със закона
влязъл в сила на 16.02.2018год., че с §7 от ПЗР на закона бил даден 3-месечен
срок на инвестиционните посредници да приведат дейността си в съответствие с
Регламента, а процесните договори били сключени преди да изтече визирания срок.
Същият представя писмени бележки. Претендира и присъждане на разноски.
Процесуалният представител на
въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество пледира за
потвърждаване на НП като счита, че вменените на въззивника нарушения са
безспорно и категорично доказани, както и че не може да бъде възприета тезата
за отложено действие на Регламента. Отделно от това сочи, че дори и тази теза
да бъде възприета то едно от нарушенията е било извършено в края на месец юни
което било повече от три месеца след приемане на закона.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Въззивното дружество „В.Ф." ЕООД било
инвестиционен посредник. Същото притежавало лиценз за предоставяне на
инвестиционни услуги и извършване на инвестиционна дейност издаден от КФН. Спрямо дейността на дружеството са
приложими всички нормативни изисквания, който регулират предоставянето на
инвестиционни услуги и извършването на инвестиционна дейност, в това число
разпоредбите на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 на Комисията от 25 април 2016
година за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета по отношение на организационните изисквания и условията за извършване на
дейност от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на
посочената директива (Делегиран регламент № 2017/565).
Със Заповед № 3-310/20.08.2018г.
на зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната
дейност", било наредено извършването на проверка на въззивното дружество
като инвестиционен посредник /ИП/. Проверката била възложена на екип в който
участвали и свидетелките С. и Д..
С Искане №5, изпратено на
електронна поща, проверяващият екип изискал от инвестиционния посредник копия
на договорите, сключени с изрично посочени в искането клиенти, сред които и
Тодор Драгомиров Янакиев, Ramdi Abdellah
и Kwok Hon Kit, както и други относими документи към сключените
договори, включително документи за идентификация на тези клиенти. Изисканите
документи били представени от дружеството с електронно писмо на 31.10.2018 г.
Съгласно чл. 71 от Закона за
пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) инвестиционният посредник е длъжен да
предостави на своите клиенти следната информация:
- данни за инвестиционния
посредник и за предоставяните от него услуги, включително дали извършва
дейност, или сключва сделки с финансови инструменти за своя сметка;
- финансовите инструменти, които
са предмет на предоставяните от посредника инвестиционни услуги, и предлаганите
инвестиционни стратегии;
- местата за изпълнение на
сделките;
- видовете разходи и такси за
клиента и техния размер.
Конкретни изисквания към обхвата
на информацията, която инвестиционният посредник предоставя на клиента се
съдържат в Делегиран регламент № 2017/565 - информация относно инвестиционните
услуги (чл.47), информация относно финансовите инструменти (чл.48), информация
относно защитата на финансовите инструменти или средствата на клиентите
(чл.49), информация относно разходите и свързаните такси (чл.50).
При преглед на представените в
КФН документи проверяващите установили, че въззивното дружество е сключило
договори за инвестиционно посредничество с клиентите Тодор Драгомиров Янакиев, Ramdi Abdellah и Kwok Hon Kit
както следва: с Тодор Драгомиров Янакиев на 28.06.2018г.; с Ramdi
Abdellah на 21.03.2018год. и с Kwok
Hon Kit на 19.02.2018год.
Установили също така, че сред документите от досиетата на посочените клиенти
липсват такива, които да удостоверяват, че инвестиционният посредник е
предоставил значителна част от посочената по-горе информация, която е задължен
да предостави на клиента си. С оглед на горното от въззивното
дружество „В.Ф." ЕООД допълнително били поискани доказателства, че същото
е информирало клиентите си, съгласно изискванията на ЗПФИ и Делегиран регламент
№ 2017/565. На инвестиционния посредник бил изпратен и въпросник с конкретни
запитвания във връзка със задължението му да предостави информация, към който
въпросник било изискано да бъдат приложени копия от документи, удостоверяващи
изпълнението на изискванията.
Разпоредбата на чл. 47, §.1 от
Делегиран регламент № 2017/565 посочва каква информация инвестиционният
посредник е длъжен да предостави на клиента, като е посочено, че тази информация се предоставя своевременно преди
предоставяне на инвестиционните услуги на клиента.
Попълненият от въззивното дружество „В.Ф." ЕООД въпросник за целите
на проверката съдържал данни, че инвестиционният посредник е предоставил на
Тодор Драгомиров, Янакиев Ramdi Abdellah
и Kwok Hon Kit следната информация, изискуема съгласно чл. 47,
параграф 1 от Делегиран регламент № 2017/565:
- наименованието, адрес и данни за контакт на
посредника (чл. 47, параграф 1, б. „а" от Делегиран регламент № 2017/565);
- издадения лиценз и името и
адрес за контакт на компетентния орган, който е издал лиценза (чл. 47, параграф
1, б. „г" от Делегиран регламент № 2017/565);
- описание на мерките, които посредника
предприема, за да гарантира защитата на клиентските активи, включително
резюмирани данни относно всяка съответна компенсация за инвеститора или схема
за гарантиране на депозити, която се прилага към инвестиционния посредник
поради неговите дейности в държава членка (чл. 47, параграф 1, б. „ж" от
Делегиран регламент № 2017/565);
- описание на политиката по
отношение на конфликта на интереси (чл. 47, параграф 1, б. „з" от
Делегиран регламент № 2017/565).
ИП „В.Ф." ЕООД бил
предоставил посочената по-горе информация на клиентите си единствено чрез
електронната си страница - www.Varchev.com.
Съгласно разпоредбата
на чл.3, §2 от Делегиран Регламент № 2017/565. Когато в съответствие с членове 46, 47, 48, 49, 50 или член 66, параграф 3 от Регламента
инвестиционен посредник предоставя информация на клиент чрез уебсайт и тази
информация не е адресирана лично до клиента, инвестиционните посредници
гарантират изпълнението на изброените в разпоредбата условия сред които и
клиентът да е дал изрично съгласие за предоставянето на тази информация в тази
форма и да е уведомен по електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото на
уебсайта, където може да бъде получен достъп до информацията.
При проверка на
документите които били част от клиентските досиета на посочените по-горе три
лица проверяващите установили, че тези лица /клиенти/ не са дали изрично
съгласие за предоставяне на информация чрез интернет страницата на посредника.
В т.10 от договорите сключени между посочените по-горе клиенти и ИП „В.Ф. „
ЕООД изрично било посочено, че съобщенията и уведомленията се
изпращат по електронна поща или чрез съобщение в съответната платформа. Сред
документите, които били част от досиетата на клиентите, липсвал документ, от
който да е видно, че инвестиционният посредник е информирал клиента за местата
на уебсайта, на които може да бъде открита всяка отделна информация.
При
тези факти било прието, че въззивното
дружество на три пъти е нарушило разпоредбите на чл. чл.3, §2, б.”б” и б.”в”, вр. чл.47, §1. б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б.”з” от Делегиран
Регламент 2017/565 както следва:
1.
Предоставило е на клиента си Тодор Драгомиров Янакиев информация,
изискуема съгласно разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г",
„ж" и „з" от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет страницата www.Varchev.com, без да гарантира, че клиентът е
дал изрично съгласие за предоставяне на тази информация в тази форма и е
уведомен по електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта,
където може да бъде получен достъп до информацията. Нарушението било извършено
на 28.06.2018год. в гр.Варна.
2.,
Предоставило е на клиента си Ramdi Abdellah информация, изискуема съгласно
разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г", „ж" и „з"
от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет страницата www.Varchev.com, без да гарантира, че клиентът е
дал изрично съгласие за предоставяне на тази информация в тази форма и е
уведомен по електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта,
където може да бъде получен достъп до информацията. Нарушението било извършено
на 21.03.2018год. в гр.Варна.
3. Предоставило е на клиента си Kwok Hon Kit информация, изискуема съгласно
разпоредбите на чл. 47, параграф 1, б. „а", „г", „ж" и „з"
от Делегиран регламент № 2017/565 чрез интернет страницата www.Varchev.com, без да гарантира, че клиентът е
дал изрично съгласие за предоставяне на тази информация в тази форма и е уведомен
по електронен начин за адреса на уебсайта и за мястото на уебсайта, където може
да бъде получен достъп до информацията. Нарушението било извършено на
19.02.2018год. в гр.Варна.
За
констатираните нарушения на 23.11.2018год. св. С. съставила срещу въззивното
дружество АУАН № Р-06-1361, който бил надлежно предявен и връчен на Бисер Варчев.
В срока по
чл. 44 от ЗАНН въззивника подал писмени възражения срещу акта, в които били изложени
аргументи в подкрепа на становището, че не били извършени административни
нарушения, тъй като клиентите били запознати предварително с информацията по
чл.47, §1, б.”а”, б.”г”, б.”ж” и б. „з”.
АНО
приел, че възражението е неоснователно и на 20.05.2019год., съставил срещу
въззивното атакуваното НП и на основание чл.290, ал.9, т.16 от ЗПФИ наложил на
въззивника за всяко нарушение адм. наказание
имуществена санкция в размер на по 5000лв.
В
съдебно заседание показания са дали свидетелките С. и Д., първата
актосъставител, втората вписана като свидетел в акта, който възпроизвеждат
възприятията от извършената на въззивното дружество проверка и констатациите от
същата с нужната конкретика.
Като
свидетел по искане на защитата показания е дал и Димитър Калъпов
– служител на въззивника. Същия Заявява, че е бил лицето, с което проверяващите
са комуникирали по време на проверката и обяснява стъпките през които минава
клиент на дружеството преди да сключи договор. Сочи че първата стъпка е клиента
да прочете общите условия, тарифа, условия, трябва да се съгласи с тях, за да
може да продължи напред с регистрацията си. Сочи, че всички услуги били описани
в общодостъпната част на сайта.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани доказателства, както
писмени, така и гласни, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и
преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи
и се кредитират от съда изцяло с доверие.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото НП относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата се явява основателна.
АУАН и НП са издадени
от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушенията са описани
пълно и точно отот фактическа страна с посочване на всички съставомерни признаци и е
дадена съответна на тях правна квалификация. Допуснати съществени нарушения на процес.
правила съдът не констатира.
По приложение на материалния
закон.
С НП на въззивника са наложени наказания за нарушаване нормата на чл.3, §.2, б. „б и „в” от
Делегиран Регламент № 2017/565. За да е осъществен състава на това нарушение от обективна страна следва да са налице в комулативна
даденост следните предпоставки: 1. ИП да е предоставил изискуемата
информация на клиента чрез уебсайт. 2. тази
информация да не е адресирана лично до клиента. 3. ИП да не е гарантирал
изпълнението на някой изчерпателно посочени условия, в конкретния случай с
оглед повдигнатото обвинение, че клинът е дал изрично съгласие за
предоставянето на тази информация в тази форма и е бил уведомен по електронен начин за адреса
на уебсайта и за мястото на уебсайта, където може да бъде получен достъп до
информацията..
В случая по делото
няма спор, че въззивника е ИП и е сключил договори с посочените в НП трима
клиенти. От друга страна по категоричен начин от попълнения от въззивника
въпросник за целите на проверката се установява, че той е предоставил на тези
клиенти изискуемата информация чрез уебсайт като видно от приложените по АНП
досиета на тези клиенти в тях не се съдържат данни за изразено изрично съгласие
на клиентите, че желаят информацията да им бъде предоставена по този начин.
Що се касае до
изразеното в жалбата становище че НП било незаконосъобразно защото информацията
е била предоставена клиентите, то не се споделя от съда доколкото в случая
отговорността на въззивника е била ангажирана не за непредставяне на информация
(напротив в НП изрично е посочено, че информация е била представена), а за
това, че предоставяйки информация по този начин не е гарантирал изричното
съгласие на клиентите да получат информацията по този начин, както и че
клиентите са били уведоми по ел.път за мястото в уеб сайта в където може да
бъде получен достъп до тази информация.
Що се касае до
развитите доводи в писмените бележки на процес. представител на въззивника, че
в случая доколкото се касаело за договори сключени онлайн нямало необходимост
да се иска съгласие на клиента или да му се разяснява адреса на уебсайта защото
уебсайта бил дистанционния начин за сключване на договори и цялата информация
за брокера се предоставяла/адресирала до този клиент лично чрез посочване на
точното място където се намирала информацията в сайта, те също не се споделят.
Закона не прави разлика между договор сключен онлайн или такъв сключен
присъствено. На следващо място факта, че клиента се е съгласил да сключва
договор онлайн не освобождава ИП да му предостави нужната информация на траен
носител, което съобразно член 4, параграф 1, точка 62 от
Директива 2014/65/EС означава
на инструмент, който: а) позволява на
клиента да съхранява информация, адресирана лично до него, по начин, достъпен
за бъдещо ползване и за период от време, достатъчен за целите на информацията,
и б) позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация , когато
прови това на уебсайт и информацията не е адресирана
лично до клиента да гарантира, че той се е съгласил да получи информация по
този начин, както и че му е указал точното място на сайта където се съдържа
информацията.
На следващо съдът не
споделя и становището, че в случая доколкото платформата изисквала съгласие на
клиента с определи документи и той не можел да продължи по-нататък,
информацията която се предоставяла била лично адресирана до него. В контекста
на дефиницията за „траен носител” дадена в Директива 2014/65/ЕС и основния
възприет от европейското законодателство принцип за предоставяне на информация
на траен носител, то няма никакво съмнение че под информация адресирана лично
до клиента следва да се разбира информация изпратена от ИП лично на клиента,
която да остане на съответния достъпен само за него носител за да има
възможност той да я съхрани. В никакъв случай не може да се приеме, че
информация предоставяна с оглед достъп до определен сайт, платформа страница и
т.н. и изискваща съгласие от потребителя с тази информация за да продължи,
представлява лично адресирана информация и това е така защото тази информация
не остава на разположение на клиента. Той просто се съгласява с нея и получава
достъпа, а при необходимост от нея на по-късен етап следва да я издирва на
съответния сайт.
Точно за това е и предвидения
в нормата на чл.3 от Делегирания Регламент, регламент
за предварително изрично съгласие на клиента да получи информация по този начин
и разясняване / посочване/ от страна на ИП на мястото в сайта където се намира
информацията.
В случая видно от
приложените към преписката книжа клиентите са били запознати с определени
документ преди да получат достъп, като от анкетните карти се виждат и линковете
където са се съдържали документите. Данни обаче че клиентите са дали изрично
съгласие да получат информация по този начин няма. В случая доколкото в
регламента е употребен израза „изрично съгласие” няма как и изобщо да се
възприеме развитата в писмените бележки на процес. представител на въззивника
теза за съгласие обективирано с конклудентни
действия.
С оглед на всичко
изложено по-горе съдът счете, че въззивното дружество е осъществило от
обективна страна състава на нарушението по т.1 от НП, тъй като на
28.06.2018год. е предоставило на клиента информация изискуема съобразно
разпоредбите на чл.47 от Делегиран
регламент 2017/565 чрез интернет страницата си без да е гарантирал че клиента е
дал изрично съгласие да получи информация по този начин и е уведомен за мястото
където може да получи достъп до тази информация.
В случая АНО е дал
правилна квалификация на извършеното нарушение като такова по чл. 290,
ал.9, т.16 от ЗПФИ доклокото
точно тази норма предвижда санкция за ЮЛ което е нарушило нормите на Регламент.
Що се касае до
изразеното в жалбата алтернативно становище, че
за неправилна квалификация /нарушенията трябвало да бъдат квалифицирани
по чл. 290, ал.9, т.1 от ЗПФИ то не се споделя от съда доколкото тази норма
предвижда санкция за ЮЛ което е нарушило разпоредбите на чл71, ал.1 -7 от
закона, както сочи и въззивника. Посочените норми обаче вменяват задължение за
предоставяне на информация съответно санкцията е за непредставяне на такава.
Настоящия случай обаче не е такъв. Както бе посочено по-горе в случая
отговорността на въззивника е ангажирана за това, че е предоставил информация
чрез уебсайт без да гарантира, че клиента е дал изрично съгласие за получаване
на информацията по този начин. И доколкото в случая се касае за нарушение на
правилата за предоставяне на информация регламентирани в Делегирания регламент
и за тяхното нарушаване няма друга изрично предвидена в закона санкция то и
правилно АНО е приложил санкционната норма на чл. 290, ал.9, т.16 от ЗПФИ.
Доколкото нарушението
е формално, на просто извършване и не предвижда в състава си настъпването на
някакви имуществени вреди, с предоставянето на информацията без нужните
гаранции за изрично съгласие на клиента състава е осъществен, и липсват каквито
и да било данни още по-малко доказателства формиращи извод за по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този тип, а
напротив въззивното дружество вече е било наказвано за нарушения по ЗПФИ, съдът
изцяло споделя становището на АНО, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН не
може да намери приложение.
С оглед на изложеното
и като взе предвид че в случая АНО е наложил на въззивника адм.
наказание в минимален размер, което не подлежи на корекция, съдът прецени, че
НП в частта на т.1 е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда
от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
В частта на т.2 и 3
обаче, макар и случаите да са идентични с първия, съдът прецени, че НП се явява
незаконосъобразно по следните съображения:
ЗАКОН за пазарите на финансови
инструменти е обн. в ДВ бр. 15 от 16.02.2018 г., в сила от 16.02.2018 г. С него
се въвеждат изискванията на 1. Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май
2014 г. относно пазарите на финансови инструменти и за изменение на Директива 2002/92/ЕО и на Директива 2011/61/ЕС. ,
както и тези на Делегиран регламент (ЕС) 2017/565 НА КОМИСИЯТА
от 25 април 2016 година
за допълване на Директива 2014/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на организационните изисквания и условията за извършване на дейност
от инвестиционните посредници и за даването на определения за целите на
посочената директива
Съгласно
§ 7. От ПЗР на Закона инвестиционните посредници,
банките – инвестиционни посредници, регулираните пазари и пазарните оператори привеждат
дейността си в съответствие с изискванията на този закон в срок до три
месеца от влизането му в сила.
Съгласно чл. 35. Ал.1 от УКАЗ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона
за нормативните актове
В
заключителните разпоредби се включват правилата, с които се придава обратна
сила на акта, отлага се неговото действие или то се ограничава за част от
територията на страната.
Анализа но
посочените разпоредби сочи, че с §.7 от ПЗР на ЗПФИ е даден е гратисен период от три месеца /до 16.05.2018год./ на всички
субекти обхвани от действието на закона да приведат дейността си с неговите
изисквания, което не означава нищо друго освен това, че в този период те не
могат да бъдат санкционирани за нарушаване на изисквания въведени със закона.
Съобразявайки изложеното по-горе
и отчитайки факта, че с НП в частта на т.2 и т.3 въззивното дружество е било
наказано за нарушения по чл. 290, ал.9, т.16 от ЗПФИ извършени съответно на
21.03.2018год. и на 19.02.2018год., в гратисния
период даден с §.7 от ПЗР на ЗПФИ, счете че НП в тези му две части се явява
издадено в нарушение на материалния закон, поради липса на извършено нарушение. В случай нарушенията вменени на въззивника са
свързани с предоставяне на информация на клиент по чл.71 от Закона като в чл. 75 от същия
изрично е посочено, че Допълнителни
изисквания към предоставянето на информация от инвестиционния посредник на клиентите
са определени с Делегиран
регламент (ЕС) 2017/565. Точно
за нарушаване на тези допълнителни изисквания е била ангажирана и отговорността
на въззивника, но за деяния осъществени в гратисния
период. Горното налага отмяна на НП в посочените две части поради
несъставомерност на нарушенията. Безспорно Регламента има пряко действие.
Доколкото обаче в случая изискванията на конкретния Регламент са били въведени
със ЗПФИ, който в ПЗР определя гратисен период от три
месеца, няма и как за нарушаване правилата на този Регламент, съобразно същия
закон да бъде провеждана наказателна политика – да бъдат налагани санкции. По
тези съображения съдът счете, че НП в тези две части следва да бъде отменено
като издадено в нарушение на материалния закон.
По разноските:
Въззивникът, чрез процес. си
представител адв. Христо Райчев претендира присъждане
на разноски в общ размер на 1340лв., представя списък за направени такива,
както и доказателства – 2бр. Фактури, договор за процес.представителство
сключен с адв. Райчев, извлечение от сметката на адв. Райчев както и такова от сметката на адв.В. – Иванова. От
представения списък на разноските и доказателствата към него се установява, че претендираната по-горе сума включва 620лв. с ДДС –
адвокатски хонорар за защита по настоящото дело НАХД № 5463/2019год.
осъществена от адв. Райчев и 720лв. – адвокатски
хонорар за защита по НАХД № 2655/2019год., което касае същото производство
/настоящото дело е образувано след отмяна на решение и връщане на предходно
дело образувано във връзка обжалването на същото НП/, но осъществена от друг
адвокат – М.В. – Иванова.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззивната страна искане за присъждане
на разноски съдът счете че такива се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63,
ал.3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл.78,
ал.1 от ГПК. И като съобрази, че съобразно нормата на чл. 143, ал.1 от АПК се
дължи възнаграждение само за един адвокат, както и това, че случая по делото са
налице доказателства за направени от въззивника разноски в настоящото
производство в размер на 620лв. с ДДС - за адвокатско възнаграждение на адв. Райчев, който представя и списъка за разноски, както и
това, че жалбата е била частично уважена /НП е отменено в две от частите с
които на въззивника е било наложно общо наказание в размер на 10000лв.,
съобразно уважената част на иска съдът счете, че на въззивника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 413.33лв., която сума следва да бъде заплатена
на въззивника от страна на Комисия за финансов надзор.
Въззиваемата страна,
чрез процес. си представител ю.к. Герчева също претендира присъждане на
разноски в общ размер на 882.40лв, представя списък за направени такива, както
и доказателства – фактура № **********.
От представения списък на разноските и доказателствата към него се
установява, че претендираната по-горе сума включва
782.40лв. пратена сума за превод на документи и 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разноски претендира
и въззиваемата страна чрез процес. си представител. С оглед крайния изход на
спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане
на разноски и представен списък на такива общо в размер на 882.40лв. от които
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. и 782.40лв. разноски за превод
на документи съдът счете, че с оглед крайния изход на делото „в една част
жалбата е отхвърлена и НП е потвърдено„ въззивника също следва да бъде осъден
да на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143,
ал.4 от АПК, вр. чл. 78, ал.8 вр.
ал.3 от ГПК да заплати разноски на въззиваемата страна съобразно отхвърлената
част на на иска. И като съобрази размера на
отхвърлената част на иска „в случая 5000лв„ съдът намира, че на въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени разноски в полза на Комисията за финансов
надзор в размер на 294.13лв., която сума следва да бъде заплатена от
въззивника.
Като съобрази, че в
хода на съдебното производство са били направени съдебни разноски за свидетел в
размер на 140.15лв., съдът съобразявайки разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал.3 от НПК, както и указанията дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/84 г., ОСНК, което съгласно чл. 86, ал. 2 от
Закона за съдебната власт, е
задължително за органите на съдебната и изпълнителна власт прецени, че
въззивника следва да заплати посочената по-горе сума в полза на държавата по
сметка на РС Варна.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
Р-10-536/20.05.2019 на зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” в частта с която на „В.ф.” ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** офис 4.305, на основание чл. 290, ал.9,
т.16, пр.1 от ЗПФИ е било наложено адм. Наказание
имуществена санкция в размер на 5000лв. относно нарушение във връзка с клиента
Тодор Драгомиров Янакиев.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
Р-10-536/20.05.2019 на зам.председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност” в останалата част.
ОСЪЖДА Комисия за финансов надзор да
заплати на „В.Ф.” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***
офис 4.305, сума в размер на 413.33лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Ф.”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** офис 4.305 да заплати
на Комисия за финансов надзор сума в размер на 294.13лв..
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.Ф.”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** офис 4.305 да заплати
на Държавата в полза на РС Варна сума в размер на 140.15лв.,
представляваща направени съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: