О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, 23.01.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 3-ти с-в, в закрито заседание на двадесет
и трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ
ЕКАТЕРИНА
СТОЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желявска ч.гр.д. № 15163 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Съобщение от 01.11.2019 г. по
изп.дело № 201983880405194 по описа на ЧСИ М.Б., с което е оставено без
уважение възражението на жалбоподателя за намаляване размера на разноските за
адвокатско възнаграждение и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ.
Частният жалбоподател излага, че определеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като делото не се отличава с
фактическа и правна сложност и единственото действие на процесуалния
представител на взискателя е депозиране на молба за образуване на изп.дело,
поради което моли възнаграждението да бъде намалено до размер на сумата от 200
лв. Моли да бъде и намалена пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира
разноски, в това число юрк.възнаграждение.
Взискателите
по изпълнителното дело, чрез процесуалният им представител адв. К.С., считат
жалбата за неоснователна с подробно изложени съображения по същество. Искането им
към съда е да се отхвърли възражението на длъжника по чл. 78, ал. 5 ГПК, както и
искането за намаляване на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, като неоснователни.
В приложените
по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК са изложени
съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че разноските
са доказани по размер и основание и същите са дължими. В тази връзка, моли съда
да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по
изпълнителното дело.
Софийски
градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото, намира следното:
Производството по изпълнително дело № 201983880405194 на
ЧСИ М.Б., с рег. № 838 е образувано по молба на Т.О.Б., В.С.Б.и С.О.Б.– като
взискатели, срещу „Т.С.“ ЕАД – като длъжник, въз основа на изпълнителен лист от
01.10.2019 г. по гр.д. № 76875/2018 г. на СРС, 166 с-в за сумата от 794,07 лв.
– представляваща разноски в производството пред СРС.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е
приложен договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че взискателите
са заплатили в брой сумата от 350 лв., като договора служи като разписка за
плащането.
В изпратената до длъжника Покана за доброволно изпълнение
от 17.10.2019 г., в която е обективирано и Постановлението за разноски е
посочено, че задължението по изпълнителното дело е в размер на следните суми: 794,07
лв. – сума за съдебни разноски, 350 лв. – адв.възнаграждение в
изп.производство, 48 лв. – такси по т.1, т.5 от ТТР към ЗЧСИ и 133,83 лв. –
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ или общо сума в размер на 1 325,90 лв.
На 28.10.2019 г. от длъжника „Т.С.“ ЕАД е подадено възражение
по изпълнително дело № 201983880405194 до ЧСИ М.Б. за намаляване на разноските
за адвокатското възнаграждение и таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
С обжалваното съобщение от 30.10.2019 г. ЧСИ М.Б. е уведомил
длъжника, че отказва да намали претендирания адвокатски хонорар и размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от
надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното
производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е
уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се
понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност
за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното
производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред
съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност,
а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване
пред съда.
По отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата
страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице
ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния
представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото,
която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в
тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да
намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва
съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.
От представените по делото доказателства е видно, че
изпълнителното дело е образувано по молба на взискателите, чрез процесуалния им
представител адв. К.С.. Пред вид изложеното и на основание чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредбата взискателите имат право на
разноски за процесуално представителство както за образуване на изпълнителното
производство, така и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания. От представеният договор за правна защита и съдействие се установи,
че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е размер на 350 лв., но
следва да се вземе предвид, че във връзка с него е направено възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и че съдебния изпълнител е
отказал да намали същото.
Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за
образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в
минимален размер от 200 лв. Според
настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение
по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е
видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на
взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От
същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а
именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва
възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че
изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като
участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване,
съдът намира, че определеното от ЧСИ Бъзински възнаграждение за адвокатско
възнаграждение следва да се намали до 200 лв.
Жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в
поканата за доброволно изпълнение, в частта на определената от ЧСИ
пропорционална такса в размер на 133,83 лв. по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ обаче се
явява частично основателна.
Това е така, защото съгласно т.26, б. „б“ от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума, която ако е от 100 лв. до 1000 лв. е
10 лв. + 10 % за горницата над 100 лв. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТР
към ЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включван авансовите такси. В
същия не следва да се включват и никакви такси
и разноски по самото изпълнителното дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист. Изрични в този смисъл са и мотивите на решение №
517/28.06.2010г. по гр.д. № 1249/2009г. на ВКС, ІІІ ГО. Освен това следва да се
има предвид, че под понятието „парично вземане“ се включва само дългът, предмет
на изпълнението, но не и разноските по него. В противен случай би означавало да
се събират такси върху разноските, което не отговаря на законодателната идея.
Следователно материалният интерес по изпълнителното производство е сумата,
която е присъдена с изпълнителния лист, в случая 794,07 лв. /л. 2 от изп.дело/.
Ето защо, задължението на жалбоподателя, обуславя размер на пропорционалната
такса по т. 26, б. „а“ от ТТР към ЗЧСИ от 79,40 лв. / с вкл. ДДС/. За разликата
над посочената сума от 79,40 лв. до сумата 133,83 лв. определена от съдебния
изпълнител като размер на разноските за пропорционална такса с поканата за
доброволно изпълнение, постановлението му относно разноските в тази му част се
явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба.
По разноските:
Предмет на съдебен контрол в настоящето производство е
наличието на потестативното право на жалбоподателя да се постанови отмяна на
действията на ЧСИ, а за решаването му съдът следва да прецени
законосъобразността на тези действия, което се явява преюдициален въпрос.
Субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тези действия вреди
(в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният
изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на
действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски,
предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за
защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е общият исков
ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК вр. чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване
на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.
Предвид изложеното в това производство не се разпределят разноски за страните.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л
И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
Постановление за разноски по изпълнително дело № 201983880405194 на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, обективирано в Покана за доброволно изпълнение с изх. № 103984/17.10.2019
г., в частта с която в тежест на длъжника са възложени /начислени от ЧСИ/
разноски по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение за разликата
над сумата от 200 лв. до размера на 350 лв., както и пропорционална такса по
т.26 от ТТР към ЗЧСИ за разликата над сумата от 79,40 лв. до размера на 133,83
лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.