Р Е Ш Е Н И
Е
***, 03. 04. 20**
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, І граждански
състав, в публично заседание на двадесет и
пети март през двехиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Р.К., като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. дело № 925 по описа за 20** година и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от А.А.А.
от ***, в която се твърди, че ответниците С.Й.А. и А.А.А.,***, са родители на
молителката. Твърди се, че страните и бабата на молителката живеят заедно в жилище,
находящо се в ***, ж. к. “***” № **, вх. **, ап. **. Твърди се, че от
малка грижите за молителката се полагат изключително от нейната баба. Твърди
се, че ответниците злоупотребяват с алкохол и в това състояние стават агресивни
към молителката и баба й. В молбата са подробно описани конкретни случаи на
насилие от страна на ответниците, осъществили се на 05. 10. 2011 год., 26. 01.
20** год. и 02. 02. 20** год. Твърди се, че при последния случай ответникът А.А.
е нанесъл побой на молителката. Молителката твърди, че се страхува за живота и
здравето си, поради което моли съда да издаде заповед, с която приложи следните
мерки за защита: 1/ ответниците С.Й.А. ***, ЕГН **********, и А.А. ***, ЕГН **********,
да бъдат задължени да се въздържат от извършване на насилие по отношение на
молителката А.А.А. ***, ЕГН **********; */ на ответниците да бъде забранено да
приближават жилището, обитавано от молителката, местата й за социален контакт и
отдих, и 3/ задължаване на извършителите на насилието да посещават специализирани
програми.
Ответницата С.Й.А. ангажира
становище, че молбата е основателна.
Ответникът А.А.А. ангажира
становище, че молбата е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 4 от ЗЗДН защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно
насилие, извършено от възходящ. С оглед на това конкретният случай попада в
приложното поле на горната разпоредба и молбата, въз основа на която е
образувано делото, се явява подадена срещу надлежни пасивно легитимирани страни
при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок, поради което
е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН
посочва, че домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По
делото е приложено съдебномедицинско удостоверение № 75/ 20** год., издадено от
д- р **, от което се установява, че при извършен медицински преглед на
молителката А.А.А. е констатирано наличието на редица травматични увреждания /кръвонасядания
и охлузвания по лявото бедро/, като същите са резултат от тъпа травма и може да
са получени по начин и време, както се съобщава. По делото е представена декларация
от А.А.А. по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която молителката декларира, че на 02. 02.
20** год. спрямо нея е бил извършен акт на насилие от ответниците С.Й.А. и А.А.А.,
изразяващ се в нанасяне на побой, обиди, вулгарни изрази и заплаха със
саморазправа. Горните документи притежават необходимата доказателствена сила
съгласно разпоредбите на чл. ** ал. 2 т. 1 и 3 от ЗЗДН и кореспондират с
показанията на разпитаната в хода на съдебното дирене свидетелка Р. **.
Анализът на така събраните писмени и
гласни доказателства води до извода, че на 02. 02. 20** год. от страна на
ответниците е извършен акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката,
поради което са налице условията на чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед
за защита. При преценката на тежестта на извършените действия на насилие съдът
счита, че подходящи мерки на закрила са предвидените в чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 5
от ЗЗДН- задължаване на ответниците да се въздържат от домашно насилие и да
посещават специализирани програми. Последното е особено наложително с оглед на
данните по делото, че проявите на агресия от страна на ответниците настъпват
обикновено след употреба на алкохол, поради което оказването на специализирана
психологическа помощ на извършителите на насилие е от съществено значение за
отстраняване на проблемното поведение. На този етап съдът намира, че не е необходимо
да се въвежда забрана за ответниците да приближават жилището, обитавано от
молителката, местата й за социален контакт и отдих. В тази връзка следва да се
има предвид, че в молбата за защита липсва искане за отстраняване на
нарушителите от съвместно обитаваното с молителката жилище в ж. к. “***”. От
друга страна събраният по делото доказателствен материал установява отделни
актове на насилие, извършени от ответниците, но не и наличието на изключителна
нетърпимост в отношенията между страните, която осуетява всякаква възможност да
живеят заедно. И не на последно място следва да се отчита обстоятелството, че
ответникът А.А. притежава определена идеална част от правото на собственост
върху процесното жилище, поради което забраната същият да приближава последното
би представлявала необосновано засягане на неговата правна сфера и неоправдана
репресия, каквито явно не са целите на закона. Съобразявайки изложеното дотук,
съдът приема, че искането за прилагане на мярката по чл. 5 ал. 1 т. 3 от ЗЗДН
следва да се остави без уважение.
При този изход на делото ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса в размер на 30 лв. и глоба в
размер на 200 лв. по сметка на Плевенския районен съд всеки един поотделно.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита на основание чл. 5 ал. 1 от Закона за
защита срещу домашното насилие както следва:
ЗАДЪЛЖАВА ответниците С.Й.А. ***, ЕГН **********,
и А.А. ***, ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката А.А.А. от ***,
ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците С.Й.А. ***, ЕГН **********,
и А.А. ***, ЕГН **********, да посещават специализирани програми за извършители
на насилие в Центъра за социална рехабилитация и интеграция за жени и деца,
преживели насилие, ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането да бъде забранено на
ответниците да приближават жилището, обитавано от молителката, както и местата
й за социален контакт и отдих.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на основание
чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по местоживеене на
ответниците.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответниците С.Й.А. ***, ЕГН **********, и А.А.А. от ***,
ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъдат задържани на основание
чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени
органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА С.Й.А. ***, ЕГН **********, и А.А.
***, ЕГН **********,
да заплатят по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 30 лв.
и глоба в размер на 200 лв. всеки един поотделно.
Решението може да се обжалва пред
Плевенския окръжен съд в седмодневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: