Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260752 26.11.2020
г. Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
единадесети ноември Година
2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 1428 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД
против С.И.Я. иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: 1 364,84 лв. – неплатена главница по Договор за заем CrediGo
№ 5332-00011370/22.11.2017 г.,
сключен между него и „Микро Кредит“ АД, 1 603,80 лв. – застрахователна
премия за периода 23.09.2018 г. – 23.05.2019 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, които вземания са предмет на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 9304/2019 г. по описа на
БРС. Претендира се и присъждане на
направените от ищеца съдебно-деловодни разноски. Ищецът твърди, че на
22.11.2017 г. между ответника и „Микро
Кредит“ АД
е бил сключен договор за заем в размер на 2 700 лв., като заемателят се е
задължил да върне заема на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер
на 186,28 лв., с падеж на първата вноска на 23.12.2017 г. Твърди се също така,
че с подписването на искането за заем заемополучателят е удостоверил, че желае
да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка със „ЗК Уника живот“
АД, като застрахователната премия е в размер на 3 207,60 лв., платима на 18 бр.
равни части, всяка в размер на 178,20 лв. Заявено е, че до момента длъжникът е
платил сумата от 3 592 лв., с която са погасени: 653,04 лв. – договорна лихва,
1 335,16 лв. – главница и 1 603,80 лв. – застрахователна премия, като
непогасени са останали процесните суми. На следващо място се твърди, че с
Приложение № 1/10.01.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015 г., сключен между „Микро
Кредит“ АД
и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, вземанията на „Микро Кредит“ АД към ответника, произтичащи от
горепосочения договор за заем, са прехвърлени на ищеца, като ответникът е бил уведомен
за цесията с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне. В съдебно заседание не се явява процесуален
представител на ищеца, но с писмено становище е заявено поддържане на иска,
ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил писмен отговор от ответника, в който искът е оспорен по основание и по
размер. Твърди се, че ответникът е изплатил пълния размер на кредита в офиса на
„Микро Кредит“ АД в гр. Бургас, като всеки месец е внасял по 300 лв. в офиса на
кредитната институция и се е разписвал на списък, но не са му били издавани
документи за направените вноски. Независимо от тези плащания, на 27.11.2019 г.
ответникът отново е заплатил сумата от 890 лв., а на 11.12.2019 г. е платил още
475 лв. по сметка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, или общо 1 365
лв., което е пълният размер на претендираната главница. Ответникът също така
твърди, че ищецът не е титуляр на търсеното вземане и няма активна
материално-правна легитимация за предявяване на иска, тъй като в случая липсват
доказателства, че е налице потвърждаване на прехвърлянето на задължението,
поради което същото не е осъществено. Твърди се също така, че дори да се
приеме, че договорът за цесия е валиден и действащ, ответникът не дължи
претендираните суми, тъй като в приложение № 1 към договора не е посочено, че
се прехвърля и вземане за дължима застрахователна премия. На следващо място е
заявено, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като
възнаграждението за допълнителните услуги не е включено в ГПР и по този начин
се е стигнало до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Освен това договорените
допълнителни услуги представляват типични действия по усвояване и управление на
кредита, поради което на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да иска
заплащане на такси за тях. Поради това ответникът счита, че клаузите за
възнаграждение за допълнителни услуги са нищожни на осн. чл. 21, ал. 1, вр. чл.
19, ал. 5 и ал. 4 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
вр. чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, като тези клаузи са и неравноправни по смисъла на
чл. 146, ал. 1 от ЗПК. Посочено е също така, че липсва валиден договор за
застраховка. Изложени са твърдения и за нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 и на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, които са основания за нищожност на договора по чл. 22,
ал. 1 от ЗПК. Моли се искът да бъде отхвърлен, както и на ответника да бъдат
присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява процесуален представител
на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно
от приложено ч.гр.д. № 9304/2019 г. по описа на БРС, с издадената по това дело
Заповед № 4147/01.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът С.И.Я. да заплати на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД сумата от 1 364,84 лв. – дължима главница по сключен
между длъжника и „Микро кредит“ ООД договор за заем CrediGo от 22.11.2017 г., сумата от 1 603,80 лв. –
застрахователна премия по Застраховка
„Защита“, сключена със ЗК „Уника живот“ АД, законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 31.10.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата от 109,37 лв. – разноски по делото, като е
посочено, че вземанията са били прехвърлени от кредитора на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД с Приложение № 1/10.01.2019 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2015 г.
Препис от заповедта за изпълнение е бил
връчен на длъжника, който е подал възражение в законоустановения срок, поради
което на заявителя е било указано от заповедния съд, че в 1-месечен срок от
съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, както и да
представи доказателства за предявяване на такъв иск. С оглед на тези указания е
предявен и настоящият установителен иск, като заявителят е спазил 1-месечния
срок по чл. 415 от ГПК и искът е допустим.
По делото е представено копие на Договор за заем CrediGo № 5332-00011370/22.11.2017 г., сключен между заемополучателя
С.И.Я. и заемодателя „МИКРО КРЕДИТ“ АД, с който
дружеството е предоставило на ответника заем в размер на 2 700 лв. при следните условия:
еднократна такса – 190 лв., фиксиран лихвен процент - 28,65 %, ГПР – 46,50 %,
обща сума за погасяване – 3 353,04 лв., чиста сума за получаване – 2 510
лв., брой месечни погасителни вноски – 18, размер на месечните погасителни
вноски - 186,28 лв., ден на плащане - 23-то число, дата на първо плащане -
23.12.2017 г. Приложен е и погасителен план към договора за заем.
В
т. 3 на договора за заем се съдържа изявление на заемополучателя, че желае да
ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка, при следните условия:
брой месечни вноски - 18, месечна вноска - 178,20 лв., ден на изплащане – 23-то
число. Заемополучателят също така е удостоверил, че е запознат с
обстоятелството, че сключването на застраховка, както и ползването на
допълнителната услуга не са задължителна предпоставка за предоставяне на заема.
Така
сключеният договор за заем и погасителният план към него, както и общите
условия по договора са подписани от страните по него, като автентичността на
подписите не е оспорена в настоящото производство.
По делото е
представено копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „Микро Кредит” АД (цедент) и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД (цесионер), с който страните са се споразумели цедентът
да прехвърля регулярно на цесионера срещу заплащане на покупна цена свои
ликвидни и изискуеми вземания, които ще се индивидуализират в Приложение № 1
към рамковия договор.
Представено
е и извлечение от Приложение № 1/10.01.2019 г. към горепосочения рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания, в което под № 204 фигурира вземане по
кредит № 5332-00011370/22.11.2017 г.,
с длъжник С.И.Я., с отпусната
главница в размер на 2 700 лв., остатък от главницата – 1 492,76 лв., остатък
от лихвата - 172,08 лв. и общо дължима сума към датата на продажбата –
3 268,64 лв.
Приложено е
и Потвърждение от 10.01.2019 г. за така извършената цесия на вземания с
Приложение № 1/10.01.2019 г., като същото изхожда от цедента, т.е. отговаря на
изискването на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Видно от представеното
копие на пълномощно, цедентът „Микро Кредит” АД е упълномощил цесионера
„Агенция за събиране на вземания” АД (с предходна правна форма ООД, а
понастоящем ЕАД) да уведоми всички длъжници за сключения на 16.01.2015 г.
рамков договор за цесия.
Представено
е и изпратено до ответника С.Я. уведомително писмо от 16.01.2019 г. за
извършената цесия, като видно от известието за доставяне, същото е получено от
трето лице на 12.02.2019 г., но ответникът не е оспорил получаването на това
уведомление, поради което следва да се приеме, че то е достигнало до него.
Освен това копие на това уведомително писмо е било връчено на ответника и като
приложение към исковата молба.
Към отговора
си ответникът е приложил две платежни нареждания, удостоверяващи, че същият е
внесъл по банковата сметка на ищеца сумата от 890 лв. (на 27.11.2019 г.) и
сумата от 475 лв. (на 11.12.2019 г.) или общо сумата от 1 365 лв., които
преводи са извършени след образуване на заповедното производство на 31.10.2019
г.
Видно
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК по процесния договор за заем е била налице
неплатена главница в размер на 108,88 лв., както и неплатена застрахователна
премия в размер на 1 603,80 лв. Вещото лице също така е установило, че ответникът
е извършил плащания по договора за кредит в общ размер от 4 957 лв., като
е внесъл по сметка на „Микро кредит“ АД общо сумата от 3 292 лв., а по
сметка на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е внесъл още 1 665 лв.
При така
ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан по следните съображения:
Предвид
факта, че ответникът е направил възражение за недействителност на договора за
заем на осн. чл. 22, предл. 1, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съдът намира, че първо
следва да се произнесе по това възражение, тъй като евентуална недействителност
на договора би направила безпредметно разглеждането на останалите негови
възражения.
Ответникът
твърди, че процесният договор е изписан по начин, който затруднява
проследяването на текста и възприемането му, както и че е изготвен на шрифт,
който е по-малък от 12.
Съдът
намира за недоказано възражението за размера на шрифта, тъй като в случая
такава преценка не може да бъде извършена без специални знания, а по делото не
е ангажирана експертиза в тази насока.
Основателно
е обаче другото твърдение на ответника, касаещо начина на изписване на текста
на договора и в частност на общите условия към него, които на осн. чл. 11, ал.
2 от ЗПК представляват неразделна част от договора, тъй като от представеното
по делото копие на тези общи условия е видно, че текстът им е изписан по начин,
който значително затруднява тяхното разчитане, проследяването на текста и възприемането
на неговия смисъл – отделните точки и подточки на общите условия не са
разделени на отделни редове, а текстовете им са изписани последователно, без
никаква разрядка между тях, поради което при прочитането им е изключително
трудно да се проследи техният смисъл и на моменти те са неразбираеми. Следва
също така да се посочи, че тези общи условия са предназначени за възприемане от
лица (потребителите на предоставените от кредитора услуги), част от които без
съмнение не са с юридическо образование и за тях не е обичайна практика да
четат документи с подобно съдържание, поради което би следвало общите условия
да са пределно точни и ясни за възприемане не само като смисъл, но и като
външно оформление, какъвто е и смисълът на израза „по ясен и разбираем начин“,
съдържащ се в чл. 10, ал. 1 от ЗПК. С оглед на това и тъй като общите условия
към процесния договор за кредит не отговарят на това изискване, както и предвид
факта, че тези общи условия са неразделна част от договора, съдът намира, че
договорът е недействителен на осн. чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
В
случая не е спазено и изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора да са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение
№ 1 от ЗПК начин, което е друго основание да се приеме, че договорът за
кредит е недействителен на осн. чл. 22
от ЗПК.
Предвид
горното и на осн. чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на
това съдът намира, че ответникът не дължи на ищеца претендираната
застрахователна премия в размер на 1 603,80 лв.
По
отношение на претендираната главница в размер на 1 364,84 лв., съдът намира, че
и тази сума не е дължима от ответника, тъй като при отпуснат кредит в размер на
2 700 лв. същият е извършил плащания по процесния договор в общ размер от
4 957 лв. (видно от експертизата), т.е. платил е изцяло чистата стойност
на кредита и към момента не дължи никакви суми по него.
С
оглед на това и въпреки сключения договор за цесия между първоначалния кредитор
и ищеца по делото, съдът счита, че не са налице непогасени вземания по
процесния договор и ответникът не дължи на ищеца сумите, които са предмет на
заповедта за изпълнение. Ето защо предявеният иск по чл. 422 от ГПК е недоказан
и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
По
делото липсват доказателства за сторени от ответника разноски по делото, поради
което такива не следва да му бъдат присъждани.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против С.И.Я.,
ЕГН **********,***, иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца суми по Договор за заем CrediGo № 5332-00011370/22.11.2017 г., сключен между
него и „Микро Кредит“ АД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца, а
именно: 1 364,84 лв. (хиляда триста шестдесет и четири лв. и осемдесет и
четири ст.) – неплатена главница, 1 603,80 лв. (хиляда шестстотин и три
лв. и осемдесет ст.) – застрахователна премия, дължима за периода 23.09.2018 г.
– 23.05.2019 г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са предмет на Заповед № 4147/01.11.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 9304/2019 г. по описа на РС-Бургас.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА