В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Предявен е иск, с правно основание чл. 439, ал.1 ГПК – отрицателен установителен иск. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 23.11.2009г. му било връчено писмо от Държавния съдебен изпълнител при РС-Златоград, е което бил уведомен, че молбата, изх. № ...../23.03.2009г., с която отправили искане за прекратяване на изпълнително дело № .../2009г. на основание чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, е оставена без движение от Държавния съдебен изпълнител ( ДСИ) при СИС Г. З. Твърдят, че с тази молба уведомили ДСИ, че не дължат визираната сума по изпълнителното дело. Сочи, че изплатили изцяло на взискателя „..................”, представлявано и управлявано от П. П., дължащата се парична престация по изпълнителното дело. Към искането надлежно представили заверено копие от преводно нареждане, видно от което паричната сума по Фактура № 7/20.10.2003г. в размер на 9 715.82 лв. е изплатена от Община Н. с преводно нареждане от 20.09.2009г. по сметката на настоящия ответник. Същата е платена преди образуване на изпълнителното дело, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т.1 ГПК. Издължили са изцяло на ответника и нямат задължения към него по цитираното изпълнително дело. Сочат, че изплатили сумата един месец след издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на изпълнителното дело, поради което не се следват разноски и лихви. Съгласно чл. 433, ал.1 ГПК, твърдят, че изпълнителното производство е следвало да се прекрати. Посредством Молба от 04.06.2009г. взискателя по изпълнителното дело е заявил, че не признава посочените плащания. Сочи също така, че Община Н. е извършила и последващи плащания на взискателя по горното изпълнително дело с преводни нареждания, които са приложени по изпълнителното дело. Твърди, че не дължи на ответника сумата по изпълнително дело .../2009г., поради което моли да се постанови решение, с което се признае за установено на осн. чл. 439 ГПК, че Община Н. не дължи на ответника – „................”, посочените по изп. дело № .../2009г. по описа на ДСИ при СИС Г. Златоград суми. Претендира за направените по делото разноски. Ответникът, в законоустановения срок не е представил писмен отговор и не е направил възражения. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не възразява, че сумата в размер на 9 715.82 лв. е изплатена от ищеца, но твърди, че ищецът дължи на доверителя му лихви и разноски, като към 15.02.2010г., общо дължимата сума на ищеца към ответника е в размер на 8 813.54 лв., от които главница – 8 077.83 лв. и лихви - 735.71 лв. в/у посочената главница, считано от 10.03.2009г. до 15.02.2010г. Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства, прие за установено следното: С влязло в законна сила на 10.04.2007 год. съдебно Решение № ../10.05.2006г., по Г.д. ../2006г. настоящият ищец е бил осъден да заплати на „...................”, с управител П.А.П. сумата 9 715.82 лв. – дължима по фактура № 07/20.10.2003 год., ведно със законната лихва от 10.01.2006г., както и изтекла лихва на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на 2 665.83 лв.( обезщетение за периода от 30.10.2003 год. до 09.01.2006 год.) и разноски по делото в размер на 1 149.68 лв. Ищецът по това дело – настоящ ответник, се е снабдил с Изпълнителен лист на 22.08.2007 год. за горепосочените суми. С платежно нареждане от 20.09.2007г., Община Н. е изплатила по банков път по сметката на „.............”Г. Н. сумата в размер на 9 715.82 лв., дължима по фактура №7/20.10.2003 год. и плащането е прието от настоящия ответник. На 09.03.2009 год. е образувано изп.д. 17/2009г. в СИС при ЗРС по молба и въз основа на издадения в полза на ответника изпълнителен лист по Г. д. 10/2006 год. на ЗРС. Взискател е настоящия ответник, а длъжник- ищеца по делото. Представено е ксерокопие от Авизо по платежно нареждане от 30.07.2003г. за изплатена сума в размер на 18 641.95 лв., което е неотносима към настоящото дело. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Правната квалификация на предявения иск е чл. 439, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен иск, че присъденото впоследствие е изпълнено. Чрез този иск, длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например : погасяване на правото на принудително изпълнение, плащане, прихващане и др.). Безспорно е обстоятелството, че след влизане в сила на съдебното решение(10.04.2007 год.), което съставлява изпълнителното основание , на 20.09.2007 ищецът Õ изплатил на ответника присъдената сума по главния иск в размер на 9 715.82 лв. Плащането е прието от ответника, който въпреки това на 09.03.2009 год. внася изпълнителния лист с молба да се образува изпълнително дело и за тази сума. Поради извършеното плащане, сумата от 9 715.82 лв. не се дължи от ищеца, тъй като в тази част изпълнителното основание е престанало да бъде такова, още преди образуване на изпълнителното дело. Не се дължи и присъдената лихва върху главницата за периода след 20.09.2007 год. В тази част исковата претенция е основателна. Претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД не е лихва и това изключва приложението на чл.76, ал.2 ЗЗД при погасяване на задълженията. В процесния случай следва да се приложи чл. 76, ал.1 ЗЗД, при което се погасява най-напред главницата, а после обезщетението за забавеното й плащане. За ищецът остава задължението да заплати на ответника присъденото на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на 2 665.83 лв., както и изтеклата лихва за забава върху главницата за периода от 10.01.2006г. до 20.09.2007 год., а също и разноските предмет на изпълнителния лист в размер на 1 749. 68 лева. Тази лихва, съобразно справката по изпълнителното дело, възлиза на 2197.37 лева. Относно разноските в изпълнителното производството, то определянето на техният размер е от компетенциите на съдебния изпълнител. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза на ЗРС държавна такса в размер на 389.00лв. Съобразно отхвърлената част на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 238.00лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЕМА, на осн. чл. 439, ал.1 ГПК, за установено по отношение на „......................”, БУЛСТАТ ......................., представлявано и управлявано от П. А. П., Г. Н., ул. „...............” № .., че ОБЩИНА Н., БУЛСТАТ ...................., Д № *, представлявана от И. П. В. – Кмет, ул. „.........................” № ..., Г. Н., не дължи изпълнение в качеството на длъжник по изпълнително дело № .../2009 год. по описа на СИС при ЗРС в частта относно сумата 9 715,82 лв., представляваща главница и в частта относно законната лихва върху тази сума за периода след 20.09.2007 год., като отхвърля иска в останалата му част като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА „.......................”, БУЛСТАТ ....................., представлявано и управлявано от П. А. П., Г. Н., ул. „.............” № .., да заплати в полза на ЗРС ДТ в размер на 389.00 лева. ОСЪЖДА ОБЩИНА Н., БУЛСТАТ .............., Д № *, представлявана от И. П. В. – Кмет, ул. „.......................” № ..., Г. Н., да заплати на „.....................”, БУЛСТАТ ................. представлявано и управлявано от П. А. П., Г. Н., ул. „...................” № ..., разноски в размер на 238.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я: |