МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА № 22/ 25.06.2020 г. ПО НОХД № 190/2020г. по описа на Старозагорския
окръжен съд
Производството е на
основание чл. 199 ал.1 т.4, вр. с чл. 198
ал.1, вр. с чл.29 ал.1, б. ”а” и чл. 58а, ал.1 от НК като делото е разгледано
по реда на глава ХХVІІ - чл.371 т.2 от НПК.
На
15.04.2020 г. е внесен обвинителен акт от Окръжна прокуратура- гр.Стара Загора
против подсъдимия И.С.С. за това, че на 23.01.2020 година в частен имот в местността „*****“ в
землището на гр. Казанлък в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими
вещи -
мобилен телефон марка „Nokia“
модел 101 с IMEI 1- **** и IMEI 2 -**** и 1 брой сим карта на „***“ с № *****
на стойност 40.00 лева, 30 метра кабел 8 кв.м на стойност 45.00 лева, 1 брой
ръчна количка с една гума на стойност 30.00 лева, около 150 метра стар кабел на
стойност 150.00 лева, 1 брой радио с
неустановена марка на стойност 10.00 лева и 2 броя патки на стойност 50.00 лева
или всичко на обща стойност 325.00 лева от владението на Я.П.Г. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване –
престъпление по чл. 199 ал.1 т.4 във вр.
с чл.198 ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 б.“а“ от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Стара
Загора поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, счита същото за изцяло
обосновано и доказано, включително и от направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите по обвинителния акт, като предлага на съда подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде наложено предвиденото в закона наказание „Лишаване
от свобода”, размерът на което да бъде определен при превес на отегчаващите вината обстоятелства при условията на
чл.58а, ал.1 от НК с оглед реда по който е протекло делото, а именно- съкратено
съдебно следствие. Като отегчаващи
вината обстоятелства намира, че следва да бъдат отчетени от съда: извършването
на деянието само 9 дни след изтърпяване на наказание лишаване от свобода,
очертаващо дееца като личност, която трудно би подлежала на поправяне;
възрастта и личността на пострадалата/ трудно подвижна възрастна и болна жена/,
извършените действия при употребата на заплаха и сила/ вкл. граничещите с
блудствени действия такива като бъркането под полата на жената/, обществената
нетърпимост към подобен род деяния. Като смекчаващо отговорността обстоятелство
предлага да бъде отчетено единствено младата му възраст.
Служебният
защитник на подсъдимия адв. М.Д. *** се
спира само на въпроса относно наказанието като счита, че предложеното от прокурора
наказание в размер над средата на предвиденото в специалната норма на закона от 10 г. „лишаване от свобода“, което
след редукция да бъде намалено с 1/3,
е напълно
справедливо. Счита, че в настоящия случая не са налице никакви смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства.
Подсъдимият И.С.С. поддържа казаното от
защитника си. Заявява, че изпитва съжаление за случилото се. В последната си
дума към съда заявява, че няма какво да каже.
По делото няма конституиран частен
обвинител или граждански ищец и не е приеман за съвместно разглеждане
граждански иск от пострадалата срещу подсъдимия за претърпените вследствие на
деянието имуществени и неимуществени вреди предвид изричния отказ от страна на
пострадалата от деянието на подсъдимия, направен пред съда.
ОТНОСНО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА:
В обстоятелствената
част на обвинителния акт се твърди, че при проведеното разследване е изяснена описаната в него фактическа обстановка. Тъй като
подсъдимият С. още на ДП е признал, а и пред съдебния състав поиска делото да
протече по реда на съкратеното съдебно следствие като призна всички факти по
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие, че деянието на
подсъдимия е извършено при описаната в обстоятелствената част на обвинителния
акт фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият И.С.С.,
с ЕГН **********, е роден на *** год. в гр.****, с постоянен адрес ***, в
момента в затвора- Стара Загора, български гражданин, безработен, неженен, с
основно образование. Същият е многократно осъждан като непълнолетен/ общо 3
пъти/, а именно по: НОХД № 127/ 2017 г. по описа на КРС/със споразумение/, по
НОХД № 606/ 2018 г./ КРС- с присъда, и по НОХД № 892/2018 г.по описа на КРС.-
със споразумение. По тези дела осъжданията му са били групирани като е търпял
определеното общо най- тежко наказание с приспадане на изтърпеняната до момента
част от наказанието, но е била прилагана и разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК. При
следващото му осъждане/вече като пълнолетен/- по НОХД № 323/2019 г. по описа на КРС с
одобрено споразумение № 24/02.04.2019г. ,
в сила от 17.04.2019г., за престъпление чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. с чл.194,
ал.1, вр. с чл.28, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК му е наложено наказание в
размер на 1 година и 6 месеца „лишаване
от свобода”, което на осн. чл.58а, ал.1 от НК
е намалено с една трета на 1
година „лишаване от свобода” при първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно от него на
14.01.2020г.. Въпреки ефективното изтърпяване на така наложените наказания,
същите не подействали превъзпитаващо и възпиращо на подсъдимия С.. Тъй като не
започнал трудова дейност, той продължил да извършва престъпни деяния.
Деянието, предмет на настоящия обвинителен акт е извършено от
подсъдимия на датата 23.01.23020 г., т.е. само 9 дни след излизането му от
затвора.
Подсъдимият И.С.С. живеел със
семейството си в гр. ****. На инкриминираната
дата- 23.01.2020г. сутринта последният
се скарал с баща си и напуснал
дома си. Казал на братята си - И.С.С. на ***години и Ю.С.С. на *** години да не ходят на училище и заедно
се отправили към местността „****“ в землището на гр.
Казанлък. Подсъдимият С. носел малка брадва.
Пострадалата свид. Я.П. Г. е на ****години, и е трудно подвижна жена,
*****, която от 30 години живеела в имота
си с площ около 2,5 дка и къща, находящи се в местността „*****“, в землището на гр. Казанлък, югоизточно от
военния полигон. През последните години,
тъй като децата и не били при нея, свид. Г. живеела сама и отглеждала домашни
животни. Имотът бил ограден с висока около 2 метра масивна ограда с метална
входна врата, която била винаги заключена, а ключът стоял от вътрешната страна
на вратата.
На 23.01.2020г. около обяд подсъдимият
И.С. и свидетелите И.С. и Ю.С. стигнали до имота на свид. Г.. Подсъдимият И.С. казал на братята си да го
придружат като влязат и вземат всичко ценно, което намерят вътре. Подс. С. и свид.
Ю.С. прескочили оградата и отворили вратата на свид. И.С.. Свид. И.С. намерил
два кабела – единият бил черен, а другият зелен. Сложил ги в един чувал.
В това време пострадалата свидетелка
Г. била в къщата си и готвела. Стаята, в
която готвела, се намирала точно срещу входната врата на къщата. Свид. Г.
погледнала през прозореца на входната врата на къщата и
забелязала, че нещо се движи. Отначало помислила, че това е сянка, но
впоследствие видяла главата на подс.С.. Свид. Г. била трудно подвижна и се
движела с помощта на два бастуна. Не могла да предприеме друго освен да седне
на намиращото се в стаята легло.
В това време подс.С. влязъл при
нея в стаята. Бил облечен със сив анцунг
с качулка на главата. Предупредил я да
мълчи и попитал къде крие парите си. Свид. Г. отговорила, че няма никакви пари,
тъй като снаха й получавала цялата й пенсия и й купувала всичко
необходимо. Тогава подс. С. се приближил
към свид. Г. и започнал да търси
пари в джобовете на елечето и на полата й. Тъй като не намерил нищо, посегнал към
деколтето й и взел мобилния й телефон марка „Нокиа“ черен на цвят. Свид. Г.
много се изплашила, защото това била единствената й връзка с близките й. По същото време свид. Г. забелязала, че подс. С. държи в ръката си малка брадва, която вдигнал и заплашително размахал над главата и като я
бутнал на леглото. Свидетелката паднала по гръб на леглото. Подсъдимият продължил
да търси пари и дори
бръкнал с ръка под полата
й, достигайки до слабините. Постр. Г.,
която държала в ръката си чехъл, помислила, че иска да и направи нещо, поради
което го ударила няколко пъти по главата с него. В отговор подсъдимият я
предупредил да мълчи като я заплашил с
думите: „Само да си казала на
някого, като изляза от затвора ще те намеря и ще те убия.“ В стаята влязъл
и свид. Ю.С.. В едната си ръка той държал нож, а в другата- ПВЦ бутилка от пепси
кола. Свид. Ю.С. казал на подсъдимия да остави свидетелката, но той го изгонил
навън. Все пок подсъдимият оставил свид. Г. да лежи на леглото и продължил да
търси пари в намиращите се в стаята
шкафове. Тъй като не намерил нищо, взел едно старо радио и напуснал къщата.
Свидетелите Ю.С. и И.С. били на двора. Двамата
свидетели намерили и взели две патици
и ръчна количка с една гума, в която
сложили чувала с кабелите. След това
заедно взели всички гореописани вещи и напуснали имота на свид. Г..
Свид. Г. излязла от къщата и
започнала да вика за помощ. Служители
при намиращия се наблизо полигон чули виковете на свидетелката и сигнализирали органите на реда.
След проведени
оперативно–издирвателни мероприятия подсъдимият С. бил установен. Това станало като служителката
в местния пункт за изкупуване на черни и цветни метали, намиращ се на бул.“****“
№ *** в гр. ****., свид. В.Г.И., била предупредена от органите на полицията, и
когато подсъдимият и малолетните свидетели Ю.С. и И.С. пристигнали в пункта, за
да предадат отнетите кабели, сигнализирала органите на реда. Същите били
задържани на място. Веднага е бил извършен оглед на местопроизшествието в имота на пострадалата/ видно от самия
протокол от 23.01.2020 г. както и приложения фотоалбум на л.10-16 от ДП/. Подсъдимият
С. е бил задържан на същата дата и му е била предоставена правна помощ за
процесуално представителство. На 24.01.2020 г. е бил привлечен като обвиняем по
БДП № 284 ЗМ 107/ 20 г. по описа на РУ-Казанлък,/ пр. преписка № 338/ 2020 г.по
описа на ОП-Стара Загора/. Още при проведения разпит на тази дата се е признал
за виновен за извършеното. Пострадалата свидетелка Я.Г. е била разпитана същия
ден като първоначално е дала сведения и за извършени спрямо нея действия,
наподобяващи блудствени такива, от страна на подсъдимия, от които показания
впоследствие се е отказала. Същата е разпознала категорично подсъдимия С. като
извършител на деянието при проведеното процесуално- следствено действие на 24.01.2020
год., видно от протокола за разпознаване от тази дата, както и от приложения
фотоалбум/л.35-36 от ДП/. Придружаващите го по време на деянието малолетни
свидетели- Ю.С.С. и И.С.С., в разпитите си по ДП също са признали за случилото
се и са уличили подсъдимия С. като извършител и подстрекател на деянието, в
което е въвлякъл и тях. Поради малолетието им и по-второстепенното им участие в
деянието, прокуратурата не е повдигнала обвинение срещу тях.
Св. В.Г. И. в разпита си по ДП също
уличава подсъдимия като едно от лицата, които същия ден са и предложили за
продажба в пункта за изкупуване на метали 1 брой ръчна количка с една гума с
метален корпус и дървени ръкохватки, както и 1 брой бял на цвят чувал
съдържащ 150 метра стар ел. кабел.
Същата не е приела вещите, а е
сигнализирала полицията, след което тримата са били задържани. Тази свидетелка
изнася факта, че и друг път е виждала тези лица в квартала, които са известни с
това, че „до късно ходят и ровят по контейнерите“.
Подсъдимият С. е предал с протокол за доброволно предаване от
23.01.2020г. доброволно в РУ – Казанлък отнетия мобилен телефон на
пострадалата-мобилен апарат „Nokia“ модел 101 с IMEI 1- ***** и IMEI 2- ***** и 1 брой сим карта на „***“ с №
****.
С протокол за доброволно
предаване от 23.01.2020г. В. Г. И. е предала
доброволно в РУ – Казанлък 1 брой ръчна количка с една гума с метален корпус и
дървени ръкохватки, както и 1 брой бял на цвят чувал съдържащ 150 метра стар ел. кабел.
С разписка от 28.02.2020г.
предадените с протокола за доброволно предаване от 23.01.2020г. вещи -
1 брой ръчна количка с една гума с метален корпус и дървени ръкохватки,
1 брой бял на цвят чувал съдържащ 150
метра стар ел. кабел са били върнати на
свид. Г..
С разписка от 06.02.2020г.
предадените с протокола за доброволно предаване от 23.01.2020г. вещи -
1 брой мобилен апарат „Nokia“ модел 101 с IMEI 1- ***** и IMEI
2 -***** и 1 брой сим карта на „****“ с № *****
са били върнати на свид. Г..
От заключението на назначената по делото Съдебно
– оценителна експертиза е видно, че
стойността на отнетите от владението на свид. Я.П.Г. вещи е както следва: 1 брой мобилен апарат „Nokia“ модел 101 с IMEI
1- ***** и IMEI 2 -***** и 1 брой сим карта на „****“ с
№ ***** на стойност 40.00 лева, 30 метра кабел 8 кв.м на стойност 45.00 лева, 1
брой ръчна количка с една гума на стойност 30.00 лева, 150 метра стар кабел на
стойност 150.00 лева, 1 брой радио с
неустановена марка на стойност 10.00 лева и 2 броя патки на стойност 50.00 лева
или всичко на обща стойност 325.00 лева.
Горепосочените
обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин и от направеното пред
съда от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т.2 от НПК на фактите по
обстоятелствената част на обвинителния акт, съпоставено със събраните по ДП №
284 зм 107/2020г. по описа на РУ - Казанлък протоколи и писмени документи,
съдържащи факти, имащи значение за изясняване обстоятелствата по делото, приобщени по съответния процесуален ред,
между които липсват противоречия, както следва: уведомление по чл.356, ал.1 НПК
/л.1 от ДП/, постановление на ОП – Ст.Загора от 30.01.2020г. /л.2 от ДП/,
докладна записка рег. № 284ЗМ-107 от 23.01.2020г. /л.4 от ДП/, сведение от Ю.С.С.
/л.5 от ДП/, сведение от К.Т.С. /л.6 от ДП/, сведение от Я.П.Г. /л.7 от ДП/, протокол
за доброволно предаване на 1 бр. моб. апарат „Нокиа“ и 1 бр. СИМ карта на
оператор „****“ /л.8 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 23.01.20202г.
на 1 бр. ръчна количка с една гума /л.9 от ДП/, протокол за оглед на
местопроизшествие от 23.01.2020г. /л.10-11 от ДП/, фотоалбум за посетено
местопроизшествие – грабеж, извършено на 23.01.2020г. /л.12-16 от ДП/, заповед
за задържане на лице от 23.01.2020г. /л.18/, протокол за полицейски обиск на
лице от 23.01.2020г. /л.19 от ДП/, декларация от 24.01.2020г. от И.С.С. /л.21
от ДП/, постановление за назначаване на защитник от 24.01.2020г. /л.22 от ДП/,
постановление за привличане на обвиняем от 24.01.2020г. /л.23 от ДП/, протокол
за разпит на обвиняем И.С.С. от 24.01.2020г. /л.24 от ДП/, протокол за разпит
на свидетел Я.П.Г. от 24.01.2020г. /л.28-29 от ДП/, протокол за разпит на
свидетел Я.П.Г. от 28.02.2020г. /л.30 от ДП/, протокол за разпит на свидетел Ю.С.С.
от 23.01.2020г. /л.31 от ДП/, протокол за разпит на свидетел И.С.С. от
23.01.2020г. /л.32 от ДП/, протокол за разпит на свидетел В.Г. И. от
24.01.2020г. /л.33 от ДП/, протокол за разпит на свидетел Я.П.Г. от 24.01.2020г.
преди разпознаване на основание чл.170 от НПК /л.34 от ДП/, протокол за
разпознаване на лица и предмети от 24.01.2020г. /л.35 от ДП/, албум
разпознаване – ЗМ-107/20202г. /л.36 от ДП/, заключение на съдебно-оценъчна
експертиза по БП № 284 ЗМ-107/20202г. /л.38-40 от ДП/, протокол за извършена
дактилоскопна експертиза № 28/12.02.2020г. /л.43-45 от ДП/, справка за съдимост
на И.С.С. с рег. № 201 от 23.01.2020г. /л.47-48 от ДП/, криминалистическа
справка за лицето И.С.С. /л.49 от ДП/, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на И.С.С. /л.50 от ДП/, препис от определение № 62
от 25.01.2020г. по ЧНД № 58/2020г. по описа на ОС – Ст.Загора /л.53-54 от ДП/,
разписка от 28.02.2020г. за получени 1 бр. ръчна количка с една гума и 1 бр.
бял на цвят чувал /л.56 от ДП/, Разписка от 06.02.2020г. за получен 1
бр.мобилен апарат „Нокиа“ и 1 бр. СИМ
карта на оператор „****“ /л.57 от ДП/, протокол за предявяване на разследване
от 04.03.2020г. /л.58 от ДП/, писмено мнение за приключване на досъдебното
производство от 04.03.2020г. /.59 от ДП/, постановление на ОП – Ст.Загора от
16.03.2020г. за частично прекратяване на наказателното производство, водено
срещу И.С.С. /л.60 от ДП/, постановление на ОП–Ст.Загора от 17.03.2020г. за
превеждане на И.С.С. *** /л.62 от ДП/, както и служебно изискана актуална
справка за съдимост на подсъдимия И.С.С. с рег. № 840 от 12.05.2020г., издадена
от Бюрото за съдимост при Районен съд – Казанлък, ведно с 4 броя бюлетини за
съдимост, както и приложената към обвинителния акт Справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България към дата
14.04.2020г. относно водените и незавършени до момента наказателни производства
срещу И.С.С. ***/18.05.2020г. от Затвора – гр. Стара Загора относно зачетени
дни работа а така също и от веществените доказателства по делото, а именно: 1 брой брадва, 1 брой нож и 1 брой ПВЦ бутилка. Същите са събрани по
съответния процесуален ред и не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при тяхното събиране, а също така и от приетите в
съдебната фаза на процеса: справка за съдимост и справка от унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България за липса на водени
и неприключили към момента други ДП спрямо подсъдимия. С оглед на което следва
да бъде прието за установено, че подсъдимият е безспорният извършител на
деянието, чието извършване и авторство е напълно установено и доказано.
С оглед на което и
предвид начина на протичане на съдебното следствие като съкратено такова по чл.
371, т.2 от НПК, съдът прие за безспорно установено, че по описаният начин
подсъдимият И.С. е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъплението по чл. 199, ал.І,т.4, във вр. с чл.198, ал.І,
във вр. с чл.29, ал.І,буква „а” от НК-
затова, че на 23.01.2020 г. в частен имот в местността „****“, в
землището на гр. Казанлък, е отнел чужди движими вещи- мобилен телефон
марка „Nokia“ модел 101 с IMEI 1-***** и IMEI
2 -**** и 1 брой сим карта на „****“ с № ****, на стойност 40.00 лева; 30 метра
кабел 8 кв.м на стойност 45.00 лева; 1 брой ръчна количка с една гума на
стойност 30.00 лева; около 150 метра стар кабел на стойност 150.00 лева; 1 брой радио с неустановена марка на стойност
10.00 лева и 2 броя патки на стойност 50.00 лева, или всичко на обща стойност
325.00/триста двадесет и пет/ лева, от владението на Я.П.Г. ***, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване, и грабежът е извършен в условията на опасен
рецидив. Употребата на физическа сила се изразява в бутането на пострадалата на
леглото, а на психическа заплаха- във вербалните заплахи и заплашително
замахване с брадва над главата на пострадалата. Чрез тях е преодоляна
евентуалната физическа съпротива от страна
на жертвата и е установена
неговата фактическа власт върху отнетите вещи на пострадалата, както и е
било подсигурено безпрепятственото оттегляне на подсъдимия и придружаващите го
малолетни свидетели.
Деянието не е извършено в
съучастие, независимо че е извършено заедно с две други малолетни лица, именно
поради малолетието на тези лица.
Поради което и с оглед всичко
гореизложено съдът прие, че по описания начин с деянието си подсъдимият С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
199, ал.І,т.4, във вр. с чл.198, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І,буква „а” от НК,
за което съдът го призна за виновен.
ОТНОСНО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО и ФОРМАТА НА ВИНАТА:
Грабежът е съставно престъпление,
което се състои от два акта: принуда, изразяваща се в прилагането на физическа сила или психическо въздействие,
което представлява улесняващия акт, и втори акт, изразяващ се в отнемане на
вещта, при което противозаконно /без
съгласието/ на собственика вещта преминава във фактическата власт на дееца с
намерение противозаконното да я присвои. Принудата, в случая осъществена чрез
употреба на физическа сила и психическо въздействие- заплаха спрямо
пострадалата, посредством които са отнети вещите. Горепосочените два акта –
употреба на принуда посредством физическа сила и заплаха, и отнемане на вещите от владението на
пострадалата с намерение за противозаконното им присвояване представляват
обстоятелства от обективната страна на престъплението, в което същият е
обвинен- грабеж по чл.198, ал.1 от НК.
Подсъдимият С. е извършил
настоящото си деяние, за което е предаден на съд, в условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.І, б.“а” от НК, тъй като преди извършване на деянието е
бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, и не са
изтекли 5 години от изтърпяване на наказанието по това осъждане/, а и по- което
и да е от предишните му осъждания/. Поради което не е налице изключението по
чл. 30, ал.1 от НК и квалификацията на деянието е правилна.
От субективна страна при това
деяние освен наличието на пряк умисъл на дееца е необходимо също така да бъде
доказано и намерението за противозаконно присвояване на чуждите вещи. Грабежът
подобно на кражбата може да се осъществи само при пряк умисъл – деецът трябва
да съзнава, че принудата обективно улеснява отнемането. В случая престъплението
по чл. 199, ал.І,т.4, във вр. с чл.198, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І,буква „а”
от НК е извършено от подсъдимия С. умишлено с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици.
Последния е обективиран от начина на извършването му предвид времето,
мястото и обекта на посегателство –
посред бял ден, влизайки в обитаван единствено от възрастна, трудно подвижна
жена обект, въоръжен с брадва, и придружен от още две, макар и малолетни деца,
едното от които е носело нож в себе си, забелязан от пострадалата. Търсейки
пари и други ценни предмети с някаква стойност в къщата, е употребил спрямо нея
физическа сила/бутване върху леглото/ и вербална заплаха да не вика за помощ, придружена
със заканата, че ще излезе от затвора и ще я убие, ако каже на някого. Недоказано
с оглед промяната на показанията на пострадалата на ДП и неучастието и в
съдебното производство е обстоятелството дали подсъдимият по време на деянието
е извършил и действително някакви блудствени действия, за да възбуди или
удовлетвори полово желание, спрямо пострадалата/бъркане под полата и опипване/,
или просто е търсел пари на това място. Възможно е тези действия да са
предизвикали уплаха или смущение у пострадалата, която да е сметнала, че намеренията му са
други. Във втория си разпит по ДП самата пострадала св. Г. е заявила, че впоследствие
си е дала сметка, че той по- скоро е търсел някакви вещи, бидейки твърде
хаотичен. В обвинителния акт тези действия са описани само като „бъркане под
полата с достигане до слабините“. Други факти, които да са признати от
подсъдимия в настоящия наказателен процес с оглед начина на неговото протичане,
не са установени.
С оглед направените от подсъдимия
самопризнания съдът прие, че вината на подсъдимия, вкл. и присвоителното
намерение, в случая е безспорно доказана. При извършване на деянието
подсъдимият С. е действал със съзнанието, че прилага сила и употребява заплаха
спрямо пострадалата, за да отнеме вещите от владението им както и да запази
властта си върху тях като необезпокоявано ги изнесе от къщата.
Тези обстоятелства, подробно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, също не се оспорват от подсъдимия
предвид направените от него пълни самопризнания на фактите. При така изяснената
фактическа и правна обстановка съдът намира, че деецът – подсъдимият С. е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал са настъпването на
обществено- опасните последици, като е искал и целял настъпването им, поради
което при извършването на деянието е действал умишлено/ при наличие на пряк
умисъл/ по смисъла на чл.11, ал.2 пр.1 от НК. Видно от справката му за съдимост
и бюлетините към нея, подсъдимият С. е осъждан многократно още като
непълнолетен 3 пъти за други подобни деяния/кражби /, за които са му налагани
предимно наказания леки условни наказания лишаване от свобода. Същите обаче не
са допринесли с нищо за поправянето и превъзпитанието му и излизайки на
свобода, същият е продължавал да извършва престъпни посегателства върху
собствеността на гражданите. Настоящият случай показва, че в личностното му
развитие е настъпила промяна, но в негативен план- към засилване на
криминогенните нагласи, и от дребни кражби, извършени в съучастие или
самостоятелно, подсъдимият вече е започнал да извършва и грабежи, придружени с
употреба на физическа сила и заплаха.
С оглед на гореизложеното съдът
прие, че подсъдимият С. е осъществил състава на престъплението, за което съдът
го призна за виновен в извършване на деянието по отношение на горепосочените
вещи както от обективна, така и от субективна страна, и то при наличието на при
пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
пр.1 във връзка с чл. 199, ал.І,т.4, във
вр. с чл.198, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І, буква „а” от НК. Поради което го
призна за виновен именно за това престъпление.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Разпоредбата на чл. 199, ал.І,т.4, във вр. с чл.198, ал.І, във вр. с чл.29, ал.І, буква „а” от НК предвижда налагането на наказание в размер от пет до петнадесет години „Лишаване от свобода” и кумулативно-
конфискация до една втора от имуществото на виновния.
С оглед на
процедурата, при която е протекло делото - Глава ХХVІІ-чл. 371 т.2 от НПК и разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК,
съдът е длъжен да определи наказанието директно при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, а само когато едновременно с това отделно са налице и условията по
чл.55 от НК, съдът може да приложи само чл.55, ако е по-благоприятен за дееца. Т.е.
приложението на тази разпоредба изисква освен признанието на вината от
подсъдимия и наличието на други изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства/ арг. от чл.58а, ал.4 от НК/.
За да бъде наложено
справедливо наказание, което да съответства на действителната тежест на
извършеното престъпление/обществената му опасност/, както и на личността на
дееца и целите на чл. 36 от НК за индивидуалната и генералната превенция. Съдът
обаче намира, че в случая не са налице
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината и отговорността
обстоятелства извън направеното от подсъдимия самопризнание, във връзка с
което същият е получил предвиденото в закона смекчаване на наказателната
отговорност. Поради което не е налице основание при определяне на наказанието
да бъде приложена и разпоредбата на чл. 55, ал.1 т.1 от НК/респ. вместо чл.
58а, ал.1 от НК да бъде приложена разпоредбата на чл. 58а, ал.4 от НК/.
Последната се прилага винаги, когато и най-лекото предвидено в специалната
норма на закона наказание се явява несъразмерно тежко.
В случая не се
касае и до опит, тъй като деянието е довършено, и вещите не са били
възстановени изцяло на пострадалата. Налице е висока степен на обществена
опасност както на деянието, тъй като пострадалата е възрастна, трудно подвижна
жена, извършено е в дома и, придружено е с действия, които сами по себе си са
възмутителни, защото изразяват неуважение и безразличие към чувствата на беззащитна
възрастна жена, и само по себе си това деяние е едно от най- разпространените в
последно време умишлени дейния с тежки последици за личността и имуществото на
гражданите. Подсъдимият пък видно от справката му за съдимост, е лице, което
системно извършва престъпления, не полага обществено- полезен труд и налаганите
му наказания по привилeгирования за това процесуален ред до момента не са дали резултат и не са
постигнали превантивно и превъзпитателно въздействие. Извършваните от него
престъпления до момента на деянието са против собствеността на гражданите,
предимно дребни кражби, за които обаче въпреки многократните осъждания,
включително и на ефективни наказания лишаване от свобода, не са дали никакъв
резултат досега, а престъпната му деятелност, въпреки младата му възраст, е
станала за него начин на живот.
Причините за
деянията му не се коренят в социалния му статус и липсата на парични средства
за живот, тъй като въпреки младата си възраст/ 20 години /липсват данни да се е
занимавал изобщо с обществено полезен труд. В разпита му по ДП и в дадената му от съда
дума за лична защита подсъдимият заявява, че се разкайва за стореното, но не
обяснява причините за това си поведение. Същият предвид неколкократните си
осъждания е наясно, че след формално признаване на вината би могъл да се
възползва от преимуществата на закона, за да получи минимално наказание. Поради
което съдът прие, че се касае само до формално и декларативно изразено
съжаление за извършеното. Възрастта му, макар и млада, не е толкова малка, за
да не осъзнава постъпките си. Предвид което и липсата на каквито и да е
изключителни и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът определи
наказанието при условията на чл. 56 от НК.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете: 1. обремененото съдебно минало на подсъдимия предвид предишните му
осъждания все за извършени тежки умишлени престъпления/извън квалификацията на
деянието/; 2. лошитe характеристични данни поради
липса на трайно изградени трудови навици и 3.
конкретните значими обстоятелства, при която е извършено деянието, разкриващи
отделни аспекти от личността на дееца, а именно: обстоятелството, че деянието е
извършено само 9 дни след изтърпяване на наказание лишаване от свобода; че е извършено по отношение на възрастна и трудноподвижна жена/, извършените
действия при употребата на заплаха и сила, изразяващи неуважение и безразличие към чувствата и.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете: 1. младата възраст на
подсъдимия; 2. сравнително ниската
стойност на отнетите вещи - 325,00 лева, която е под стойността на минималната
работна заплата за страната / от 610 лева към 01.01.2020 г./; 3. частичното възстановяване на
причинените вреди. /Макар и да не е
резултат от доброволен акт, а на предприетите действия по разследването,
предаването от подсъдимия на органа по разследването на мобилния телефон и 1 бр. сим карта към него, бяха преценени от
съда като оказано съдействие на органите на разследването, в резултат на които те
са били върнати на пострадалата. 4. сравнително
ниската степен и интензивност на оказаното физическо и психическо
въздействие/принуда/, които очертават дееца като личност с все още недостатъчно
изразена криминогенна структура. /Хаотичните му действия при търсенето на
вещите и в тази връзка оказаната физическа и психическа принуда в случая не са
от такова естество, което да показва някакво отношение на дееца към пострадалата
извън необходимото за постигане на набелязаната цел. В случая съдът по- скоро ги
окачествява /предвид показанията на пострадалата свидетелка при втория и разпит
по ДП/ като елементарни действия с цел сплашване на жертвата и,
и преграждане възможността и за защита, за да не попречи тя на действията му по
претърсване на жилището и намирането на евентуални ценни вещи и пари. Липсата
на нанесени удари и причинени телесни увреждания в случая показва явно нежелание от негова страна да причини някакви сериозни физически и
психически увреди на
пострадалата/.
Посочените по-горе
обстоятелства бяха преценени от съда като такива, които допълнително го
задължават да определи наказанието в размер,
който да съответства на принципа
на справедливост. Предвид което съдът счете, че в
рамките на този предел наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Гореизложеното дава
основание наказанието на подсъдимия да бъде определено под средата на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода/
от 5-15 години, респ.- среда от 10 години/, но не на самия минимум на предвиденото в закона наказание, а малко над
него, а именно в размер на 6 години лишаване от свобода. Поради което съдът
определи наказанието на подсъдимия С. в този размер. Съдът счете, че един
по-нисък или по- висок от посочения размер наказание лишаване от свобода с
оглед гореизложените обстоятелства, не би удовлетворил целите на чл.36 от НК, и
единствено този размер според съда е
най- подходящ и целесъобразен в настоящия случай. С оглед процедурата на
протичане на съдебното следствие и на
основание чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл. 58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с една трета като определи същото в
размер на 4 години.
Съдът прецени, че с оглед
данните от самоличността и декларацията за СИМПС на подсъдимия С., а именно, че
същият е безработен, в тежко материално и социално положение и няма имущества,
от които да се издържа, не е целесъобразно налагането на другото комулативно
предвидено в чл.199, ал.1 т.4 от НК наказание-„Конфискация до една втора от
имуществото на виновния”. С оглед на което не наложи такова наказание.
ОТНОСНО НАЧИНА
НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът прецени, че с оглед липсата на
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК/ наличието
на ефективни осъждания, извършване на настоящото деяние в условията на опасен
рецидив, налагане на наказание над 3 години
и липсата на всякакъв коректив в поведението му/, и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на
осъдения, не са налице
предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, е необходимо същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което определи подсъдимият С. да изтърпи ефективно така наложеното му наказание
в размер на четири години „Лишаване от
свобода” .
ОТНОСНО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
С присъдата съдът постанови веществените доказателства по делото,
а именно: 1 брой брадва, 1 брой нож и 1 брой ПВЦ бутилка, иззети с
протокол за оглед на местопроизшествие, предадени с приемо – предавателен
протокол от 27.04.2020г. в деловодството на ОC– Стара Загора, които след
влизане на присъдата в сила да бъдат унищожени.
Тъй като подсъдимият С. е признат за
виновен и му е наложено съответното
наказание по НК, на основание чл.189,
ал.3, във връзка с чл.188, ал.1 и чл. 189, ал.1 от НПК, същият бе осъден да
заплати на Държавата по бюджетната сметка на МВР направените по ДП разноски за възнаграждение на експерти
и изготвяне на фотоалбуми от БНТЛ при ОД на МВР гр.Стара Загора в размер на сумата от 133, 14/ сто тридесет и три лева и
четиринадесет стотинки/ лева.
ОТНОСНО
ПРИЧИНИТЕ И УСЛОВИЯТА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ
НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Като
такива следва да се посочат ниското правно съзнание на подсъдимия, незачитане
неприкосновеността на частната собственост, и желание да се облагодетелства по
неправомерен начин, трайно изградените престъпни навици.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ: