Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично
съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 298 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
С решение № 274/03.12.2018
г., постановено по гр.д. № 280 по описа за 2018 г. на РС-Костинброд са
отхвърлени предявените от М.Р.Й. с ЕГН: ********** *** срещу „И.п.ж.н.“ К. ЕИК:,
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ-за
признаване за незаконно на уволнението му, наложено със заповед № V-12/29.01.2018
г. на директора на ИЖН-Костинброд и да бъде отменено; за възстановяване на
предишната му работа и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4800,00 лева-обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението за 6 месечен период, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане. На осн. чл. 224 от КТ, ИЖН-Костинброд е осъдено да заплати на
ищеца М.Р.Й. сумата от 447, 61 лева и отхвърлен иска в останалата част, за
сумата над 447, 61 лева до сумата от 4 120, 00 лева, като неоснователен.
Ищецът е осъден да заплати на ИЖН-Костинброд сумата от 485,00 лева – за един
адвокат, а по сметка на КРС сумата от 285,00 лева – са ССчЕ.
Ответникът „И.п.ж.н.“ К. е осъден да заплати по сметка на КРС сумата от 65, 00
лева.
Подадена e в законоустановения срок въззивна
жалба от ищеца М.Р.Й. срещу онази част от
решението, в която предявените от него срещу „И.п.ж.н.“ К. искове са отхвърлени. В частта, в която предявените искове са уважени,
решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.
Жалбоподателят поддържа, че след като процесната заповед
му е връчена при отказ, противно на житейската логика е, след това да му бъде
изпращана същата заповед с препоръчано писмо по пощата. Заявява, че ответника
не е представил отчетни форми за явяване на работа и удостоверяване на
присъствие в ИЖН-Костинброд,
чрез полагане на личен подпис. Датите, които са посочени в заповедта, не касаят
цял ден, а само последния по-малко от един час от работния ден, когато имало и
следобедна почивка. Излага съображения, че била нарушена разпоредбата на чл.
189, ал. 1 КТ, заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ,
тъй като не била мотивирана. В мотивите на заповедта било посочено неявяване на
работа на 18.01.2019 г., но за тази дата не му било искано обяснение. Не било
посочено времето и евентуалното извършване на нарушенията, периода и
продължителността на закъснения и преждевременно напускане на работа.
Излага подробни съображения, че решението е
неправилно и незаконосъобразно в частта, в която не са уважени предявените
искове в пълен размер. Съдът неправилно бил приел, че работното време е 8 часа,
като не е отчел възможностите за плаващо работно време, предвид характера на
работата – експериментатора следва да обходи животинския комплекс и лабораторната
база, след което да посети административната сграда. Съдът неправилно допуснал
и кредитирал гласни доказателства, по които са предоставени писмени такива,
неправилно е заключил неявяване на работно място на 15.01.2018 г., след като на
тази дата бил страна в о.с.з. Липсвали съображения за погасяване по давност на
платен отпуск за 2015 г., който бил отложен от ответника. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а
исковете – уважени в пълния предявен
размер.
Ответникът по жалбата „И.п.ж.н.“ К. счита, че решението на районния
съд
следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
В съдебно заседание въззивника
М.Р.Й. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Въззиваемата
страна „И.п.ж.н.“
К. чрез пълн. адв. М. оспорва жалбата и поддържа отговора.
За да се произнесе Софийският окръжен съд взе предвид
следното:
Производството пред РС- Костинброд е образувано по
предявени от М.Р.Й. обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ и чл. 224 КТ.
Ответникът „И.п.ж.н.“ К. е депозирал
отговор, в който е оспорил предявените искове.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна,
намира за установено следното.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от М.Р.Й. с искова молба срещу „И.п.ж.н.“ К. с която са били предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
отмяна на дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със заповед № V-12/29.01.2018 г. на директора
на ИЖН-Костинброд, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
"асистент", за заплащане на сумата от 4800,00 лева-обезщетение за
времето, през което е останал без работа, поради уволнението за 6 месечен
период, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба –
29.03.2018 г. до окончателното й изплащане;
за заплащане на сумата от 4 120, 00 лева, на осн. чл. 224 от КТ.
В исковата молба се твърди,
че дисциплинарното уволнение било незаконно, тъй като не била осъществена
процедурата по чл. 193 КТ. В заповедта за
уволнение са посочени три нарушения, за които е депозирал три писмени
обяснения, които работодателят не е взел предвид. Не било искано съгласие и
дадено такова за осъществяване на видеоконтрол, а легитимната форма за
удостоверяване на присъствие била чрез полагане на личен подпис в месечна
отчетна форма. Заявява, че направил искане за ползване на платен годишен отпуск
за периода от 22.01.-23.02.2018 г., като работодателят нямал право да откаже
ползването му, но и не бил уведомен за отказа. В мотивите и основанията си,
работодателят никъде в заповедта не бил посочил и конкретизирал нарушения, свързани
със спазването на трудовата дисциплина по претендираните
отсъствия от работното място, с което било нарушено изискването на чл. 195, ал.
1 КТ.
Не се спори между страните, а
това е видно и от представените по делото трудов договор и допълнителни споразумения, че между тях е
съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
изпълнявал длъжността "асистент", при 8- часов работен ден, с основно месечно
възнаграждение в размер на 526. 00 лева, за научна степен „доктор“-150, 00 лв. и
с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 6 %
/виж Заповед № IV-141/26.09.2016 г./.
Това трудово правоотношение
било прекратено със заповед № V-12/29.01.2018 г. на директора на ИЖН-Костинброд, с което на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ на ищеца било наложено дисциплинарното
наказание "уволнение" за нарушение на 190, ал. 1, т. 1,т.3 КТ, поради
осъществени повече от три закъснения и преждевременни напускания на работа в
един календарен месец, всяко от които не по-малко от 1 час и за системни
нарушения на трудовата дисциплина, като са му били изискани писмени обяснения,
съгласно изискванията на чл. 193 от КТ, а наказанието е наложено при спазване
на сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ. Посочено е, че нарушенията са констатирани от работодателя.
В обжалваната заповед последователно и подробно е посочено, че е
установено следното:
-на 15.12.2017 г., разпоредена със Заповед № IV-229/15.12.2017 г. на Директора на
ИНЖ-Костинброд и констатирано при проверка отсъствие на работното място на
асистент М.Й. на 15.12.2017 г. от 15,30 часа до 16,30 часа поради
преждевременно напускане на работното място с доклад от проф. д-р Мариана
Петкова-ръководител отдел „Хранене на селскостопанските животни и технология на
фуражите“ вх. № 812/19.12.2017 г. и списък, с подписите на работещите в отдел
„Хранене и технология на фуражите“ на 15.12.2017 г.;
-на 18.12.2017 г. разпоредена със Заповед № IV-230/15.12.2017 г. на
Директора на ИНЖ-Костинброд и констатирано при проверка отсъствие на работното
място на асистент М.Й. на 18.12.2017 г. от 8,35 часа до 09,00 часа от работното
място с доклад от проф. д-р М.П.-ръководител отдел „Хранене на
селскостопанските животни и технология на фуражите“ вх. № 807/18.12.2017
г. за констатирано закъснение за работа
и списък с подписите на работещите в отдел „Хранене и технология на фуражите“
на 18.12.2017 г.;
-на 19.12.2017 г. разпоредена със Заповед № IV-232/18.12.2017 г. на
Директора на ИНЖ-Костинброд и констатирано при проверката закъснение за работа
на асистент М.Й. на 19.12.2017 г. от 8,35 часа до 10,00 часа с доклад от проф.
д-р М.П.-ръководител отдел „Хранене на селскостопанските животни и технология
на фуражите“ вх. № 811/19.12.2017 г. за
констатирано закъснение за работа на 19.12.2017 г. от 8,35 часа до 10, 00 часа
и списък с подписите на работещите в отдел „Хранене и технология на фуражите“
на 19.12.2017 г.;
За констатираните на трудовата дисциплина на
датите 15.12.2017 г., 18.12.2017 г. и 19.12.2017 г. на асистент М.Р.Й. са
поискани писмени обяснения с писма изх. № 533/15.12.2017 г., № 534/18.12.2017
г. и № 537/19.12.2017 г. Асистент М.Р.Й. е дал писмени обяснения с вх. № 817 от
21.12.2017 г.
Въз основа на проверки за спазване на трудовата
дисциплина, разпоредени със Заповед № IV-12/15.01.2018 г. и извършени от
назначена комисия проверки чрез преглед на записи от камерите на
административната сграда на ИНЖ-Костинброд за регистриране точния час на идване
на работа и напускане на работа от асистент М.Р.Й. от отдел „Хранене и
технология на фуражите“ чрез програмата за видеонаблюдение
и управление на записите със съдействие на фирма ЕТ „С.-Ф.П.“ за поддържане на видеонаблюдението са констатирани следните нарушения на
трудовата дисциплина:
-
на 11.01.2018 г. регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в
административната сграда в 9 ч. 42 мин и 10 сек. и напускане последно в 15ч.21
мин. 43 сек. – констатирано закъснение за работа и преждевременно напускане на
работа на асистент М.Р.Й. на 11.01.2018 г.
-
на 12.01.2018 г. регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в
административната сграда в 9 ч. 45 мин 42 сек. и напускане последно в 15ч. 38
мин. 45 сек. – констатирано закъснение за работа и преждевременно напускане на
работа на асистент М.Р.Й. на 12.01.2018 г., за което е съставен и подписан от
комисията прегледала записите за видеонаблюдение
Протокол от 15.01.2018 г. – за нарушенията на 11 и 12.01.2018 г.
-
на 15.01.2018 г. не е
регистрирано влизане, респ. излизане от сградата през целия ден на асистент М.Р.Й.-констатирано
неявяване на работа;
-
на 16.01.2018 г. регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в
сградата в 9 ч. 18 мин и 24 сек. и напускане на сградата последно в 15ч. 37
мин. 2 сек. – констатирано закъснение за работа и преждевременно напускане на
работа на асистент М.Р.Й. на 16.01.2018 г., за което е съставен и подписан от
комисията прегледала записите протокол от 17.01.2018 г.
-
на 17.01.2018 г. регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в
административната сграда в 9 ч. 33 мин и 2 сек. и напускане последно в 15ч.36
мин. 16 сек. – констатирано закъснение за работа и преждевременно напускане на
работа на асистент М.Р.Й. на 17.01.2018 г.
-
на 18.01.2018 г. регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в
сградата в 9 ч. 23 мин и 53 сек. и напускане последно в 15ч.40 мин. 22 сек. –
констатирано закъснение за работа и преждевременно напускане на работа на
асистент М.Р.Й. на 18.01.2018 г., за което е съставен и подписан от комисията
прегледала записите за видеонаблюдението Протокол от
19.01.2018 г. за констатираните нарушения на 17.01.2018 г. и на 18.01.2018 г.
За констатираните нарушения на трудовата
дисциплина на датите 11, 12,15, 16, 17 и 18 януари 2018 г. на асистент М.Р.Й.
са поискани писмени обяснения с писмо изх. № 51/22.01.2018 г. Същият е дал
писмени обяснения вх. № 82/25.01.2018 г. За констатираните нарушения на посочените
дати е поискан доклад от проф. д-р М.П.-ръководител отдел „Хранене на
селскостопанските животни и технология на фуражите“ с писмо изх. №
52/22.01.2018 г. Проф. д-р М. П. е дала доклад с вх. № 67/22.01.2018 г.
За извършените от асистент М.Р.Й. системни
закъснения и преждевременното напускане на работа на 15.12.2017 г. и 19.12.2017
г. и неявяване на работа на 18.12.2017 г., закъсненията и преждевременното
напускане на работа на 11.01.2018 г., 12.01.2018 г., 16.01.2018 г., 17.01.2018
г. и 18.01.2017 г. и неявяване на работа на 15.01.2018 г. е преценено, че са
налице основанията по чл. 190, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ във вр.
с чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и на основание чл. 188, т. 3 във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1, т.3 от КТ е наложено наказание
„уволнение“.
В заповедта е посочено, че лицето отказва да я подпише, удостоверено с
подписите на двама свидетели – М. А.П. /ръководител отдел/ и К.Г. В..
От показанията на свидетеля В.К.
се установява, че работи като технически сътрудник-личен състав при ответника
ИЖН-Костинброд. В деня на издаване на заповедта за уволнение, извикала лично
ищеца за връчването й, като присъствали М.П.-началник отдел и деловодителя К.В.
/след 13,30 часа/. Ищецът М.Й. се качил в дирекцията, те го уведомили за
заповедта и му я предоставили да се запознае с нея, след което той заявил, че
отказва да я подпише, което било отразено в самата заповед с подписите на
двамата свидетели. След това ищецът се върнал и поискал заповедта. Снимали я с
оформения отказ и му я връчили на 29.01.2018 г., като ищецът се подписал
най-отдолу на заповедта.
Свидетелката М.К. дава показания, че е
участвала в комисията, която е преглеждала записите от видеонаблюдението,
от които записи се установявало, че М.Й. е закъснявал за работа както в
сутрешните часове, така и преждевременно напускал работа в следобедните часове.
Свидетелката Т.Т., разпитана пред въззивния съд, дава показания, че в ИЖН-Костинброд към
момента няма специални отчетни форми, чрез които да се отчита присъствието на
служителите. Посочва, че имало такива форми, но със заповед на директора било
отменено тяхното попълване края на 2017 г. или около средата на януари 2018 г.
Когато се водели отчетните форми били предоставяни от секретарката, съхранявани
били в отдела и в края на месеца били предавани в счетоводството, за да бъдат
изчислени болнични, отпуски и др., като в края на месеца били унищожавани
формите.
От заключението съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице П.П.,
което като компетентно изготвено съдът кредитира изцяло, се установява, че
размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен
отработен месец преди уволнението – м. декември 2017 г. – е 787. 22 лева.
Вещото лица дава заключение, че размерът на дължимото, но неизплатено от
работодателя обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 52 дни е 447. 72 лева
/сумата от 1561, 46 лева е изплатена с пл. нареждане на 27.02.2017 г. по
дебитна карта н Банка ОББ/.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в
обжалваните части и правилно.
Предявените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ във вр. с чл.225, ал.1 КТ са неоснователни и
недоказани.
Процесното трудово
правоотношение е било прекратено, поради налагане на дисциплинарно уволнение на
М.Р.Й., който на 15.12.2017 г., 19.12.2017 г., 11.01.2018 г., 12.01.2018 г., 16.01.2018
г., 17.01.2018 г., 18.01.2018 г. е
закъснявал за работа и/или преждевременно е напускал работното си място. На
15.01.2018 г. не се е явил на работа през целия ден.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Правилника за вътрешния
трудов ред на ИНЖ-Костинброд началото на работния ден е в 8,30 часа, а краят в
16,30 часа.
Неоснователно е възражението на ищеца, че след като му
била връчена при отказ заповедта не следвала да му се изпраща. Видно от
заповедта М.Й. е отказал да я получи, което е удостоверено с подписите на двама
свидетели- М.А. П. и К.Г.В.. Отделно от това от свидетелските показания на св.
В.К., които съдът кредитира, се
установява, че ищецът първоначално отказал да я получи, което било оформено по
надлежния ред, след което се върнал, поискал да получи заповедта, била му
снимана, връчена, за което се разписал в края на същата. Положеният подпис не е
оспорен, ето защо, съдът приема, че заповедта е била връчена надлежно на ищеца
на 29.01.2018 г.
На следващо място неоснователни са наведените
твърдения, че липсват мотиви за налагане на дисциплинарното наказание. Нормата на чл. 195, ал.1 КТ гласи, че наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Трайно установена
е съдебната практика, обективирана и в решение по гр.
д. № 278/2011 на ВКС, IV г. о, решение № 363 от 10.01.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 354/2011 г., III г. о., че задължението на работодателя да мотивира заповедта
за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити
ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за
удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. При наложено дисциплинарно наказание, няма пречка
нарушението, за което е наложено наказанието, да бъде индивидуализирано и в
друг документ, посочен в заповедта за уволнение. Целите на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина
е посочено в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за
работника или служителя начин /решение № 722 от 3.1.2011 г. по гр. д. № 518 по
описа за 2009 г. на IV г. о. на ВКС, № 322 от 7.11.2012 г. по гр. д. № 278/11
г. на III г. о./.
В конкретния случай заповедта за уволнение съответства на
изискванията на разпоредбата на чл. 195 от КТ. За да достигне до този извод, съдът
констатира, че в уволнителната заповед е записано: " на 15.12.2017 г., разпоредена
със Заповед № IV-229/15.12.2017 г. на Директора на
ИНЖ-Костинброд и констатирано при проверка отсъствие на работното място на
асистент М.Й. на 15.12.2017 г. от 15,30 часа до 16,30 часа поради
преждевременно напускане на работното място с доклад от проф. д-р Мариана
Петкова-ръководител отдел „Хранене на селскостопанските животни и технология на
фуражите“ вх. № 812/19.12.2017 г. и списък, с подписите на работещите в отдел
„Хранене и технология на фуражите“ на 15.12.2017 г.; на 18.01.2018 г.
регистрирано явяване на работа –влизане за първи път в сградата в 9 ч. 23 мин и
53 сек. и напускане последно в 15ч.40 мин. 22 сек. – констатирано закъснение за
работа и преждевременно напускане на работа на асистент М.Р.Й. на 18.01.2018
г., за което е съставен и подписан от комисията прегледала записите за видеонаблюдението Протокол от 19.01.2018 г. за
констатираните нарушения на 17.01.2018 г. и на 18.01.2018 г…..….“ В заповедта е записано, че с посочените действия
работникът е нарушил чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ, за което му е наложено
дисциплинарно уволнение на осн. чл. 190, ал. 1, т. 1
и т. 3 КТ.
Тази много подробна
формулировка на обстоятелствената част на уволнителната заповед дава основание
да се приеме, че тя съдържа достатъчно ясни, конкретни и информативни мотиви за
вида на нарушението (системни закъснения, преждевременно напускане на работа и
неявяване на работа) и датата и място на извършването им. Поради това съдът не споделя твърденията на жалбоподателя, че
нарушенията не били описани, поради което не може да разбере за какво е наказан.
Неоснователно е и
възражението, че не бил запознат със заповедите на директора, с които се
възлага извършване на проверка на служителите на отдел „Хранене и технология на
фуражите“ за спазване на работното време.
Цитираните заповеди са бланкетни, в тях се
посочва датата, на която да бъде извършена проверка на служителите за спазване
на работното време /напр. със Заповед № IV-232/18.12.2017
г. е разпоредено
на 19.12.2017 г. в 8,35 ч. да бъде извършена проверка на служителите от
отдел „ХТФ“, за спазване на работното време от В.К.-личен състав/. Поради това съдът намира, че конкретизирането на
действията на жалбоподателя с претендираната от него
точност не влияе върху индивидуализацията на нарушението, нито би допринесло за
упражняване на правото му на защита. В такъв смисъл е и съдебната практика по
чл. 290 от ГПК -Решение № 282 от 10.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2218/2014 г., IV г. о., ГК.
Неоснователно е оплакването, че датите,
които са посочени в заповедта, не касаят цял ден, а само последния по-малко от
един час от работния ден, когато имало и следобедна почивка, както и, че не
било посочено времето и евентуалното извършване на нарушенията, периода и
продължителността на закъснения и преждевременно напускане на работа.
Това
е така, тъй като е наложено наказание уволнение не само за преждевременно
напускане на работното място от ищеца, а и за системни закъснения от негова
страна, подробно посочени по дата и час. В заповедта изключително подробно е
изброено всяко едно от констатираните нарушения. Освен това са приложени
съставени протоколи, от които се установява, че при всяка проверка за спазване
на работното време е съставян списък с подписи на служителите от отдела и
съответно липсва положен подпис на асистент д-р М.Р.Й..
Неоснователен е и доводът на жалбоподателя, че не е
изслушан от работодателя, не му били искани обяснения за твърдяно нарушение на
18.01.2018 г. Видно от връчено писмо до ищеца на 22.01.2018 г., във връзка с
открита процедура за налагане на дисциплинарно наказание за нарушения на
трудовата дисциплина, са му изискани обяснения за закъснение и преждевременно
напускане на работа за следните дати:11.01.2018г., 12.01.2018 г., 15.01.2018
г., 16.01.2018 г., 17.01.2018 г. и 18.01.2018 г. /л. 205 от делото на
РС-Костинброд/. Ищецът е депозирал писмено обяснение вх. № 82/25.01.2018 г. по
описа на ИЖН-Костинброд и се открива на л. 206 от първоинстанционното дело. Освен това, в исковата
молба ищецът сам твърди, че обяснения му са били поискани и е дал
такива. Законът изисква само даването на такива обяснения, но
не задължава работодателя да се съобрази с тях и да възприеме изложеното от
работника/служителя становище по въпроса. Съгласно трайната практика по чл. 290
от ГПК (Решение № 226 от 10.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2012 г., IV г.
о., ГК, Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2012 г., III г.
о., ГК, Решение № 137 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г.
о., ГК) "работодателят не е длъжен да уведомява работника/служителя, че е
започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност ...
Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат
обясненията."
Също така, практиката по чл. 290
от ГПК (Решение № 68 от 28.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г.
о., ГК, Решение № 290 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2982/2013 г., III г.
о., Решение № 174 от 3.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 319 от 18.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 197/2010 г., IV г. о., ГК,
Решение № 225 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г., III г. о., ГК)
застъпва категоричното становище, че искането на обяснения от работника не е
подчинено на никакви формални изисквания, като не е задължително, поканата за
изслушване да бъде в определена форма или да бъде предшествана от формално откриване
на дисциплинарно производство, нито да се уведомява работника, че срещу него се
открива такова производство. Важното е, работникът да е разполагал с възможност
да даде обясненията си, след като се е ориентирал в обстоятелствата.
Следва да се отбележи, че на
л. 235 от делото действително се съдържа извадка от призовка, с отбелязване от
деловодител, че М.Й. се явил в съдебно заседание на 15.01.2018 г. и бил
освободен в 12,30 часа, на този факт не може да промени законосъобразността на
наложеното наказание, тъй като същото не е наложено само за това отсъствие, а
както вече са посочи за многобройни нарушения, изразяващи се в закъснения и
преждевременно на пускане на работа.
Неоснователни и недоказани
останаха наведените възражения, че може да се провери по отчетната форма
явяването на работа на въззивника. От приетата
заповед № IV-10/12.01.2018 г. на
директора на ИЖН-Костинброд се установява, че считано от 15.01.2018 г. е
отменена присъствената форма със саморъчно положен подпис. Формата за отчитане
явяването и неявяването на работа се води и отчита от ръководител отделите до
1-во число на следващия месец в деловодството на Института. Контролът по
спазване на работното време се осъществява от ръководителите на отдели в ИЖН. С
оглед на това, че въззиваемата страна не можа да
представи такива присъствени форми, на въззивника бе
допуснат свидетел за изясняване на обстоятелствата по отношения на водене
формите за отчитане на работното време. Свидетелката Т. заяви, че са били
представяни на счетоводството и в края на месеца отчетните форми са били
унищожавани. Следва да се отбележи, че дори такива форми да бяха представени,
не биха допринесли са изясняване на обстоятелствата от значение за спора, тъй
като събраните писмени доказателства /доклади от ръководителя отдел проф. М. П.,
списъци с подписи на служители, за дните, когато са се правили проверки за
спазване на работното време, протокол от комисия за преглед на видеозаписи и
др./, както и свидетелските показания на св. К., ясно и недвусмислено налагат
извод, че са извършвани от ищеца системни нарушения на трудовата дисциплина.
В този смисъл процесната
заповед за уволнение се явява законосъобразна, а искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ правилно е бил отхвърлен от първоинстанционния
съд.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и
чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
С оглед неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ, неоснователни се явяват и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за исковия период.
За да възникне парично вземане за заплащане на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1 КТ, следва да
се проявени в обективната действителност две материални предпоставки - да е
прекратено трудовото правоотношение и
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години. Според
експертизата ищецът е имал платен отпуск за 2018 г. 3 дни, платен отпуск за
2017 г. 39 дни и пл. отпуск за 2016 г. 10 дни, или общо 52 дни. Компенсациите в
размер на 10 дни са използвани, съгласно заповед № IV-79/23.05.2017 г. В трудовия договор на ищеца от
04.01.2010 г. е уговорен платен годишен отпуск и КТД в размер на 40 дни. Същият
размер е уговорен и в допълнително споразумение от 23.09.2013 г., допълнително
споразумение от 15.01.2014 г., допълнително споразумение от 01.11.2017 г. /л.
139, л. 148, л. 179 от делото/. На 05.10.2016 г. е връчено уведомление до М.Й.,
с което ИЖН-Костинброд го уведомява, че има платен годишен отпуск за 2016 г. в
размер на 40 работни дни и неизползван платен годишен отпуск в размер на 40 дни
за 2015 г., като е предупреден, че неизползван отпуск по погасява по давност,
съгласно разпоредбата на чл. 176а КТ.
Съгласно разпоредбата на
чл. 176а КТ, ал. 1 КТ когато платеният годишен отпуск или част от него не е
ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага,
независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по
давност. В случая правото на ползване на отпуска за 2015 г. на въззивника се е погасило по давност на 31.12.2017 г., тъй
като не е направено искане за ползване.
Искът с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ е
основателен до размера от сумата 447,61 лева съобразно заключението на вещото
лице, поради което решението на районния съд в частта, в която този иск е
отхвърлен до сумата от 4 120,00 лева следва да се потвърди. Видно от ССчЕ, която съдът кредитира, по заповед № IV-30/31.01.2018 г. на ИЖН Костинброд, платеният отпуск на
ищеца в размер на 36 дни са били погасени по давност, тъй като служителят е
имал право да ги ползва до края на 2017 година. За 52 дни е начислено
обезщетение за неизползван платен отпуск от 1826,24 лева, което е отразено във
фиша за заплата, като е преведена по сметката на ищеца сумата от 1561, 46 лева
на 27.02.2017 г. по дебитната карта в Банка ОББ. С оглед на това, че среднодневното брутно трудово възнаграждение, не следва да
се коригира с коефициент, независимо в
кой месец е начислено, на ищеца се дължи обезщетение в размер на 2273, 96 лева
и разликата е в размер на 447, 61 лева, а до пълния предявен размер от 4120,
00, иска е неоснователен и недоказан. Решението в отхвърлителната
част следва да се потвърди.
Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тази на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло, като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към неговите мотиви.
По отношение на разноските:
При този изход на спора въззивника
М.Р.Й. няма право на разноски, като на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна „И.п.ж.н.“
К. сумата от 560,00 лв. /петстотин и
шестдесет/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение. Релевирано
е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, което
съдът намира за неоснователно. Размерът на минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за отмяна на
уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – е не
по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на
сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по
реда на чл. 2. В
случая се претендира минималния размер и то само за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р
Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 274/03.12.2018
г., постановено по гр.д. № 280 по описа за 2018 г. на РС-Костинброд, в частта,
в която са отхвърлени предявените от М.Р.Й. с ЕГН: ********** *** срещу „И.п.ж.н.“
К. ЕИК:, обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ-за признаване за незаконно на уволнението му, наложено със заповед № V-12/29.01.2018
г. на директора на ИЖН-Костинброд и да бъде отменено; за възстановяване на
предишната му работа и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
4800,00 лева-обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради
уволнението за 6 месечен период, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане и в
частта, в която е отхвърлен иска по чл. 224 от КТ за горницата над 447, 61 лева
до 4120, 00 лева.
В останалата му част, с която „И.п.ж.н.“ К.
е осъдено да заплати на ищеца М.Р.Й. сумата от 447,61 лева, представляваща
парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и относно разноските, решението не е
обжалвано.
ОСЪЖДА М.Р.Й. с ЕГН: ********** *** да
заплати на „И.п.ж.н.“ К. ЕИК:, на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, сумата от 560 /петстотин и
шестдесет/ лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.