Решение по дело №1811/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 357
Дата: 16 август 2021 г. (в сила от 9 септември 2021 г.)
Съдия: Красимира Иванова Николова-Петрова
Дело: 20204120101811
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 357
гр. Горна Оряховица , 16.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Ив. Николова-

Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско
дело № 20204120101811 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове за установяване съществуване на вземания с правно основание чл.415,ал.1 във
вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано
от ПЛ. СТ., Я. Д. и Д. Д., чрез процесуален представител – юрисконсулт В.М., твърди в
исковата си молба, че ответникът СТ. М. С. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с кл. №
**********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с
абонатен номер **********, на адрес: гр. Г.О., ул.... Сочи, че тези облигационни отношения
се регламентират от Общи условия за продажба на електрическа енергия на ,,Енерго-Про
Продажби” АД, които са приети на основание чл. 98а от ЗЕ и са одобрени от ДКЕВР към
момента. Заявява, че съгласно чл.16,т.2 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби” АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент,
,,потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определено в тези Общи условия”, като сроковете са
регламентирани в чл.28,ал.5 от ОУДПЕЕ, като потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична
покана за заплащане на дължимите суми. Посочва, че на основание чл.410 от ГПК във вр.
1
чл.107 от ЗЕ, на 27.07.2020г. в ГОРС е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу С.С. и е образувано е ч. гр. дело № 1025/2020г. Твърди, че към момента
на подаване на заявлението потребителят има неизплатени задължения в общ размер на
1438,78 лв. за горепосочения обект на потребление, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул.
«Свети Княз Борис Първи» № 15 «Б», ет.1, ап.2, като в посочената сума са включени
неплатените фактури за ел.енергия в размер на 1406,12 лв., представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактура № **********/12.02.2020г., с падеж на
02.03.2020г., на стойност 443,41 лв., за период на консумация от 22.12.2019г. до
21.01.2020г., фактура № **********/13.03.2020г., с падеж на 21.04.2020г., на стойност
475,13лв., за период на консумация от 22.01.2020г. до 21.02.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г., с падеж на 26.05.2020г., на стойност 268,94 лв., за период на
консумация от 22.02.2020г. до 21.03.2020г., фактура № **********/14.05.2020г., с падеж на
01.06.2020г., на стойност 194,17 лв., за период на консумация от 22.03.2020г. до
21.04.2020г., фактура № **********/15.06.2020г., с падеж на 01.07.2020г., на стойност 24,47
лв., за период на консумация от 22.04.2020г. до 21.05.2020г., а също и мораторна лихва
върху главницата в общ размер на 32,66 лв., считано от падежа на всяка една фактура до
20.07.2020г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника към същата дата.
Заявява, че длъжникът е направил възражение в срока по чл.414 ГПК, в резултат на което и
в срока по чл.415 ГПК предявява настоящия иск. Твърди, че след настъпване на
изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурата не е
заплатена.
Моли съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответникът СТ. М. С. му дължи
заплащане на сумата от 1438,78 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер
**********, кл. № **********, находящ се в гр. Г.О., ул..., включваща сумата 1406,12 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия от ответника по фактура №
**********/12.02.2020г., фактура № **********/13.03.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. и фактура №
**********/15.06.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 32,66
лв., считано от падежа на всяка една фактура до 20.07.2020г., както и законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от
ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена
молба вх. № 6693/12.07.2021г., чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М..
Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага
съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените
разноски съгласно списъка по чл.80 от ГПК.
Ответникът СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул.. призован чрез залепване
2
на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, не депозира отговор на исковата молба в срока по
чл.131 от ГПК.
В предоставения му срок по чл.131 от ГПК, назначеният от съда особен представител
на ответника по чл.47,ал.6 от ГПК – адв. АЛБ. П. Ш. от ВТАК, със служебен адрес : град
В.Т. ул..., депозира писмен отговор на исковата молба. Особеният представител изразява
становище, че искът е допустим от гледище на процедурния закон и следва да бъде
разгледан по същество. Счита иска за неоснователен. Сочи, че твърденията на ищеца се
основават на едностранно съставени документи, които нямат доказателствена стойност.
Оспорва фактите по исковата молба – твърденията, че страните са в договорни отношения
по доставка на електроенергия, както и че ищецът е доставил описаното в исковата молба
количество електроенергия. Оспорва остойностяването на ел.енергия. Възразява, че
ответникът не е ползвал електричество за процесния период, а ищецът не е доставял такова.
Възразява, че количеството ел.енергия е произволно определено – на базата на средства за
измерване, собственост на ищеца и контролирани от ищеца. Счита, че Общите условия на
доставчика противоречат на закона за енергетиката и решенията на КЕВР. Не сочи
доказателства и няма искания по процедура.
В съдебно заседание, ответникът СТ. М. С. не се явява. Назначеният от съда особен
представител - адв. АЛБ. П. Ш. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Моли съда да
постанови решение съобразно приетите по делото доказателства.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите писмени доказателства – справка по лице, изд. от Служба по
вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 21.07.2020г. за лицето СТ. М.
С., ответникът е собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Г.О., ул...,
като за този имот същият е учредил договорна ипотека в полза на „Банка ДСК“ ЕАД № 1,
вх.рег. № 2689/22.05.2018г., дв.вх.рег. 2682 от 22.05.2018г. Съдът приема посочения
документ, във връзка с останалите годни писмени доказателства (фактури, справки,
извлечение за фактури и плащания), като допустимо и необходимо доказателство, надлежно
ангажирано от ищцовата страна във връзка с възложената й с окончателния доклад по
делото доказателствена тежест, което удостоверява изложените в исковата молба и оспорени
от особения представител факти, че ответникът С. е потребител на ел. енергия на
горепосочения адрес, като собственик на процесното жилище, по силата на договор за
продажба на електрическа енергия при ОУ, сключен с „Енерго-Про Продажби” АД.
Видно от приетите по делото писмени доказателства - извлечение от сметка към дата
07.02.2020г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 29.10.2020г.;
извлечение за фактури и плащания към 29.10.2020г., 5 броя фактури, ищецът „Енерго-Про
Продажби” АД гр. Варна е издал на получател СТ. М. С., за кл. № **********, аб. №
3
**********, за обект в гр. Г.О., ул..., както следва : фактура № **********/12.02.2020г. на
стойност 443,41 с включен ДДС за периода от 22.12.2019г. до 21.01.2020г., фактура №
**********/13.03.2020г. на стойност 475,13 с включен ДДС за периода от 22.01.2020г. до
21.02.2020г., фактура № **********/13.04.2020г. на стойност 268,94 лв. за периода от
22.02.2020г. до 21.03.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. на стойност 194,17 лв. с
включен ДДС за периода от 22.03.2020г. до 21.04.2020г., и фактура №
**********/15.06.2020г. на стойност 24,47 лв. с включен ДДС да периода от 22.04.2020г. до
21.05.2020г.
Безспорни в настоящото производство са фактите, че е образувано ч. гр. дело №
1025/2020г. по описа на ГОРС, в хода на което в полза на заявителя „Енерго-Про Продажби”
АД гр. Варна е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
1021/29.07.2020г. против длъжника С.М. Сапуднжиев, за следните суми : сумата 1406,12 лв.,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода
12.02.2020 г. до 15.06.2020 г. за обект с абонатен № **********, гр. Горна Оряховица,
„Свети княз Борис Първи” № 15 Б 6, по клиентски № **********, а именно : фактура №
**********/12.02.2020г., фактура № **********/13.03.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. и фактура №
**********/15.06.2020г.; сумата 32,66 лв., представляваща мораторна лихва, определена
като сбор от мораторните лихви на всички фактури, подробно посочени в табличен вид,
законната лихва върху главницата от 1406,12 лв. за времето от 28.07.2020 г. до изплащане на
вземането; сумата 28,78 лв., представляваща заплатена от заявителя държавна такса за
разглеждане на заявлението и издаване на изпълнителен лист, и сумата 50 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът е приел за безспорни и фактите, че
горепосочената заповед е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
присъдените със заповедта вземания.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, за кл. № **********,
аб. № **********, за обекта на потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О. ул....,
паричните задължения за неплатена стойност на ел.енергия по фактура №
**********/12.02.2020г., фактура № **********/13.03.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. и фактура №
**********/15.06.2020г., не са погасени и фигурират като неплатени в счетоводството на
,,Енерго-Про Продажби” АД, в общ размер от 1406,12 лв. Видно от заключението на СИЕ,
считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до
20.07.2020г., мораторната лихва е на обща стойност 32,66 лв., като това парично задължение
също не е погасено. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са
остойностени правилно, съобразно утвърдените от ДКЕВР цени за съответния период.
Видно от допълнението към СИЕ, заявено устно в съдебно заседание от вещото лице, след
датата на предаване на експертизата в съда ищецът е уведомил вещото лице, че ответникът
4
С. е извършил частично плащане в размер на 43,81 лв. по фактура №
**********/12.02.2020г., осъществено на 25.01.2021г., при което неплатената главница по
процесните 5 фактури възлиза на 1362,31 лв. Съдът кредитира заключението на приетата
СИЕ и устното допълнение към него като обосновано, кореспондиращо на приетите
писмени доказателства и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за
което е издадена Заповед № 1021/29.07.2020г. по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на
ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като
искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр.
чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД се явява частично основателен
досежно претендирания размер, по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (справка по лице, изд. от
Служба по вписванията – Горна Оряховица за периода от 01.01.1992г. до 07.07.2020г. за
лицето СТ. М. С., извлечение от сметка, справка за потреблението през последните 12/24/36
месеца, извлечение за фактури и плащания към 29.10.2020г., 5 броя фактури), съдът приема
за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника С.С. е налице облигационно
отношение, възникнало на основание Закона за енергетиката. В случая, за правния спор е от
значение, че през процесния период на потребление на ел.енергия от 22.12.2019г. до
21.05.2020г. ответникът С. е титуляр на правото на собственост върху недвижимия имот,
намиращ се адрес на потребление в гр. Г.О. ул.., поради което същият притежава и
качеството на страна по договора за продажба на електрическа енергия с дружеството -
ищец. Това правоотношение е възникнало на основание Закона за енергетиката, а Законът го
обвързва с титулярството на вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно
право на ползване, когато за електроснабдявания имот няма сключен договор между
крайния снабдител и ползвателя на договорно основание за доставка на електроенергия в
същия имот, какъвто писмен договор не се представя по делото от ищеца. В този смисъл е и
съдебната практика, установена с Решение № 205/28.02.2019г. по гр. дело № 439/2018г. по
описа на ВКС, ГК, Трето отделение, и др. Цитираните по-горе писмени доказателства и
заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават извод, че ответникът
С.С. е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на легалната дефиниция на
понятието „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" в § 1, т. 42 от ДР
(отм.) на ЗЕ, а след отмяната на допълнителната разпоредба - във връзка легалната
дефиниция на понятието „битов клиент" в §1,т.2а от ДР на ЗЕ. Интересът, който се
реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия,
5
сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да
бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и
равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите
по делото писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от страните
СИЕ, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че по силата на облигационното
отношение, възникнало на основание ЗЕ във връзка с потреблението на ел.енергия за
притежавания от ответника недвижим имот, ищецът е доставил на ответника, за клиентски
номер **********, и потребителят С.С. е получил от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна,
и е ползвал ел. енергия в обект на потребление с абонатен номер **********, за обекта на
потребление на ответника, намиращ се в гр. Г.О. ул. .., през период на потребление от
22.12.2019г. до 21.05.2020г., за електромер № 1114021666943734, на обща стойност 1406,12
лв., за което са издадени следните документи: фактура № **********/12.02.2020г. на
стойност 443,41 с включен ДДС, за периода от 22.12.2019г. до 21.01.2020г., с падеж до
02.03.2020г., фактура № **********/13.03.2020г. на стойност 475,13 с включен ДДС за
периода от 22.01.2020г. до 21.02.2020г., с падеж до 01.04.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г. на стойност 268,94 лв. за периода от 22.02.2020г. до 21.03.2020г., с
падеж до 14.05.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. на стойност 194,17 лв. с включен
ДДС за периода от 22.03.2020г. до 21.04.2020г., с падеж до 01.06.2020г., и фактура №
**********/15.06.2020г. на стойност 24,47 лв. с включен ДДС да периода от 22.04.2020г. до
21.05.2020г., с падеж до 01.07.2020г. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за
ответника е възникнало задължение, по силата на договора за продажба на ел.енергия, да
плати цената на реално доставената му от ищеца и ползвана от него ел. енергия в
горепосочения обект на потребление, за периода на потребление от 22.12.2019г. до
21.05.2020г., на обща стойност 1406,12 лв., при условията и по начина, визирани в договора
и издадените въз основа на него фактури.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което
потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел.
енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по
надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, при
редовен ежемесечен отчет, за същия обект на потребление, каквито в случая се установяват
от приетите по делото писмени доказателства.
На следващо място, от приетата и неоспорена от страните СИЕ, кореспондираща на
приетите писмени доказателства, се установява по безспорен начин, че към 28.07.2020г.
(датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК), към 27.11.2020г. (датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело), както и към датата на изготвяне на експертизата – 01.07.2020г., в
счетоводството на „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна са налични неплатени парични
задължения по процесните 5 бр. фактури на обща стойност 1406,12 лв., както и неплатено
задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно
парично задължение по процесните фактури до 20.07.2020г., на обща стойност 32,66 лв.
6
Наред с това, до приключване на съдебното дирене по делото не са събрани никакви
годни доказателства, които да удостоверяват погасяване на горепосочените парични
задължения от страна на ответника, в чиято доказателствена тежест е да докаже
изпълнението, с изключение на сумата от 43,81 лв., платена на 25.01.2021г. от ответника С.
по фактура № **********/12.02.2020г., съгласно устното заключение, дадено от вещото
лице в открито съдебно заседание въз основа на предоставена му непосредствено преди
заседанието справка от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, при което към момента на
приключване на съдебното дирене по делото неизпълненото парично задължение за
главница по процесните фактури възлиза на 1362,31 лв.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено
съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за
сумата от 1362,31 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за период на
потребление от 22.12.2019г. до 21.05.2020г., за обект на потребление с кл. № **********, за
аб. № **********, намиращ се в гр. Г.О. ул.., - вземания по фактура №
**********/12.02.2020г., фактура № **********/13.03.2020г., фактура №
**********/13.04.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. и фактура №
**********/15.06.2020г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС в съда –
28.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 32,66 лв.,
представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по
всяка една фактура до 20.07.2020г. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в тази им част, като искът по чл.415,ал.1
от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен частично като неоснователен за
разликата от признатия размер на главницата от 1362,31 лв. до пълния предявен размер от
1406,12 лв., предвид частичното погасяване на това вземане, настъпило в хода на исковото
производство по настоящото дело.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от
Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа
на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от
ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
съдебни разноски за доплатена държавна такса /71,22 лв./, за депозит за възнаграждение на
вещо лице по СИЕ /150 лв./, за възнаграждение на особен представител по чл.47,ал.6 от ГПК
/331 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 652,22 лв. в
исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство
разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство общо в размер на 78,78 лв., които следва да бъдат възложени в
7
тежест на ответника, тъй като с поведението си същият е станал повод за образуване на
двете съдебни производства.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес :
град Г.О. ул.., че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА
ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П.С. С., Я.М.Д. и Д.Д.,
СУМАТА 1362,31 лв. /хиляда триста шестдесет и два лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща главница за незаплатена ел. енергия, за период на потребление от
22.12.2019г. до 21.05.2020г., за обект на потребление с клиентски номер **********, за
абонатен номер **********, намиращ се в гр. Г.О., ул..., - вземания по фактура №
**********/12.02.2020г. на стойност 443,41 с включен ДДС, за периода от 22.12.2019г. до
21.01.2020г., с падеж до 02.03.2020г., фактура № **********/13.03.2020г. на стойност 475,13
с включен ДДС за периода от 22.01.2020г. до 21.02.2020г., с падеж до 01.04.2020г., фактура
№ **********/13.04.2020г. на стойност 268,94 лв. за периода от 22.02.2020г. до 21.03.2020г.,
с падеж до 14.05.2020г., фактура № **********/14.05.2020г. на стойност 194,17 лв. с
включен ДДС за периода от 22.03.2020г. до 21.04.2020г., с падеж до 01.06.2020г., и фактура
№ **********/15.06.2020г. на стойност 24,47 лв. с включен ДДС да периода от 22.04.2020г.
до 21.05.2020г., с падеж до 01.07.2020г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1025/2020г. по описа на ГОРС
в съда – 28.07.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 32,66
лв. /тридесет и два лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 20.07.2020г.
вкл., за които вземания е издадена Заповед № 1021/29.08.2020г. по ч. гр. дело № 1025/2020г.
по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр.
чл.415,ал.1във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД, предявен от „Енерго-Про Продажби“ АД гр. Варна, чрез
пълномощник – юрисконсулт В.М., против СТ. М. С. с ЕГН **********, за установяване
дължимостта на парично вземане, съставляващо разликата от признатия по-горе дължим
размер на главницата от 1362,31 лв. до пълния предявен размер от 1406,12 лв., поради
погасяване на част от паричното вземане по фактура № **********/12.02.2020г. в хода на
исковото производство по гр. дело № 1811/2020г. по описа на ГОРС, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН в тази негова част.
ОСЪЖДА СТ. М. С. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав
8
Варненчик” № 258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.Д., СУМА в размер на 652,22 лв.
/шестстотин петдесет и два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща направените
в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса /71,22 лв./, за
възнаграждение на вещо лице /150 лв./, за възнаграждение на особен представител по
чл.47,ал.6 от ГПК /331 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, както и СУМА в
размер на 78,78 лв. /седемдесет и осем лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1025/2020г. по
описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса /28,78 лв./ и за юрисконсултско
възнаграждение /50 лв./.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9