№ 204
гр. Варна, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Мая М. П.
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502983 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №301555/05.11.2021г. по описа на
ВРС, на „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Варна,
подадена чрез пълномощник адвокат Т. Н.-С., ВАК. Обжалва се решение
№262624/14.10.2021г. на Районен съд - Варна, 35-ти състав, постановено по
гр.д. №12206/2020г. по описа на ВРС, в частта му, с която ответникът –
настоящ жалбоподател „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД е осъден да заплати на
ищеца „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********,
седалище с. Млекарево, общ. Нова Загора, сумата 11 612,54 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи – нереализирана био продукция, както следва: 9 160 кг.
царевица, при единична цена от 1.00 лв./кг. от имот №036013 и 1 125 кг. овес,
които е следвало да бъдат реализирани от имот №039008, при единична цена
от 1.00 лв./кг., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.79, ал.1
ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД.
Поддържаните във въззивната жалба оплаквания са за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното
решение. Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство
оспорва като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд,
1
че ищецът е сертифициран за биологично растениевъдство, позовавайки се на
представените по делото договор за контрол и сертификация на биологично
производство от 30.01.2013 г. и от 30.04.2020 г., сключен между ищеца и „КЮ
Сертификейшън” АД и Сертификати за съответствие за стопанските 2013-
2017 г. , като се твърди, че от пролетта на 2015 г. ищцовото дружество е било
лишено от правото да ползва имотите, поради което и не може да се приеме,
че в периода 2015-2017 г. е налице непрекъсната биосертификация. Оспорва
се и извода относно вида и количествата земеделски култури, от
производството и продажбата на които ищецът е бил лишен неправомерно,
като се твърди, че неправилно са ценени представените по делото договор от
10.11.2014 г. между ищцовото дружество и Христос Куцогеоргиу и „дневник
на стопанството”. Като неправилен е оспорен и извода на
първоинстанционния съд относно размера на пропуснатите ползи,
обезщетяването на които се дължи от ответника. Твърди се, че, за да се
остойности пропуснатата полза, е необходимо да се приспаднат разходите,
които производителят е следвало да стори за производството и реализацията
на непроизведената продукция. Присъдената сума е почти два пъти по-висока
от сумата, присъдена на ищеца за две предходни стопански години -2014/2015
г. и 2015/2016 г., с влязло в сила решение по т.д. №91/2018г. на Окръжен съд
– Търговище. Не е отчетен и факта, че посочената в заключението на вещото
лице стойност на добивите на двете различни процесни стопански култури -
„царевица” и „овес”, е константно еднаква - 1.08 лв/дка (0.55 евро), което се
основава единствено на стойността на добива съгласно частния договор на
ищеца.
При тези основни оплаквания въззивникът моли въззивния съд да
отмени обжалвания съдебен акт и да постанови ново решение по същество на
спора, с което исковата претенция на ищеца да бъде отхвърлена в цялост.
В подадения отговор на въззивната жалба насрещната страна – ищецът
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98” ЕООД, ЕИК *********, оспорва
като неоснователна подадената въззивна жалба. Излага подробни доводи по
всяко от оплакванията във въззивната жалба. Сочи, че представеният договор
със сертифициращата фирма за биологичен контрол удостоверява
биологичното производство през периода, през който имотите са ползвани.
Излага се, че с представения договор, сключен с гръцкия контрагент, се
установяват трайни търговски отношения и сигурен пазар на произведените
биологични култури от предварително определени площи. Излагат се
подробни съображения за настъпване на вредите, изразяващи се в пропуснати
ползи. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебното заседание пред въззивния съд въззивникът „ИЗВОРОВО
АГРО” ЕООД, представляван от пълномощника си по делото адвокат Т. Н., е
заявил, че поддържа въззивната жалба и моли за нейното уважаване.
Акцентира единствено на оплакването си досежно цената на двете стопански
култури, формирала общия размер на пропуснатите ползи, като се твърди, че
същата е идентична с цената, посочена в договора, и не съответства на
2
пазарните цени на двете отделни култури – овес и царевица, които на
практика е невъзможно да бъдат абсолютно идентични. Претендира
присъждане на разноски по делото, за които представя списък по чл.80 ГПК
С молба, подадена преди заседанието, пълномощникът на въззиваемата
страна „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД адвокат К. П., е заявил,
че поддържа оспорването си на въззивната жалба и обоснованите в подадения
отговор основания за това. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено и
да му се присъдят разноски за въззивното производство, за което представя
списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба,
съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Исковото производство е инициирано от ищеца „КОНСТАНТИНОС
АНАСТАСИУ-98” ЕООД, ЕИК *********, седалище с. Млекарево, общ. Нова
Загора, като е поискано от съда да осъди ответника „ИЗВОРОВО АГРО”
ЕООД, ЕИК *********, седалище гр. Варна да му заплати обезщетение за
вреди, изразяващи се в пропусната полза от продажбата на културите, за
които наетия от ищцовото дружество земеделски имот е бил предназначен за
стопанската 2016/2017 година, настъпили вследствие на виновни
противоправни действия на ответното дружество - депозиране на заявление в
Служба по вписванията гр. Омуртаг за едностранно прекратяване на договор
за наем на земеделски земи от 19.06.2012г., без да са налице основания за
това, установено с влязло в сила решение по гр.д. №14895/2015г. по описа на
Районен съд – Варна. Претенцията е за сума в общ размер на 10 285 лева (по 1
лв./кг за 9160 кг. царевица и 1125 кг. зърно овес), увеличена впоследствие по
реда на чл.214 ГПК на 12 325 лева (по 1,08 лв./кг за 9160 кг. царевица и 1125
кг. зърно овес). Същата се претендира ведно със следващото се обезщетение
за забава считано от датата на завеждане на иска до окончателното плащане.
Между страните не е налице спор по основните преюдициални за
настоящия спор положения. Така липсва спор, че на ищцовото дружество като
наемател по договор за наем от 19.06.2012 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Омуртаг, вх. № 1767/ 28.06.2012 г., акт № 70, том 4, имотна
партида № 18186/ 18188, са предоставени за временно и възмездно ползване
земеделски земи, находящи се в землището на с. Кьосевци, община Антоново,
включително и имоти с №№ 036013 и 039008, за срок от осем години,
считано от подписване на договора, при годишна наемна цена от 3 лв./ дка.
или 755 зърно, платима до края на месец декември за всяка изтекла година.
Не е спорно, че ответното дружество е заместило като страна по наемното
правоотношение първоначалния наемодател по силата на договор за покупко-
продажба от 29.09.2014г., приложен по делото. Не е спорен и факта, че въз
основа на молба на ответника от 15.04.2015г. е вписано заличаване на
договора за наем, под вх. рег. № 1139/15.04.2015г., акт № 57, том 1 на Служба
по вписванията гр. Омуртаг, по имотна партида 18186/ 18188.
3
С Решение №2639/29.06.2016г., постановено по гр. дело №14895/2015г.
на ВРС, влязло в законна сила на 06.04.2017г., е прието за установено
съществуването на валидно наемно правоотношение от 19.06.2012г. между
„КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98” ЕООД и „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД,
като е отменено извършеното вписване на едностранно прекратяване на
договора от наемодателя.
Ответната страна нито твърди, нито представя доказателства за
изпълнение на задължението си да осигури спокойно и безпрепятствено
ползване на наетите имоти за процесния период. Неизпълнението на това
задължение е довело като пряка и непосредствена последица до претърпените
от ищеца имуществени вреди под формата на пропусната полза. Последната
се изразява в пропускане да увеличи имущественото си състояние като
реализира печалба от произведена продукция от наетите имоти, предмет на
договора за наем от 19.06.2012г.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за неустановяване по делото
непрекъснатостта на сертификацията на ищеца за биологично
растениевъдство. От приложените по делото и неоспорени своевременно от
ответника сертификати за съответствие за 2014 – 2018г. и договора от
30.01.2013г. за контрол и сертификация съгласно Регламент 834/2007 на
Съвета, сключен между ищцовото дружество като оператор и „КЮ
СЕРТИФИКЕЙШЪН” АД, ЕИК *********, като контролен орган, по
несъмнен начин се извежда извода, че ищецът като земеделски производител
е поддържал сертифицирането за биологично производство. Обстоятелството,
че поради неправомерното разваляне на договора за наем, установено с
влязлото в сила решение по гр.д. №14895/2015г. на ВРС, ищецът е бил лишен
от възможността да стопанисва процесните имоти и да получава биологични
добиви, не може да се тълкува в негова вреда. Фактът, че ищецът не е ползвал
процесните имоти в периода 2015-2017 г., се дължи на виновно и
противоправно поведение на ответника, поради което и същият не може да
черпи от това благоприятни за себе си последици (в частност, намаляване на
вредите, поради прекъсване на биосертификация на имотите).
Като неоснователно се цени и оплакването на въззивника за
неотносимост на приложения договор за доставка на био фураж от
10.11.2014г., който не е оспорен своевременно по делото. По силата на
договора ищецът е поел задължението да доставя всяка година 200кг био
животински фураж - смес от зърно и детелина срещу цена от 0,55 евро за кг,
като липсата на изчерпателно изброяване на културите, включени в състава
на фуража, не е основание да се отрече връзката на договорените доставки с
пропуснатите ползи от добива на наетите процесни земи.
Що се касае до определянето на размера на обезщетението за
пропуснати ползи за стопанската 2016/2017 година, който е основният спорен
въпрос, пренесен във въззивното производство, съдът намира, че липсват
основания за игнориране заключенията на вещото лице по допуснатата,
4
изслушана и приета съдебно агротехническа експертиза (основно и
допълнително). Съгласно първоначалното заключение, средният добив за био
култури, който ищецът е можел да реализира от процесните имоти за
стопанската за стопанската 2016/ 2017 година, е 561.00 кг/дка царевица,
съответно 252.00 кг/дка овес, като приходът, който е могъл да реализира от
продажбата на биологично произведените култури е в общ размер на 12
325.00 лева при средна цена 1,08 лв./кг.
В допълнителното си заключение вещото лице сочи, че неспазването на
сеитбооборота и отглеждането на една и съща култура на дадена площ води
до изтощаване на почвата, което при житните култури (какъвто е овесът) би
могло да доведе до по-ниски добиви след втората и трета година с около 10
до 20 процента. Според вещото лице, при царевицата, която е монокултура,
принципното неспазване на сеитбооборота не води до намаляване на
количеството и качеството на добивите. При тези принципни положения
вещото лице дава заключение, че ако ежегодно в трите последователни
стопански години (2014/2015, 2015/2016, 2016/2017) в процесните имоти са
засаждани идентични био култури, то добивът от тях би бил 561.00 кг/дка
царевица, съответно 226.80 кг/дка овес. Тези заключения на вещото лице не
са оспорени от страните по делото, като обстоятелството, че то е ползвало
данни от представения от ищеца дневник не може да обоснове неправилност
на изводите му, още повече, че същото се основава и на данни от други
източници, подробно описани в заключението (справки в служба Земеделие,
справки от арендатори и др.), както и на специалните знания и професионален
опит на експерта.
Съобразявайки изложеното, настоящият състав намира, че ищцовото
дружество е можело да реализира доход от процесните имоти за стопанската
2016/2017 година при отглеждането на едни и същи култури както в
предходните стопански години - царевица и овес (като има предвид в тази
връзка и влязлото в сила решение по т.д. №91/2018г. на Окръжен съд –
Търговище) в общ размер на размер на 12 202 лева (при среден добив
561.00кг/дка – царевица и 226.80 кг/дка – овес, и средна цена от 1,08 лв./кг).
От този общ приход следва да се приспаднат разходите за производството и
дължимото от ищеца – наемател наемно плащане, както правилно е приел
първоинстанционния съд. По делото не е повдиган спор, изрично е прието и
за безспорно между страните, че разноските, които ищецът би направил за
производство на продукцията си през стопанската 2016/2017 година биха били
същите като направените за стопанската 2014/2015 година, възлизащи на
стойност 644 лева. Възражението на въззивника за съобразяване и на други
разходи (напр. за пласмент на готовата продукция) е направено извън срока за
отговор на исковата молба. Предявяването на това възражение едва с
въззивната жалба е недопустимо поради настъпила по силата на чл.133 ГПК
преклузия. Разглеждането му за първи път от въззивния съд би накърнило
основни начала на гражданския процес – чл.6, ал.2, чл.7, чл.10 ГПК, което е
недопустимо и въззивният съд не дължи произнасяне по него. Няма спор
5
относно размера на дължимото наемно плащане, възлизащо на стойност 68,46
лева (3 лева х 22.82 дка – договорените в чл.3, ал.1 от договора площи).
Видно е при това положение, че общият размер на пропуснатите от
ищеца ползи за стопанската 2016/2017 година възлиза на 11 489,54 лева, до
който размер предявеният иск се явява основателен. За горницата до
претендираните 12 325,00 лева искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Първоинстанционният съд е уважил главния иск за сума в размер
на 11 612,54 лева, което налага обжалваното решение да бъде частично
отменено.
В съответствие с това решението следва да бъде ревизирано и в частта
му за присъдените на страните разноски. Съобразно уважената част от
предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност с уважената
част на иска за първата инстанция са в размер на 1 680,80 лева. За разликата
над тази сума до присъдените му 1 689,35 лв. решението е неправилно и
следва да бъде отменено. По съразмерност с отхвърлената част от иска
дължимите на ответника разноски за тази инстанция са в общ размер на 73,80
лева. С обжалваното решение са му присъдени 62,92 лв., поради което
допълнително следва да му се присъди сумата 10,88 лева. За въззивното
производство при съобразяване на обжалвания интерес (11 612,54 лв.),
съответно уважената част на въззивната жалба (123 лв.) следващите се
разноски на страните са в размери както следва: 841 лв. – за ищеца –
въззиваема страна; 11,80 лв. – за ответника – въззивник.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №262624/14.10.2021г. на Районен съд - Варна, 35-
ти състав, постановено по гр.д. №12206/2020г. по описа на ВРС, в частта му,
с която ответникът „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, седалище гр.
Варна, осъден да заплати на ищеца „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ-98”
ЕООД, ЕИК *********, седалище с. Млекарево, общ. Нова Загора,
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи –
нереализирана био продукция – царевица от имот №036013 и овес от имот
№039008, през стопанската 2016/2017 година, за разликата над 11 489,54
лева до присъдените 11 612,54 лева, ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД, както и сума от
8,55 лева, представляваща част от разноските по делото (разликата между
присъдените 1689,35 лв. и дължимите 1 680,80 лв.), на основание чл.78, ал.1
ГПК, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление село Млекарево
6
8960, община Нова Загора, Стопански двор, срещу „ИЗВОРОВО АГРО”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Майор Минчо Димитриев” №35, иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.82
ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени вреди в резултат на
неизпълнение на договор за наем от 19.06.2012 г., вписан в Служба по
вписванията гр. Омуртаг, вх. № 1767/ 28.06.2012 г., акт № 70, том 4, имотна
партида № 18186/ 18188, изразяващи се в пропуснати ползи от непроизведена
и нереализирана биопродукция – царевица и овес, за стопанската 2016/2017
година, от поземлени имоти №036013 и №039008, находящи се в землището
на с. Кьосевци, община Антоново, за горница над 11 489,54 лева до пълния
му размер от 12 325,00 лева, ведно със законната лихва, считано от датата
на предявяване на иска до окончателното плащане, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение №262624/14.10.2021г. на Районен съд -
Варна, 35-ти състав, постановено по гр.д. №12206/2020г. по описа на ВРС, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев” №35, да
заплати на „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление село Млекарево 8960, община Нова
Загора, Стопански двор, сумата 841 лева (осемстотин четиридесет и един
лева), представляваща сторени разноски за въззивното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ - 98” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление село Млекарево 8960, община
Нова Загора, Стопански двор, да заплати на „ИЗВОРОВО АГРО” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Майор
Минчо Димитриев” №35, сумата 22,68 лева (двадесет и два лева и шестдесет
и осем стотинки), представляваща сторени при двуинстанционното
разглеждане на делото разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7