РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Белоградчик, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Административно
наказателно дело № 20211310200195 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ. 59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Б. Н. от гр. В., против Наказателно
постановление № 721/ 26.10.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което
на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 от ЗГ, му е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300.00 лв., за нарушение на чл. 16, ал. 7 и ал. 8 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата се моли Наказателното постановление да бъде отменено,
поради недоказаност на нарушението, както и поради това, че в хода на
производството са допуснати съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя е представляван от адв. С.С. от АК
– Видин. В хода на съдебните прения, процесуалния представител на
жалбоподателя, моли съда да отмени Наказателното постановление, поради
това, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения
– не е посочено мястото на извършване на нарушението, че не е доказано,
жалбоподателя да е субект на административното нарушение, и поради липса
на безспорни доказателства за това, че жалбоподателя е извършил
1
административно нарушение.
Въззиваемата страна, не изпращат представител в съдебно заседание.
Представили са Писмени бележки, в които молят съда да потвърди
Наказателното постановление, поради това, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения, доказано е извършването на
административното нарушение, а наложеното на нарушителя наказание е в
минималния законов размер.
По делото е допуснат и разпитан свидетеля на въззиваемата страна – Г.
В. КР. – актосъставител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира, че подадената жалба е
процесуално допустима. Същата е подадена от активно легитимирано лице –
наказаното ФЛ, в законния срок и пред компетентния съд.
Разгледана по същество, съдът приема, че жалбата е и основателна.
Съображенията на съда са следните :
Разпитаният в хода на делото свидетел на въззиваемата страна – Г. В.
К., на длъжност „старши горски инспектор” при РДГ – Берковица, установи,
че от страна на служители на РДГ – Берковица, на 19.10.2021 г. била
извършена проверка в електронната система на ИАГ на издадените превозни
билети. В хода на проверката било установено, че жалбоподателя Б.Н., като
лице, упражняващо частна лесовъдска практика, е издал превозен билет за
повторно/ многократно преместване на дървесина, без да е изпратил СМС в
РДГ Берковица на дежурния телефон, каквото е изискването на чл. 16 ал. 7 от
Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
Поради това, за нарушение на чл. чл. 16 ал. 7 от Наредба № 1 за
контрола и опазването на горските територии, св. К. съставил на
жалбоподателя Б.Н., АУАН № 721/ 19.10.2021 г.
Въз основа на съставеният АУАН, е издадено наказателно
постановление № 721/ 26.10.2021 г. на Директора на РДГ – Берковица.
От правна страна, съдът намира следното :
В този вид производства съдът осъществява цялостен служебен контрол
за законосъобразност и е длъжен да отмени Наказателното постановление, в
случай, че констатира пропуски, които са съществени по своя характер.
2
Именно при извършване на този контрол за законосъобразност, съдът
констатира, че са допуснати процесуални нарушения, които са съществени по
своя характер и опорочават проведеното административнонаказателно
производство като цяло.
На първо място, съдът се солидаризира със защитната теза на
процесуалния представител на жалбоподателя, че както в съставения АУАН,
така и в издаденото Наказателното постановление, липсва един от
задължителните реквизити във всеки един от двата основни акта в
административнонаказателното производство, а именно – място на
извършване на нарушението.
И актосъставителят, и наказващия орган са посочили, че нарушението е
открито на територията на РДГ – Берковица и са посочили единствено
географските координати, които заимствали от издадения превозен билет.
Територията на РДГ – Берковица безспорно обхваща голяма площ и по
този начин не може да се приеме, че е лице конкретизация кое е мястото на
извършване на нарушението. Досежно посочените географски координати,
съдът приема, че посочването само на джи пие ес координатите не е
достатъчно само по себе си, за да се приеме, че е конкретизирано мястото на
нарушението. Както актосъставителят, така и наказващия орган е следвало да
посочат поне землище, респективно – населено място, община, с оглед
прецизиране на обвинението.
АУАН е първият акт, с който на нарушителя се повдига обвинение,
поради което и обвинението следва да е конкретизирано в достатъчно
конкретна степен по време и място, за да е наясно нарушителя в какво
нарушение е обвинен, че е извършил. Съдът не възприема посоченото от
свидетеля на въззиваемата страна, че при справка в гугъл, може да бъде
установено къде се попадат тези географски координати. В този вид
производства субсидиарно се прилагат на НК, поради което и обвинението
следва да е ясно конкретизирано по отношение на време, място, обстоятелства
при които е извършено, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното
лице, поради което е недопустимо нарушителя да не е наясно къде се твърди,
че е извършил нарушението или да узнава чрез гугъл мапс къде е обвинен че
е извършил такова.
Описано по този начин мястото на нарушението – „територията на РДГ
3
– Берковица“, само с посочени координати на издаване на превозния билет,
съдът приема, на практика съдът приема, че липсва място на извършване.
Недопустимо за този вид производства е, нарушителя да извършва
справка в гугъл мапс, за да установи в кое землище или населено място са
съответните географски координати, респективно – по този начин да узнае
къде се твърди, че е извършено нарушението. Основанието за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на съответния правен субект, е
конкретно извършено нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН, което не може да
бъде извличано по пътя на формалната или правна логика, тъй като
последицата от това е, нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
При тези мотиви, съдът приема, че липсата на конкретика по отношение
на един от задължителните реквизити на АУАН – място на извършване на
нарушението /чл. 42, ал.1, т. 3, предл. 2 – ро ЗАНН/ води до неяснота и
непрецизност на обвинението, а това от своя страна – ограничава правото на
защита на наказаното лице.
Този пропуск е пренесен и в издаденото Наказателно постановление. И
тук обвинението в словесното му изражение е описано по същия начин, без
посочване на мястото на извършване на нарушението, поне като населено
място, землище, община. Липсва основен реквизит от Наказателното
постановление съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 3 – то ЗАНН/ - мястото на
извършване на нарушението. Горното съставлява пропуск от ранга на
съществените. С допускането му в крайния акт на
административнонаказателното производство, нарушителя е лишен от
възможността да научи къде се твърди, че е извършил нарушението, за което
му е ангажирана адм. наказателна отговорност, респективно – да организира
защитата си срещу това обвинение.
Горното представлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното Наказателно постановление.
За пълнота на изложението, съдът намира за необходимо да отбележи и
друг пропуск, допуснат в хода на проведеното производство.
В съставения АУАН е посочено, че жалбоподателя Н. е нарушил
разпоредбата на чл. 16, ал. 7 от Наредба № 1 за контрола и опазване на
горските територии – като цифрова квалификация на обвинението.
В издаденото Наказателно постановление, наказващия орган е
4
„допълнил“ обвинението досежно нарушените подзаконови разпоредби, като
е посочил, че жалбоподателя е нарушил и ал. 8 на същия подзаконов
нормативен акт. Безспорно е, че с оглед правото на защита на наказаното
лице, между двата основни акта на административнонаказателното
производство следва да има пълна корелация, с оглед гарантиране на правото
му защита.
Предвид изложените по – горе мотиви, съдът намира, че в хода на
проведеното административнонаказателно производство, са допуснати
процесуални нарушения от ранга на съществените, поради което и
издаденото Наказателно постановление, е неправилно и незаконосъобразно, и
като такова, съдът го отменя.
По разноските:
В хода на съдебното производство разноски не са претендирани от
жалбоподателя, поради което съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 721/ 26.10.2021 г. на
Директора на РДГ – Берковица, с което на Б. Б. Н. от гр. В., обл. В., ул.
„....................” № .., с ЕГН **********, на осн. чл. 257, ал.1, т. 2 ЗГ, му е
наложена „Глоба” в размер на 300.00 лв. – за нарушение на чл. 16, ал. 7
и ал. 8 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
Съд – Видин, в 14-дневен срок от съобщението, че е обявено на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
5