№ 1361
гр. София, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20211110216411 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на лицето А.Т., с ЕГН
**********, чрез процесуалния си представител – адв. И.Л., срещу заповед за
задържане на лице № 1364/25.09.2021 г., издадена от Е.К. –полицейски
инспектор при 06 РУ-СДВР.
В жалбата се иска отмяна на издадената заповед като се сочи, че същата
е издадена при нарушаване на административно-производствените правила,
при несъобразяване с целта на закона, при липса на правно основание за това,
от лице без нужната компетентност и при липса на мотиви. Иска се отмяна на
заповедта.
В съдебно заседание представителят на жалбоподателя (адв. Л.) иска от
съда по същество да отмени заповедта, като поддържа аргументите, изложени
в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът, редовно уведомен за датата на съдебното заседание, не се
представлява.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят А.Т. и свидетелката Д.А. имали интимна връзка, като
1
последната била в напреднала бременност към септември месец 2021 г.
Връзката на двамата започнала през 2019 г., като по време на развитието на
техните отношения Т. системно проявявал физическо насилие по отношение
на А. Това насилие продължило дори по време на бременността, като
последният случай бил на 14.09.2021 г., докато А.е била в 09 месец.
Отношенията между двамата били влошени и А.подала сигнал в 06 РУ СДВР
за системно причиняваните й телесни посегателства от жалбоподателя.
На 25.09.2021 г. Т. бил задържан с процесната заповед за задържане,
като в нея било написано следното основание за задържане „във връзка с чл.
2, ал. 1 от Закон за зашита от домашното насилие и във връзка със ЗМ
1244/2021 го по описа на 04 РУ СДВР“.
При установените факти съдебният състав намира следното от
правна страна:
Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо
именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането
му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата
на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите,
посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на
служителя, който е издал заповедта и е посочено (макар и формално)
основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на
задържането на лицето Т., както и къде същият следва да изтърпи това
задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени
правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията
обстоятелство.
Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това
е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява
целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.
Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона,
защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от
2
властите. Въобще в случая не е ясно за извършването на какви действия
лицето е заподозряно, а в заповедта задължително следва да се съдържа макар
и минимално посочване на фактическите обстоятелства, на базата на които се
приема, че лицето е извършило престъпление, за което се задържа. В случая,
при липсата на ясно посочено основание за задържане, съдът намира, че е
налице процесуално нарушение при издаването на процесната заповед,
поради което тя следва да бъде отменена, тъй като не отговаря на законовите
критерии за съдържание, независимо, че от материалите по делото е ясно
каква точно проверка е осъществена и какви са констатациите от нея.
Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което
обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно
ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено
нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до
единствена последица - нейната отмяна.
По въпроса за разноските, съдебният състав намира, че в това
производство при отмяна на заповедта разноски следва се присъждат на
жалбоподателя. Ето защо, СДВР следва да бъде осъдена да заплати
разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК. Доколкото няма обективирано възражение за прекомерност
от ответника относно претендираното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя, съдът намира, че следва да присъди същото в претендирания
размер от 500 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице № 1364/25.09.2021 г., издадена
от Е.К. – полицейски инспектор при 06 РУ-СДВР, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на
А.Т., с ЕГН **********, сумата от 500 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 АПК.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването
на съобщението пред Административен съд София град.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4