Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Ловеч, 22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ, втори
касационен състав в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАБРИЕЛА Х.
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствие
на прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Вълков к.а.н.д.№ 215/2020 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Плевен против
Решение № 260028/09.11.2020 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД №
351/2019 г.
По изложени доводи за незаконосъобразност
и неправилност на постановения съдебен акт се иска неговата отмяна, както и потвърждаване
на издаденото наказателно постановление (НП).
Касационният жалбоподател – Областен
отдел „Автомобилна администрация“ Ловеч – редовно призован – не се представлява в
съдебно заседание.
Ответникът по делото – ЕТ „Спарк 2001 – И.С.“***
в съдебно заседание чрез пълномощник оспорва жалбата. Претендира присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
Представителят на Окръжна прокуратура
Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на същата.
Настоящият касационен състав на
Административен съд Ловеч намира жалбата за процесуално допустима като подадена
от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество
е неоснователна.
С обжалваното решение Луковитският
районен съд (ЛРС) е отменил НП № 31-0000160/30.10.
2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“ гр. Ловеч, с което на едноличния търговец са наложени
административни наказания – 1.имуществена санкция в размер на три хиляди лева
на основание чл. 96 г, ал.1, пр.2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за нарушение на чл. 7а, ал.2 пр. последно от същия
закон във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ; 2.
имуществена санкция в размер на двеста лева на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП
за нарушение на чл. 63 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ, вр. с чл. 66,
т.3, пр.2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ. С решението е осъден
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Ловеч да заплати на
ЕТ „Спарк 2001 – И.С.“*** сумата от четиристотин и шестдесет лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
За да постанови този резултат, ЛРС е
приел, че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения,
които не могат да се санират във въззивното производство и влекат
незаконосъобразност по отношение на нарушението по т.1. Налице е съществено и
непреодолимо противоречие между описанието
на нарушението и санкционната разпоредба, което е довело до ограничаване на
правото на защита на жалбоподателя. Освен това при съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на
тези актове, регламентирани в ч42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, указващи на
актосъставителя и АНО да направят описание на нарушението. Съдът е приел, че жалбоподателят е бил
поставен изначално в положение да се защитава срещу правна квалификация на
нарушение, което е описано неправилно. Не е описано въз основа на какви факти е
прието, че лицензираният превозвач ЕТ „Спарк 2001 – И.С.“ е осъществил превоз на пътници от водача Б.Б.,
назначен по трудов договор във фирмата.
По отношение на второто нарушение, ЛРС е
констатирал, че в НП липсват констатации и доказателства за време, място, начин
на извършване на констатираното нарушение. Не е посочено къде и в кое населено
място, път километър или другаде лицето Б.Б.е извършвало превоз и къде точно е
спрян за проверка в качеството си на водач. При това положение въззивният съд е
приел, че по този начин е отграничено изначално правото на защита на
жалбоподателя, като го е лишило от възможността да разбере какво точно
нарушение е извършил. Прието е също, че при съставяне на АУАН и издаване на НП
не са спазени изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изискващи
да се направи пълно и разбираемо описание на нарушението.
Решаващият съд е приел още, че от страна
на АНО не е извършено пълно, задълбочено и безпристрастно разследване. Не е
установено по безспорен начин, че жалбоподателят е имал качеството превозвач по
смисъла на §1, т.54 от ДР на ЗАвтП. В АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят
притежава лиценз на Общността № 0880 за извършване на международен на пътници,
но това твърдение не е подкрепено с доказателства.
Според ЛРС административно-наказателното
производство е проведено повърхностно и непрецизно, доколкото в АУАН и в НП
липсва подробно описване на изпълнителните деяния на двете нарушения( по т.1 и т.2 от НП
При това положение Районният съд е
приел, че е невъзможно да се провери правилността и обосноваността на
залегналите в АУАН и в НП фактически констатации. Липсва описание на конкретните
обстоятелства относно твърдяните нарушения, а АУАН и НП съдържат само общи,
неконкретизирани обобщения, изводи и лични заключения на актосъставителя и
наказващия орган, без конкретна проверима в рамките на едно обективно проведено
съдебно следствие фактология .
Решаващият съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са били разследвани спорните
обстоятелства – например не е изследвано дали едноличният търговец е извършвал
търговска (превозваческа)
дейност към момента на нарушението. АНО не е изпълнил задълженията си по чл.
52, ал.4 от ЗАНН. В АУАН и в НП липсва място на извършване на нарушението.
Решението е правилно.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства. Обсъдил е фактите, имащи отношение
към спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационният състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства. Същото е издадено в съответствие с приложимите материално правни
разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила.
Безспорно административно-наказателното
производство е строго формално.
Констатираните от ЛРС процесуални
нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство по
издаване на обжалваното наказателно постановление са съществени и опорочават
производството по налагане на административното наказание. Това означава, че издаденото
НП е незаконосъобразно и в двете му точки, затова правилно е било отменено от решаващият съд.
В
случая настоящият касационен състав на Административен съд Ловеч споделя
мотивите на ЛРС на основание чл. 221, ал.2 от АПК.
Твърденията и възраженията в касационната
жалба са неоснователни, защото не се подкрепят от доказателствата по делото.
Не са налице пороци на обжалваното
решение, които да представляват касационни отменителни основания.
При извършената служебна проверка на
оспореното решение, настоящият съдебен
състав констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие
с материалния закон. Това налага същото да бъде оставено в сила.
При този изход на делото следва да бъде
уважено искането на ответника по делото за присъждане на направените разноски
за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание
чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд Ловеч, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
260028/09.11.2020 г. на Луковитския районен съд, постановено по АНД № 351/2019
г.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ да заплати на ЕТ „Спарк
2001 – И.С.“, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр. Луковит, област Ловеч, ул.“Завоя на черна“ № 2 сумата
от 300 (триста) лева,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представения Договор за
правна защита и съдействие от 22.06.2021 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: