№ 284
гр. Варна , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500327 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от „Ергос“ АД, представлявано от Свилен Чернокожев чрез адв.
М. П. С. срещу решение № 525/11.03.2021 год по в.гр.д. № 20213100500407 на Окръжен съд Варна,
4 състав, с което е оставена без уважение жалба срещу разпределение от 18.12.2020 год по изп.д.
№ 20208940400253 на ЧСИ Ивета – Луис Ернандес. По съображения за незаконосъобразност на
решението, въззивникът моли за отмяна на решението и връщане на делото за извършване на ново
разпределение, с указания до ЧСИ.
Постъпила е и молба от „Ергос“ АД чрез адв. С. за спиране на делото до приключване с
влязло в сила решение на т.д. № 1277/2020 год на ВОС, решението по което е обжалвано и делото е
образувано под № 365/2021 год на Апелативен съд Варна.
В постъпилия отговор от „Интерком груп“ ООД чрез юрисконсулт Михаела Костова –
Сербезова е изразено становище за неоснователност на жалбата и за потвърждаване на решението.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната жалба е подадена в срок от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
По искането за спиране на производството съдът намира следното:
След служебна справка с в.т.д. № 365/2021 год на Апелативен съд Варна се установява, че
производството по делото е по реда на чл. 422 от ГПК по спор за съществуването на вземане на
„Ергос“ АД срещу „Интерком груп“ ООД по заповед № 260379/25.09.2020 год за изпълнение на
парично задължение, издадена на осн. чл. 417 от ГПК, за сумата 87930,50 евро, представляващи
част от цената по договор за покупко-продажба на недвижими имоти. По това дело ответникът
„Интерком груп“ ООД е заявил възражение за прихващане със суми, дължими от „Ергос“ АД и за
1
събирането на които е заведено изп.д. № 253/2020 год по описа на ЧСИ с рег.№ 894. До
разглеждане на това възражение не се е стигнало предвид отхвърлянето на иска от
първоинстанционния съд. Но дори и това да се случи в хода на въззивното обжалване, не е налице
преюдициалност на цитираното търговско дело по отношение изпълнителното производство, тъй
като то има за предмет вземания, произтичащи от други правоотношения между страните, които са
преуредени с тристранно споразумение с участието на трета страна – „Ай Ви Сейлингс“ ООД, а
самото вземане е цедирано от „Ергос“ АД на „Райзинг Ойл“ ЕООД.
Поради това искането за спиране на производството следва да се остави без уважение.
Частната жалба, разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
Изпълнителното производсдтво е образувано за принудително събиране на вземането на
„Си Финанси Груп“ ЕООД, обезпечено с договорна ипотека, вписана на 01.12.2010 год и
подновена на 13.11.2020 год. Вземането е преминало чрез договор за цесия у „Интерком груп“
ООД, поради което цесионерът е конституиран като взискател по делото.
Съгласно чл. 99 ал.2 от ЗЗД прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви. С
отбелязаното подновяване ипотеката е запазила действието си в отношенията между длъжника и
цесионера, поради което обезпеченото вземане се ползва с трета по ред привилегия на осн. чл. 136
ал.1 т.3 от ЗЗД. При извършване на разпределението съдебният изпълнител е спазил именно този
ред.
Второто оплакване на жалбоподателя, че задълженията към държавата в общ размер на
2 343 703,34 лв е следвало да се удовлетворят преди вземането, обезпечено с ипотека, също е
неоснователно.
Съгласно чл. 136 ал.1 т.2 от ЗЗД с привилегия, предхождаща ипотеката се ползват само
вземанията на държавата за данъци върху имота, който е предмет на принудително изпълнение. В
съответствие с тази разпоредба с втори ред привилегия е удовлетворено вземането на Община
Белослав за данъци и такси върху продадения на публичната продан имот. Както правилно е
отбелязал съдът, в тази сума не е следвало да се включват сумите за такса смет, но в тази част
разпределението не е обжалвано.
По отношение правото на „Газтрейд“ АД и „Обединена българска банка“ АД да участват в
разпределението, съдът намира следното:
Посочените дружества се считат присъединени взискатели по право на осн. чл. 459 ал.1 от
ГПК, но оплакването в жалбата по отношение на тях е неотносимо, тъй като поради изчерпване на
подлежащата на разпределение сума, те като хирографарни взискатели не получават нищо.
Неоснователни са също и доводите във връзка с погасяване по давност на вземането за
лихви. Възражението за погасителна давност е от материалноправен характер и може да бъде
разгледано само в исковия процес. То не подлежи на преценка в производството по принудително
изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист.
2
Що се отнася до разпределената в полза на взискателя „ Интерком груп“ сума за разноски,
следва да се отбележи, че те представляват част от присъденото вземане с изпълнителния лист и се
погасяват заедно с него, а именно – по чл. 136 ал.1 т.3 от ЗЗД, както правилно е постъпил
съдебният изпълнител. Отделен е въпросът за разноските по изпълнението, които се ползват с
първа по ред привилегия, и които са съответно отразени в протокола за разпределение. Жалбата
обаче не се отнася до тях.
По изложените мотиви настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ергос“ АД за спиране на производството по делото.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 525/11.03.2021 год по в.гр.д. № 20213100500407 на Окръжен съд
Варна, 4 състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3