№ 854
гр. гр. Добрич, 29.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500666 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е
вх.В против разпореждане №5065 от 02.09.2022г. на ДРС по ч. гр. д. №20223230102563 по
описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на кредитора за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М.Г.Х. (К.
Г. Х.) с ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 16,68 лева, представляваща непогасено
договорно възнаграждение за периода от 20.11.2019г. до 20.02.2020г. по договор за
потребителски кредит № 30040087482 от 18.10.2019 г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, като се
настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от обжалване
и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД в развилото се
производство по ч. гр. д.№ №20223230102563 по описа на РС Добрич е издадена Заповед
№1142/02.09.2022г. за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът
М.Г.Х. (К. Г. Х.) с ЕГН ********** от гр. Д., да заплати на заявителя следните вземания:
200 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит
№30040087482/18.10.2019 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването
на заявлението по пощата (30.08.2022 г.) до окончателното плащане; 10.67 лева,
представляваща непогасена лихва за забава за периода от 21.11.2019 г. (датата на изпадането
на длъжника в забава) до 20.02.2020 г.; 77.45 лева, представляваща законната лихва за
1
периода от 20.02.2020 г. до 30.08.2022 г. (през периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не е
начислявана законна лихва); 46.29 лева, представляваща направените съдебно-деловодни
разноски по делото съразмерно на уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за следните
суми: 16.68 лева, представляваща непогасено договорно възнаграждение за периода от
20.11.2019 г. до 20.02.2020 г. по договор за потребителски кредит №30040087482/18.10.2019
г.; 60 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена и използвана услуга
„ФАСТ“; 72 лева, представляваща непогасено възнаграждение за закупена услуга
„ФЛЕКСИ“; 30 лева, представляваща неплатени такси по тарифата за извънсъдебно
събиране на вземането.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в обжалваното
разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от
ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 40,50 % годишно. Съобразно разпоредбата на чл.240,
ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от МС, а
съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на договаряне, доколкото съдържанието на
договора не трябва да противоречи на повелителните норми на Закона и на добрите нрави,
като именно добрите нрави определят максималния размер, до който може да се уговаря
възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на възнаградителната лихва
следва да компенсира заемодателя за това, че се е лишил временно от определена своя
парична сума, предоставяйки я на трето лице /кредитополучателят/, но да не води до
неоснователното му обогатяване за сметка на насрещната страна по договора за заем, като
тази преценка се прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят
всички относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на ВКС,
противоречива на добрите нрави се явява уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е
уговорена по обезпечено задължение - надвишаващата двукратния размер на законната
лихва, определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за кредит не е
обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля трикратния размер на
законната лихва за претендирания период. При това изводът на районния съд, че
договореното възнаграждение противоречи на добрите нрави е правилен.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и следва да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №5065 от 02.09.2022г. на ДРС по ч. гр. д.
№№20223230102563 по описа на същия съд в частта, с която е отхвърлено заявлението на
кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул.“България“ №49 бл.53Е вх.В за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника М.Г.Х. (К. Г. Х.) с
ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от 16,68 лева, представляваща непогасено договорно
възнаграждение за периода от 20.11.2019г. до 20.02.2020г. по договор за потребителски
кредит № 30040087482 от 18.10.2019 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3