РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1359
гр. Пловдив, 24 юли 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди и
двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА
и участието на прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от
съдията Георгиева касационно канд № 847 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от
АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
С
Решение № 187 от 04.02.2020г., постановено по а.н.д. № 4734/ 2019г. по описа на
Пловдивски районен съд, е потвърдено наказателно постановление № 19-1030-005215
от 14.06.2019 г., издадено от началник група към ОД на МВР - Пловдив,
с което на Е.А.Ш., ЕГН
**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200
/двеста/ лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от Закон за движението по пътищата
/ЗДвП/, вр. чл. 179, ал. 2 вр.
чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4 ЗДвП.
Недоволен от
решението е останал касационният жалбоподател Е.А.Ш., който
чрез адв. Ч. го оспорва.Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, постановено при
превратно тълкуване на доказателствата и в ущърб на наказаното лице. Твърди се,
че тъкуването на доказателствата е изопачено,
необективно, безпристрастно и справедливо. Според касатора
съдът не е обсъдил детайлно изложените в жалбата доводи относно установяване на
нарушението от АНО по несъмнен и непосредствен начин административно нарушение,
механизма на ПТП, вината на доверителя и процесуалните пропуски на АУАН и НП.
Ответникът по
касацията – ОД на МВР Пловдив не взема становище по жалбата
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно, да се
остави в сила издаденото наказателното постановление.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна предвид представените по делото
доказателства се установява, че на 18.05.2019
г. около 16:30 часа в гр. Пловдив управлявал лек автомобил „Мерцедес МЛ 230“ с
рег. № ***, собственост на А. Ш., ЕГН **********,*** не спазил п.з. Б-2 и
преминал през кръстовището, в резултат на което ударил движещия се по път с
предимство л.а. „Форд“ с рег. № ***, който пък от удара се блъснал в п.з. Б-3,
преобърнал се и ударил паркиран л.а. с рег. № ***, от което настъпило ПТП с
материални щети. На място бил пристигнал актосъставителят
П., който, след установяване механизма
на извършване на ПТП и изготвяне на протокол за ПТП с № 1707120, съставил на
касатора Ш. АУАН с бланков №
019437/18.05.2019г., квалифицирайки извършеното като нарушение на чл.50, ал.1
от ЗДвП. От страна на соченото за нарушител лице е посочено в АУАН, че нямал
добра видимост поради спрели коли, а другият автомобил се е движил много бързо.
Не е подал писмени възражения срещу АУАН в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди издаденото наказателно постановление, съдът е
крадитирал изслушаните свидетелски показания като
ясни, логични и последователни и кореспондиращи с останалия, събран по делото доказателствен материал.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства –
гласни и писмени, се установява по категоричен начин, че с действията си Ш. е
осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му
административно нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установява, че на
посочените в АУАН и НП дата и място на нарушението, нарушителят, като водач на
лек автомобил „Мерцедес МЛ 230“ не е
спазил п.з. Б-2 и е преминал през него като ударил движещия се по път с
предимство л.а. „Форд“, който от удара се е блъснал в п.з. Б-3, преобърнал се и
ударил паркиран л.а. с рег. № ***, от което настъпило и ПТП с материални щети. Съдът
е коментирал събраните доказателства в хода на административно-наказателното
производство, в които разположението на МПС е изобразено графично, посочени са
улиците, на които са се намирали двете МПС, посоката на движение, механизма и
мястото на съприкосновение между тях, обозначението и разположението на знака
Стоп, с който жалбоподателят не се е съобразил. Посочил е, че протоколите са
подписани от жалбоподателят, като същият е потвърждава констатациите на актосъставителя. Позовал се е и на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 ЗДвП, според който редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът е коментирал и направените възражения относно
връчването на НП, като е приел, че не са допуснати такива, още повече, че връчването
на НП не е елемент от производството по налагане на административно наказание,
а има значение за изтичането на сроковете за обжалване пред съд и преценката
дали този срок е спазен в случай на подаване на жалба. След като жалбата е била
приета за допустима като своевременно подадена, а жалбоподателят е упражнил в
пълнота своето право на защита, поради което то не е накърнено по никакъв
начин.
Посочено е също, че не са налице нарушения на процесуалните
правила при издаване на АУАН и НП, предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а нарушението
е описано по ясен начин, даващ възможност на същия да разбере в какво се състои
и да организира защитата си.
Съдът е приел за правилно определена и приложимата в случая
санкционна разпоредба, а нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за този вид нарушения, поради което е неприложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за
правилни.
След преценка на събраните доказателства съдът е приел, че
от събраните при административно-наказателното производство и пред съда
доказателства, извършеното от касатора Ш. нарушение е безспорно установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата пред
него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител лице е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя изложените в
решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал предмета на
доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението, описано в
НП, на посоченото място, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта,
което прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства.
От тях е безспорно е установено, че твърдяното нарушение, описано в
наказателното постановление, е извършено от Ш..
Нещо повече, по делото от страна на касатора
нито пред настоящата, нито пред първата съдена инстанция са представени някакви
доказателства – свидетелски показания, записи от камери, които да оборват
твърденията в АУАН и НП за извършеното нарушение на чл.50, ал.1 от ЗДвП от Ш..
Самият касатор, както правилно е посочил и районният
съдия, в обясненията си е посочил единствено „Нямах добра видимост поради
спрели коли и много бързо се движеше другата кола.“, т.е. не навежда други
основания, които да са били причината за ПТП и нанесените щети, каквито се
развиват по-късно с жалбата.
Наведените в касационната жалба съображения относно
развилата се хипотетична фактическа обстановка, несъвпадаща с описанието на
съставените официални документи, не е подкрепена с нито едно доказателство.
Обстоятелството, че автомобилът на касатора е бил
ударен в задната част отляво говори, че същият, въпреки поставеният знак Б-2, е
предприел завой наляво, като очевидно е разчитал да извърши маневрата, преди минаващият по пътя с предимство автомобил Форд с рег. № ***.
Дали последният се е движил с висока скорост или не не
е доказано и не е предмет на това производство. Последното не оневинява
водачът, който не се е движил по пътя с предимство, да спазва изискванията на
закона и указанията на пътните знаци.
Съображенията, мотивирали решението на районния
съд, се споделят изцяло и от настоящия състав на съда изцяло, поради което
повторното им излагане не е необходимо. В тази връзка следва да се посочи, че с
нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане
към мотивите на първоинстанционния съд.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187 от 04.02.2020г., постановено
по а.н.д. № 4734/ 2019г. по описа на Пловдивски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :