МОТИВИ:
Плевенска районна прокуратура е
повдигнала обвинение против М. ***, за това, че на 02.05.2003 година, в
околностите на град Плевен, се съвкупил чрез използване на сила и заплашване с
непълнолетната М.И.И. *** – престъпление по чл. 152 ал. ІІ т. 2 във вр. с ал. І
т. 2 от НК.
Обвинението
е и против З.Е.З. ***, за това, че на 03.05.2003 година, в околностите на град
Плевен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М.И.И. ***,
чрез употреба на сила и заплашване – престъпление по чл. 150 ал. І от НК.
Внесеният
обвинителен акт е и против П. ***, за това, че на 03.05.2003 година, в град
Плевен, се съвкупил чрез използване на сила и заплашване с непълнолетната М.И.И.
*** – престъпление по чл. 152 ал. ІІ т. 2 във вр. с ал. І т. 2 от НК.
С
определение на Плевенски районен съд, постановено в открито съдебно заседание
на 16.05.2012 година и на основание чл. 289 ал. І от НПК във вр. с чл. 24 ал. І
т. 3 от НПК е прекратено частично наказателното производство по конкретното
дело спрямо С.Б.Г. *** за извършено престъпление по чл. 152 ал. ІІ т. 1 във вр
. с ал. І т. 2 от НК във вр. с чл. 63 ал. І т. 3 от НК поради изтекла абсолютна
давност. Определението влязло в сила на 31.05.2012 година.
В хода на съдебното производство
подсъдимия З.Е.З. се представлява от защитник в лицето на адвокат Л.Г..
Подсъдимите М.Р.Н. и П.Х.А. се
представляват от защитник адвокат Л.П. ***.
Със
съгласието на подсъдимите, в присъствието на защитниците им производството е
стартирано по реда на съкратеното съдебното следствие – чл. 372 ал. ІV във вр.
с чл. 371 т. 1 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура - Плевен подържа изцяло така повдигнатото против тримата
подсъдими обвинение. Пледира за постановяване на осъдителна присъда, като
счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин. За
подсъдимите А. и Н. предлага на съда да определи и наложи наказание към
минимума на предвиденото от закона. За подсъдимия А. предлага наказание 3
години лишаване от свобода, като с оглед изтеклия дълъг период от време от
момента на извършване на деянието до постановяване на присъда и чистото му
съдебно минало към този момент счита, че няма пречки да бъде приложена
разпоредбата на чл. 66 ал. І от НК.
По
отношение на подсъдимия М.Н. представителя на Районна прокуратура – Плевен
предлага наказание 4 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг
режим в затвор предвид многократните осъждания на същия и трайно установеното
му противоправно поведение.
За подсъдимия З.З. представителя на обвинението предлага
наказание 2 години лишаване от свобода, което да се изтърпи при строг режим в
затвор и което би постигнало целите на наказанието, предвидени в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимия З.З.
– адвокат Л.Г. моли съда да съобрази доброто процесуално поведение на неговия
подзащитен, както и разпоредбата на чл. 2 от НК, която следва да намери
приложение в случая. Моли съда да определи и наложи наказание за конкретното
престъпление в редакцията на закона към момента на извършването му. С оглед
изтеклия дълъг период от време от извършване на деянието намира, че следва да
бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и да бъде наложено справедливо
наказание, което на този етап да изпълни целите на чл. 36 от НК.
Защитникът на подсъдимите М.Н.
и П.А. – адвокат Л.П. моли съда да постанови присъда като съобрази, че към
момента на извършване на деянието и двамата й подзащитни са били неосъждани,
делото е продължило твърде дълго, същите са организирали живота си. Счита, че
налагането на условни наказания и за двамата ще изпълни своето предназначение.
СЪДЪТ,
като прецени събраните по делото
доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.Р.Н. е роден на *** ***, живее в същия град, българин, български гражданин,
без образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
З.Е.З. е роден на *** ***, българин, български гражданин, без образование,
неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Х.А. е роден на *** ***, живее в същия град, българин, български гражданин,
със средно образование, неженен, работи, не осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимите М.Р.Н., З.Е.З. и П.Х.А. признават вината си,
дават съгласие да не се провежда разпит на многобройните свидетели и вещи лица
с изключение на свидетелката М.И., а при постановяване на присъдата съдът
непосредствено да ползва съдържанието на приложените към делото протокол и
експертни заключения от досъдебното производство.
Защитниците – адвокат Г. и
адвокат П. молят съда при отчитане волята на подзащитните им да проведе
производство по реда на чл. 371 т. 1 от НПК.
Предвид горното, СЪДЪТ прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите З.З., М.Н. и П.А. се
познават от дълго време и поддържат приятелски отношения. На 02.05.2003 година
свидетелката М.И. ***, в парк, находящ се между Ортопедията и хотел “Балкан”.
Разговаряла със своя позната Д.Ф..
Не след дълго към тях се
приближил свидетеля Н.М.Г.. Наредил на М.И. да тръгне с него без да й обяснява
къде. Заплашил я, че в противен случай ще я набие. М.И. се съпротивлявала, не
искала да тръгва с Г.. Последният все пак успял да я заведе до лек автомобил
марка “Опел” с ДК № ЕН 6833 АХ, който бил паркиран в непосредствена близост до
парка. В автомобила М.И. видяла подсъдимите М.Н., П.А. и З.З..
С описания по-горе лек автомобил
тримата подсъдими, свидетеля Г. и свидетелката М.И. ***. Подсъдимият А.
управлявал автомобила.
След като напуснали рамките на
града А. спрял автомобила в близост до лозов масив. От автомобила слязъл
подсъдимия М.Н. и под предтекст, че иска да говори с М.И. накара и нея да
излезе от колата. Подсъдимият М.Н. казал на М.И., че иска да осъществи полов
акт с нея. Тя отказала категорично. Тогава подсъдимия М.Н. заплашил М.И., че
ако продължава да отказва ще я набие. М.И. се изплашила и решила да не се
съпротивлява и тогава М.Н. осъществил полов акт с нея. След известно време
всички заедно се прибрали в град Плевен.
На 03.05.2003 година 14-годишната
М.И. се намирала в питейно заведение “Ъндърграунд”, находящо се в Студентските
общежития на МУ – Плевен. Около 21 часа в същото заведение се появил свидетеля Н.Г..
Извикал я, повел я към тоалетните на заведението и я уговарял нещо. Към тях се
присъединил и подсъдимия М.Н. и повел М.И. отново към същия лек автомобил “Опел”,
който бил спрян в непосредствена близост до заведението. Свидетелката М.И. не
желаела това да се случва, съпротивлявала се, но подсъдимият М.Н. я заплашил
отново, че ще я набие. Въпреки нежеланието на М.И.М.Н. я вкарал в колата.
Тогава в същата влезли подсъдимия П.А., подсъдимия З.З. и С.Г.Б. /спрямо когото
наказателното производство е прекратено поради изтекла давност/. Автомобилът
отново потеглил в посока село Петърница. Автомобилът спрял на същото място до
лозовия масив. От колата излезли М.Н., З.З. и С.Б.. В автомобила останали
подсъдимия П.А. и М.И.. А. казал на М.И., че иска да прави секс с нея. Същата
не искала, но тъй като А. я заплашил с насилие се съгласила. П.А. осъществил
полов акт с М.. След него в автомобила влязъл подсъдимия З.З.. Започнал да
съблича М.И.. Поискал да му прави свирки, заплашил я с насилие ако не се
съгласи. Започнал да я притиска към себе си, да я дърпа за косата. М.И. се
изплашила и направила орална любов на З.З.. Не след дълго всички се качили в
автомобила и се прибрали в град Плевен.
От
съседи и познати майката ни М.И. – свидетелката М.С. разбрала за случилото се и
депозирала жалба в полицията. Образувано е досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 152 ал. І от НК спрямо лицата М.Н., З.З., П.А. и С.Г.
/спрямо когото наказателното производство е прекратено поради изтекла давност/.
В подкрепа на горната
фактическа обстановка е признанието на тримата подсъдими, което се подкрепя от
събраните в досъдебната фаза на процеса и присъединени към доказателствата по
делото по реда на чл. 373 ал. ІV от НПК доказателства, обективирани в следните
писмени документи, приложени по досъдебно производство № С 209 от 2003 година по описа на
Районна прокуратура – Плевен - протоколи за разпит на свидетелите М.С., П.С., Б.А.,
Д.Ф., Н.М.Г., М.Р.К., С.И.В., Т.Т.М., ***, М.П.Г., С.Ш.М., *** Х.Д., И.К.Х., П.Р.Н.,
тези на свидетелите К.Г.А., Е.А. и Е.З., дадени при предишното разглеждане на
делото пред друг съдебен състав, от показанията на свидетелката М.И., снети
непосредствено в съдебно заседание по настоящото дело, както и дадените от нея
показания при предишното разглеждане на делото пред друг съдебен състав,
присъединени чрез прочитането им по реда на чл. 281 ал. І т. 2 от НПК;
заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза за изследване на
веществени доказателства – лист 77 от досъдебното производство; заключение по
изготвената съдебна психолого-психиатрична експертиза – лист 83 – 89 от
досъдебното производство; медицинско свидетелство № 241 от 04.05.2003 година на
съдебен лекар ***, всички присъединени към доказателствата по делото по реда на
чл. 283 от НПК.
Предвид
изложеното и при така събраните доказателства СЪДЪТ прие, че подсъдимите М.А.Н.
и П.Х.А. осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление
по чл. 152 ал. ІІ т. 1 във вр. с ал. І т. 2 от НК.
От
обективна страна – на 02.05.2003 година, в околностите на град Плевен, М.Н. се
съвкупил чрез използване на сила и заплашване с непълнолетната М.И.И. ***.
На
03.05.2003 година, в град Плевен, П.А. се съвкупил чрез използване на сила и
заплашване с непълнолетната М.И.И. ***.
От
субективна страна и двамата подсъдими извършили деянието при наличието на
съставомерните признаци на прекия умисъл. Съзнавали обществената опасност на
извършеното деяние и искали настъпването на забранените от закона последици.
СЪДЪТ
прие, че с поведението си подсъдимия З.З. осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъпление по чл. 150 ал. І от НК.
От
обективна страна - на 03.05.2003 година, в околностите на град Плевен, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М.И.И. ***, чрез употреба
на сила и заплашване.
От
субективна страна деянието, извършено от подсъдимия З.З. при наличие на ясни
представи за противоправността на извършеното и неговия резултат, като искал
настъпването му, тоест при наличието на всички предпоставки на прекия умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. ІІ от НК.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
М. ***, за виновен в това, че на 02.05.2003 година, в околностите на град
Плевен, се съвкупил чрез използване на сила и заплашване с непълнолетната М.И.И.
***, поради което и на основание чл. 152 ал. ІІ т. 2 във вр. с ал. І т. 2 от НК
във вр. с чл. 55 ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 2 ал. ІІ от НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
да се търпи при СТРОГ РЕЖИМ в затвор.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
З.Е.З. ***, за виновен в това, че на 03.05.2003 година, в околностите на град
Плевен, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – М.И.И. ***,
чрез употреба на сила и заплашване, поради което и на основание чл. 150 ал. І
от НК във вр. с чл. 55 ал. І т. 2 буква Б от НК във вр. с чл. 2 ал. ІІ от НК го
осъди на ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
При
така приетото за установено от фактическа и правна страна СЪДЪТ призна подсъдимия
П. ***, за виновен в това, че на 03.05.2003 година, в град Плевен, се съвкупил
чрез използване на сила и заплашване с непълнолетната М.И.И. ***, поради което
и на основание чл. 152 ал. ІІ т. 2 във вр. с ал. І т. 2 от НК във вр. с чл. 55
ал. І т. 1 от НК във вр. с чл. 2 ал. ІІ от НК го осъди на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието ефективно изтърпяване отложи
на основание чл. 66 ал. І от НК с ТРИГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на всеки от
подсъдимите, СЪДЪТ съобрази конкретната степен на обществена опасност на
деянието и на всеки от подсъдимите. СЪДЪТ намира, че следва да наложи наказание
при отчитане на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл. 55 от НК за всеки от тях. Такива се явяват изтеклият дълъг период от
време от извършване на инкриминираното деяние до реализиране на наказателната
отговорност за него, обстоятелството, че подсъдимия П.А. е неосъждан към
момента на довършване на престъплението предмет на настоящето производство,
доброто процесуално поведение на подсъдимите и съдействието им за разкриване на
обективната истина в хода на съдебното производство. Предвид горното настоящият
съд наложи на всеки от подсъдимите всяко от посочените по-горе наказания при
спазване разпоредбата на чл. 2 ал. ІІ от НК, като намери, че по този начин за
всеки от тях ще бъдат постигнати ефективно целите на наказанието, предвидени в
чл. 36 от НК.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия М.Н. да заплати сумата от 125
лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо
лице в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия М.Н. да заплати сумата от 40
лева, представляваща направените разноски в досъдебното производство за
възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия З.З. да заплати сумата от 125
лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо
лице в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия З.З. да заплати сумата от 40
лева, представляваща направените разноски в досъдебното производство за
възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При този изход на делото и на
основание чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия П.А. да заплати сумата от 125
лева, представляваща направените разноски по делото за възнаграждение на вещо
лице в полза на Плевенски районен съд.
При този изход на делото и на основание
чл. 189 ал. ІІІ от НПК осъди подсъдимия П.А. да заплати сумата от 40 лева,
представляваща направените разноски в досъдебното производство за
възнаграждение на вещо лице в полза на ОД на МВР - Плевен.
При тези доводи СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: