Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 55                                   01.07.2019 г.                              гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд                                                                           VІ-ти нак. състав

На 31 януари                                                                                             година 2019

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                                  Председател: Силвия Димитрова

Секретар: Роза Ризова

Прокурор:

         Като разгледа докладваното от председателя АНД 1473 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д.А.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. В.Б. ***, срещу Наказателно постановление № 18-1158-001067/03.04.2018 г., издадено от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, с което са му наложени административни наказания, както следва:

1. глоба от 150,00 лв. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП;

2. глоба от 150,00 лв. на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП;

3. глоба от 10,00 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП;

4.  глоба от 20,00 лв. на основание чл.185 от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се моли се за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се възприетата от наказващия орган фактическа обстановка и се твърди, че същата не отговаря на действителната такава. Жалбоподателят отрича да е извършил вменените му нарушения и счита, че липсват надлежни доказателства в подкрепа на обективираните констатации.

Въззиваемата страна, в съпроводителното писмо към преписката, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. За съдебно заседание – редовно призована, не е изпратила представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 19.03.2018 г., в 04:20 часа, жалбоподателят Д.А.И. управлявал лек автомобил с рег. № РК 7090 ВН и преминал през кръстовището на ул. Оборище и ул. Шибой в гр. Перник, където по това време се намирали свидетелите Я.Г.С. и И.А.В. – полицаи в група ООР при Първо РУ – МВР – Перник. В изпълнение на служебните си задължения последните подали на водача я. и разбираем сигнал със “Стоп”-палка и включен светлинен сигнал от патрулния автомобил. И. не се подчинил на сигнала и продължил движението си, увеличавайки скоростта. Последван от патрулния автомобил по ул. Стара планина и ул. Софийско шосе, той продължил към ПВ Хумни дол, като извършвал изправарвания, създаващи опасност за останалите участници в движението, принуждавайки ги да променят посоката си при навлизане в пътната лента, предназначена за движението им. Това негово поведение било рисково и агресивно, поради което Я.Г.С. и И.А.В. преустановили преследването, но уведомили дежурната част. След проведено заградително мероприятие автомобилът на И. *** - заключен, в спряно положение. При обход на района жалбоподателят Д.А.И. бил разпознат от свидетелите С. и В. и забелязан да се придвижва в лек автомобил “Рено”, но като пътник. При извършената проверка на лицето и документите контролните органи установили, че И. не носи контролен талон към СУМПС, а управляваното от него ППС не било представено на годишен технически преглед.

Като счели, че с гореописаното поведение Д.А.И. е извършил нарушения на чл.103 от ЗДвП, на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.147, ал.1 от ЗДвП, Я.С. образувал срещу него административнонаказателно производство, съставяйки АУАН серия Д, № 586808 от 19.03.2018 г. /л.6/ и му го предявил за подпис. И. се запознал със съдържанието на акта и го подписал без възражения. Такива обаче били изложени в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от Павлина Петрова Евтимова, в качеството й на собственик на лекия автомобил с рег. № РК 7090 ВН, която депозирала Възражение № 115800-3724/21.03.2018 г. /л.11/. Във връзка с последното била извършена проверка, в хода на която били изискани сведения от Борислав Г., Я.С., Зл. А., обективирани в докладни записки /л.8, л.9 и л.10/. Въз основа на последните била изготвена Справка УРИ 1158р-2099/30.03.2018 г. /л.14/ с предложение възражението на Павлина Евтимова да бъде оставено без уважение.

На 03.04.2018 г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал процесното наказателно постановление /л.7/, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Д.А.И. за горепосочените нарушения.

От правна страна:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена в законоустановения срок от лице, което има право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде разгледана.

При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. И двата акта са издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на предоставените им правомощия. Спазени са процесуалните срокове.

По същество:

По делото се спори, че на посочените в АУАН дата и час жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № РК 7090 ВН. Твърди се, че той не е извършил описаните в АУАН, а после и в процесното наказателно постановление деяния. При оценка на събрания доказателствен материал обаче съдът приема жалбата за неоснователна, а обвинението срещу И. за доказано по категоричен начин.

От една страна, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От друга страна, по силата на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС.  В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е и настоящия.

В жалбата на И. се съдържат твърдения, които категорично се опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В представените докладни записки се съдържат данни за всички релевантни факти и обстоятелства, сочещи на извода, че той е извършил описаното в АУАН и НП. Категорични и недвусмислени са и показанията на С. и В., които са свидетели-очевидци, пряко възприели И. като водач на МПС с рег. № РК 7090 ВН, извършил нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като при ясно подаден разбираем сигнал за спиране със “Стоп”-палка на контролен орган не се подчинил и не спрял, както и нарушение по чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като създавал опасност при изпреварване за насрещните ППС, навлизайки в пътната лента, предназначена за тяхното движение. Двамата установили и другите нарушения – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като И. не представил КТ към СУМПС, а освен това управляваното от него ППС не било представено на технически преглед.

След като констатациите на актосъставителя са защитени по убедителен начин, поддържаното в производството възражение от страна на жалбоподателя, че нарушенията не са извършени, не може да бъде възприето от съда. С оглед на това, регламентираната в чл.189, ал.2 ЗДвП доказателствена сила на съставения акт за нарушение следва да бъде зачетена.

С оглед на всичко гореизложено, съдът приема, че обвинението срещу жалбоподателя Д.И. е доказано по несъмнен начин, тъй като събраните доказателства са достатъчни, за да се приеме, че е извършил описаните в НП административни нарушения и че законосъобразно е привлечен към административнонаказателна отговорност за тях. По размера на наказанията:

Съдът намира, че административнонаказващият орган е наложил наказания, които по вид и размер са съобразени със съответните, посочени от него, законови разпоредби. С оглед на това, а и по изложените по-горе съображения, наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1158-001067/03.04.2018 г., издадено от С. Г. Л. – началник сектор ПП при ОДМВР – Перник, срещу Д.А.И. с ЕГН ********** и адрес: ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:/П/

Вярно с оригинала.

         М.С.