РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Силистра, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми февруари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. Василева
при участието на секретаря Жанет Ж. И.
като разгледа докладваното от Галина Д. Василева Административно
наказателно дело № 20213420200726 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Д* - В* И*“, ЕИК ******,
представлявано от управителя В. Д. И., чрез адвокат Д.С. при АК – Силистра,
против Наказателно постановление № 38-0002652/16.09.2021г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на
търговеца-жалбоподател, на основание чл.96г, ал.1, предложение второ от
Закона за автомобилните превози, е наложена имуществена санкция в размер
3000 (три хиляди) лева за посочено нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от същия
закон.
В жалбата се изразява становище за неспазване изискването на закона
да се посочи дата и място на твърдяното нарушение, като последното следва
да е установено по несъмнен начин, а не на база хипотези и предположения.
Подчертава се, че пренебрегването на законовата норма в горната насока и
неустановяване на нарушението в момента на извършването му (а не при
последваща документална проверка в РД „АА“ – Русе) води до невъзможност
да се определи и кой е съдът, който следва да разгледа жалбата с оглед
посоченото в обвинението „по маршрут от Р. България до Румъния“, като
1
същата е подадена пред РС – Силистра предвид седалището на наказания
търговец. Визира се, че описание на нарушението няма, а посоченото в
обстоятелствената част на акта и НП, че „водачът не отговаря на изискването
за психологическа годност“ представлява извод и правна квалификация, която
следва да е направена въз основа на определени факти от обективната
действителност. Моли се за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, което искане се поддържа пред съда чрез
представителя по пълномощие. Претендират се направените по делото
разноски.
Прави се искане да се съобрази и становището на Европейската
комисия от 15.07.2021г., че е налице нарушение на Директива 2006/126/ ЕО
относно свидетелствата за управление на превозни средства и Директива
2003/59/ ЕО относно свидетелствата за професионална компетентност поради
въведените допълнителни по-големи изисквания от Република България за
професионалните водачи за периодично представяне на удостоверение за
психологическа годност.
Административно-наказващият орган, при редовност на призоваване,
не се представлява. В придружаващото преписката писмо се изразява позиция
за пълна съобразеност на АУАН и НП с изискванията на материалния и
процесуалния закон, подчертава се каква е целта при налагане на
административните наказания, моли се за потвърждаване на наказателното
постановление.
Районна прокуратура – Силистра, при редовност на призоваване, не
изразява становище, не се представлява в съдебно заседание,
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се
явява допустима.
Съдът, след преценка доказателствата по делото, доводите на
жалбоподателя, въз основа на закона и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното:
На 30.07.2021г. на място в РД „АА“ - Русе била извършена комплексна
проверка на ЕТ „Д*- В* И*“, с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ********, по
повод осъществяваната от дружеството транспортна дейност - международен
автомобилен превоз на товари, за което търговецът има издаден Лиценз на
Общността № 5202 от 25.02.2016г, валиден до 24.02.2026г. Проверяващите -
2
св.М. – главен инспектор, и св.М.-* – инспектор, проследили предоставените
от търговеца-превозвач документи и данните, съдържащи се в
информационната система на ИА „АА“ и установили, че не е отразено
издаване на удостоверение за психологическа годност за водача Д. Х. С.,
(ангажиран към превозвача) към датата 01.02.2021г. Констатирано било, че на
посочената дата на лицето е било възложено от търговеца да извърши и респ.
водачът е осъществил международен превоз на товари от България за
Румъния с т.а. „Скания Р 400 ЛА“, категория N3, с рег. № Р 8036ВХ,
оборудвано с дигитален тахограф, като водачът имал изминати 235 км.
Приели, че Събев не отговаря на изискванията за психологическа годност, тъй
като при справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите
установили, че за времето от 25.01.2021г. до 28.06.2021г. нямал издадено
валидно удостоверение за психологическа годност.
Така установеното обусловило издаването на АУАН №
292035/30.07.2021г. за нарушение на чл.7а, ал.2 пр.3 от Закона за
автомобилните превози. Последвало издаване на обжалваното наказателно
постановление, възпроизвеждащо текстовото съдържание на адм.обвинение и
дадената правна квалификация на същото, и налагане на имуществена
санкция в размер 3 000 лева на ЕТ „Д*- В* И*“, на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от Закона за автомобилните превози.
АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове и
оправомощените за това длъжностни лица. Основателно е възражението за
неспазване императивното изискване на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН
поради непосочване на място на нарушението, като общото изразяване за
извършен международен превоз на товар от Република България за Румъния –
при документална установеност на конкретния маршрут (л.13 от делото,
който не е преведен на български език, но контролните органи са се позовали
на същия в обвинението), не измества задължението за конкретизация на този
реквизит. Превозът е бил осъществен от България до определено населено
място в Румъния и връщане на т.а. до точно определено място в България, но
поради непосочването на такова основателен е доводът за обективната
невъзможност за ориентация по спазване на местната подсъдност по
настоящия спор.
Видно от словесната част на адм.обвинение, налице е конкретизирана
3
дата на вмененото нарушение – 01.02.2021г., но няма описание на онези факти
и обстоятелства, които са послужили за констатацията на контролните
органи, че водачът С. не отговаря на изискванията за психологическа годност,
съгласно посочена законова норма. Така изразеното представлява извод,
който обаче е предоставен на преценката на психолог при съответна
психологическа лаборатория, съгласно чл.11в, т.5 от Наредба №
36/15.05.2006г. във връзка с разпоредбите на чл.5 и чл.6 от Наредбата
(„Психологическата годност се установява с психологическо изследване“).
Изразеното в писмен вид обвинение съдържа и противоречие, което води до
неяснота – визира се, че лицето не отговаря на посоченото по-горе изискване
и в същото време се въвежда времеви интервал, в рамките на който не е имал
издадено удостоверение психологическа годност. Това вътрешно
противоречие е налице и в показанията на св.Димитрова. Сочената за
нарушена разпоредба на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАпр, като правна квалификация
на описаното, не съдържа конкретното правило за поведение, а дава общо
указание за нормативните и подзаконовите нормативни актове, в които са
регламентирани съответните изисквания към посочените в нея правни
субекти.
Изяснените пред съда обстоятелства очертават, че водачът при
търговеца – превозвач е правоспособен професионален водач и е имал
издадено УПГ на 25.01.2018г. Предвид съдържащото се в чл.8, ал.2 от
Наредба № 36/15.05.2006г. (която именно се явява издадена на основание
чл.152, ал.1, т.2 ЗДВП) положение, че „удостоверението за психологическа
годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване ………“
във връзка с чл.58, ал.1 т.3 от Наредба № 11/31.10.2002г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари, че водачът трябва да притежава
свидетелство за управление на МПС за съответната категория и валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл.152,
ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата, е изразена позиция от
защитника за несъобразеност на националната правна норма с Директива
2006/126/ ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства и
Директива 2003/59/ ЕО относно свидетелствата за професионална
компетентност, която се явява основателна, макар спорът по настоящото дело
да не е пряко обвързан с обвинение за срока на валидност на този документ.
Директива 2006/126/ ЕО изрично въвежда, че медицински прегледи, като
4
гаранция за спазване на минималните стандарти за физическа и умствена
годност за управление на други моторни превозни средства, следва да
съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да
се определят от срока на валидност на свидетелството. При това
противоречие поради въведените от държавата по-големи изисквания в
националното законодателство досежно по-краткия срок на валидност на
УПГ, въпреки транспонирането на правилата на директивата в него,
конкретната норма от директивата има пряк ефект. В тази насока в
Тълкувателно решение № 2/22.03.2011г. е изразена и позиция от Върховния
административен съд на Република България – ОСС – „Директивите са
адресирани до държавите членки. Те трябва да приемат мерки по тяхното
транспониране, които произвеждат правни последици на национално ниво.
Когато обаче директивата не е транспонирана или е транспонирана неточно,
тя няма да доведе до искания и задължителен за държавите членки резултат.
В този случай държавата членка, която не е изпълнила правилно
задължението си да транспонира директивата, ще може да противопостави
това неизпълнение на частните лица, което ще доведе до нарушение на един
от основните принципи в правото – никой не може да черпи права от
неправомерното си поведение“. Становището на ЕК от 15.07.2021г., с което
призовава България да премахне изискванията за професионални водачи да
представят Свидетелство за психологическа годност в допълнение към
свидетелството за управление на МПС разкрива, че „въпреки
транспонирането на директива 2006/126/ ЕО в националното ни право,
последното не е постигнало заложения в нея резултат съгласно изискването
от чл.288, §3 ДФЕС“.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
незаконосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност
на ЕТ „Д* - В* И*“, поради което наказателното постановление следва да
бъде отменено. С оглед изхода на делото и съгласно чл.63д ЗАНН,
жалбоподателят има право на присъждане на разноски, чието размер е
съобразен с правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 и чл.14 (поради
неявяване на служител на РД – Русе) от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп. ДВ.
бр.68/31.07.2020г.).
Предвид горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д
5
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0002652/16.09.2021г., издадено от
директора на РД „Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на ЕТ „Д*- В* ИВАНОВ“
с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ******, представлявано от управителя В. Д. И., с което на
основание чл.96г, ал.1, предложение второ от Закона за автомобилните превози, е наложена
имуществена санкция в размер 3000 (три хиляди) лева за нарушение на чл.7а, ал.2, пр.3 от
същия закон, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе да заплати
на ЕТ „Д* - В* И*“ с.Алеково, обл.Силистра, ЕИК ********, представлявано от управителя
В. Д. И., направените по делото разноски в размер на 500 (петстотин) лева, за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването.пред Административен съд гр. Силистра.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6