Р Е
Ш Е Н
И Е № 972
гр.Пловдив
10.07.2018 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Х граждански състав, в открито заседание на 18.06.2018 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря: Бояна Гълъбова, като разгледа докладваното от съдия РУМЯНА АНДРЕЕВА гражданско въззивно дело № 1141/2018 г. по
описа на Пловдивския Окръжен съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на Е.Г.П. с ЕГН **********,
В.Х.П. с ЕГН ********** и Д.А.П. с ЕГН **********, и тримата чрез адв. Ц.Б., против
решение № 766 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 20701/2013 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с-в, с което е допуснато извършването на
съдебна делба между Т.Д.А. с ЕГН ********** и Г.Д.А. с ЕГН **********, от една страна, и Е.Г.П. с
ЕГН **********/ в качеството й на наследник по закон на Г.Х.П. ЕГН **********/
и В.Х.П. с ЕГН ********** от друга на
следните недвижими имоти:
1.
213/367 идеални части от дворното място,
цялото от 367 кв.м., застроено и незастроено, находящо се в ***, съставляващо
имот пл. № 219 , квартал 1 в кв. 157 нов
по плана на гр. Пловдив, кв. „Тухларниците”, при граници на целия имот: от две
страни улица, Г. Д. и наследници на Д.К., с реално ползуване на южната част от
същото и право на преминаване през източната част, съгл. Протокол за делба от
26.04.1971 г., одобрен от Пловдивски народен съд - IX гр.състав по гр.д. №
2834/1971 г., който имот съгл. кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК
представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 56784.530.1540, с площ 369 кв.м, при
съседи поземлени имоти с
идентификатор№№56784.530.9621.,56784.530.1536,56784.530.1539, 56784.530.9617.
2.
Целият сутерен на северната секция от построената в гореописания недвижим имот
жилищна сграда, находяща се в ***, състоящ се от три стаи , антре и санитарно
помещение , ведно с цялото таванско помещение на северната секция от същата
двуетажна жилищна сграда, представляващ съгл. Схема № 19013/17.06.2013 г.,
издадена от СГКК-Пловдив САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
56784.530.1540.1.1, с предназначение -жилище, апартамент, с площ 71.24 кв.м., с
прилежащи части-цялото таванско помещение на северната секция и съответните
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата - на същия етаж няма, под обекта-няма, над обекта -
56784.530.1540.1.2., ПРИ КВОТИ: 2/8 идеални части за Е.Г.П., 4/8 идеални части за В.Х.П.
и по 1/8 идеални части за Т.Д.А. и Г.Д.А., като
е отхвърлен иска за делба против З.
Х.П. и Д.А.П.. В жалбата се прави
оплакване за неправилност на решението, като се счита, че до делба са допуснати
негодни обекти, не са взети предвид правата на всички лица, които са
собственици на дворното място, не са обсъдени представените по делото откази от
наследство на страните, не са взети
предвид правата на Д.П., съпруга на В.П., за която се твърди да е придобила
права в делбените имоти в режим на СИО.
Въззиваемите
страни Т.Д.А., Г.Д.А. и З. Х. П. оспорват
жалбата като неоснователна.
Пловдивският
Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лица, имащи право на жалба
и е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с
иск с правно основание по чл. 34 ЗС.
Ищците Т.Д.А., Г.Д.А.
и З. Х. П. са основали иска на твърденията, че заедно с ответниците Г.Х.П.
/ починал в хода на процеса и заместен от наследника си по закон Е.Г.П. / и В.Х.П.
са наследници
по закон на Х.Д.П., починал на *** г., който по
силата на протокол за
делба от
30.04.1971 г. по гр.дело № 2834/1971 г. е бил собственик на делбените
недвижими имоти. Молят съда да допусне
съдебна делба на същите при отчитане на законните им права, а именно: 1/4 за З.П.,
по 1/8 за Т.А. и Г.А., 1/4 за Е.П. и 1/4 за В.Х.П..
Ответниците Е.П., В.Х.П.
и конституираната като съделител
съпруга на В.Х.П. - Д.П., с отговора на исковата молба са възразили, че в кръга на съделителите на
дворното място влизали и други лица, а другите два
обекта – сутерен и таван не са годни обекти
за делба, доколкото са прилежащи към
основните жилища. От друга страна считат, че за тези
обекти е изтекла придобивна давност
в тяхна полза, предвид осъщественото
спокойно и непрекъснато
владение на същите повече от двадесет години
от тях и техните праводатели. Считат, че
Д.П. е придобила права в делбените имоти и към момента на получаване на дела по
силата на посочената съдебна спогодба.
С подадената въззивна жалба тези възражения на ответниците
се поддържат, като не се поддържа само
възражението за придобивна давност. Ето защо и доколкокто съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, следва да се
обсъдят само направените във въззивната жалба възражения.
От събраните по
делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното
по делото Удостоверение за наследници изх. №
143295/30.05.2013 г., Х.Д.П. с ЕГН ********** е починал на *** г. и е оставил като наследници по закон децата си Г.Х.П.,
З. Х.П., В.Х.П.. Дъщеря му М.Х.А. е починала преди своя баща на 11.08.1967, като
е оставила за наследници по закон децата си Т.Д.А. и Г.Д.А.. Видно от същото
удостоверение, Х.Д.П. е имал още един син - К.Х.П., който е починал преди своя баща, на ***
г., като не е оставил като наследници съпруга и деца.
По делото пред
районния съд е представен Протокол за съдебна делба от 26.04.1971 г. по гр.
дело № 2834/1971 г. по описа на Пловдивски народен съд, по силата на който в
дял на Х.Д.П. са поставени: целият сутерен на северната секция от двуетажната жилищна
сграда, състоящ се от три стаи и антре, цялото таванско помещение на северната
секция от същата двуетажна жилищна сграда и 213/367 идеални части от дворното място, находящо се
в ***, цялото от 367 кв.м., застроено и незастроено, съставляващо имот пл. №
219 , квартал 1 в кв. 157 нов по плана
на гр. Пловдив, кв. „Тухларниците”, при граници: от двете страни – улица, Г. Д.
и наследници на Д.К.. Със същият протокол за делба в дял на първоначалния
ответник Г.Х.П., починал в хода на процеса и заместен от законния си наследник Е.
Х.П. е поставен целият първи етаж на северната секция от същата двуетажна жилищна
сграда, застроена върху дворното място, находящо се в ***, цялото от 367 кв.м.,
застроено и незастроено, съставляващо имот пл. № 219 , квартал 1 в кв. 157 нов по плана на гр. Пловдив, кв.
„Тухларниците”, ведно с 1/2ид.част от общите части на сградата. На ответника В.Х.П.
е възложено в дял правото да надстрои втория етаж от северната секция на същата
двуетажна жилищна сграда, съгласно строително разрешение № 50 от 02.04.1968 г.
Така, видно от този протокол, в делбата са взели участие само общият
наследодател Х.Д.П. и двамата му сина Г.Х.П.
и В.Х.П., като със сила на пресъдено нещо е разрешен спора относно това между
кои лица и по отношение на кои обекти се извършва делбата. Съпругите на Х.Д.П.,
на Г.Х.П. и на В.Х.П. не са взели
участие в делбата и не черпят права от нея. По силата на този протокол,
задължителен за настоящия съд, следва да се приеме, че Х.Д.П. е бил индивидуален собственик на възложените
му в дял имоти – 213/367 идеални части
от дворното място, целият сутерен и таван, както и че така възложените му имоти
са годен обект на собственост. Ето защо
без правно значение са и не следва да се обсъждат представените по делото
писмени доказателства във връзка със собствеността на делбените имоти,
съставени преди извършването на тази делба - Нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, придобит по укази 547/51 г. и 141/54 г. .№95, т. ІІ, дело 521/56
на нотариуса при ПРС и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по регулация № 122, т.І, дело № 1259/61 г. на нотариуса при ПРС, както и
направените след смъртта на Е.П. от
нейния съпруг Х.П. и техните децата Г.Х.П.,
З. Х.П., В.Х.П., както и от тяхните
внуци и Т.Д.А. и Г.Д.А., откази от
наследството на Е.П..
Неоснователно е и възражението на ответниците, че в делбата
на дворното място следва да участват и други съделители, както и че същата
следва да се извърши в отделно производство.
Видно от
представените с исковата молба скица и схема, издадени от СГКК-Пловдив, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД 18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор
на АГКК, дворното място е заснето като поземлен имот с идентификатор
56784.530.1540, а сутеренът е заснет като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.530.1540.1.1, с предназначение – жилище, апартамент. В
дворното място, освен жилищна сграда с идентификатор 56784.530.1540.1 подадат и
жилищна сграда с идентификатор 56784.530.1540.2 и гараж с идентификатор
56784.530.1540.3. Обстоятелството, че дворното място е застроено с повече от
една жилищна сграда е видно и от протокола за съдебна делба от 26.04.1971 г. по
гр. дело № 2834/1971 г. на Пловдивския народен съд. Доколкото се установи по
делото, че дворното място е застроено с
повече от една жилищна сграда, следва да
се приложи нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗС,
според която при сгради в режим на етажна собственост общи на всички
собственици са дворът, както и основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите и др., които по естеството си или по предназначение служат
за общо ползване, а съгласно чл. 38, ал. 3 от
ЗС, общите части не могат да се делят. Законът има предвид забрана за делба
на общите части между собствениците на отделните обекти в етажната собственост.
Когато предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, ведно с него до
делба се допуска и припадащата му се идеална част от земята и от другите общи
части на сградата. В тази насока са и разясненията, дадени с Постановление № 2
от 4.V.1982 г. на Пленума на ВС, според което недопустима е делбата на
съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са
изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици (хоризонтална
етажна собственост). По този въпрос е
формирана е трайна съдебна практика /Решение № 309 от 18.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 215/2011 г., II г. о., ГК, Решение № 279 от 20.06.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 915/2010 г., I г. о., ГК, Решение № 89 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 588/2012 г., I г. о., ГК , решение №
83 от 10.02.1987 г. по гр. д. № 640/86 г. на ВС, I ГО , Решение № 190 от
26.03.2004 г. на ВКС по гр. д. 703/2003 г., I г. о., Решение № 691 от
16.III.1978 г. по гр. д. № 3158/77 г., I г. о., Решение № 393 от 24.04.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 921/2008 г., I г. о., ГК и др./. Ето защо в случая следва да
се приеме, че дворното място има характер на обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, която не може да бъде самостоятелен
предмет на делба. При допускане до делба на жилищния имот, до делба следва да
се допусне и припадащата се към същия идеална част от дворното място, като това
е извършено и от делбения съд с Протокол за съдебна делба от 26.04.1971 г. по
гр. дело № 2834/1971 г. по описа на Пловдивски народен съд, като в дял на Х.Д.П.
са поставени целият сутерен на северната
секция от двуетажната жилищна сграда ведно с припадащите му се му 213/367 идеални части от дворното място. Таванското
помещение на северната секция от същата двуетажна жилищна сграда, което също е
възложено в индивидуален дял на Х.Д.П. няма самостоятелен характер, а е
принадлежност към самостоятелния жилищен обект – сутеренен етаж. Именно като
прилежаща част към сутеренния етаж същото е отразено и в представената по
делото схема № 19013/17.06.2013 г.
След смъртта на Х.П.
настъпила на ***г., правото му на собственост върху
процесните делбени обекти е преминало върху наследниците му по закон – децата
му Г.Х.П., З.Х.П. и В.Х.П.,
както и върху синовете на починалата преди него дъщеря М.Х.А. - Т.Д.А. и Г.Д.А..
Тъй като синът на Х.П. – К.Х.П.
е починал преди него без да остави низходящи, не е налице заместване в
наследяването по закон по смисъла на чл.10, ал.1 ЗН. Или след смъртта на Х.П. всеки един от законните му
наследници Г.Х.П., З.Х.П. и В.Х.П. е
придоблил по 1/4 идеална част / или по 2/8 идеални части /от делбения имот, а синовете
на починалата преди него дъщеря М.Х.А. - Т.Д.А. и Г.Д.А. са придобили по
заместване по 1/8 идеална част. Г.Х.П. е починал
на *** г., а негов единствен наследник по закон е конституираната като
съделител Е.П., която е придобила неговата 1/4 идеална част от делбения имот.
В хода на
настоящото производство съделителят З.Х.П.
е дарила на своя брат В. Х. П. собствените си 2/8 ид.ч. от процесните недвижими
имоти с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №63, том. II, рег. № 3125, дело №239/04.12.2017 г. Така В.П. е станал
собственик на 2/4 идеални части / или 4/8 ид.ч./ от делбения имот.
Или, правата на съделителите в делбения имот са такива,
каквито са установени и от районния съд. Не се установи Д.П. да е
придобила права в режим на СИО
заедно със съпруга си В.П., поради което искът за делба против същата следва да
се отхвърли. Следва да се отхвърли и иска за делба против З.Х.П., доколкото се
установи, че тя се е разпоредила със своята наследствена част в хода на процеса
в полза на съделителя В.П..
Въз основа на изложените мотиви съдът приема, че делбата
следва да се допусне при посочените от
районния съд квоти - 2/8 ид.ч. за Е.Г.П., 4/8 ид.ч. за В. Х.П. и по 1/8 ид.ч.
за Т.Д.А. и Г.Д.А..
Решението
на районния съд е правилно и като такова ще се потвърди.
По
тези съображения Съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 766 от 06.03.2018 г., постановено по гр.д.№ 20701/2013
г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІІІ гр. с-в.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: