Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 07.06.2021г.
Кюстендилският
окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Окръжен
съдия: Росица Савова
при участие на секретаря: Виолета Здравкова, като разгледа докладваното от съдия
Савова търг.д.№83 по описа на ОС-Кюстендил
за 2019г., и, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
образувано по искове, предявени от С.Н.С., ЕГН ********** , / починал в хода на
производството и заместен от правоприемници
С.С.В. ; П.С.Н. и Н.Ф.С./,
както и от Н.Ф.С. ЕГН **********, в лично качество, срещу ЗД "Евроинс" АД.Претендира се ответникът да заплати на ищците суми в размер на по 50
000 лева /срвн.изменение- протокол от с.з.на 02.02.2021г./, претендирани като обезщетения за неимуществени
вреди , причинени на ищците от смъртта на Н.А.В./внук на С. и Н.С./ , вследствие
на настъпило на 15.07.2014г. пътно-транспортно произшествие в *******, със
застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното
дружество трактор „МТЗ“, модел“80“, с рег.№****, управляван от водача В.С.С., като сумите се претендират ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.07.2014 г. до
окончателното изплащане.
Изложените обстоятелства,
от които произтичат претендираните права, са следните
:
На 15.07.2014 г.
около 9.30 ч. в ******се движил трактор „МТЗ", модел „80", с рег. № ****,
управляван от водача В.С.С.., който нарушил правилата
за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение, при
което реализирал челен удар с движещия се правомерно в собствената си лента за
движение мотоциклет **** с рег. № ******, управляван от водача Н.А.В..
Вследствие на ПТП е причинена смъртта на Н.А.В..
По случая е
образувано НОХД № 491/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил, водено
срещу В.С.С.. за престъпление по чл. 343, ал. 1,6.
„в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.
Наказателното производство е приключило с Присъда № 6/14.03.2017 г. на Окръжен
съд - гр. Кюстендил, с която водачът на увреждащия автомобил е признат за
виновен по повдигнатото му обвинение.
За увреждащия трактор
„МТЗ", модел „80", с рег. № ****, управляван от водача В.С.С.., има сключена застраховка „Гражданска отговорност"
със ЗД "Евроинс" АД, като застрахователна полица №
07514001380169/16.05.2014 г. е валидна
за периода от 04.06.2014 г. до 04.06.2015г. По силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС. Ищците са от
кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
смъртта на близък, който кръг е посочен в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018
г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК .
Вредите на ищците са
в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия МПС В.С.С.., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по
делото ЗД "Евроинс" АД, гр. София. Ищците
твърдят, че между тях и починалия е съществувала много силна връзка на обич и
уважение, привързаност и подкрепа, като със смъртта на Н. са били прекършени
всичките им мечти и надежди, завинаги е изгубен смисълът на живота им.
Възраженията на ответника са следните:
Оспорва се наличието на неимуществени вреди, поради
липса на предпоставките по соченото тълкувателно
решение , конкретно- че не са налице
доказателства, че е съществувала
твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока емоционална
привързаност между ищците и лицето, починало при ПТП.
Оспорва се причинната
връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди поради неизяснения механизъм на ПТП.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия, приносът на починалото лице е значителен, поради което на основание
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, неговият размер възлиза
на не по-малко от петдесет процента, поради следното:към датата на настъпването
на ПТП Н.А.В.не е бил навършил необходимата минимална възраст от 16 години и не
е притежавал необходимото свидетелство за управление, за да шофира мотор от
съответната категория, а липсата на посочената правоспобосност
свидетелства за недостатъчни умения и знания относно управлението на мотор, с
което се създават условия и се улеснява настъпването на ПТП - налице са
предпоставки за настъпването на инцидента.Освен това процесният
мотор не е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, поради което е било недопустимо
движението му по републиканската пътна мрежа.Пострадалият не се е съобразил с
правилата относно предимството и е
станал причина за настъпването на инцидента -излизайки от земен път, починалият
водач е следвало да допусне движещите се по пътя с настилка (в случая асфалтова)
други МПС.Починалото лице се е движело с несъобразена скорост и не е било с
предпазна каска към момента на настъпването на ПТП, поради което това негово
поведение е довело до настъпването на по-тежки по вид травми, довели в
последствие и до настъпването на смъртта му.
Прави се допълнително
възражение за съпричиняване от страна на родителите
на починалото лице - принос от страна на А.Н. В. - баща на починалия и
собственик на мотор марка „Ямаха ДТ", модел „125
Р" с рег. № *****, поради знанието му относно възрастта и липсата на правособосност на сина му, както и относно факта за
наличието на несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите за цитираното МПС, той не е следвало да му го предоставя за
управление.
Оспорват се
претенциите над сумата от 5 000 лева
(пет хиляди лева), предвид определения лимит с приетите изменения в Кодекса на
застраховането, поставящи ограничение при предявяването на искове от лица,
включени в обхвата на наследници от разширения кръг по смисъла на Тълкувателно
решение по тълк.д.№ 1/2016 г. на ВКС, включително за
роднини по съребрена линия на загинали- при което обезщетението за претърпените
неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5
000 лева.
Размерът на исковите
претенции се оспорва и като прекомерно завишен с оглед степента
и интензитета на вредите и останалите обстоятелства, с оглед на трайната
съдебна практика -датата на настъпване на процесния инцидент, възрастта на
пострадалия и лимитите на застрахователно обезщетение по КЗ,
социално-икономическата конюнктура в страната и присъждането му в пълен размер
би нарушило принципа на справедливостта.
Оспорва се искането
за присъждане на лихва за забава върху
застрахователното обезщетение от момента на ПТП- с позоваване на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, като лихва не
била могла да се претендира от дата преди произнасянето от страна на
застрахователя по извънсъдебно предявената претенция,т.е.ответникът не е
изпадал в забава преди посочената дата - 03 .12. 2018 г., поради което лихва не
следва да се дължи за предходен период.
На основание чл. 111
буква „в" от ЗЗД, се прави и възражение за изтекла погасителна давност за
част от претендираните лихви, тъй като за същите е
валидна тригодишната погасителна давност.
Претендира се, че в
случай, че ищците не успеят да докажат основателността на иска, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди, да бъде отхвърлен и акцесорният
иск за претендираната компенсаторна лихва, с оглед
съдбата на главния иск.
Съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Установено е, че
пострадалият Н.А.В., роден на ***г.,
починал на 15.07.2014г., е внук по майчина линия на С.Н.С. и Н.Ф.С.- срвн. приложеното към исковата молба
удостоверение за родствени връзки , издадено от Община К., от което е видно и,
че Н.А.В.е имал сестра С., родена на ***г., която е починала на 26.07.2007г.
На 15.07.2014г. сутринта Н. Ал. В. излязъл от дома си
с мотоциклет марка ****,с ДК №******. В. нямал свидетелство за управление на
МПС от съответната категория. Насочил се към ул*****
която била стръмна.
Около 09.30 часа по същата улица се спускал трактор
„МТЗ“, модел „80“, с рег.№****, управляван от водача В.С.С..,
който преди това минал нагоре по улицата, а в последствие обърнал и се връщал
към центъра на града. При спускането надолу от лявата страна на улицата от
черен път излязъл Н. В., управлявайки мотоциклета.
Не се оспорва
наличието към момента на ПТП на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска
отговорност" , сключена с ответното дружество -„Застрахователно дружество Евроинс" АД по отношение и управлявания от В.С.С.. трактор марка „МТЗ", модел „80" с рег. № ****.
От заключението на вещото лице инж.Н.В. по назначената
съдебна авто-техническа експертиза с вх.№260302/15.01.2021г.
и от поясненията му в съдебно заседание, се установява, че тракторът се е
движел по ***** със скорост от около 25 км/ч, като е теглел ремарке. Пътното
платно на мястото на ПТП е двупосочно, без положена хоризонтална маркировка, и
е с ширина от 2.90 м.Тракторът е широк 1.80 м, същият е заемал част от лявата
лента, при положение, че не навлиза странично в банкета. При това положение, в
лявата лента са оставали свободни 1.10 метра. Сочи , че настилката е асфалтова,
в лошо състояние- с пукнатини , на места с овлажняване от дъжд към момента на
ПТП.
От У-образното кръстовище на улицата с път без
настилка срещу трактора се е движел мотоциклетът, управляван от пострадалия В.,
като определената му скорост преди задействане на спирачката е от около 44 км/ч
– т.е. в границите на разрешената за населеното място.
Разпитаният като свидетел по настоящото дело
тракторист В.С. е забелязал движещия се срещу него мотоциклет, но не е
задействал веднага спирачната система, като същият е смятал, че в лявата за него лента, която е
лента за движение на мотоциклетиста, има достатъчно място, за да могат двете
МПС да се разминат. Вместо това обаче мотоциклетистът минал на другата страна,
а не надясно за посоката си за движение, при ширина на мотоциклета около 50-60
см ширина, а наличните, както се посочи, са били 1.10 м. Вещото лице пояснява, че
мотоциклетът е най-широк при ръкохватките /около 60см/ и разминаването с
големия трактор не е безопасно, но не е невъзможно и е било възможно да не се
достигне до смъртен случай.В
заключението е посочено още, че водачът на мотоциклета е имал техническа
възможност да избегне настъпването на ПТП и в случай, че се е движел със
скорост, по-малка от 34 км/ч, при която би могъл да овладее мотоциклета и да го насочи така, че да се размине с трактора.
В експертизата се сочи, че спирачната система на
трактора е била с понижена спирачна
ефективност /11%/, опасната зона за спирането му е била 22,27м, а водачът на
трактора със закъснение я е задействал – при възприемане на неувереността при
действията на насрещно движещия се мотоциклет.Последвал е удар между спиращите
МПС (налице са данни, че В. е задействал спирачките на мотоциклета, тъй като е
установена спирачна следа от 16.58 м.), в резултат на който удар мотоциклетът и
мотористът са паднали, попадайки под
трактора.
Посочено е и, че от включването на мотоциклетиста в *****,
двамата водачи са имали техническа възможност да се възприемат, когато двете МПС са били на разстояние едно от
друго на 60 м. При опасна зона за спиране за трактора при реалната му спирачна
ефективност – 22,27 м, а за мотоциклета – 26,24 м, при своевременна реакция за
спиране на двамата водачи, ПТП би могло да бъде предотвратено, доколкото сборът
на дължините на опасните зони за спиране (общо 48,51 м) е по-малък от
разстоянието на видимост между тях (60 м).
От заключението по назначената съдебно-медицинска
експертиза, изготвено от в.л. д-р В.Н., се установява, че първоначалният удар
на предна гума на мотоциклета в предна дясна част на трактора , последващо завъртане и удар с дясна странична част на
мотоциклета и на водача му в предните
части на трактора , последващото падане на
мотоциклета и водача му и попадането им под трактора при продължаващо негово
движение напред със съответно притискане и повличане по платното на мотора и
пострадалия, преминаване на трактора с
цялата му дължина върху мотора и водача с удари и притискане на водача към пътната настилка
и/или части на мотора от долните части
на трактора, възможно и частично- при повдигането й – и от задна гума на
трактора, са получени множество телесни
увреждания у пострадалия В.- в областта на главата и шията, фрактура на лявата
бедрена кост и увреждания на коремните органи. Според вещото лице, смъртта на Н.
В. е настъпила в резултат на тежките мозъчни увреждания при травмата на главата
и шията, най-вече от уврежданията в областта на продълговатия мозък, където се
намират жизненоважните центрове за сърдечна и дихателна дейност; същият е
разположен в зоната между черепа и първия шиен прешлен и уврежданията му в
случая се дължат на натиска на главата и извиването на шията, с фрактури на
първите три шийни прешлена. Според експерта, тези
увреждания биха се получили и при наличие на защитна каска, и без такава, т.е.
при осъщественото ПТП наличието на каска не би предотвратило смъртния изход за
пострадалия, а и не би имало никакво значение за получаването на всички
останали увреждания на тялото и крайниците, някои от които също биха могли да
доведат до смърт (напр. разкъсванията и контузиите на черния дроб).
С влязла в сила присъда по НОХД №491/2016г. по описа
на ОС-Кюстендил, В.С.С. е бил признат за виновен в това, че на
15.07.2014г. около 09:30 часа, в гр.К., област К., по *****, движейки се в
посока ЦГЧ, при управляване на МПС – колесен трактор,
марка „МТZ 80“, с ДК №
****, с прикачено ремарке, рег.№ *****, собственост на Община К., е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП – като
водач на пътно превозно средство водачът е длъжен да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, и по
непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.В.от гр.К., движещ се с мотоциклет
марка „Ямаха ДТ 125 Р“, с ДК № ******, и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изтърпяването
на което, на основание чл.66 от НК е било отложено с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК, във
вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, С. е бил лишен от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. С. е бил оправдан по
обвинението да е нарушил правилата за движение по чл.8 ал.1, чл.15 ал.1, чл.5
ал.1 т.1, чл.5 ал.2 т.1, чл.20 ал.1, чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл.10 ал.1 б.
„д“ от ППЗДвП /срвн. и
Решение № 386 от 10.07.2017г.по ВНОХД №582/ 2017г.на САС/.
От показанията на разпитания като свидетел В.С. се
установява, че мястото на инцидента е на път , който е с малка ширина /2,90-3м/
и две МПС не могат да се разминат, особено ако насрещно се движи лека кола, но
ако е мотор – има как да се размине, защото е по-тесен.Според свидетеля е имало
възможност моторът да мине покрай трактора, но вместо това водачът му завил към
лентата на трактора,т.е. вместо да завие на свое дясно – завил на свое
ляво.Свидетелят сочи, че мотоциклетистът имал предпазна каска.
Свид.И.Д. сочи, че точно на мястото на
сблъсъка е имало достатъчна ширина на пътя, за да се разминат тези две превозни
средства – тракторът и моторът.Не си спомня да е имало някакви препятствия ,
сочи, че е възможно тракторът да мине по банкета от дясно на движението си, но
точно на това място надолу е стръмно и при навлизане много на банкета може да
се получи подхлъзване, което не се споделя от свидетеля А.В., който счита, че
може тракторът да навлезе частично на банкета, без да има опасност да падне, да
се обърне.
От показанията на свидетелите Р.В.., Ц.Ф.. и Ц.М. се установява, че приживе пострадалият Н. В.
е бил изключително привързан към своите баба и дядо С. и Н.С., както и те към
него – постоянно момчето ходело на село Б., където те живеели, което било
близко до града, в който живеел Н.- гр.К..
Той им помагал в домакинството, при работа в градината, при пазаруване,
при закупуване на лекарства, особено
предвид обстоятелството, че дядо му С. бил инвалид с два отрязани крака и не можел да се
движи.През ваканциите си Н. с дни прекарвал при своите баба и дядо, а през
учебно време – всяка събота и неделя ; споделял много с тях, самият той бил
лъчезарен и любвеобилен, а и те били изключително привързани към него, особено предвид
смъртта на неговата сестричка няколко години преди това. Внукът им давал цялата
си обич и всеотдайност , а те били горди с него и че детето сбъдвало мечтата си да учи за
ветеринарен лекар ; залагали големи надежди за неговото бъдеще и разчитали и занапред
да им бъде в помощ Свид.Р.В.. споделя, че родителите
и близките на Н. били против да кара мотора, с който пострадал, тъй като е бил
малък за това, до този момент момчето не е правило нищо неразумно и тя самата,
като негова роднина /сестра на неговия баща/, не го е виждала да кара този
мотор , дори била шокирана от новината за станалото ПТП.
Посочените свидетели поддържат, че бабата и дядото по
майчина линия били сломени, прекършени
от смъртта на своя внук, на самото погребение изглеждали неадекватни, и
след това не можели да се възстановят. Здравословното състояние на дядото С.
чувствително се влошило и той не преодолял мъката по внука Н. до смъртта
си.Бабата Н. също страдала за своя съименник, и при нея започнали здравословни
проблеми, психически постоянно била разтревожена, а разговорите им били все за
това какъв е бил приживе починалият им внук,
на който залагали толкова много надежди. Бабата стриктно спазвала обредите и присъствала на помените
по повод смъртта на момчето, а дядото също
ходел до смъртта си на кръгли годишнини , макар и в тежко здравословно
състояние .
От приетото по делото заключение с вх.№262141/17.03.2021г.
по назначена съдебно-психологична експертиза на вещото лице Е. Василева, се
установява, че психичното състояние към момента на изследването на ищцата Н.С.
има ясни симптоми , припокриващи критериите на посттравматично стресово
разстройство, което страдание е в пряка причинно-следствена връзка с
катастрофата: остра стресова реакция – преходно разстройство със значителна
тежест в отговор на силен стрес.Психичното страдание продължава и към настоящия
момент.Създалата се ситуация е възприета от Н.С. като застрашаваща; водеща
емоция през цялото това време е страхът, налице са паника, отчаяние, пасивна подчиняемост, безизходица и безперспективност . Маркира се
и тревожност по време на съня , с повторяемост на едни и същи или сходни
ужасяващи кошмарни теми. Тя се е променила след преживяното стресогенно
събитие поради спецификата на посттравматичните
симптоми – като последица в социалното й функциониране и нарушение в
поведенческия досегашен стил на живот- повишена тревожност, чувство за
невъзможност за справяне , проблем в планирането, безпокойство, ниска
самооценка, отказване от жизнени цели, промяна в персоналната социална роля,
трайни малоценностни изживявания, блокиране на
емоциите, отчуждаване от околните, физическо изтощение – доколкото стресът
оказва неблагоприятно въздействие върху телесните функции. Към настоящия момент
същата не е преодоляла напълно психичната травма, но не се наблюдава
задълбочаване на проблема.
В посочената експертиза относно С.С.
се посочва , че психическото му състояние след инцидента е било подчертано
дезадаптивно, в състояние на силен стрес; не е могъл да функционира нормално в
ежедневието. Налице е било емоционално напрежение, изтласкване на травматичните
спомени, емоционални блокажи и соматизация , като
докъм момента на своята смърт се е намирал в травматичен стрес.
Предвид
горната фактическа обстановка, установена на база визираните в хода на
изложението доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове се основават на
разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложима в случая на основание §22 от ПЗР на действащия КЗ.Касае
се за пряк иск на пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност” на прекия причинител, като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
По делото няма спор по следните установени в
производството факти: че водачът на моторното превозно средство, причинил
увреждането, е имал качеството на застраховано лице по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност”, валидна към датата на произшествието; че застраховател
по сключения договор за застраховка е било ответното дружество ЗД „Евроинс“ АД; че по отношение на водача на соченото МПС В.С.
е постановена влязла в сила осъдителна присъда, с която същият е признат за
виновен в извършването на престъпление, съставляващо осъществяването на
процесния инцидент; че в резултат на деликта е
настъпила смъртта на Н.А.В..
Ищците С. и Н.С. са
баба и дядо по майчина линия на починалия Н. Ал. В. /първият - заместен след
своята смърт в хода на настоящото производство от законните си наследници –
преживяла съпруга и низходящи от първа степен/.
За да се прецени
дали ищците са материално легитимирани
да получат обезщетение следва да се съобрази задължителната съдебна практика в
тази насока, да се обсъди приложимостта й към настоящия казус и да се изследват
конкретно установените по делото факти.
Относимо за спора е Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г.
на ВКС по т.д.№1/2016г., ОСНГТК, според което материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление №4
от 25.V.1961г. и Постановление №5
от 24.ХI.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай
е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено
близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди.
С посоченото ТР е разширен кръгът от лица, които имат право да получат
обезщетение за вреди, претърпени от смърт на дадено лице, като в този кръг са
включени и бабите и дядовците, братята и сестрите на починалия, както и други
правни субекти. Право на обезщетение тези лица имат по изключение, само в
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. Приема се, че когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, то
справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение се сочи, че
няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални
болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се
направи изключение от разрешението, дадено с посочените по-горе предходни
постановления на ВС.
По делото е установена чрез гласни
доказателства и заключение по назначената съдебно-психологична експертиза
съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка между ищците – Н.С. и
починалия в хода на производството С.С. от една страна, и
техния внук, който е починал при процесното ПТП,
както и причинените продължителни душевни болки и страдания от смъртта на внука
им, продължаващи и до днес за ищцата Н.С., респ.до смъртта му – за С.С.. Установена е съществувалата особена близост, надхвърляща
обичайните отношения между този вид родственици,
породена от факта, че ищците веднъж са преживели смъртта на техен низходящ
/внучка/ – сестрата на пострадалия С. е починала през 2007г.; а след смъртта на
сестра му те са насочили цялата си обич и надежди към него; били са в
непрестанна връзка, поради спецификата в здравословното състояние на първоначалния
ищец бабата и дядото допълнително са разчитали на помощта на своя внук Н., и смъртта
на момчето е причинила на всеки от тях дълбока емоционална болка и непреодолима
психическа травма.
Предвид посоченото, съдът приема за доказано
по делото, че ищците са понесли морални болки и страдания, които в достатъчна
степен обосновават наличието на предпоставките за изключение от разрешението,
залегнало в ППВС №4/1961г. и № 5/1969г. и същите са активно материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техния внук, при наличие на предпоставките за това, залегнали в ТР
№1 от 21.06.2018г.
Относно размера на обезщетенията, които,
според съда следва да се дължат по равно за всеки от ищците, съдът приема следното:
обезщетенията за неимуществени вреди, съгласно чл.52 от ЗЗД, се определят от
съда по справедливост. При определяне на обезщетение за неимуществени вреди се
съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице. В разглеждания казус
неимуществените вреди са във формата на болки и страдания преимуществено от
емоционално и психическо естество, понесени от ищците, като последица от
настъпилата смърт на внука им.
Ответното дружество твърди, че е налице лимит
на евентуално дължимите обезщетения – до 5 000 лева, предвид разпоредбата
на чл.493а от КЗ във вр. с пар.96
от ПЗР на КЗ. Действително в § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ е определен максимален размер
от 5000 лева, за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат
бабите и дядовците на починало лице. Тази норма обаче, съдът намира за
неприложима към настоящия казус. По въпроса за неприложимостта на § 96 ал.1 от
ПЗР на КЗ и на чл.493а от КЗ (с оглед §22 от ПЗР на КЗ) по отношение на
претенции за застрахователни обезщетения, основани на застрахователни договори,
сключени преди влизане в сила на КЗ от 2016г., е налице съдебна практика - например : решение №57/25.07.2019г. по
т.д.№1218/2018г. на ВКС, ІІ т.о., определение №291/07.05.2020г. по
т.д.№2108/2019г. на ВКС, ІІ т.о., определение №528 от 5.10.2020г. на ВКС по
т.д.№175/2020г., II т.о., ТК. Процесното
застрахователно събитие попада в обхвата на § 22 от ПЗР на КЗ (в сила от 01.01.2016г.), според който за застрахователните договори,
сключени преди влизане в сила на новия КЗ, какъвто е и процесният,
се прилага част IV от КЗ
(отм.ДВ бр.102 от 29.12.2015г.), освен ако страните договорят друго след
влизане в сила на новия КЗ, каквито данни няма . Ето защо при определяне размера на
дължимото застрахователно обезщетение са приложими единствено нормите на част IV от КЗ
(отм.), съответно лимитите на застрахователна отговорност по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на
настъпване на процесното ПТП, определени по чл. 266 от КЗ
(отм.); във връзка с § 27 от ПЗР на КЗ
(отм.).
Допълнителен довод за неприложимостта на § 96
от ПЗР на КЗ във вр. с чл.493а от КТ е
визираното в практиката противоречие на тази разпоредба с правото на
ЕС, доколкото с действащата норма от КЗ е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1 параграф 2 от
Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/10З/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно
застраховката „Гражданска отговорност“, чиито чл.9 ал.1 предвижда, следните минимални
суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1000000
EUR за пострадал или 5000000 EUR за събитие, независимо от броя на
пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1000000 EUR за застрахователно
събитие, независимо от броя на пострадалите / в този смисъл - Решение от
24.10.2013г. по дело С-277/12 на Съда на ЕС, задължително за
българските съдилища, на основание чл.633 от ГПК/.
Ето защо, при определяне на обезщетенията приложение
намира разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Предвид характера и тежестта на вредите,
търпени от ищците/респ.в лицето на първоначалния ищец С.С./
, установени на база събраните по делото
доказателства, съдът намира, че справедливи обезщетения за претърпените вреди
биха били суми в размер от по 45 000 лева за всеки от тях, определени от
съда като адекватни с оглед проявлението на вредите във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените
лица и с оглед кръга родственици, които ищците
се явяват спрямо пострадалия. В разглеждания казус неимуществените вреди са във
формата на болки и страдания преимуществено от емоционално и и психическо
естество, понесени от ищците, като последица от настъпилата смърт на внука им
Относно възражението за съпричиняване
съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД, съдът приема следното:
Съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия
вредоносен резултат, което подлежи на установяване във всеки конкретен случай-
установяване на конкретни действия или бездействие на увреденото лице, с които
то обективно да е способствало за появата на вредоносния резултат, като е
създало условия за настъпването му или го е улеснило.
Ответникът обосновава възражението си за съпричиняване с
твърдения за противоправно поведение на Н. В.,
способствало за настъпване на смъртта му , предвид са допуснати от пострадалия нарушения както
следва: като водач на МПС е управлявал мотор без поставена предпазна каска и се
е движил с несъобразена скорост, не се е
съобразил с предимството на другото МПС, не е притежавал свидетелство за управление на МПС, за управляваното
от него МПС не е имало сключен договор
„Гражданска отговорност“, както и, че вредоносният резултат е бил съпричинен и от родителите на пострадалия, които не са
осъществили достатъчен контрол и надзор върху сина си.
Съдът
намира, че възражението на ответника, че смъртта на Н. В. е настъпила и в
следствие на допуснатото от него нарушение на чл.137 ЗДвП, която норма задължава водачите и пътниците на мотоциклети
и мотопеди да използват защитни каски, не е установена – с оглед показанията на
другия участник в ПТП и данните по медицинската
експертиза, че установените телесни увреждания, довели до леталния изход, биха
настъпили без оглед на това дали същият е имал поставена или не защитна каска.
Неоснователно е и възражението, че вредата е
настъпила и поради обстоятелството, че В. е управлявал МПС, за което не е имало
сключен договор „Гражданска отговорност“. Сключването на застраховка
„Гражданска отговорност“ е задължително, но от една страна по делото няма
доказателства, че за управлявания от Н. В. мотоциклет такава към датата на
произшествието не е била сключена, а от друга - дори да е допуснато подобно
нарушение, то не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
От установения механизъм на произшествието
съдът приема за неоснователно и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия,
поради нарушаване на чл.49 от ЗДвП, а именно – поради това, че мотоциклетистът,
като е излизал от земен път на път с настилка, не е изпълнил задължението си да
пропусне движещите се по пътя с настилка пътни превозни средства, в случая
движещия се по пътя трактор.
От заключението на в.л.инж.Н.В. се установи,
че макар В., като водач на мотоциклета, да е навлязъл на пътя с настилка,
излизайки от земен път, то това е станало на относително голямо разстояние
спрямо движещия се по пътя с настилка трактор и обективна пречка за разминаване
на двете МПС не е съществувала, респ. липсват доказателства, че ПТП, при което
е настъпила смъртта на В. е следствие от това, че не е пропуснал, отнел е предимството
на управлявания от застрахования водач трактор.
Съдът приема наличие на нарушение от страна
на пострадалия на разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП, в действалата към
датата на инцидента редакция, а именно: за да управлява моторно превозно
средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство, в случая - категория А1 - мотоциклети
с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не
повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не
превишава 0,1 kW/kg. Според
чл.151 ал.1 т.2 от ЗДвП, минималната възраст на водача за управление на моторно
превозно средство е шестнадесет години -
за управление на моторно превозно средство от категория А1. Установено е, че
пострадалият не е притежавал свидетелство за правоуправление , като към датата на ПТП е бил на 15 години.Налице е противоправно и свързано с това - рисково поведение от
негова страна, довело до поемането на предвидим риск, респ. до неговото
неоправдано игнориране. Това поведение съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие.
Придобиването на съответната правоспособност и изискването за минимална възраст
на водача са свързани със създаването на гаранции за притежаване на опит,
знания и умения, които да способстват безопасното движение по пътищата.
В настоящия случай , изхождайки от данните по
делото – конкретно – от заключението на
в.л.инж.Н.В. по назначената САТЕ и от поясненията му в съдебното заседание
става ясно, че след като В., управлявайки мотоциклета, е навлязъл на пътя с
настилка – *****, е имал техническата възможност да възприеме насрещно движещия
се трактор, който поради тесния път е бил навлязъл в неговата (на моториста)
пътна лента, да избере траектория на движение, позволяваща му разминаване с
трактора, тъй като са му били нужни 50-60 см, а свободната част е била 1.10 м,
както и да избере подходяща скорост – при движение с 34 км/ч, вместо
установените приблизително 44 км/ч, и технически ПТП е било предотвратимо.
Пострадалият е избрал такава траектория на движение и скорост, при които вместо
да осъществи разминаване, е изгубил контрол върху мотоциклета и се е ударил с
насрещно движещия се трактор. Тези факти сочат на извод, че липсата на
правоспособност и ниската възраст на В. са довели до вземането на погрешни
решения и извършването на неправилни действия, които са в пряка причинна връзка
с произшествието, при което е настъпила смъртта му. Пострадалият е допуснал и
нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като се е движел с несъобразена скорост, с което е
нарушил и посочената норма, според която водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съдът не намира за основателно възражението
на ответника за причиняване на вредата и в резултат на противоправното
поведение на родителите на пострадалия, които не са упражнили спрямо него
нужния родителски надзор, най-малкото поради правилото на чл.53 от ЗЗД, по
силата на което дори вредата да е била причинена и от лицата по чл.48 ал.1 от ЗЗД, при наличието на солидарност това не би намалило отговорността на
застрахователя.
В обобщение може да се посочи, че настъпилата
вреда е резултат както от противоправното поведение
на застрахования при ответника водач на трактора, по отношение на който има
влязла в сила осъдителна присъда, задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, така и от противоправното
поведение на самия пострадал.
При определяне на степента на съпричиняване, следва да бъде извършена съпоставка между
тежестта на нарушението на делинквента и това на
увреденото лице, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях
е допринесъл за настъпването на пътно-транспортното произшествие.
В конкретния случай, според съда, поведението
на пострадалия не е тъждествено по степен с това на водача на трактора, а има
превес.
Водачът на трактора В.С. е допуснал нарушение
на чл.20 ал.2
изр.2 от ЗДвП, тъй като, като водач на пътно превозно
средство, е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре,
когато възникне опасност за движението. Същевременно, пострадалият В. е допуснал
нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП, като е управлявал мотоциклета, без да
притежава свидетелство за управление на МПС, изгубил е контрол върху превозното
средство, като е бил под минимално допустимата възраст да управлява МПС от
съответната категория; нарушил е изискванията на чл.20 ал.2 от ЗДвП- като се е движел с
несъобразена скорост. Според вещото лице инж.В., мотористът е имал възможност
да се размине с насрещно движещия се трактор, за което е съществувала
техническа възможност, но е изгубил управлението, отклонявайки се вляво на
своята посока на движение , вместо в обратна посока. При отчитане на тези
факти, съдът приема, че приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат следва да бъде оценен на 2/3 части от цялостния механизъм на причинно
- следствената връзка, довела до вредоносния резултат.
Посоченото налага извод, че определените от
съда обезщетения, които да възмездят вредите на ищците следва да бъдат намалени
с 2/3, а именно – от 45 000 лева на 15 000 лева.
Ответникът прави възражение за погасяване на
вземанията поради изтичане на общата 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД, като
сочи, че същата е започнала да тече от датата на деянието и е изтекла към
датата на подаване на исковата молба в съда.
Възражението е неоснователно. Приложим в
случая наистина е давностният срок по чл.110 от ЗЗД и
същият е започнал да тече от датата на ПТП – 17.05.2014г. Тъй като исковата
молба в съда е подадена на 18.03.2019г., с което според чл.116 б.„б“ от ЗЗД
давността е била прекъсната, то явно е, че същата не е изтекла и вземанията не
са се погасили по давност.
Върху
сумите, които ще бъдат присъдени застрахователят дължи заплащане и на лихви за забава .С
оглед обаче направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност
по чл.111 б.„в“ пр.2 от ЗЗД по отношение на претенцията за лихви, считано от
датата на настъпване на деликта, съдът следва да
присъди на ищците законни лихви върху обезщетенията за периода след
18.03.2016г. – т.е. считано от дата, предхождаща с три години предявяване на
иска, като претенцията за присъждане на
законна лихва върху главниците за периода от 15.07.2014г. до 17.03.2016г.,
включително, ще бъде отхвърлена.
По разноските:
Ищците са били освободен от заплащането на
държавни такси и съдебни разноски и съответно не са направили такива.
Приложени са договори за правна защита и
съдействие, сключени между ищците, от една страна, и адв.П.К. ***, от друга, като
е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ по делото в хипотезата на
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. В исковата молба е претендирано
присъждане на възнаграждение на адв.К., с начисляване на ДДС, поради качеството
й на регистрирано по ЗДДС лице. Ответникът възразява срещу начисляването на
ДДС. По делото е представено доказателство за регистрацията на адв.К. по ЗДДС –
вж.л.165 от делото.
Съдът намира, че са налице предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА,
при съобразяване частичното уважаване на исковите претенции и съобразно техния
размер. Когато е поискано присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
за осъществена при условията на чл.38 от ЗАдв.
адвокатска услуга, за да бъде същото основателно и доказано, е достатъчно в
договора за правна защита и съдействие да е записана /посочена/ конкретната
хипотеза на чл.38 ал.1 т.т.1-3 от Закона,
при която помощта се предоставя и този договор да е представен по делото.
Страната, ползваща безплатно адвокатска помощ, не следва да ангажира
доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите лица,
визирани в нормата и в коя от тях. В този смисъл е и практиката на ВКС /напр. определение №616 от
05.06.2017г. на ВКС, IV-то г.о. по гр.д.№5089/2016г.; определение №365 от
17.07.2017г. на ВКС, I-во т.о. по
ч.т.д.№894/2017г. и др./. От представените в конкретния случай договори за
правна защита и съдействие / в т.ч. и за конституираните в хода на
производството ищци – срвн.л.56 от делото на КнОС/ е видно, че е
налице отразяване на конкретната хипотеза по чл.38 ал. 1 от ЗАдв.,
наложила осъществяването на безплатна правна помощ, следователно, искането за
присъждане на разноски следва да бъде уважено
Дължимото възнаграждение е определимо по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 1 430 лева.
Върху тази сума, на основание § 2а от ДР на Наредбата, следва да се начисли
ДДС, тъй като се установи, че адв.К. е регистирано по
ЗДДС лице, при което ответникът следва да заплати на процесуалния представител
на ищците възнаграждение в размер на 1 716.00 лева, с ДДС.
В списъка по чл.80 ГПК на ответника са
посочени разноски, както следва: за вещи
лица – 600.00 лева, за призоваване на свидетели – 30.00 лева; за държавна такса
за издаване на съдебно удостоверение – 5.00 лева; както и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 450.00 лева. Относно последното и на основание чл.78
ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната
помощ и предвид фактическата и правна сложност на делото пред първата
инстанция, както и с оглед чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определя размер на възнаграждението в полза на ответното дружество -
300.00 лева. Така, общият размер на сторените разноски възлиза на 935лв .
Съразмерно на отхвърлената част от исковете,
съгласно чл.78 ал.3 от ГПК, ищцовата страна следва да
заплати на ответната сумата от общо 654,50лв.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ОС-Кюстендил, съобразно уважената част от исковете, както следва: 1
200 лева държавна такса и 122,70 лева – сторени от бюджета на съда разноски за
вещо лице по съдебно-психологичната експертиза.
Мотивиран от горното, Кюстендилският
окръжен съд
Р
Е Ш И:
О С Ъ Ж
Д А ЗД „Евроинс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Христофор
Колумб“ №43 да заплати на С.С.В., ЕГН **********,***,
П.С.Н. , ЕГН **********,***, и Н.Ф.С. , ЕГН **********,*** – като
правоприемници на починалия в хода на производството ищец С.Н.С., ЕГН **********,
общо сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева- респ.по 5 000 лева
на всеки от тях) , представляваща обезщетение за претърпени от първоначалния
ищец С.С. неимуществени вреди в резултат на смъртта
на внука на същия - Н.А.В., настъпила в резултат на пътно-транспортно произшествие,
станало на 15.07.2014г. в гр.К., на *****, със застрахован към момента на произшествието по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество
трактор „МТЗ“, модел“80“, с рег.№ ****, управляван от
водача В.С.С.., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане, като иска за присъждане на
обезщетение за разликата над 15 000 лева до претендираните
50 000 лева и за законна лихва за периода от 15.07.2014г. до 17.03.2016г.,
включително, О Т Х В Ъ Р Л Я.
О С Ъ Ж
Д А ЗД „Евроинс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Христофор
Колумб“ №43 да заплати на Н.Ф.С. , ЕГН **********,***, сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
резултат на смъртта на нейния внук Н.А.В., настъпила в резултат на
пътно-транспортно произшествие, станало на 15.07.2014г. в гр.К., на
ул. „Юри Гагарин“, със застрахован към момента на произшествието по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество
трактор „МТЗ“, модел“80“, с рег.№ ****, управляван от
водача В.С.С.., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.03.2016г. до окончателното изплащане, като иска за присъждане на
обезщетение за разликата над 15 000 лева до претендираните
50 000 лева и за законна лихва за периода от 15.07.2014г. до 17.03.2016г.,
включително, О Т Х В Ъ Р Л Я.
Сумите да бъдат платени по посочената банкова
сметка *** Н.Ф.С. в Банка ДСК IBAN: ***.
О С Ъ Ж
Д А ЗД „Евроинс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Христофор
Колумб“ №43 да заплати на адв.П.Д.К. ***, сумата от 1 716.00 лева (хиляда седемстотин и шестнадесет лева),
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за
предоставената от същата безплатна адвокатска помощ по търг.д.№83/2019г. по
описа на КнОС, в хипотезата на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв..
О С Ъ Ж
Д А С.С.В., ЕГН **********,***,
П.С.Н. , ЕГН **********,***, и Н.Ф.С. , ЕГН **********,***, да заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.„Христофор Колумб“ №43, сумата от общо 654,50лв (шестстотин петдесет и
четири лева и петдесет стотинки), представляваща сторени по делото разноски.
О С Ъ Ж
Д А ЗД „Евроинс“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.„Христофор
Колумб“ №43, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд-Кюстендил сумата от общо 1 322.70
лева (хиляда триста двадесет и два лева и седемдесет стотинки), от които:
1 200 лева - държавна такса и 122.70 лева–сторени от бюджета на съда
разноски за вещо лице.
Решението може да се обжалва пред Софийския
апелативен съд с въззивна жалба в 2-седмичен срок,
считано от датата на връчване на препис от същото.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: